Определение по дело №2779/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3454
Дата: 23 октомври 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100502779
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 345422.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502779 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Ц. К. К. , ЕГН
**********, чрез адв. Бр.Балачев, против решение № 2971/08.07.2020г. по гр.д. №
14173/2019г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска му, насочен срещу „Пролет”
ЕООД, ЕИК.........., за осъждане на работодателя да му заплати разликата над
присъдената сума от 10000.00лв. до претендираната такава от 15000.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, които се изразяват в
болки, страдания, стрес, неудобства в ежедневието и затруднено самообслужване,
вследствие премазване показалеца на лява ръка по последвали операции, процедури и
възстановяване, които вреди са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова
злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор на магазин на „Милекс и ко“ ООД в
КК „Св. Св. Константин и Елена“, в работно време и по повод трудови задължения, ведно
със законната лихва върху сумата от деня на злополуката – 16.07.2019г. до окончателното
й изплащане, на осн. чл.200 и сл. КТ и в частта, в която е осъден да заплати на
„Пролет” ЕООД, ЕИК.........., разноски в размер на 312.59лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Считайки първоинстанционното решение в обжалваните части за неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение
на процесуалните правила и необоснованост, се моли да бъде отменено и предявеният иск
уважен изцяло. Претендира прписъждане на сторените в производството разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от „Пролет” ЕООД, ЕИК..........,
чрез адв. М.Пенчев, въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Въззивникът е допуснал груба небрежност, напускайки зачисления му
автомобил, нарушавайки дадените му инструкции и правила за безопасност. Моли за
1
потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната част.
Постъпила е и въззивна жалба от „Пролет” ЕООД, ЕИК.........., чрез адв.
М.Пенчев, против решение № 2971/08.07.2020г. по гр.д. № 14173/2019г. на ВРС, в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Ц. К. К. , ЕГН **********, сума от
10000.00лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, които
се изразяват в болки, страдания, стрес, неудобства в ежедневието и затруднено
самообслужване, вследствие премазване показалеца на лява ръка по последвали
операции, процедури и възстановяване, които вреди са в резултат от настъпилата на
16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор на магазин на
„Милекс и ко“ ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“, в работно време и по повод
трудови задължения, ведно със законната лихва върху сумата от деня на злополуката –
16.07.2019г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.200 и сл. КТ; в частта в която
дружеството е осъдено да заплати на Ц. К. К. , ЕГН **********,, сумата от общо
995.33лв. – обезщетение за претърпяните имуществени вреди, от които претърпени
загуби - 157.57лв: 40.60лева за престой в отделението по „Ортопедия и травматология“ при
МБАЛ ,,Св. Анна-Варна“ АД, 105.00лева за заплатена рехабилитация и 11.97лева за заплатени
лекарствени продукти; и също пропуснати ползи - 837.76лв: 68.04лева - разликата между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност в размер 227.56лева и получената от ищеца
заплата за 16 работни дни в размер на 367.39лева за м. юли; сумата от 309.00лева,
представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на
662.99лева и полученото от него обезщетение за временна неработоспособност в размер на
353.99лева за м. август; сумата от 460.72лева, представляваща разликата между получаваното
от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева и полученото от него обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 202.27лева за м. Септември, които вреди са в
резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в
стопанския двор на магазин на „Милекс и ко“ ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“, в
работно време и по повод трудови задължения, ведно със законната лихва върху сумата от
деня на злополуката – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.200 и сл.
КТ; в частта в която дружеството е осъдено да заплати на Ц. К. К. , ЕГН **********,
сумата 1099.85лв. – адвокатски хонорар пред ВРС, съобразно с уважената част от
интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумите: 400.00лв. – държавна
такса по иска за неимуществени вреди и 100.00лв. – държавна такса по исковете за
моралните вреди, съобразно уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението в обжалваните части е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и необосновано. Съдът е приел, че е налице „трудова
злополука“ по смисъла на ч. 55 от КСО и работодателят носи отговорност по смисъла на
чл. 200 от КТ, който извод смята, че е неправилен. Разпореждането №
51042438/26.07.2019г. по чл. 60 ,ал. 1 от КСО е обжалвано пред АдмС-Добрич, като е
2
образувано адм.д. № 234/2020г., изходът от което е решаващ при крайните изводи на
съда налице ли е трудова злополука. Работодателят не дължи обезщетение. Ищецът,
освен това е проявил груба небрежност, като е предприел действия, без да е преценил
ситуацията като рискова и неизискваща неговата намеса. Следва намаление на
дължимото обезщетение. Кирилов е продължил да упражнява трудова дейност в друго
дружество, монтирайки климатици, която работа изисква по-висока сръчност при
боравене с инструменти и детайли. Претърпяното увреждане не се е отразило пагубно на
неговото здраве и на правото му да полага труд. Моли се да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваните части, евентуално да бъде намалено
присъденото обезщетение. Иска да му бъдат прписъдени сторените разноски.
Моли се производството по делото да бъде спряно до произнасянето на съда по
адм.д. № 234/2020г. на АдмС-Добрич.
В срок е постъпил писмен отговор и от Ц. К. К. , ЕГН **********, чрез адв.
Бр.Балачев. Счита въззивната жалба, подадена от „Пролет” ЕООД, ЕИК.........., за
неоснователна. Моли да бъде отхвърлена. Налице е влязло в сила разпореждане на ТП на
НОИ по чл. 60, ал. 1 от КСО. Невярно е още, че ВРС не е обсъдил в решението си дали и
налице „груба небрежност“.
Въззивните жалби са допустими. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито с.з.
Настоящият състав намира, че следва да бъде изискана справка от АдмС-Добрич за
това, на какъв етап от разглеждане е адм.д. № 234/2020г. Отстранени ли са били
констатираните нередовности на жалбата? Разгледан ли е спорът по същество? Има ли
постановено решение и при какъв резултат? Има ли постъпила касационна жалба и от коя
от страните?
Произнасянето за исканото спиране на производството по делото следва да бъде
отсрочено.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА за 08.12.2020г. от 14.00ч. Да се призоват страните.
ИЗИСКВА справка от АдмС-Добрич на какъв етап от разглеждане е адм.д. №
234/2020г. Отстранени ли са били констатираните нередовности на жалбата, подадена от
„Пролет” ЕООД, ЕИК.........., срещу решение № 13/07.04.2020г. на директора на ТП на
НОИ, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане №
51042438/26.07.2019г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на
3
НОИ-Добрич? Разгледан ли е спорът по същество? Има ли постановено решение и при
какъв резултат? Има ли постъпила касационна жалба и от коя от страните?
Отлага произнасянето по искането на въззиваемото дружество за спиране на
производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4