№ 8160
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110173364 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 224 КТ за сумата от
880 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към
31.01.2021 год., чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 79,44 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за периода
01.02.2021 год.-22.12.2021 год. чл. 220, ал.1 КТ за плащане на сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 72,22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дължимо
обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за периода 01.02.2021 год.-22.12.2021 год. и при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 213, ал.2 КТ за сумата от 800
лева, представляваща обезщетение за недопускане на работа докато трае изпълнението
на трудовото правоотношение за периода от 01.02.2021 год. до 28.02.2021 год. и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 72,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.02.2021 год. до 22.12.2021 год..
Ищецът-А. С. А. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, което
е прекратено на 01.02.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Излага, че
получаваното от нея брутно трудово възнаграждение е в размер на 800 лева, съгласно
допълнително споразумение от 01.09.2020 год.. Твърди, че на 29.01.2021 год. е
уведомена от финансовия директор на ответното дружество, че считано от 01.02.2021
год. трудовият й договор ще бъде прекратен поради съкращаване на щата, като на
01.02.2021 год. следва да се яви на работа, за да предаде съхраняваните при нея
1
документи. Сочи, че на посочената дата е отишла на работа и е предала цялата
документация, ключовете офиса и служебен телефон, но въпреки настояването й не е
била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и не е
върната трудовата книжка. Това не било сторено и на 02.02.2021 год., когато отново е
посетила дружеството, поради което е подала жалба до Главна инспекция по труда.
Излага, че на 05.02.2021 год. е направила справка в регистъра на НАП и е
констатирала, че работодателят е декларирал, на 03.02.2021 год., прекратяване на
трудовото правоотношение-на 01.02.2021 год.. Твърди, че въпреки декларираното от
05.02.2021 год. работодателят е започнал да изпраща писма, с които иска
обяснения, защо не се е явила на работа в периода от 02.02.2021 год. до 05.02.2021 год..
На същата дата 05.02.2021 год. е направена и корекция в регистъра на ТД на НАП-
София, като подадената информация за прекратяване на договора е заличена, а
трудовия договор е посочен като действащ. Твърди, че в началото на месец март 2021
год. е получила по пощата Заповед №10/01.03.2021 год. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че при прекратяване на
трудовото правоотношение не е спазен срока на предизвестие, не е платено
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 24 дни. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 880 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към 31.01.2021 год., сумата от
79,44 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дължимо обезщетение
по чл. 224 от КТ за периода 01.02.2021 год.-22.12.2021 год., сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, сумата от 72,22 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дължимо обезщетение по чл. 220,
ал.1 от КТ за периода 01.02.2021 год.-22.12.2021 год. и при условията на евентуалност
сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за недопускане на работа докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение за периода от 01.02.2021 год. до
28.02.2021 год. и сумата от 72,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.02.2021 год. до 22.12.2021 год.. Претендира законната лихва върху главниците
считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите,
както и сторените в производството разноски.
Ответникът-“Т.К.” ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че ищцата не е извършвала надлежно
възложената й работа в качеството й на „специалист труд и работна заплата“, поради
което в нейното досие не съществуват данни дали е ползвала или не платен годишен
отпуск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
На 31.07.2019 год. между „Б.Ф.“ ЕООД и А. С. А. е сключен трудов договор №
8/31.07.2019 год., по силата на който ищецът е назначен на длъжността “Специалист,
труд и работна заплата”. Видно от договора е, че размера на основното месечно
трудовото възнаграждение е в размер на 610 лева, което с Допълнително споразумение
към трудовия договор от 31.07.2019 год. е променено на 800 лева.
От Справка за всички подадени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ за А. С. А.
издадена от ТД на НАП София е видно, че от страна работодателя, на 03.02.2021 год., е
подадено уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
01.02.2021 год.. На 05.02.2021 год. е направена корекция на уведомлението, като с ново
уведомление от 04.03.2021 год. е посочена дата на прекратяване 01.03.2021 год., с
основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
На 05.02.2021 год. от страна на работодателя е отправено искане до ищцата за
даване на обяснения относно причината, поради което не се е явила на работа в
периода от 02.02.2021 год. до 05.02.2021 год..
На 08.02.2021 год. А. А. е уведомила работодателя, че не се е явила на работа,
тъй като трудовото й правоотношение е било прекратено на 01.02.2021 год., както и че
въпреки положените от нея услия не е получила заповедта за прекратяване на трудовия
договор, както и трудовата си книжка, поради което е подала жалба до ИА „Главна
инспекция по труда“.
Представена по делото е Заповед № 10/01.03.2021 год., в която е обективирано
прекратяването на трудовото правоотношение сА. С. А. на основание чл. 328, ал.1, т. 2
от КТ, считано от 01.03.2021 год.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 224 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл.
177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-
малко 10 работни дни. В случая между страните няма спор, че трудовото
правоотношение е било прекратено, както и относно размера на получаваното трудово
възнаграждение. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
задължение на работодателя – ответник е било да установи при условията на пълно
доказване, че ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. По делото
3
доказателства в тази насока не се ангажирани, поради което съдът намира, че за ищеца
е възникнало право да получи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. При прекратяване
на трудовото правоотношение правото да ползва отпуска се трансформира в правото
на ищеца да получи парично обезщетение. Размерът на обезщетението е поставен в
зависимост от последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за
месеца, в който служителят е отработил най-малко 10 дни. На основание чл. 162 от
ГПК съдът приема, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск за 24 дни е 880 лева, поради което искът следва да бъде уважен така както е
предявен.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ
При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 623, ал.2 от КТ-
при безсрочни договори, работодателят следва да отправи предизвестие, като срокът
му е 30 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя да неспазения срок на предизвестието.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, което работодателят е прекратил
едностранно, за което обстоятелство не съществува спор в настоящото производство.
Доколкото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, че работодателят
е спазил срокът на предизвестието, то съдът приема, че той дължи обезщетение за
неспазения срок на предизвестието в размер на 800 лева.
По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД
С исковата молба ищецът е предявил искове за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Задълженията за заплащане на обезщетения за оставане без работа и за
неспазен срок на предизвестието не са такива с определен срок за изпълнение,
следователно работодателят дължи плащането им след покана. По делото не са
ангажирани доказателства, че ищцата е поканила ответника да плати дължимите суми,
поради което и предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явяват
неоснователни.
С оглед изхода на спора, съдът не следва да се проинася по предявения
евентуален иск.
По разноските
4
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна.
На основание чл. 78, ал. 1 от КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 755,77 лева, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с уважената част от претенциите.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства, че е сторил разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд, ІІ ГО, 75 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Т.К.” ЕАД, ЕИК ////, с адрес: гр. София, ////2, партер, офис 1 да
заплати на А. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ///, чрез адв. Б., на
основание чл. 220, ал.1 от КТ сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, сумата от 880 лева
(осемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 24 дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
22.12.2021 год. до окончателното плащане на сумите и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 755,77 лева (седемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. А., ЕГН ********** против “Т.К.” ЕАД,
ЕИК //// искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 79,44 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дължимо обезщетение по чл. 224
от КТ за периода 01.02.2021 год.-22.12.2021 год. и за сумата от 72,22 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дължимо обезщетение по чл. 220,
ал.1 от КТ за периода 01.02.2021 год.-22.12.2021 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от Кодекса на труда “Т.К.” ЕАД, ЕИК ////
да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева (сто лева),
представляващи дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски Градски съд
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5