РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Пловдив, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора А. Янков
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600194 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1 т. 5 от
НПК. Образувано е по искане на осъдения Т. Г. И., депозирано чрез
упълномощения за това защитник- адв. Н. К., за възобновяване на ВЧНД №
39/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него
въззивно решение №32/13.02. 2023 г. с което е било потвърдено определение
№847 от 15.12.2022 г. по ЧНД №1376/2022г. на Районен съд гр. Пазарджик.
С това определение на И. е било определено общо най- тежко
наказание в размера на една година лишаване от свобода измежду
наложените му по НОХД № 5462/2019г. на РС- гр. Пловдив и по НОХД №
617/2021г. на РС-Пазарджик. Определен е първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното общо най- тежко наказание, като е приспаднато
времето на задържане и на изтърпяно наказание по НОХД № 5462/2019г.
Постановено е да изтърпи отделно наказанието от пет месеца лишаване от
свобода, лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 година и глоба
1
в размер на 490лв., наложено му по НОХД №821/2022г. по описа на РС-
Пловдив.
В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, чл. с чл. 348, ал. 1 т. 2 и т. 3 от НПК.
Претендира се възобновяване на производството, отмяна на въззивното
решение и потвърденото с него първоинстанционно определение. Макар да
не е изрично формулирано в искането, от наведените оплаквания се извлича и
искане за прекратяване на настоящето производство, поради последващо
произнасянето на първоинстанционния съд осъждане на Т. И. за
престъпление, което обуславя пререшаване на въпроса за приложение на чл.
25 вр. с чл. 23 от НК.
Осъденият поддържа искането. Преупълномощеният му защитник-
адв. П., изразява противоречиво становище. Поддържа наведените в искането
оплаквания, пледира и за отмяна на съдебните актове на РС-Пазарджик и ОС
–Пазарджик и прекратяване на производството, и за приспадане на времето,
през което осъденото лице е изтърпявало наказание лишаване от свобода „по
първата кумулация“, т.е. извършената с оспорваните актове на РС-Пазарджик
и ОС-Пазарджик.
Прокурорът от АП-Пловдив намира искането за възобновяване за
неоснователно, поради което и предлага да бъде оставено без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери
следното:
Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл.
421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното
решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това
то е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, предвид
следните съображения:
1. Не е налице твърдяното от осъдения и защитата му процесуално
нарушение- разглеждане на делото от некомпетентен по правилата на чл.
39 ал. 1 от НПК съд.
От съдържанието на приложената по делото справка за съдимост на
Т. И., изискана от първостепенния съд за целите на образуваното пред него по
2
реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК производство е видно, че към момента на
образуване на делото спрямо И. по различни дела са били постановени три
осъдителни съдебни акта.
Последният влязъл в сила към онзи към онзи момент такъв акт е
Присъда № 77/12.09.2022 г., постановена по НОХД № 617/2022 г по описа
на РС-Пазарджик. Съобр. чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да определи
общото наказание измежду наложените по няколко присъди е съдът,
постановил последната влязла в сила присъда.
Заявеното в искането, че Пазарджишкият окръжен съд, пред който
делото е било отнесено по жалба на осъденото лице е следвало да прекрати
производството, тъй като междувременно- на 10.01.2023 г. спрямо осъденият
И. е влязла в сила друга осъдителна присъда, не формира извод за
незаконосъобразност нито на определението на първостепенния съд, нито на
потвърждаващото го решение на ОС-Пазарджик по ВЧНД №39/2023г.
Съобразно отразеното в справката за съдимост на Т. И. към момента на
постановяване на Определение №847/15.12.2022г. по ЧНД № 1376/2022 г. на
РС-Пазарджик спрямо него е имало три влезли в сила осъдителни съдебни
акта, които са били обсъдени от първостепенния съд. При въззивното
разглеждане на делото правилно е прието (при наведени възражения в тази
насока), че последващи произнасянето на първостепенния съд осъждания на
същото лице са ирелевантни за конкретния правен спор. Както е известно, във
всички случаи наличието на нови осъждания, невключени в предходните
кумулации, е основание за осъществяване на ново пълно групиране на
наказанията за всички престъпления, намиращи се в съотношение на реална
съвкупност, в който смисъл е и задължителното тълкуване, дадено в т. 3 от
Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г.,
ОСНК. Въззивният съд не е имал правомощието да прекрати наказателното
производство, с каквото неоснователно искане е бил сезиран, а отказът му се
изтъква като съществено процесуално нарушение в настоящето производство.
Правомощието му по чл. 334, т. 4 от НПК е обвързано с положителна
констатация за наличие на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-8а и 10 и
ал. 5 от НПК, каквото е отсъствало.
2. Неоснователно е и неаргументираното твърдение за нарушение на
материалния закон с извършеното от РС-Пазарджик групиране на
3
наказанията.
Съдът е обсъдил хронологично датите на постановяване на
осъдителните съдебни актове, на извършените престъпления от общ
характер и наложените за тях санкции. Мотивите му са съответни на
отразеното в приложената по делото справка за съдимост на лицето, от
която е видно, че:
1. С Определение № 747/05.09.2019 г., постановено по НОХД №
5462/2019 г. по описа на РС-Пловдив, в сила на 05.09.2019 г., за извършено на
26.08.2019 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК На Т.
И. е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на.
2. С Определение № 1276/18.02.2022 г. , постановено по НОХД №
821/2022 г. по описа на РС-Пловдив, в сила от 18. 02. 2022 г., на И. е
наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и глоба в размер на 490. 00 лева за
извършено на 22.01.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С
определение от същата дата по същото дело е постановено осъденият да
изтърпи изцяло и отделно и наказанието от шест месеца лишаване от
свобода, наложено му по НОХД № 5462/2019 г. по описа на РС Пловдив,.
3. С Присъда № 77/12.09.2022 г., постановена по НОХД № 617/2021 г.
на РС Пазарджик, в сила от 28.09.2022 г., на Т. И. е било с наложено
наказание от една година лишаване от свобода за извършено от него на
28.08.2019 г. престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от три години.
Приетото в атакуването пред настоящия съд съдебни актове, че на
групиране подлежат наказанията само по първото и третото осъждане, а
второто такова не е в кумулативна верига с тях, е в съответствие с
доказателствата за съдебното минало на дееца. Коректно е отчетено кое е най-
тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода. Преценката дали
наложеното общо най- тежко наказание да бъде ефективно изтърпяно и при
първоначално приложен за отделните наказания институт на условно
освобождаване от изтърпяване, е суверенно право на съда, извършващ
групиранията. Съдебната практика в тази насока е изобилна и последователна
4
в отстояване на изразеното в т. 3 от Тълкувателно решение № 14 от
30.IV.1987 г. по н. д. № 6/87 г., ОСНК . В настоящия случай изводът, че в
установения с първото осъждане изпитателен срок осъденото лице е
реализирало второто си престъпно деяние, за което е санкциониран с
ефективно наказание лишаване от свобода и това препятства приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК за определеното общо най- тежко наказание за първото
и третото му осъждане, е законосъобразен. Режимът на изтърпяването му-
общ, е правилно определен. Приспаднато е и времето, през което осъденият
И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода измежду групираните му, с
което материалният закон е приложен правилно.
Като е констатирал процесуалната и материалноправна
законосъобразност на обжалваното пред него определение, Пазарджишкият
окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Наведените срещу
дейността му оплаквания са неоснователни.
Предвид изложените съображения настоящият съд намира, че не са
налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод
искане следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Г. И. за
възобновяване на ВЧНД № 39/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд и
отмяна на постановеното по него въззивно решение № 32/13.02.2023г., с което
е било потвърдено определение №847 от 15.12.2022г. по ЧНД №1376/2022г.
на Районен съд гр. Пазарджик
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5