ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ- 863 14.05.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 642 по описа за 2019 година.
На основание чл.17, ал.4 ЗЗДН, вр. чл.268 ГПК, съдията
– докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.17 ЗЗДН, вр. чл.258
и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.Д.А., със съдебен адрес ***, подадена чрез адв.А., против решение № 741/02.04.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1849/2019 г. по описа на БРС
С обжалваното
решение БРС е наложил мерки за защита на М.П.Й. с адрес ***, срещу осъществени
спрямо нея домашно насилие на 22.02.2019 г., 23.02.2019 г. и 27.02.2019 г. от
страна на И.Д.А. с адрес ***, като е задължил И.А. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката; отстранил е И.А. от съвместно обитаваното с
молителката жилище на адрес гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.518, ет.6, ап.51 за
срос от 3 месеца, считано от постановяване на решението; забранил
е на И.А. да
приближава на по-малко от 50 м. жилището на молителката, както и местоработата, местата за социални контакти и
отдих на същата за срок от 3 месеца, считано от постановяване на решението; наложил е на И.А. глоба в размер на 200 лв.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно
и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения за липса на извършено
от въззивника домашно насилие спрямо молителката на твърдените от нея дати,
като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява той
да е заплашвал и обиждал молителката и в този смисъл е оборена
доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В тази връзка се
счита, че при анализа на доказателствата съдът не е взел предвид, че в
изпращаните от ответника съобщения няма отправени заплахи и обиди към
молителката, поради което неправилно и необосновано е прието, че не е
опровергана доказателствената стойност на декларацията. Според въззивника, субективните
усещания на молителката сами по себе си не са основание за налагане на мерки за
защита, ако с конкретното си поведение ответникът не е реализирал действия,
отговарящи на белезите на акт за домашно насилие съгласно чл.2 ЗЗДН и съвпадащи
с описаните такива актове на насилие в молбата за защита. В тази връзка се
излагат подробни доводи за неоснователност на подадената молба за защита, като
се счита, че при анализа на събраните доказателства БРС не е кредитирал еднакво
показанията на свидетелите на двете страни и не е обсъдил приложените
доказателства, в резултат на което съдът неправилно е приложил закона, като
мотивите на решението противоречат на трайната съдебна практика и на
материалния закон, както и в нсарушение на разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС. Според
въззивника, молителката използва неистински твърдения, които са опровергани от
събраните писмени и гласни доказателства, като поведението й е некоректно и
недопустимо, тъй като никой не може да извлича облага от собственото си
неправомерно поведение. По горните съображения, моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното решение като неправилно и необосновано.
Във въззивната жалба са направени доказателствени
искания за допускане до разпит на двама свидетели за установяване, че
молителката използва заповедта за защита, за да търси ответника и да го изнудва
за издръжка и имоти, като го провокира постоянно да нарушава съдебната заповед.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивника И.Д.А. на 09.04.2019 г., като
въззивната жалба е подадена на 16.04.2019 г. С оглед на това, съдът намира
въззивната жалба за допустима, като депозирана в установения седмодневен срок по
чл.17, ал.1 ЗЗДН и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
М.П.Й., не се взема становище по жалбата.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
Доказателственото искане на
въззивника за допускане до разпит на двама свидетели не следва да се уважава. Обстоятелствата,
които се иска да бъдат установени със свидетелите не касаят заявените в молбата
за защита инциденти, а с тях се стреми да се установи поведение на молителката,
което е последващо образуването на делото. В този смисъл, искането за гласни доказателства
е неотносимо към предмета на делото, поради което не следва да бъде уважавано.
Предвид горното и на основание чл.17, ал.4 ЗЗДН
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 642/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника И.Д.А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника И.Д.А. за
ангажиране на гласни доказателства пред въззивния съд – за допускане до разпит
на двамата свидетели.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.