Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 29.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря....................Петя
Маринова.....................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 400 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила
е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез адв.
В.Г., против К.Т.М., с адрес: ***, за установяване на вземане по реда на чл.
422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК в размер на сумата
77.90 лева, произтичаща от незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
мобилни услуги, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 665.17 лева – договорна неустойка и сума в размер на 83.25 лева –
незаплатени лизингови вноски по същия договор.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу К.Т.М.
е образувано ч.гр.д № 2299/2017 г., 4-ти с-в по описа на РС-Ловеч, като против
длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на
894.88 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Тъй като заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, ищецът предявява иск
за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на
77,90 лв., която сума представлява цена на потребени
и незаплатени мобилни услуги, а частта до пълния размер на претенцията
представлява начислена договорна неустойка в размер на 665.17 лева и дължими
лизингови вноски в размер на 83.25 лева.
Посочва
се, че по силата на договор за мобилни услуги от 19.11.2015 г., сключен с мобилния
оператор „Космо България Мобайл“ ЕАД /понастоящем „Теленор
България“ ЕАД/, ответникът е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги
с абонатен № ********* и титуляр на мобилен номер 0895/827298 по програма
Резерв Стандарт 39.99 лева, като при възползване от преференциални условия на
Оператора във връзка със сключения договор, абонатът взел мобилно устройство
марка LENOVO модел А2010 Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.99 лева всяка,
съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор.
Изтъква
се, че за потребените от абоната-ответник услуги за
мобилния му номер за периода от 10.12.2015 г. до 09.05.2016 г., ищецът е издал
следните фактури: № **********/10.01.2016 г. за отчетен период 10.12.2015
г.-09.01.2016 г., със сума за плащане 32.63 лева, платима в срок до 25.01.2016
г.; № **********/10.02.2016 г. за отчетен период 10.01.2016 г.-09.02.2016 г.,
със сума за плащане 16.96 лева, 7.99 лева – незаплатени лизингови вноски, и
32.63 лева – незаплатен баланс по предходната фактура, или общо дължима сума
57.58 лева, платима в срок до 10.02.2016 г.; № **********/10.03.2016 г. за
отчетен период 10.02.2016 г.-09.03.2016 г., със сума за плащане 15.01 лева,
7.99 лева – незаплатени лизингови вноски, и 57.58 лева – незаплатен баланс по
предходната фактура, или общо дължима сума 80.58 лева, платима в срок до
25.03.2016 г.; кредитно известие № **********/10.04.2016 г. за извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата 5.32
лева, начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 7.99 лева и отразен
незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 80.58 лева, или
общо дължима сума 83.25 лева, платима в срок до 25.04.2016 г.
Ищецът
твърди, че поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 83.25 лева, на
основание чл. 75 във вр. с чл. 19б „в“ от ОУ на
мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалния договор с
ответника и издал крайна фактура № **********/10.05.2016 г. с начислена обща
сума за плащане в размер на 900.23 лева, представляваща сбор от незаплатения
остатък в размер на 83.25 лева, начислена неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 665.17 лева и незаплатени лизингови вноски в размер на 151.81 лева.
Освен това, поради прекратяване на договора за мобилни услуги, дължимите
месечни вноски за предоставеното на абоната устройство марка LENOVO модел А2010 Black
били обявени за предсрочно изискуеми, на основание т. 12 ал. 2 от Общите
условия, приложими към лизинговите договори.
С оглед на
изложеното и поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията му за
плащане, ищецът предявява при условията на обективно кумулативно съединяване
установителен иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 77.90 лева, произтичаща от незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатния му номер, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 665.17 лева – договорна неустойка и сума в размер на 83.25 лева –
незаплатени лизингови вноски по договора за същия абонатен номер.
Претендира присъждане
и на разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена
държавна такса и адвокатски хонорар.
С протоколно определение от 02.10.2018 г., са
приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени копия от: Договор за мобилни услуги от
19.11.2015 г.; Договор за лизинг от 19.11.2015 г.; Общи условия; Приложение-ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 19.11.2015 г.;
декларация-съгласие от 19.11.2015 г.; фактури на „Теленор
България“ ЕАД с № **********/10.01.2016 г., № **********/ 10.02.2016 г., №
**********/10.03.2016 г., кредитно известие № **********/10.04.2016 г., фактура
№ **********/10.05.2016 г.; Общи условия на „Теленор
България” ЕАД.
Приложено е и ч.гр.дело № 2299/2017 г. на ЛРС, по което е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1378/30.10.2017
г. в полза на кредитора
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу длъжника К.Т.М., за
сумата 894,88 лева, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги,
сумата 124,84 лева - лихва /мораторна лихва за забава/ за период от 26.05.2016г. до
09.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските на заявителя в производството: сумата
25,00 лева – д.т. и сумата 180,83 лева – адв. в-е с
вкл. ДДС.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена
молба-становище, постъпила на 02.10.2018 г., пълномощникът на ищеца – адв. В.Г. заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, в случай, че са налице предпоставките за това. Моли да се приеме
уточнение на претенцията за незаплатени лизингови вноски, която е в размер на
151.81 лева, тъй като е допусната техническа грешка в исковата молба при
посочване цената на иска и в петитума с посочване на сума в размер на 86.25
лева. Моли за присъждане на разноските по заповедното и исковото производство
съгласно списък по чл. 80 от ГПК, съдържащ се в молбата-становище.
Ответникът
К.Т.М. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на
исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се
явява и не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки
на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на
неприсъствено решение.
В
настоящия случай, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена
заповедта, а за сумата от 77.90 лева, като наведеното в исковата молба
основание за дължимост на посочената сума съвпада с
това, посочено в заявлението. Така предявеният установителен иск е допустим,
като заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за
установяване на вземането, подлежи на обезсилване на основание чл. 415 ал. 5 от ГПК, а компетентен в този случай да обезсили заповедта е заповедният съд.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство по предявен иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК е допустимо съединяването на искове, включително
и предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове. В този смисъл съдът съобразява постановката на т. 11б от Тълкувателното
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по същество за
постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и
2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита,
че исковете са вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени
в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника като предявените при обективно кумулативно съединяване положителен
установителен иск и осъдителен иск следва да бъдат уважени изцяло в размерите,
посочени в исковата молба. Съдът счита, че не следва да присъжда претендираните
неплатени лизингови вноски в размер, посочен в молбата-становище на ищеца, тъй
като последният не е спазил процедурата да поиска изменение в размера на иска,
предвидена в чл. 214 от ГПК.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение
не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните
по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото производство, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно сума в размер на 125.00 лева - довнесена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева, заплатено съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 26.02.2018 г., или общо разноски: 305.00 лева.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство. В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира
следните разноски, направени по заповедното производство: 25.00 лева – държавна
такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение. При съобразяване размера на
предявения и уважен установителен иск само за част от вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер на
17.85 лева, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415
ал. 1 от ГПК, по
отношение на К.Т.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 77.90 лв. /седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, произтичаща
от незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* по
договор за мобилни услуги от 19.11.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението /26.10.2017 г./ до окончателното плащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1378/30.10.2017 г. по ч.гр.дело № 2299/2017 г. по описа на Ловешкия районен
съд, четвърти състав.
ОСЪЖДА К.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 79 във връзка с чл. 92 и чл. 205 от ЗЗД, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 665.17 лв. /шестстотин шестдесет и пет
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща начислена договорна неустойка по договор за мобилни услуги от
19.11.2015 г. с абонатен номер *********, както и
сумата 83.25 лв. /осемдесет и три лева
и двадесет и пет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за същия абонатен номер.
ОСЪЖДА К.Т.М.,
с горните данни, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с горните данни, сумата 305.00 лв. /триста и пет лева/, представляваща
разноски в настоящото производство, както и сумата 17.85 лв. /седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство.
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в полза на ищеца: IBAN: ***.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответника.
Препис от решението да се приложи по
ч.гр.дело № 2299/2017 г. на ЛРС, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: