Определение по дело №203/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 147
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Боряна Петрова Бончева-Димитрова
Дело: 20225600600203
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
гр. ХАСКОВО, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20225600600203 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от Т. К. Г., против Определение №
73/18.02.2022 г., постановено по ЧНД № 67 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково, с
което по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК е оставена без разглеждане подадената от него и Щ.
А. Г. жалба срещу Постановление от 14.12.2021 г. на РП – Хасково за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 556/2018г. по описа на РУ – Хасково,пр.преписка
№2126/2017год. по описа на РП$ Хасково и производството е било прекратено.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и несправедливо. Сочи се, че на
Г. като наследник на Я. В. му били възстановени само 3 дка от общо 11 дка независмо от
решението на ПК. Не са били издадени и компенсаторни бонове, за което следвало да се
носи отговорност от общинския кмет и от областна земеделска служба. За 10 години били
ощетени със сумата от 166 500лв. според оценъчната експертиза на вещото лице М. Счита,
че са се легитимирали като пострадали, поради което имали право на жалба. Моли
определението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което се продължи
разследването по ДП № 556/2018год.
В законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са направени писмени
възражения от представител на РП – Хасково.
Съдът, като се запозна със събраните на досъдебното производство доказателства и
провери обжалваното определение, установи следното:
Досъдебно производство № 556/2018 г. по описа на РУ – Хасково е било образувано
на 04.04.2018 г. за това, че в град Х. е съставен неистински официален документ или е
преправено съдържанието на официален документ с цел да бъде използван – престъпление
по чл. 308, ал. 1 от НК, като в хода на досъдебното производство не е бил привлечен
обвиняем.
След проведено разследване, с постановление от 11.06.2019 г. на прокурор при РП –
Хасково, досъдебно производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1, т.
1
1, предл. 2 от НК, като от прокурора е прието, че от събраните доказателства не e установено
да е извършено престъпление по чл. 308 ал.1 от НК. Това постановление е било обжалвано
от Т.Г.. В първото производство по чл. 243, ал. 5 от НПК първоинстанционният съд се е
произнесъл по жалбата с определение от 28.06.2019год., като я е оставил без разглеждане и е
прекратил производството, приемайки че е подадена от лице, което няма активна
процесуална легитимация, тъй като не е от посочените в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от
НПК. Първоинстанционното определение е било обжалвано пред въззивния съд. С
Определение № 263 от 29.07.2019г., постановено по в.ч.н.д. №438/2019г. по описа на
Окръжен съд-Хасково е потвърдено определението на РС като правилно и
законосъобразно.
С Постановление от 05.09.2019г. на прокурор при ОП-Хасково на осн. чл. 46 ал.3 от
НПК Постановлението от 11.06.2019г на РП-Хасково за прекратяване на наказателното
производство е било отменено, а на наблюдаващия прокурор са били дадени указания да
съобрази направените в хода на разследването, а и в жалбата на Т. К. Г. искания и
оплаквания и вземе решение относно необходимостта от събиране на други доказателства
по разследването.
След извършени в хода на разследването процесуално- следствени действия- разпити,
експертизи, приложени копия от документи и отговори, наблюдаващият прокурор е
достигнал до правния извод, че не е налице извършено престъпление по смисъла на чл. 308
ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна и с Постановление от
14.12.2021г. отново е прекратил наказателното производство по ДП№ 556/2018г. на РУ-
Хасково, пр.пр. № 2126/2017г. на РП-Хасково.
Това постановление е било обжалвано от Щ. Г. и Т.Г., като РС- Хасково е приел, че
жалбите са подадени от лица, които не са легитимирани да атакуват постановлението на РП
– Хасково за прекратяване на наказателното производство.
В този смисъл е изложил мотиви, приемайки, че ДП № 556/2018 г. по описа на РУ -
Хасково е било образувано за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, включено в глава IX
„Документи престъпления" от НК. Съгласно цитирания текст от НК, който състави
неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел
да бъде използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три
години. Като родов обект на документните престъпления съдът е приел, че законодателят
третира обществените отношения, свързани със съставянето, използването и съхраняването
на различни видове документи. Посочил е и, че съгласно мотивите на Постановление № 3 от
23.03.1982г. по н.д. № 12 по описа за 1981 г. на Пленума на ВС, „документните
престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват
общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на
държавните и обществените органи и организации, създават усложнения в отношенията
между организациите и гражданите". Поради това престъплението по чл. 308, aл. 1 от НК
спада към престъпното съставяне на документи. С криминализирането на съставянето на
неистински официален документ или с преправянето съдържанието на официален документ
се защитават конкретни обществени отношения, а непосредственият обект на
престъплението „подправка на официален документ" са обществените отношения, свързани
със сигурността в автентичността на документите. Правилни са съжденията на съда, че
престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК се счита за извършено със съставянето на
неистинския документ, тоест с довършване на изпълнителното деяние, приемайки в този
2
смисъл РС, че в престъпния състав не е предвидено настъпването на вреди, за да бъде
престъплението довършено, от където и следва изводът, че липсва възможността от
престъпление, чийто състав не визира престъпен резултат, да възникнат съставомерни вреди.
В този смисъл са посочени и като трайна практика постановените Решение № 562 от
17.12.2009г. по н. д. № 639 по описа за 2009г. на ВКС, III н.о. и Решение № 473 от
02.11.2010г. пон. д. №431 по описа за 2010г. на ВКС, I н.о.
Освен това, съгласно чл. 74 от НПК "пострадал" в наказателния процес е лицето,
което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, които са
пряка и непосредствена последица от престъплението. Това изискване е изведено от
обществената опасност на престъплението, изразяваща се в застрашаването или
увреждането на определен кръг от обществени отношения и съответно засяга определен
кръг правни субекти. Законодателят обаче не дава възможност на всички тези правни
субекти, които са засегнати от дадено престъпление, да се конституират като субекти в
наказателния процес, тъй като разпоредбата признава качеството пострадал единствено и
само на лицата, чиито права са засегнати непосредствено от престъплението.
С оглед на това е възможно с увреждането на правната сигурност на
документирането да бъдат увредени и други права, каквото е правото на собственост (както
се твърди и в случая), но доколкото същите не представляват съставомерни вреди и не
произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл, то те не могат да обосноват качеството
на пострадал от документните, както правилно е приел и РС в атакуваното определение.
Настоящият съдебен състав споделя и наложеното с практиката /Решение № 1081/2006г. ІІІ
н.о. Решение № 412/2016г. ІІІ н.о. и Решение № 473/2010г. І н.о. на ВКС/ становище, че
когато обвинението е за престъпление на формално извършване, то не съдържа в
обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към конкретно лице,
които да го легитимират като пострадал. В този смисъл РС е цитирал правните изводи на
въззивния съд, възприети в Определение № 263 от 29.07.2019г., постановено по в.ч.н.д.
№438/2019г. по описа на Окръжен съд-Хасково по повод постъпила частна въззивна жалба
срещу определение № 197/28.06.2019г. по ч.н.д. №736/2019г. по описа на РС-Хасково.
Поради гореизложеното, правилно РС е приел, че в настоящата хипотеза не е
възможна фигурата на „пострадал” по воденото досъдебно производство с оглед дадената
правна квалификация на престъпния състав, за което да се образува и води досъдебното
производство.
С оглед на така изложеното е налице извод, че жалбата срещу Постановлението от
14.12.2021 г. на РП е подадена от лице, извън кръга на правоимащите такива по чл. 243, ал. 3
от НПК, предвид което същата е следвало да бъде оставена без разглеждане от
първостепенния съд и съответно производството пред него прекратено.
Отделно от това е необходимо да бъде отбелязано, че контролът върху посочените
действия на прокурора подлежи на обжалване единствено пред по-горестоящата
прокуратура, която съобразно принципа на вътрешна субординация и йерархическа
подчиненост е компетентна да се произнесе по същите.
По тези съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 вр. чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът

3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 73/18.02.2022 г., постановено по ЧНД № 67 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4