РЕШЕНИЕ
№260003
Гр.Русе, 02.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в
публичното заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА като разгледа докладваното търговско дело №392 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по Глава тридесет и втора ГПК.
Иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.трето ЗЗД.
„ВИВАМЕД“ЕООД гр.Плевен,
ЕИК114540783, представлявано от Галина
Цветкова, чрез пълномощник адвокат Г.Г. *** е подал искова молба против „ПЛАИН
И ВЕ“ЕООД гр.Русе, ЕИК117653327. Твърди, че с ответника сключили договор
№3528/16.06.2017г. за осигуряване и доставка на СЕЯЛКА SUMO DD 6 G&F-демонстрационна, при цена 92000 евро в левова
равностойност 179936.36лв. За извършената продажба ответника издал фактура
№17/20.06.2017г. на стойност 179936.36лв. Съгласно чл.3.4.1 от договора, ищецът
на 16.06.2017г. превел сумата 53981.71лв. на продавача, представляваща 30% от
договорената цена. На 29.06.2017г. с протокол сеялката била предадена за
ползване и предназначение, като изрично било записано, че тя е демонстрационна,
а продавача-ответника трябва да подмени всички дискове с нови, усилени, както и
гумите. На 15.08.2017г. превели на продавача втората вноска от договорената
цена-сумата 35987.27лв., съгласно чл.3.4.2. По време на ползването на сеялката
се установило, че много от основните й части не са в добро състояние и следва
да бъдат подменени от продавача, тъй като вещта не може да се ползва по
предназначение. Тъй като частите не били подменени, на 13.09.2017г. страните
подписали анекс №1 към договора, съгласно който на основание чл.12.2 от
същия, прекратили действието му по
взаимно съгласие, както и постигнали съгласие платената сума в размер на
89961.18лв. да се счита като част от плащане по бъдещ нов договор за закупуване
на нова сеялка, която не е демонстрационна, а тази предмет на договора от
16.06.2017г. да бъде върната на продавача. С приемо-предавателен протокол
върнали сеялката на ответника, който я приел
без забележки относно техническото й състояние. Твърди, че нов договор
между страните за сеялка страните не бил подписан, а постигнали съгласие
получената по прекратения договор сума в размер на 89968.18лв. да бъде върната
на купувача, поради отпадане на основанието за плащането й. С обяснения за
финансови затруднения ответника отлагал плащането на сумата, поради което е
налице интерес от предявяване на иск за връщането й поради отпадналото
основание. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата
89961.18лв., ведно със законна лихва от завеждане на делото до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото.
С подаден отговор на
исковата молба ответникът е заявил становище за неоснователност на претенцията.
Твърди, че съгласно договора има основание да задържи получената сума, като
цена за възмездното ползване на вещта. Не оспорва сключването на процесния
договор, твърди че по същността си той е договор за финансов лизинг по смисъла
на чл.342 и сл. ТЗ. Твърди, че е закупил сеялката от производителя SUMO UK Ltd, дружество регистририрано
в Англия и Уелс, след което я предоставил на ищеца за възмездно ползване.
Твърди, че лизинговия характер на правоотношението се установява от наличието
на следните особености: Сеялката е осигурена от лизингодателя-ищеца от
доставчика-производител /чл.4.1 от договора/; ответника запазва правото си на
собственост върху актива за целия срок на договора /чл.7.1/; Правото на
ползване принадлежи изключително на лизингополучателя-ищеца /чл.5.4 и чл.6.4/;
рискът, свързан с ползването на актива се носи от ищеца-лизингополучател
/чл.7.1/; предвидени са лизингови вноски, които се покриват от текущи
постъпления, свързани с експлоатацията на вещта, като размера им е определен
изначално /чл.3.4/. Характерът на договора-такъв за финансов лизинг се
потвърждава от обстоятелството, че ползването на вещта е предадено на
лизингополучателя, докато при договор за продажба на изплащане такъв елемент
/на фактическо предаване/ липсва /арг. чл.335 ТЗ/. Не оспорва, че сеялката е
предадена за ползване по предназначение от него на ищеца на 29.06.2017г., с
което той е изпълнил задължението си по чл.4.1 и 4.2 от договора. Признава, че
ищецът е заплатил първата лизингова вноска от договореното възнаграждение за
ползване на оборудването-27600 евро, както и втората вноска, със закъснение от
три дни. Твърди, че направените плащания се явяват цена за ползването на актива
съгласно договореностите между страните, поради което и това е основанието на
което сумите са получени и задържани. Твърди, че е изпълнено задължението за
подмяна на гумите и усилени дискове, съгласно протокола за предаване на актива,
не е имало забележки от ищеца към 29.06.2017г. по отношение на техническото
състояние на приетата от него машина. Оспорва твърдението, че по време на
ползване на сеялката се установило, че основни части не били в добро състояние,
за което той отговаря. При приемане на актива не били направени никакви
възражения относно състоянието му от ищеца, а той като търговец с богат опит в
експлоатацията на аграрна техника е в състояние да установи, ако има проблем,
тъй като се занимава с производство и търговия със селскостопанска продукция.
Твърди, че повреди и липси по вещта са установени действително, но те били
резултат и в пряка и непосредствена връзка и последица от неправилна
експлоатация на сеялката от ищеца. На 2.11.2017г. подписали протокол за
състоянието на предадената от ищеца машина, като представители на двете страни
констатирали липса на части по 19 пункта. Установено било с констативния
протокол и че общата засята площ със сеялката съгласно компютъра за управление
била 2816 хектара /28160 дка/, а тя била предадена за ползване на 878 хектара
/8780 дка. Констатирано било и че следствие експлоатацията на сеялката от ищеца
с нея е засята площ от 1938 хектара, равняващи се на 19380дка, т.е. докато е
ползвал вещта ищеца е успял да засее тази площ, като виновно е причинил
описаните повреди, а ищеца признава, че реално засятата площ е 21000дка.
Неправилната експлоатация на вещта се потвърждава от многобройните ремонти,
които извършили по възлагане на ищеца, които не били заплатени. Според ремонтни
карти ответникът отремонтирал, респ. заменил счупени части с нови на посочени
дати по 11 пункта. Във връзка с ремонтните дейности поръчали нови части,
описани в 6 пункта, заплащането на които не е извършено. Гореизложеното
опровергава твърденията на ищеца, че частите на сеялката не били подменяни и
поради това на 13.09.2017г. бил сключен анекс, с който постигнали съгласие за
прекратяване на договора. Договорът бил прекратен не поради постигнато взаимно
съгласие, а поради развалянето му от страна на ответника предвид виновно
неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да заплаща изискуемите
лизингови вноски /тези по чл.3.4.3 и 3.4.4/. Машината е върната от
лизингополучателя, след като ответника упражнил правото си да развали договора
на 07.11.2017г. Не са платени вноските дължими до 01.09.17г.-27600евро и
36800евро-до 30.11.2017г., а на основание чл.12.1 от договора в случай на
разваляне, всички платени суми остават в полза на ответника. Твърди, че анекс
№1/13.09.2017г. не е подписван от негов представител, но дори и да е подписан,
същия не е влязъл в сила, поради сключването му под отлагателно
условие-уреждане на всички финансови задължения на клиента към доставчика,
което не е настъпило, тъй като последните две вноски по договора не са платени.
Оспорва твърдението за постигнато съгласие платеното от ищеца да се счита част
от плащане по бъдещ нов договор, твърди, че не е сключван нито предварителен,
нито окончателен договор за покупко-продажба на нова сеялка. Оспорва
твърденията за постигнато съгласие получената сума да бъде върната на ищеца,
както и че били отправени искания за плащане на претендираната сума.
С допълнителна искова молба
ищецът пояснява, че сключения между страните договор е търговска продажба на
изплащане, в какъвто смисъл са и неговите уговорки, а не договор за лизинг,
поради което счита неприложими разпоредбите на чл.342 ТЗ и произтичащите от
това правни последици относно заплатените суми. Твърди, че тъй като сеялката
била демонстрационна, веднага след започване на експлоатацията й, започнала да
дава дефекти, като за това поради наличие на гаранция бил уведомяван продавача.
Оспорва повредите да се в резултат на неправилна употреба. Оспорва
възражението, че договорът бил развален от ответника поради неплащане на
останалите суми. Твърди, че не е отправяно от ответника предизвестие по чл.12
от договора, което да е достигнало до него 48-часов срок. Поддържа, че с анекс
№1/13.09.2017г. страните прекратили договора по взаимно съгласие, позовавайки
се на чл.12 от същия, както и останалите твърдения във връзка с него, като заявява,
че ще се ползва от анекс №1/13.09.2017г.
С отговор на допълнителната
искова молба ответникът оспорва твърдението, че сключеният между страните
договор е за продажба на изплащане, а не
договор за финансов лизинг. Взема становище по уточненията на ищеца, твърди, че
към момента на предаване на вещта не е имало липсващи части, дефекти или
несъответствия на сеялката, тя е приета от ищеца в отлично техническо
състояние. Твърди, че никога не е бил уведомяван за дефекти, обратно-бил
уведомяван за настъпили повреди, вследствие неправилната експлоатация. Не
оспорва твърдението, че сеялката е предадена на ищеца на 878 хектара, равни на
8780 дка, както и че са извършени множество ремонти на същата, но вследствие на
неправилна експлоатация. Твърди, че страните не са предвидили специална форма
за разваляне на договора, същият е развален устно, а развалянето е потвърдено
конклудентно с връщане на машината и подписване на протокол. Поддържа
оспорването, че с анекс №1 договора е прекратен по взаимно съгласие, както и
твърдението, че не е подписан от негов представител и останалите възражения в
ОИМ.
С уточнение в съдебно заседание проведено на 09.03.2021г., ответникът е
уточнил становището си, като е заявил, че не оспорва: 1. Че сключеният между
страните договор има характер на търговска продажба на изплащане, 2. Че
договорът е прекратен от страните чрез сключването на Анекс №1/13.09.2017г., 3.
Че Анекс №1 е подписан от законния представител на ответника, 4. Че фактура
№17/20.06.2017г. е осчетоводена от ответника и и той е получил първите две
извършени плащания по нея /за 27600 евро и за 18400 евро/.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 16 юни 2017г. страните са сключили
договор за осигуряване доставката и закупуването на оборудване, по силата на
който ответникът -доставчик и ищецът-клиент се договорили ответникът „Плаин и
ве“ЕООД да осигури доставката, а ищецът „Вивамед“ЕООД да закупи Сеялка SUMO DD 6 G&F-демонстрационна.
Предметът на договора е описан в техническа спецификация-Приложение №1,
неразделна част от договора. Според чл.3.3, договорената цена е 92000 евро и
18400 евро за ДДС, а според чл.3.4,1-4, плащането на цената е дължимо, както
следва: 27600 евро, представляващи 30% са дължими в рамките на три дни от
подписване на договора и тя представлява потвърждение на поръчката от клиента и
не подлежи на връщане; 18400 евро, която представлява дължимото ДДС, дължими до
12.08.2017г.; 27600 евро, 30% от договорената цена-до 01.09.2017г. и остатъка
до 100%-36800 евро, окончателна вноска от 40% от договорената цена, дължими до
30.11.2017г. Страните са уговорили последиците при просрочване на
плащанията-клиента дължи лихва в размер на 0.1% на ден за периода от датата на
падежа до датата на плащането. Според чл.4.4 доставчикът е длъжен да осигури
гаранционното обслужване на оборудването в случаите, когато гаранцията е
приложима, а според чл.4.6 той има право да прекрати договора при условията на
чл.12, аналогично право има и купувача-чл.5.9. Според чл.5.7 и 5.8 клиентът е
длъжен да извършва сервизното обслужване на оборудването единствено при
съответния оторизиран дилър, посочен от доставчика в рамките на гаранционния
срок, както и да закупува и използва резервни части само от производителя, чрез
оторизиран дилър, до пълното заплащане на уговорената цена по договора. В
чл.6.1 е посочено, че срока на доставката е до 14 дни след изплащане на първата
вноска, а според чл.6.2-доставката е франко склада на клиента в с.Пелишат, обл.
Плевен. В чл.7.1 е уговорено, че клиентът поема всички рискове от момента на
подписване на приемо-предавателния протокол, а оборудването, предмет на договора
е собственост на доставчика през целия период на действие на договора до
пълното изплащане на договорената цена, заедно с приложимите лихви и ДДС. В
чл.9.1 е посочено, че по време на експлоатацията клиентът има всички права
съгласно производствената гаранция, в случая за оборудване марка SUMO-36 месеца, а според чл.9.3,
гаранционното обслужване се извършва от „Плаин и ве“ЕООД. Според чл.12 от
договора, действието му се прекратява от страна на доставчика: чл.12.1-ако
клиентът не изпълни едно от своите задължения съгласно договора и на основание
на 48-часово предизвестие, отправено му от страна на доставчика или упълномощен
негов представител, в който случай клиента дължи връщане на оборудването в
следващия работен ден, а всички платени суми към момента остават в полза на
доставчика. Според чл.12.2. договорът се прекратява по взаимно съгласие,
потвърдено от двете страни, чрез техните подписи, но не и преди уреждането на
всички финансови задължения на клиента към доставчика. Представена е техническа
спецификация на сеялката /л.46/. С анекс №1/13.09.2017г. към договора, страните
приели, че в него настъпват следните изменения по чл.12.2, като договора се
прекратява по взаимно съгласие съгласно чл.12.2, като направените до момента
плащания по фактура №17/20.06.2017г. в размер на 46000 евро, се считат за част
от плащането по т.3.4.1 от новия договор 3672/13.09.2017г. за осигуряване
доставката и закупуването на сеялка SUMO DD 9 с торовнасяне, а за фактура №17/20.06.2017г. ще бъде издадено кредитно
известие за цялата стойност на фактурата -215924.33лв., включваща данъчна
основа и ДДС. Според раздел ІІ, измененията на договора, предмет на анекса са
по искане на клиента, според раздел ІІІ-връщането на сеялката, предмет на
договора се удостоверява с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, а
според раздел ІV-ползването до момента на вещта-сеялка, както и занапред,
страните се споразумяват да уредят в отделен договор. Договорът и анекса са
двустранно подписани и не са оспорени, поради което се ползват с формална доказателствена
сила. Представени са фактура №17/20.062017г., приемо-предавателен протокол
№926/29.06.2017г. /л.19/, удостоверяващ предаване на сеялката от ответника на
ищеца, в който в забележка е посочено, че всички дискове ще бъдат подменени с усилени,
както и гумите. Отразено е, че сеялката е демонстрационна, както и че няма
липсващи части. Представен е приемо-предавателен протокол №959/07.11.2017г.,
според който ищецът е предал на ответника процесната демонстрационна сеялка в
село Пелишат, в агробаза на „Вивамед“ЕООД. Представен е и констативен протокол
от 02.11.2017г./л.48/, в който страните констатирали липсващи части от
машината, общо засята площ, съгласно компютър за управление, както и че
засятите декари ще бъдат заплатени от ищеца, съгласно договор за наем
№3701/13.09.2017г. Представени са платежни документи, банкови извлечения, общи
условия на производствена гаранция към договора, работни карти /л.50-60/,
приемо-предавателни протоколи /л.61-66/.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за връщане
на сумата 89961.18лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен, по
следните съображения: По делото е безспорно установено, че страните са сключили
процесния договор от 16 юни 2017г., наименован-за осигуряване доставката и
закупуването на оборудване сеялка SUMO DD6 G&F-демонстрационна,
че сеялката е предадена на ищеца с протокол от 29.06.2017г., че ищеца е
заплатил на ответника сумата 89968.18лв., представляваща договорените вноски по
чл.3.4.1-27600 евро /на 16.06.2017г.-53980.91лв./ и по чл.3.4.2.-18400 евро/ на
15.08.2017г.-35987.27лв./, както и че сеялката е върната обратно от ищеца на
ответника на 17.11.2017г. Ответникът е
издал фактура №17/20.06.2017г. за извършената продажба, която,
както и договора са основание за извършените плащания. Не се спори, че нов
договор №3672/13.09.2017г. за доставка и закупуване на нова сеялка не е сключен
между страните. Процесния договор има характер на договор за продажба на
изплащане по смисъла на чл.335 ТЗ. Спорът по делото се свежда до това прекратен
ли е договорът със сключения от страните анекс №1/13.09.2017г. и какви са
последиците. Внимателния прочит и анализ на анекс №1/13.09.2017г., както и обсъждането
му в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства сочат, че с анекс
№1 страните са прекратили договора по взаимно съгласие, като са постигнали нови
договорености във връзка с последиците от този нов факт. Неоснователна е тезата
на ответника, че договорът е прекратен в хипотезата на чл.12.1. По делото не са
наведени твърдения и липсват доказателства, че към момента на подписване на
анекса са били налице предпоставките на чл.12.1, които позволяват на доставчика
да прекрати договора. Волята на страните при сключването на анекса е ясна и
недвусмислена. На следващо място, позоваването в анекса на чл.12.2 и
възпроизвеждането на тази част от договора в анекса, не води до извод, че
прекратяването е обусловено от уреждане на всички финансови задължения на
клиента към доставчика, т.е. последното не е отлагателно условие за настъпване
на прекратяването, в какъвто смисъл е възражението на ответника. Това е
очевидно, тъй като изрично в анекса страните са посочили, че ползването на
вещта до момента и занапред страните ще уредят в отделен договор. Че страните
ще уредят отношенията си повод ползването на вещта до момента и занапред, е
видно както от раздел ІV от анекса, така и от двустранно подписания констативен протокол от
02.11.2017г., съставен при инспекцията на машината преди връщането й, в който е
посочен договор за наем №3701/19.09.2017г., който страните отричат да са
сключили. При това положение, съдът приема, че с оглед прекратяване на договора
по взаимно съгласие между страните, несключването на договор за доставка и
закупуване на нова сеялка, е отпаднало основанието ответника да задържи
заплатената по него до момента сума. Поради това, претенцията за връщането й се
явява основателна до предявения размер. Вземанията
на ответника, произтичащи от договора могат да бъдат предмет на отделно
производство, доколкото направеното в настоящето възражение за прихващане не е
прието за разглеждане, поради неговата нередовност.
С оглед изхода на спора в
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото-3600лв. държавна
такса и 3000лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съдът намира същото за
неоснователно. Претенцията е за сумата 89961.18лв., а заплатеното възнаграждение
за адвокат е 3000лв. /л.20 /. Същото се явява в размер, по-малък от предвидения
в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. размер на минималните размери на
адвокатските възнаграждение-3228.84лв., поради което възражението се явява
неоснователно.
По така изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПЛАИН И ВЕ“ЕООД, ЕИК117653327, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул. Алеи Възраждане №4, вх.1, ет.3, ап.12, представлявано
от П.В.Г.-Г. да заплати на „ВИВАМЕД”ЕООД,
ЕИК114540783, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сергей
Румянцев №6, вх.Б, представлявано от Г.И.Ц., сумата 89961.18лева, получена на отпаднало основание, ведно със законна
лихва от 22.06.2020г. до окончателното и изплащане, както и разноски по делото
в общ размер 6600лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд-Велико Търново.
Окръжен съдия: