РЕШЕНИЕ
№ 1819
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330113659 по описа за 2021 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от К. С. В. срещу Банка
ДСК ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане на установено, че ищецът не дължи сумата в размер на 12 986.50 лева,
представляваща главница по договор за кредит „Овърдрафт“ № ***/14.08.2008 г., за което
притезание е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 146/2012 г. на РС Пловдив и е
образувано изпълнително дело № ****/2012 г. по описа на ЧСИ ***********.
Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден гореописаният изпълнителен лист
и е образувано гореописаното изпълнително дело. Излага подробни съображения, че на
22.08.2016 г. е настъпило прекратяване на изпълнителното, дело поради перемпция на
основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК с изтичане на двугодишно бездействие на взискателя от
извършения на 22.08.2014 г. запор на трудовото възнаграждение, след който в двугодишния
период взискателят е бездействал, защото на 03.06.2017 г. е подал искане за налагане на
запор на банкови сметки на ищеца. Посочва, че на 22.08.2016 г. е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело по отношение на солидарния длъжник К.В.. По изложените
съображения счита процесното вземане за погасено по давност. Претендират се рзноски.
Ответникът Банка ДСК АД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131
ГПК отговор на искова молба. Поддържа, че исковата молба не отговаря на
законоустановените изисквания за нейната редовност, тъй като заявеното искане не
съответства на обстоятелствата изложени в исковата молба за погасяване на вземанията по
давност. Поддържа, че ако се приеме, че искът е такъв с правно основание чл. 439 ГПК,
1
последният е недопустим. Освен това се твърди, че искът е и неоснователен, тъй като в
изпълнителното производство са извършвани множество действия, които са прекъсвали
давността. Претендират се рзноски.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че исковата молба отговаря на законоустановените изисквания за
нейната редовност, като изложените от страна на ищеца твърдения за погасяване, на
установеното в издадения в полза на ответника изпълнителен лист вземане, по давност,
следва да се субсумират под правната норма на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност. Това е така, тъй като
давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на
бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се
приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност
на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за
установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не
е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за
принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи
изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
2
признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност
на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Установява се, че на 11.01.2012 г. „Банка ДСК АД, в качеството си на заявител се е
снабдила с изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по частно гражданско дело № 146
от 2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив за вземания, произтичащи от Договор за
кредит - Овърдрафт № **** от 14.08.2008 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и
кредитополучателя ************* и ищеца К.В. в качеството му на поръчител. За
принудително събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело № **** от 2012 г. по описа на ЧСИ *********, с per. № ****. район на действие ОС -
***** за принудителното събиране па горепосочените парични притезания. От приетите
писмени доказателства се установява, че в хода на изпълнителното дело на 18.09.2012г и на
02.10.2013г между кредитополучателят ********** и Банка ДСК ЕАД са подписани
споразумения, по силата на които дружеството се е задължило да изплати задълженията си
по договора за кредит на вноски, като по този начин твърдя да е удължен без съгласието на
доверителя ми като поръчител на срока на договора за кредит. По делото е установено, че
кредитната институция е обявила предсрочна изискуемост и съответно падежът на
задълженията на кредитополучателя е настъпил на датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, като чрез подписаните на 18.09.2012г и на 02.10.2013г между
кредитополучателят ********** и Банка ДСК ЕАД споразумения реално е продължен
срокът за изпълнение от страна на кредитора, но без съгласието на поръчителя-ищец.
За разрешаване на въпроса с момента, до който отговорността на поръчителя е
съществувала, е формирана съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, която има
задължителен характер за съдилищата. Решение № 225 / 03.08.2016 год. на ВКС, ТК по т.д.
№ 3696 / 2014 год., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е по въпроса промени в
съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, противопоставими ли са
на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е не е давал изрично съгласие да
обезпечава дълга и съобразно същите и изводим ли е отговор на този въпрос от
разпоредбите на чл. 139 и чл. 147, ал. 2 ЗЗД.На този въпрос в посоченото съдебно решение е
дадено следното разрешение: Съгласно изричната разпоредба на чл. 147, ал.
2 ЗЗД изменението на срока на договора по споразумение между кредитора и длъжника, е
непротивопоставимо на поръчителя, когато обективно новият срок надхвърля първоначално
договорения краен срок за изпълнение, респ. падеж. Прието е, че разпоредбата на чл. 147,
ал. 2 ЗЗД е ясна и недвусмислена и не се налага тълкуването й. Всяко предоговаряне на
срока, рефлектиращо в продължаване на първоначалния, е непротивопоставимо на
поръчителя, освен при изричното му съгласие да поръчителства и в новия срок. В тази
връзка е обсъден и въпросът дали с предоговарянето между длъжник и кредитор отпада
3
отговорността на поръчителя изобщо или подлежи на ангажиране, но съобразно
договорения първоначален срок. Според Върховният съд, от кумулативното прилагане на
двете алинеи на чл. 147 ЗЗД и акцесорния характер на поръчителството следва и отговора,
че продължаването на срока за изпълнение на задължението след падежа по споразумение
между кредитора и длъжника ОСВОБОЖДАВА ИЗОБЩО ПОРЪЧИТЕЛЯ, а не запазва
отговорността му съобразно първоначалния падеж на задължението. Изискуемостта на
задължението не би могла да бъде с различен за длъжника и за поръчителя момент,
изводимо от акцесорността на задължението на последния и по съображения относно
обхвата на защитата на поръчителя по чл. 142 ЗЗД. Ако би бил продължен срокът за
длъжника, искът срещу същия, предявяването на който е предпоставка за запазване на
отговорността на поръчителя и след падежа, би се явил изначално неоснователен, поради
ненастъпилата изискуемост на задължението. Невъзможността от кумулиране на правните
последици на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД предпоставят извода, че с продължаването на срока
по споразумение между длъжника и кредитора, без съгласието на поръчителя,
отговорността на поръчителя отпада. Като изхожда от така дадения отговор на материално-
правния въпрос, настоящият състав на съда приема, че с факта на продължаването на срока
на процесния договор за кредит, без съгласието на поръчителя, отговорността на ищеца е
отпаднала. Съгласието на поръчителя не е дадено нито в самите анекси, които са подписани
единствено от "Банка ДСК" ЕАД и **********, нито в отделен договор за поръчителство
или с подписването на анекс към договора за поръчителство. С оглед на гореизложеното
искът следва да бъде уважен.
Отделно от това следва да се отбележи и че е настъпила погасителна давност по
отношение па поръчителя К. С. В. по изпълнително дело №****от 2012г по описа на ЧСИ
*********, където са са предприети следните изпълнителни действия: На 08.01.2013 г. е
постъпила молба от взискателя за налагане запор на банковите сметки, след което
на13.08.2013 г. по молба на взискателя е наложен запор на МПС, собственост на К.В.. На
21.07.2014 г. е наложен запор на трудово възнаграждение. На 22.08.14 г. - проведен опис на
движими вещи на К.В.. На 03.06.2017г е подадено искане за запор на банкови сметки на
солидарния длъжник В., след което на 21.01.2019г и на 03.10.2019г е подадено искане за
опис на движими вещи.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
4
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е
уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Правните последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване на
процесуалното правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се
прекратява). С посоченото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Прието, че при прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания).
С оглед на гореизложената фактическа обстановка се налага извод, че на 22.08.2016г е
настъпило прекратяване на изпълнителното дело поради перемция на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК с изтичане на двугодишно бездействие на взискателя от извършения на
22.08.2014г, след който в двугодишен период взискателя е бездействал, тъй като едва на
03.06.2017г е подал искане за налагане на запор на банкови сметки на ищеца, което
означава, че на 22.08.2016г е настъпило прекратяване на изпълнителното дело по отношение
на К.В., като всички останали искания и предприети изпълнителни действия против него
след тази дата не са проявили ефект да прекъснат погасителния давностен срок. Поради
настъпилата перемция на 22.08.2016г погасителният давностен срок за главницата и
просрочената лихва по изпълнителния лист е започнала да тече от последното валидно
изпълнително действие по изпълнението, а именно -22 август 2014г. Следва да се има
5
предвид, че погасителната давност за главница по Договор за кредит Овърдрафт № **** от
14.08.2008 г. и изпълнителния лист в размер на 12986.50 лева е общата петгодишна такава,
като според горните постановки е изтекла през 22.08.2019г.
По така изложените съображения и доколкото към момента на депозиране на
исковата молба вземанията, предмет на производството по делото, са погасени по давност,
предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски. Ищецът е
доказал заплащането на държавна такса от 588.70 лв., както и сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лв., по отношение на което е направено, в
преклузивния за това срок, възражение за прекомерност от страна на процесуалния
представител на ответника. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, доколкото установеният размер от 1200 лв. е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, като съдът съобрази, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение, с оглед цената на иска, е почти идентичен с получения,
определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие - ДВ. бр. 41 от 23.05.2017 г.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. С. В., ЕГН: **********, против
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Московска” № 19, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че К. С. В., ЕГН:
********** не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от сумата в размер на 12 986.50 лева,
представляваща главница по Договор за кредит Овърдрафт № **** от 14.08.2008 г., за което
притезание е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. 146 от 2012 г. на PC - Пловдив и
образувано изпълнително дело №****от 2012г по описа на ЧСИ *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на К. С.
В.сумата от 1788.70лв. – съдебни разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6