О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1252 12.05.2020г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав
На дванадесети
май две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №698 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бургаският окръжен
съд е сезиран с частна жалба от юрисконсулт Десислава Златева като пълномощник
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* против определение №1878
от 19.12.2019г. по гр.д.№407/2016г. по
описа на Районен съд- Средец, с което е допълнено определение №1012 от
4.09.2017г. по гр.д.№407/16г. на РС- Средец, като е постановено изплащането на
сумата от 300 лв. по вносна бележка Б2416612 от 17.02.2017г. на адв. Анна Стоянова Димитрова от БАК, за особено
представителство на основание чл.48 ГПК.
Развити са
оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател
намира за неприемливо, при липса на процесуални предпоставки за назначаването
на особен представител, да се присъждат възнаграждения за такъв въз основа на
поведението на ищеца. Счита, че ищецът не следва да бъде санкциониран чрез възлагането
в негова тежест на разноски, основанието за чието присъждане не било
възникнало. Първоначалния депозит бил внесен от ищеца по недопустими указания
на съда. Затова претенцията за възнаграждение в качеството на особен
представител, изготвил отговор на исковата молба, била извън правната сфера и
процесуалното поведение на претендиращото разноските лице. Намира, че адв.Димитрова не е била конституирана надлежно като особен
представител поради непроявление на предпоставките, предвидени в чл.48 ГПК. Затова
адвокатско възнаграждение не ѝ се следвало поради липса на валидно
законово основание за изплащането му. Единствено в хипотезата на чл.48 ГПК
заплащането на възнаграждение за особения представител на ответника било
законово задължение на ищеца, но в случая не било осъществено особено
представителство на основание чл.48 ГПК.
Моли обжалваното
определение да бъде отменено. Неправилен бил и изводът на съда, че
възнаграждението се следвало поради това, че липсвало акт на съда за
прекратяване на особеното представителство по чл.96 ГПК. Хипотезата не попадала
в приложното поле на чл.96 ГПК, а и изводът бил встрани от спора.
Срещу тази жалба е
подаден отговор от адв.Анна Димитрова като особен
представител на Д.Х. и Д.П.Х., с адрес в гр.Несебър, к.к.
„Слънчев бряг“- Запад, в.с.“Е.“ ап.*. С него жалбата се оспорва като
недопустима. Сочи се, че жалбоподателят е реализирал правото си на защита по
въпроса дали се дължи възнаграждение на особения представител по чл.48 ГПК в проведените вече съдебни производства. Този
въпрос бил разрешен с определение №2457/13.13.2019г. на БОИС, който бил
окончателен и с който на районния съд са били дадени задължителни указания за
произнасяне по същество, както и да определи и присъди възнаграждение за особения
представител, като било посочено и в чия тежест да се възложат разноските. С
обжалваното определение районният съд е изпълнил посочените указания. Затова
въпросът не можело да бъде пререшаван повторно, в противен случай това щяло да
бъде намеса в окончателен акт на еднакви по ранг състави на въззивната
инстанция, което освен недопустимо, щяло да бъде и крайно неправилно. Молят
жалбата да се остави без уважение като недопустима, поради липса на правен
интерес.
Срещу определението
е постъпила и частна жалба от адв..Анна Димитрова
като особен представител на Д.Х. и Д.П.Х.. С нея е обжалван определения размер
на възнаграждението. Сочи се, че в мотивите на обжалвания акт няма произнасяне
по какъв начин била формирана постановената сума от 300 лв. и не ставало ясно
кои от възраженията по отношение на размера на възнаграждението за особен
представител са били възприети или не от съда. Изтъква се, че тези възражения
са били направени още с отговора на исковата молба, както и с частните жалби и
възраженията към тях. Изложени са подробни съображения, че възнаграждението
следва да е в по-висок размер. Акцентира се на това, че приложимия закон е този
към постановяване на определение №1012/4.09.2017г. по гр.д.№407/2016г. на РС-
Средец, поради което възнаграждението следва да се определи съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, като се сочи, че са
предявени искове за главница и лихви срещу две лица, необходими другари. Молят
въззивната инстанция да отмени/измени обжалваното определение по отношение на
размера на възнаграждението за особения представител, като на адв.Д. се определи и присъди възнаграждение за процесуално
представителство за извършените действия в полза на двамата ответници, във
всички инстанции.
Срещу втората жалба
е постъпил отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД чрез пълномощника
юрисконсулт Златева. С нея жалбата се оспорва като недопустима, поради това, че
била подадена в лично качество от адв.Д., а не като
особен представител на ответниците, понеже същата нямала това качество.
Ответниците нямали правен интерес от тази жалба, понеже уважаването ѝ
означавало двамата да бъдат обременени допълнително с разходи, което било
абсурдно. От друга страна недопустимо било да се обжалват мотивите на съдебния
акт в частта на приетите от съда възражения. На следващо място са развити
съображения за неоснователност на жалбата. На адв.Д.
не се дължало възнаграждение, понеже нямала качеството на особен представител
на ответниците, които не били необходими, а обикновени другари. Заобикалял се и
закона за адвокатурата. Развити са пространни съображения за това, че в случая
адвокат Д., в разрез с разпоредбата на чл.3 ГПК, се опитвала да черпи права от
недобросъвестното си поведение. Моли жалбата да се остави без уважение.
Частните жалби са с
правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.248,
ал.3 ГПК.
Същите са подадени
в законоустановения срок от представители на страни, които имат правен интерес
от обжалването му. Жалбите отговарят на изискванията на 260 и чл.261 ГПК и са
допустими. Ето защо следва да се разгледат по същество.
Бургаският окръжен
съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Гражданско дело №407/2016г.
по описа на РС- Средец е образувано по искове с правно основание чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД, предявени от „ВиК“ ЕАД, Бургас срещу Д.Х. и Д.П.Х., с адрес в
гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“- Запад, в.с.“Е.“ ап.*.
Цената на иска е общо 151,76 лв.
Понеже ответниците
не са открити на посочения в исковата молба адрес /л.41-46 от делото на СрРС/, с разпореждане от 22.11.2016г. районният съд е
оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да посочи актуален
адрес на ответниците или да представи удостоверение за постоянните им адреси. В
указания срок ищецът е поискал да бъде снабден с удостоверение за постоянен
адрес на ответниците, както и удължаването на срока за отстраняване
нередовностите на исковата молба. На 15.12.2016г. ищецът е представил два броя
удостоверения от ОД МВР- Бургас, сектор „Миграция“ /л.57-58/, съгласно които
ответниците са граждани на Великобритания и северна Ирландия, като липсват
данни за заявени от тях постоянни и настоящи адреси.
С разпореждане от
20.12.2016г. районният съд е указал на ищеца да заяви дали желае съобщението за
заведеното дело до ответниците да се извърши чрез публикация в Държавен
вестник, като в този случай следва да представи искане за това и декларация
съгласно чл.48, ал.1 ГПК ведно с платена държавна такса за публикация в ДВ.
Указанието е
изпълнено и на 10.01.2017г. ищецът е подал молба, с която е заявил желание да
се приложи разпоредбата на чл.48 ГПК и ответниците да се уведомят чрез
публикация в ДВ. Приложени са платежни нареждания за публикация в ДВ за всеки
от ответниците, както и декларация от изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, че
не му е известен адреса в чужбина на ответниците по гр.д.№407/2016г. по описа
на СрРС /л.65-66/. На л.73 от делото на СрРС е налично копие от стр.122 на ДВ бр.8/2017г., от което
се установява, че такава публикация в ДВ е извършена.
След изтичането на
двуседмичния срок за явяване на ответниците в канцеларията на районния съд за
получаване на книжата, с разпореждане №128/8.02.2017г. съдът е оставил отново без
движение исковата молба и е указал на ищеца да представи вносна бележка за
внесен депозит по сметката на съда за особен представител на ответниците Д.П.Х. и Д.Х., в размер на 300 лв.
Такъв е внесен на
17.02.2017г., а на 27.02.2017г. вносната бележка е депозирана в съда.
На 28.02.2017г.
районният съд е изпратил писмо до АК-Бургас за определяне на адвокат, вписан в
Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на правна помощ-
назначаване на особен представител на основание чл.48, ал.2 ГПК на Д.П.Х. и Д.Х.. От уведомително писмо /л.80/ се
изяснява, че БАК е определила за особен представителн
на ответниците адв.А.
Стоянова Д..
С определение от
10.03.2017г. /л.80, ръкописно/ и на основание чл.48, ал.2 ГПК районният съд е
назначил адв.Д. за особен представител на ответниците
и е разпоредил на същата да бъдат връчени преписите от исковата молба и
доказателствата, за представяне на отговор на исковата молба.
Адв.Димитрова
е подала отговори на исковата молба по пощата, на 18.04.2017г. от името на
всеки от ответниците. Отговорите са с идентично съдържание. С тях на първо
място е направено възражение за местна неподсъдност на делото на РС- Средец, а
по същество исковете са оспорени като неоснователни. С отговорите е отправено и
искане да бъде задължена ищцовата страна да довнесе
допълнително възнаграждение за особен представител, тъй като са предявени по
два обективно съединени иска срещу двама ответници- съпрузи, необходими
другари.
С определение №350
от 19.04.2017г., районният съд е счел за основателно възражението за подсъдност
, поради което е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на
РС- Бургас. Прекратителното определение не съдържа произнасяне по въпроса за
разноските, включително по искането на адв.Димитрова
за завишаването им.
Прекратителното
определение е обжалвано от ищеца. С определение №1237 от 13.07.2017г. по
ч.гр.д.№928 по описа за 2017г., Бургаският окръжен съд е констатирал, че по
делото е наличен като доказателство нотариален акт, от който се установяват
адресите на ответниците в Обединеното Кралство, поради което е счетено, че
изводите на първоинстанционния съд за това, че ответниците са с неизвестен
адрес са необосновани. Прието е, че не е налице хипотезата на чл.107, ал.1 ГПК.
Посочено е още, че призоваването на ответниците следва да се осъществи по реда
на Регламент /ЕО/ №1393/2007г. на ЕП и Съвета от 13.11.2007г. По изложените
съображения въззивната инстанция е отменила прекратителното определение и е
върнала делото на СрРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по връчване на съдебните книжа на намиращите се в
кориците на делото адреси на ответниците, а не по реда на чл.48 ГПК. Видно от
мотивите, както и от диспозитива на това определение, въззивната инстанция не
се е произнасяла по въпроса за законосъобразността на назначаването на адв.Димитрова за особен представител на ответниците по реда
на чл.48, ал.2 ГПК, поради което несъстоятелна е тезата на РС- Средец, както и
на частния жалбоподател- ищец, че с това определение е прекратена
представителната власт на адв.Д..
След връщането на
делото в районния съд, на 19.07.2017г. е постановено разпореждане /л.89, гръб/,
с което на ищеца е указано да представи легализиран превод на исковата молба и
приложенията, като му е указано, че при неизпълнението им в дадения
едноседмичен срок, делото ще бъде прекратено. Разпоредено
е още на ищеца да се върне сумата от 300 лв. по вносната бележка от
17.02.2017г. /л.77/, внесена за особен представител, поради отпадане на
необходимостта от назначаването за особен представител във връзка с указанията
на БОС в определение №1237 от 13.07.2017г. по ч.гр.д.№928 по описа за 2017г.,
че не са налице основанията по чл.48 ГПК. Указанията са били съобщени на ищеца
на 27.07.2017г., като същият не е предприел действия за изпълнението им.
С определение
№1012/4.09.2017г. районният съд е прекратил делото поради това, че указанията
му не са били изпълнени. За прекратяването е било уведомено единствено ищцовото
дружество, но не и ответниците /лично или чрез особения представител/. По
делото няма данни /искане от страна на ищеца, отразяване от страна на
администрацията на съда върху платежното нареждане или по друг начин/, че
сумата от 300 лв., представляваща внесено от ищеца възнаграждение действително
му е била върната.
На 19.07.2019г. е
депозирана „частна жалба“ от адв.Анна Стоянова Димитрова
срещу определение №1012/4.09.2017г. на СрРС, с която
се иска въззивната инстанция да се произнесе по законосъобразността,
правилността и справедливостта на разпореждането от 19.07.2017г., с което на
ищеца е върнат внесения депозит от 300 лв. за адвокатско възнаграждение на
особения представител. Направено е искане на адв.Д.
да бъде „възстановено“ дължимото възнаграждение за осъществено процесуално
представителство за двамата ответници по делото. развити са съображения, че
районният съд не е освободил от задълженията, произтичащи от чл.48 ГПК особения
представител, нито да му изпраща съобщения или да му определи възнаграждение за
положения труд, изразяващ се в изготвянето на 2 писмени отговора за
ответниците. Изтъква се, че неблагоприятните последици от неправилната преценка
на районния съд за това по кой ред следва да се призоват двамата ответници , не
следва да се възлага на особения представител, който си е свършил съвестно
работата. Акцентира, че поради наведените от него съображения спорът за
компетентност бил отнесен до БОС и ответниците са получили адекватна правна
защита и прекратяване на делото.
С определение №1480
от 7.08.19г. по ч.гр.д.№1108/19г. на БОС делото е прекратено, като е
констатирано, че частната жалба не е администрирана- не са връчени преписи на
насрещната страна, не е изяснено кой е обжалвания съдебен акт /прекратителното
определение или разпореждането за връщане на депозита/. Делото е върнато отново
на СрРС за надлежно администриране на жалбата
съобразно указанията на БОС.
С разпореждане
№1144 от 12.08.2019г. /л.16 от ч.гр.д.№1108/19г. на БОС/, районният съд е
оставил „частната жалба“ без движение и е указал на „жалбоподателката“
/особения представител на ответниците/ да уточни кой е обжалвания съдебен акт и
какво е искането към съда, както и да представи препис от жалбата за връчване
на насрещната страна.
С уточнение от
3.09.2019г. /л.100-101 от делото на СрРС/ адв.Димитрова, в качеството си на особен представител на ответниците Х. е заявила, че жалбата ѝ следва да се
счита за искане за допълване на определението №1012/4.09.2017г. по
гр.д.№407/2016г. на СрРС в частта за разноските.
Развити са допълнителни съображения относно дължимостта на възнаграждението
независимо от изхода на делото, както и за това, че същото следва да бъде
определено съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и за неприложимост на разпоредбата на чл.47,
ал.8 от ГПК към датата на постановяване на определението на съда за
прекратяване на делото. Моли за произнасяне по искането за допълнително
възнаграждение с оглед броя на исковете и ответниците. Не сочи конкретен
размер. Претендира да се измени/ допълни прекратителното определение като
ѝ се определи възнаграждение в качеството на особен представител, както и
да се разпореди „ВиК“ ЕАД да внесе тези разноски, които да бъдат надлежно
изплатени на адвоката.
В становището си по
повод уточнената „Жалба“ процесуалният представител на ищеца- юрисконсулт
Златева, е оспорил жалбата като недопустима, като е посочил, че компетентен да
се произнесе по искането по чл.248 ГПК е първоинстанционния, а не въззивния
съд. По същество са развити съображения за нейната неоснователност- тъй като
районният съд бил сезиран с нередовна искова молба, поради което делото било
прекратено, то той нямал правото да се произнесе по отговорността за разноски.
Искането за заплащане на възнаграждение на особения представител било
незаконосъобразно и поради това, че с определение
№1237 от 13.07.2017г. по ч.гр.д.№928 по описа за 2017г., Бургаският окръжен съд
е дал задължителни указания призоваването на ответниците да се осъществи по
реда на Регламент /ЕО/ №1393/2007г. на ЕП и Съвета от 13.11.2007г., който ред
изключвал призоваването по чл.48 ГПК. След като липсвало законово основание за
назначаване на особен представител, то липсвало такова и за вменяване в тежест на
ВиК ЕАД разноските за особен представител. Ирелевантно било изготвянето на
отговори от страна на процесуалния представител на ответниците, като според
ищеца това било извършено на риск на представителя. Намира, че липсва годно
правно основание за осъждане на ищеца да заплати възнаграждение за особен
представител. Адвокат Д. нямала качеството на особен представител по чл.48 ГПК
и нямала правомощието да упражнява процесуални права в качеството си на такъв.
Развити са доводи за заобикаляне на закона и злоупотреба с права от страна на
адвоката /идентични с тези, съдържащи се в частната жалба на ищеца, по която е
образувано настоящото дело/. Моли, молбата да се остави без уважение.
С определение №1473
от 1.10.2019г. по гр.д.№407/16г., районният съд е оставил без разглеждане
искането на адв.Д. за допълване на прекратителното
определение в частта за разноските, като е счел същото за недопустимо поради
просрочие, както и поради липса на процесуална легитимация на адвокат Димитрова
да иска допълване на определението в частта за разноските след като
представителната ѝ власт била прекратена.
Определението е
обжалвано от адв.Димитрова като пълномощник на ответниците Х..
С определение №2457
от 13.12.2019г. по ч.гр.д.№1782/19г. на БОС е отменено определение №1473 от 1.10.2019г. по
гр.д.№407/16г. на СрРС, като делото е върнато на
районния съд за произнасяне по същество по молбата на адв.Д.
за изменение на определение №1012/4.09.2017г. по гр.д.№407/16г. в частта за
разноските.
С определение №1878
от 19.12.2019г. по гр.д.№407/2016г. на СрРС е
допълнено определение №1012/4.09.2017г.
по гр.д.№407/16г. в частта за разноските, като е постановена на адв.Анна Стоянова Димитрова да се изплати сумата от 300 лв.
по вносна бележка от 17.02.2017г. за особено представителство на основание
чл.48 ГПК.
В мотивите към
определението районният съд е изразил принципното си несъгласие със застъпените
от въззивната инстанция съображения за това, че ищецът следва да понесе
разноските по делото, тъй като неговото процесуално поведение е довело до
назначаването на особения представител. Според него незаконосъобразните
действия на предходните докладчици от районния съд по провеждането на процедура
за призоваване на ответниците чрез държавен вестник, са станали причина за назначаването
на особения представител и разходите за възнаграждението му, но въпреки това е
възприел мотивите на БОС за допълване на определението в частта за разноските.
Изразено е несъгласие и с мотива на БОС, че първоинстанционният съд е следвало
да прекрати особеното представителство на основание чл.96 ГПК, понеже в случая
особеното представителство по чл.48 ГПК няма нищо общо с предоставянето на
правна помощ или прекратяването ѝ.
При така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че жалбите
на страните са неоснователни.
Съображението за
присъждане на разноски на особения представител на ответниците
Х. за производството по гр.д.№407/16г. на РС- Средец е осъщественото от адв.Димитрова процесуално представителство по чл.48, ал.2 ГПК, изразяващо се в подаване на идентични отговори на исковата молба от името
на двамата ответници. С
Същата е била назначена
от районния съд за особен представител въз основа на данните по делото-
удостоверяване от връчителя на призовки и съобщения,
че ответниците не са намерени на адресите, посочени от ищеца в исковата молба
/този на закупеното от тях жилище в к.к. „Слънчев
бряг“, за чието водоснабдяване и канализация е претендираното вземане/,
удостоверения от ОД на МВР-Бургас, че двамата нямат регистрирани постоянен и
настоящ адрес в България и 2 броя декларации с невярно съдържание, изходящи от
изпълнителния директор на ВиК ЕАД, че адресите им в чужбина не са известни
/въпреки приложения по делото именно от ищеца нотариален акт, в който адресите
им в Обединеното кралство са ясно посочени/. Следователно, след като е назначен
за особен представител по реда на чл.48 ГПК въз основа на изричен съдебен акт,
процесуалният представител на ответниците не е подал отговорите на исковата
молба на свой риск, както неправилно счита пълномощникът на ищеца, че да не му
се дължи възнаграждение за осъщественото представителство.
Определението за
назначаването на адв.Димитрова за особен представител
на ответниците не е отменено от съставите на БОС, разглеждали различните
описани по-горе частни съдебни производства /същите не са разглеждали по
същество спор относно наличието на предпоставките за назначаване на особен
представител по чл.48, ал.2 ГПК, нито в съдебните актове на БОС има диспозитив
за отмяна на определението за назначаване на особен представител/. Несъстоятелно
е и схващането на СрРС, че с определението на БОС по
ч.гр.д.№928/17г. на БОС „практически“ било отменено определението за
назначаването на особения представител, тъй като в закона не е предвидена
възможност за отмяна на съдебни актове въз основа на мотивите на съдебните
актове на горната инстанция /отделен е въпросът, че в конкретния случай
въззивният състав е обсъждал единствено способа за призоваване на ответниците,
а не назначаването на особения представител/.
Особеното
представителство на ответниците не е прекратено и от съставът на районния съд,
постановил разпореждането за връщане на депозита от 300 лв. на ищеца. Видно от
мотивите към обжалваното определение, съдът е приел, че особеното представителство
по чл.48, ал.2 ГПК не може да бъде прекратено от него, но този извод е
неправилен.
Вярно е, че представителството
по чл.48, ал.2 ГПК се различава от особеното представителство по Закона за
правната помощ. Най-съществената разлика се състои в това кой следва да понесе
разноските за правната защита, осъществената от особения представител. В хипотезата
на чл.48, ал.2 ГПК тези разноски се заплащат авансово от ищеца. Това изискване
цели пресичане на евентуални опити на недобросъвестни ищци да препятстват защитата
на ответника чрез посочването на адрес за призоваване, различен от този, на
който същия може действително да бъде открит и уведомен за образуваното против
него дело. Затова и в тази хипотеза, подобно на особеното представителство по
чл.47, ал.6 ГПК, на особения представител по чл.48, ал.2 ГПК се дължи
възнаграждение независимо от изхода на делото /т.е. независимо дали искът е
уважен/. За ищеца е предвидена възможност направените от него разноски за
особения представител да му бъдат възстановени по реда на чл.78, ал.1 ГПК в
случай, че искът му бъде уважен. Затова в останалите хипотези- при прекратяване
на делото /когато особеният представител е извършил процесуални действия във
връзка със защитата на представлявания от него ответник/ или при отхвърлянето
на иска, не съществува възможност тези средства да бъдат възстановени на ищеца.
В случай на
неправилна преценка на съда за наличието на предпоставките за призоваване на
ответниците по чл.48 ГПК и назначаване на особен представител по чл.48, ал.2 ГПК, защитата на добросъвестния ищец се състои в невнасяне на определените от
съда разноски за особен представител и съответно- обжалване определението за
прекратяването на делото, поради неизпълнението на тези указания. В случая това
не е сторено, поради което адв.Димитрова има
качеството на особен представител на ответниците по чл.48, ал.2 ГПК доколкото
това представителство не е прекратено от съда.
Не е съществувала пречка
това представителство да бъде прекратено /подобно на хипотезата на чл.96, ал.1,
т.1 от ГПК/, след като по делото /във връзка със спора за подсъдността/ е било
установено, че ответниците имат известен адрес в чужбина и не са налице
предпоставките за призоваването им по чл.48 ГПК, респективно- да бъдат
представлявани занапред от назначения им по реда на чл.48, ал.2 ГПК особен
представител. Районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.253 ГПК, която
оправомощава съдът, в случай на изменение на обстоятелствата, грешка или
пропуск, сам да отменя определенията, с които не се слага край на делото и не
се разрешава правния спор по същество, какъвто характер има определението, с
което адв.Димитрова е била назначена за особен
представител на ответниците /л.80 от
делото на СрРС/. Такова определение не е постановено,
поради което, както и по-горе беше казано, адв.Димитрова
има качеството на особен представител на ответниците.
С оглед изложеното,
като съобрази, че адв. Димитрова е назначена за особен представител на
ответниците на основание чл.48, ал.2 ГПК и този акт не е отменен, както и че
същата е осъществила процесуално представителство по гр.д.№407/16г. по описа на
СрРС, състоящо се в представянето на отговори на
исковата молба, настоящата инстанция намира, че на същата се дължи заплащането
на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, поради което
жалбата на ищеца е неоснователна.
Неоснователна е и
жалбата на адв.Димитрова относно размера на
определеното възнаграждение от 300 лв. Вярно е, че обжалваното определение не
съдържа мотиви относно критериите, въз основа на които е определено това
възнаграждение, но това процесуално нарушение само по себе си не представлява
основание за неправилност, респективно- за отмяна на определението. Въззивната
инстанция следва да изложи свои мотиви.
Размерът на
възнаграждението съответства на предвидения в чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения минимален размер от 300 лв., тъй като
интересът по делото /идентичен с цената на иска/ е под 1000 лв., и по-
конкретно- 151,76 лв. Несъстоятелно е позоваването на разпоредбата на чл.2,
ал.5 от наредбата, тъй като акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата от предявяването на исковата молба няма самостоятелен
характер, за него не се събира отделна държавна такса и съответно не се дължи
отделно адвокатско възнаграждение. Неоснователно е и искането за заплащане на
отделно възнаграждение за всеки от ответниците, тъй като по аргумент за
противното от чл.72, ал.3 ГПК /редакцията до изменението с ДВ бр.86 от 2017г./,
при кумулативно съединяване на искове срещу двама ответници интересът е един.
Няма данни ответниците да са съпрузи /макар това да се твърди от особения им
представител във връзка с доводът му, че същите за необходими другари, който е
неправилен/, но ако това е така, то на още по-голямо основание не се дължи
възнаграждение за представителството на двамата, тъй като съобразно чл.32, ал.2 СК разходите за задоволяване на нуждите на семейството, какъвто е безспорно
този за заплащането на вода и канал, представляват солидарни задължения, от
което отново следва извод, че интересът, въз основа на който се определя
възнаграждението е един.
Неоснователно е и
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Димитрова
за процесуалното представителство, осъществено в останалите частно-правни
спорове между страните, тъй като същото е следвало да бъде направено в
съответната инстанция.
Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че жалбите следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни.
Предвид
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№156 от 20.01.2020г.
п описа на РС-Средец, подадена от юрисконсулт Десислава Златева като
пълномощник на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* против определение
№1878 от 19.12.2019г. по гр.д.№407/2016г.
по описа на Районен съд- Средец.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№77 от
14.01.2020г. п описа на РС-Средец, подадена от адв.Анна
Стоянова Димитрова като особен представител на Д.Х. и Д.П.Х., с адрес в
гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“- Запад, в.с.“Е.“ ап.*,
против определение №1878 от 19.12.2019г.
по гр.д.№407/2016г. по описа на Районен съд- Средец.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: