МОТИВИ към ПРИСЪДА
по НОХД№1684/10г. по
описа на ПОС.
Окръжна
Прокуратура–П. е повдигнала обвинение срещу П.Г.Ч. и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а” пр.2 и б.”б” пр.1 вр.
ал.1 б.”б” пр.2 и б.”в” вр. ал.4 вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това , че на 22.11.2009г. на път
ІІІ-375 ,км.25,850 от гр.П. за гр.П. ,в землището на с.Й.Г. , обл.П.ска , при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***” с чуждестранни
регистрационни табели №*** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5
ал.2 т.3 от ЗДвП –Водачът на ППС е длъжен да не управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.;
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП –На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено : когато платното за движение има две
пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.20 ал.1
от ЗДвП –Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства , които управляват. ; чл. 20, ал.2 от ЗДвП: Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
пътното превозно средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението и по непредпазливост е причинил смърт на С.Н.Т.,с ЕГН********** и
средни телесни повреди на повече от едно лице – две средни телесни повреди на С.С.Т.,
с ЕГН **********, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост и костите на подбедрицата, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник и счупване на челюст ,довело до
затрудняване дъвченето и говоренето за около два месеца и средна телесна
повреда на И.С.Т. , с ЕГН ********** , изразяваща се в раздробено счупване на
лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник за около 8-9 месеца,като деянието е извършено в пияно състояние.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура- П. поддържа повдигнатото обвинение с фактическа
обстановка идентична с тази описана в обвинителния акт и квалификация на
деянието. Счита обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в рамките на наказателното
производство писмени и гласни доказателства.В пледоарията си предлага съдът да
признае подсъдимия за виновен за престъплението , за което е предаден на съд и
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи
отговорността му обстоятелства, което да изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ
режим.Счита , че целите на наказанието визирани в чл.36 от НК ще се постигнат и
чрез налагане на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
управлява МПС за по-дълъг срок.
Частните обвинители Д.И.Т. , С.С.Т. и И.С.Т. чрез повереника си адв.С. , в съдебно заседание поддържат изцяло обвинението срещу подсъдимия
наред с прокурора. Адвокат С. в
пледоарията си счита обвинението за доказано с всичките му обективни признаци
отразени в обвинителния акт.Намира, че оспорвания от защитата квалифициращ
елемент „пияно състояние” се явява доказан и не е налице претендираното от
защитата опорочаване на процедурата по вземане на кръвната проба от подсъдимия.
Относно реализацията на наказателната отговорност предлага съдът да наложи на
подсъдимия справедливо наказание, което да е съответно на тежестта на извършеното
от него престъпление, предвид настъпилия
изключително тежък съставомерен резултат.
Подсъдимият П.Г.Ч. дава подробни
обяснения по повдигнатото му
обвинение и не се признава за виновен. Твърди, че причината да навлезе в
насрещната лента за движение се дължи на факта, че пред него се е движил
велосипедист, който е навлязъл внезапно в пътното плато и той е предприел
спасителна маневра. Заявява, че в нощта преди инцидента е консумирал уиски , но
сутринта , когато си е тръгнал с автомобила за гр.С., не се е чувствал повлиян
от употребения алкохол. В последната си дума моли наказанието му да е условно.
Защитникът на
подсъдимия , адв.Т., счита, че при вземане на кръвната проба от подсъдимия е
опорочена процедурата визирана в Наредба№30 за реда за установяване употреба на
алкохол или друго упойващо вещество, което води до отпадане на квалификацията
„пияно състояние”.Предлага съдът да приеме, че навлизането в насрещната лента за движение от
подсъдимия се дължи на факта, че се е опитал да заобиколи велосипедиста К.,
който се е отклонил около метър в ляво в
платното за движение по посоката на подсъдимия. Пледира съдът да се произнесе
частично с оправдателен диспозитив досежно обективния елемент „пияно състояние”,
да наложи на подсъдимия Ч. наказание лишаване от свобода ,чието изпълнение да
се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок.
Съдът , след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.Г.Ч.
е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с висше
образование, неосъждан, с ЕГН**********.
Подсъдимият Ч. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство
за управление категория “ Б” , „М” от
22.07.2000г. До настоящия момент е наказван общо четири пъти по административен
ред за нарушения на правилата за движение по пътищата и има отнети контролни
точки.
На 21.11.2009г.
подсъдимият П.Ч. отишъл с автомобила си „*** „ с чуждестранни регистрационни
табели №***в гр.П. на гости в свой приятел. Вечерта в компания употребил
концентриран алкохол, като това
продължило до около 02.00- 03.00 часа вече на 22.11.2009г. Подсъдимият решил да
остане да пренощува в гр.П.. На 22.11.2009г.
сутринта около 08.00 часа той си тръгнал с лекия автомобил „***” от гр.П.
за гр.С.. След като минал надлеза на с.К., обл.П.ска продължил да се движи към
с.Й.Г.. Преди с.Й.Г. пътното платно било сухо с асфалтова покривка, разделено с
прекъсната линия на две ленти за насрещно движение.Участъкът на пътното платно
бил прав с добра видимост, а времето слънчево и ясно. Подсъдимият управлявал
автомобила със скорост около 100км./ч.
Той изпреварил по пътя лек автомобил управляван от свидетеля Г.Б.Т., който се
движил в същата посока. По това време в
този участък от пътя от с.Й.Г. към гр.П.
пътувал лек автомобил „***” с ДК№***,
управляван от пострадалия С.Н.Т.. На предната дясна седалка бил единия му син –
свидетеля С.С.Т. , а на задната седалка другия св.И.С.Т.. Подсъдимият Ч. се
движил в северната лента,а пострадалия С. Т. в южната лента за движение. Малко
преди да се разминат двата автомобила подсъдимият Ч. внезапно навлязъл в
насрещната лента за движение ,където бил автомобилът управляван от пострадалия С.
Т.. В резултат на това настъпил удар
между двете моторни превозни средства, който по своя характер бил кос при челно сблъскване. След удара лекия
автомобил управляван от подсъдимия се придвижил на северозапад , а лекотоварния
автомобил „***” на югоизток. Минути след
настъпване на пътно транспортното произшествие пристигнал свидетеля Т., който
се опитал да окаже помощ на пострадалите. Местопроизшествието било посетено от
служители на полицията, както и от екип на бърза медицинска помощ. Тримата пострадали
били откарани по спешност УМБАЛ „Св.Г.”***.По –късно същия ден пострадалият С. Т.
починал.
Подсъдимият Ч. бил
също с наранявания в областта на лявата подбедрица. Той бил отведен в УМБАЛ „Св.Г.” за оказване на медицинска помощ. На
подсъдимия му била взета кръвна проба за медицинско изследване от дежурния
лекар.
От заключението на
тройната автотехническа експертиза е видно, че ударът между двата автомобила е настъпил
около средата на лявата /южна/ лента на платното за движение в конфликтна точка
на първоначален контакт. Скоростта на движение на лек автомобил „***”
непосредствено преди да настъпи удара е била около 90 км./ч.Скоростта на
движение на л.т.а. „ ***” непосредствено преди да настъпи удара е била около 66
км./ч. В анализираната пътна ситуация водачът на лекия автомобил „***” е нямал
технически възможности да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.т.а. „***”
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара , ако се е движел със скорост по-малка от 23 км./ч.
Според експертите
водачът П.Ч. е управлявал л.а. „***” по платното за движение на пътя с.К. - с.Й.Г.
в посока от изток на запад. По това време водачът С. Т. е управлявал л.т.а. „***”
по платното за движение на същия път в посока от запад на изток, срещу лекия
автомобил управляван от подсъдимия. В един момент , когато двата автомобила са
били на около 30 – 31 м. преди да се разминат лекият автомобил „***” е навлязъл в лявата лента на платното за движение. Така след
около 0,8 секунди е настъпил удар, който
е бил неизбежен.Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „***” и в
предната лява част на л.т.а. „***”, като ударът е бил кос при челно сблъскване.След
удара лекия автомобил „***” се е
придвижил на северозапад, а л.т.а. „***” на югоизток. След ПТП автомобилите са
се установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед и
приложения към него фотоалбум.
Основаната причина
от техническа гледна точка за настъпилото пътнотранспортно произшествие е , че
водачът на лек автомобил „***” П.Ч. е
навлязъл в лявата за него /южна / лента
на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на С. Н.Т. е установено : остро малокръвие на вътрешните
органи, наличие на кръв в коремната кухина, разкъсване на черния дроб, наличие
на кръв в гръдната кухина, счупване на 3-7 леви ребра и 5-6 десни ребра с
разкъсване на пристенната плевра , оток на мозъка , наличие на кръв в мозъчните
стомахчета, счупване на черепната основа ,счупване на костите на двете бедра и
двете подбедрици , разкъсно-контузна рана по лявата глезенна става и по кожата
на челото, охлузване на лявата раменна става и двете китки на ръцете, умерено
изразена атеросклероза на венечните съдове и аортата. Причината за смъртта е
острата кръвозагуба от разкъсани кръвоносни съдове и гърдите, разкъсания черен
дроб и счупените кости. Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия и добре отговарят да
са се получили при възникналото ПТП.
От
съдебномедицинската експертиза на пострадалия И.С.Т. е видно, че при ПТП му е
било причинено раздробено счупване на
лявата бедрена кост в горната част на
тялото й , травматично отлепване на кожата /деколман/ в областта на лявото
седалище, охлузвания и контузия на тялото. Описаните увреждания са в резултат
на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са
причинени ,както се съобщава , а именно при настъпилото ПТП и са в пряка
причинно следствена връзка с него. На пострадалия му е било причинено трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за около 8-9 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес.
От
съдебномедицинската експертиза на пострадалия С.С.Т. е видно, че му е било
причинено счупване на двете кости на лявата подбедрица ,счупване на горната
челюст двустранно , разкъсно контузни рани на лицето в дясно и на дясната
подбедрица. Описаните увреждания са в резултат от удари с или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са получени при настъпилото ПТП. Счупванията
на лявата бедрена кост и костите на подбедрицата са причинили трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за около 8-9 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес. Било е причинено и счупване на челюст затрудняващо
дъвченето и говоренето за около два месеца.
Съдебномедицинската
експертиза на подсъдимия П.Ч. установява, че при ПТП му е било причинено
открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета. Описаното
увреждане се преценя като трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник
за около 5-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
От заключението на
съдебно графическата експертиза е видно, че подписът за „освидетелстван”
положен от Името на П.Г.Ч. в протокола за медицинско изследване от 22.11.2009г.
приложен на л.47 от досъдебното производство най-вероятно е изпълнен от П.Ч..
От протокола за
химическата експертиза е видно, че подсъдимият Ч. е имал концентрация на
алкохол в кръвта 1,36 промила.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена частично от обясненията на
подсъдимия П.Г.Ч., от показанията на свидетелите И.И.Д., Г.Б.Т., И.Н.П., Д.И.Т.
, С.С.Т., И.С.Т., И.Д.Н., Б.Ч.А., от заключението на автотехническата
експертиза, от заключението на съдебномедицинските експертизи, от заключението
на съдебно-графическата експертиза, както и от писмените доказателства събрани
на досъдебното производство , прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал от съда , а именно протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, акт за установяване на
административно нарушение, копие от шофьорската книжка и контролния талон на
подсъдимия Ч. и копие от личната му карта, застрахователна полица, свидетелство
за регистрация на МПС, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, 2 бр.
протоколи за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в
кръв и урина 2 бр. протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол и
друго упойващо вещество, епикриза издадено от УМБАЛ „ Св.Г. ***, на И.С.Т.,
епикриза издадена от УМБАЛ „ Св.Г.” ЕАД на С.С.Т., епикриза от УМБАЛ „Св.Г.”
ЕАД на П.Г.Ч.,*** на П.Ч., удостоверение за наследници, справка от сектор КАТ –
ОДП – П. на подсъдимия Ч., справка за съдимост, характеристична справка.
Основното
възражение на защитата на подсъдимия се свежда до нарушаване на реда
регламентиран в Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС при вземането на кръвната проба от подсъдимия, въз
основа на които се аргументира отпадането на квалифициращия елемент „пияно състояние”.
Според адв.Т. в конкретния казус се касае за не спазване на чл.8 , чл.10 и чл.11 от горецитираната
наредба , което е довело до съществени нарушения на надлежния ред за установяване употребата на алкохол.
Съгласно чл.2 ал.2
от Наредба №30 с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол
,когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на
проверка с техническо средство.В случая е налице именно тази хипотеза защото в
резултат на претърпяното ПТП на 22.11.2009г. състоянието на подсъдимият не е
позволявало да бъде тестван с техническо средство. Отделно от това правилото на
чл.5 от същата Наредба налага при невъзможност за извършване на проверка с
техническо средство на място , от участниците в ПТП да се взема проба от лекар
или медицински специалист в лечебно заведение ,в което са транспортирани за
помощ или настанени за лечение , като в тези случаи длъжностното лице от
съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване. Т.е. в
конкретния случай са били налице предпоставките визирани в наредбата за назначаване на лабораторно изследване. След
транспортирането на подсъдимия Ч. в УМБАЛ „Св.Г.”*** д-р Б.А., разпитан като
свидетел пред настоящата инстанция, е изготвил протокол за медицинско
изследване , каквито са задълженията му визирани в чл.10 от Наредбата. В самия
протокол за медицинско изследване д-р А. е отразил, че се касае за пациент от
ПТП на носилка ,който отказва сведения. При това положение възраженията на
защитата, че незаконосъобразно и в нарушения на задълженията си визирани в
чл.10 ал. 1 и ал.2 от Наредба №30 докторът не е изпълнил задълженията си да
нанесе в протокола резултатите от освидетелстването на лицето – описание на
неговото поведение, състояние, вид на алкохолната напитка, време на консумация,
координация, словесен контакт ,съзнание и др. поведенчески реакции не могат да бъдат
споделени от Окръжния съд. Това е така защото при наличието на отказ от освидетелствания да
бъдат събрани анамнестични сведения доказващи заболявания ,приети лекарства вид
на алкохолната напитка , време на консумация, количество, не биха
могли да бъдат попълнени всички реквизити подробно изброени в протокола за медицинско изследване
съставляващ приложение №2 към чл.10 ал.2 от Наредбата.Дори да се приеме тезата
на защитата , че за част от показателите като тези например мирис на алкохол,
координация, словесен контакт да не са необходими сведения от освидетелствания,
то отказа на лицето да бъде изследвано не вменява задължения на съответния
медицински специалист да попълни само онези реквизити от протокола , в
наличието на които евентуално сам може да се убеди, защото това
ще е нарушение на правото на изследвания
да откаже да бъдат снети и респективно обективирани в протокола данни за състоянието му. Съгласно чл.11 ал.4 от
Наредбата отказът на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола
за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или
на свидетел. В случая е положен подпис от
инспектор И.Н., който е удостоверил собственоръчно , че протоколът е
попълнен в негово присъствие. От показанията на този свидетел е видно, че е бил
изпратен като дежурен офицер в деня на ПТП в спешния център, където е било
транспортирано лицето, участник в произшествието за вземане на кръвна проба. Свидетелят заяви,
че конкретно за случая не си спомня подробности, но протокола е попълнен в
негово присъствие от лекаря, бил е в
залата и е видял лицето, от което е била
взета кръвната проба. Процедурата по вземането на кръвна проба не е опорочена,
в протокола за медицинско изследване под освидетелстван е положен подпис , за
който подсъдимият твърди, че не е неговия , както и че не си спомня с него да е
разговарял доктор и да му е взета кръв . От заключението на назначената
съдебно-графическата експертиза е видно, че подписът под освидетелстван в
протокола за медицинско изследване /л.47 от дознанието/ най-вероятно е изпълнен от П.Ч.. Като причина
за вероятния извод експерта сочи ,че инкриминираният подпис е опростен по строеж и съкратен, установените
идентификационни признаци са малко на брой и са достатъчни само за вероятен
извод. Заключението на експерта добре кореспондира със заявеното от
подсъдимия, както и с показанията на другите свидетели посетили произшествието, че Ч. е бил с фрактура на левия крак и по
спешност е бил транспортиран на носилка в болничното заведение, в което състояние
е подписал и протокола за медицинско изследване. Това обяснява , както
вероятния извод на вещото лице , така и
достоверността на отразеното от д-р А. в
протокола за медицинско изследване , че се касае за пациент от ПТП на носилка. Наред
с това граматическото тълкуване на
нормата на чл.11 ал.4 при използвана алтернативност на съюзите и /или , указва възможността изследвания
, какъвто се явява подсъдимия, да не се
подпише в протокола за медицинско изследване, когато отказът му е удостоверен с
подписа на един свидетел,както е станало в настоящия случай. Ето защо съдът
намира, че процедурата визирана в Наредба №30 не е опорочена. В протокола за медицинско изследване е
удостоверено обстоятелството от д-р А. и в присъствието на инсп.Н. , че именно
от освидетелстваното лице е взета кръвната проба, установяваща след
химичния анализ, обективиран в протокола
за химическа експертиза, 1,36 промила концентрация на алкохол в кръвта
му. Това заключение е в пълен синхрон и с обясненията на подсъдимия Ч., който
не отрича , че до 02.00-03.00 часа сутринта на 22.11.2009г. е консумирал
концентриран алкохол- уиски и няколко часа по-късно се е качил да управлява
лекия автомобил. Тези обяснения са логичен
отговор и на възраженията на защитата, относно установената концентрация на алкохол предвид на това, че
ПТП е настъпило около 08.00 сутринта , а
кръвната проба е взета в 11.25 часа , съгласно отразеното в протокола за
медицинско изследване. Впрочем от
постъпилото писмо от началника на сектор „ПП – гр.П. е видно, че /л.79 от съд.
дело/ , че сигналът за ПТП е получен около 09.00 часа сутринта на 22.11.2009г.
Неоснователни са и твърденията на защитата, че е нарушен и
чл.8 от Наредба №30 защото не е ясно как е установена самоличността на подсъдимия
Ч., който в обвинителния акт
фигурира с адреса си в гр.С., а в протокола за медицинско изследване е посочен адрес в ж.р.”Тракия” бл.126. От показанията на
свидетеля И.П. – полицейски служител посетил ПТП е видно, че същият е взел данните
на участниците в произшествието и съответно документите им за самоличност , които в тези случаи
обикновено се изпращат заедно с лицата транспортирани до съответното медицинско
заведение за изследване. Показанията на този свидетел кореспондират и с казаното от подсъдимия, че документите за автомобила
, както и личната му карта са били взети от полицаите след като е станало ПТП , защото след това си
ги е получил от РУП – С..От приложеното на л.20 от досъдебното производство копие на личната карта на
подсъдимия е видно, че поС.ния му адрес е
именно този посочен в протокола
за медицинско изследване – гр.П., ж.р.”***” бл.**, вх.*, ет.* , ап.*. Съвпада и номера на личната карта
отразен в протокола. Същият адрес е посочен и в съставения му АУАН №1635 от
27.11.2009г.Тези обективно установени факти дават основание на съда да приеме,
че личната карта на подсъдимия е била изпратена с линейката до болницата и в
съответствие с изискванията на чл.8 от
цитираната по-горе Наредба д-р А. е изпълнил задължението си да се увери в
самоличността на изследваното лице , като е отразил в протокола данните фигуриращи в личната му карта.
В контекста на
гореизложеното съдът не възприе тезата на защитата , че е опорочена процедурата по вземане на
кръвната проба от подсъдимия, налагащо отпадане на квалификацията „пияно състояние”.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Ч., в частта им, в която сочи , че вероятно е
навлязъл в насрещната лента, защото се е
опитал да заобиколи велосипедиста,
който движейки се в неговото платно и по
неговата посока е кривнал няколко метра в ляво пред него.Според заявеното от
подсъдимия скоростта му на движение била
около 70-80 км./ч. След като слязъл от надлеза на с.К. посока с.Й.Г. видял на около 600 м. пред себе си колоездач , който се движил в неговата посока близо до банкета , а
в далечината , тъй като пътят бил прав и празен, възприел автомобилът , с който впоследствие настъпило ПТП. Обясненията на подсъдимия, в тази
им част , се явяват разколебани от показанията на другите разпитани по делото свидетели.
Според заявеното от свидетеля С.Т. в деня на инцидента времето било слънчево и ясно , асфалтът сух с добра
видимост. Самият участък, в който е станало ПТП, бил равен и прав. Той се намирал на задната седалка в буса, управляван от баща му
– пострадалия С. Т. и наблюдавал през цялото време пътната обстановка. Видял в
далечината да приближава лек автомобил жълт на цвят „***” с голяма скорост, като свидетелят е категоричен,
че не е имало движение на други
автомобили или пешеходци и в двете посоки на пътното платно. Той възприел как лекия
автомобил „***” на около 2-5 метра преди да се разминат свил рязко, навлязъл в
тяхната лента за движение и се забил в буса. Според показанията на другия
очевидец – свидетеля И.С.Т., който е бил на предната дясна седалка до шофьора, след
като излезли от с.Й.Г. пътят бил чист,
нямало движение на други леки
автомобили, когато забелязал още в
далечината в насрещното платно за движение лек автомобил „***” жълт на цвят да
се движи с много висока скорост. Когато
приближил на около 5- 10 метра внезапно
кривнал в тяхната лента за движение и
така настъпил удара. Този свидетел е
категоричен , че пред тях и преди самото произшествие на
пътното платно не е имало други автомобили, велосипедисти или пешеходци. Показанията
на тези свидетели, които се явяват и непосредствени очевидци, кореспондират в
пълна степен и с казаното от свидетеля Г.Б.Т.,
който по същото време е пътувал с автомобила си от гр.П. за гр.С. и е бил
изпреварен от автомобила управляван от
подсъдимия с много висока скорост. Няколко
минути след това , когато излязъл на
правия участък от пътя, видял , че същия автомобил е катастрофирал с бял бус.
Спрял и отишъл да окаже помощ на
пострадалите .Според думите му той се озовал пръв на местопроизшествието, участъкът бил прав и равен и няма спомен да е видял човек с колело наоколо.
Показанията на тези трима свидетели са в пълен синхрон по между си , същите са
логични, последователни и кореспондират, както със заключението на тройната
автотехническа експертиза, така и с протокола за оглед на местопроизшествие и
изготвения към него фотоалбум.
В подкрепа на обясненията на подсъдимия са
показанията на свидетеля Т.К. посочен от защитата на съдебното следствие като
очевидец на произшествието. Според заявеното от този свидетел на
инкриминираната дата между 08.00ч. и
09.00часа сутринта се прибирал от с.К.
към с.Й.Г. с велосипеда си като се движил по банкета, когато видял, че има
счупени стъкла и за да ги заобиколи навлязъл около метър в пътната лента.Тогава
покрай него профучала кола оранжева на цвят,чул силен шум от удар и когато
вдигнал глава видял катастрофата между двата автомобила, които се намирали в половината
на насрещното движение.Уплашил се и продължил по пътя. Показанията на този
свидетел са вътрешно противоречиви и се явяват напълно опровергани от
показанията на свидетелите С.Т., И.Т. и Г.Т.. Отделно от това този свидетел си
спомня и пресъздава единствено факта на навлизането му в платното за
движение.Нещо повече според твърденията му на никой не казал за произшествието и
едва няколко месеца по-късно случайно бил попитан от едно момче от гр.С. дали не е видял катастрофата и едва тогава споделил какво се
е случило. Показанията на този свидетел са недостоверни, звучат неубедително и
неправдоподобно и се явяват опровергани не само от другите гласни
доказателства, но и от приложения по делото огледен протокол и изготвения към него фотоалбум. От снимковия материал е видно, че
местоположението след удара и на двата
автомобила не е в половината на насрещното движение на пътното платно, както
сочи този свидетел.Отделно от това
никъде не се забелязват наличие на счупени стъкла в банкета или в близост до
асфалтовата настилка по посоката му на движение. Показанията на свидетеля К. се
явяват опровергани и от разпита на експерта М. в съдебно заседание, който
посочи, че разполага в електронен вид на фотосите от протокола за оглед, отразяващи действителното фактическо състояние към
момента на настъпилото ПТП, и след
увеличаването им не е видял посочената от св.К. причина да навлезе в платното за движение. В
контекста на гореизложеното Окръжният
съд намира обясненията на подсъдимия Ч. , както и показанията на свидетеля К.,
в частта им, в която твърдят внезапно
навлизане на последния в пътното платно, по което се движил автомобила
управляван от подсъдимия, за напълно
несъстоятелна и не намираща опора в събрания по делото доказателствен материал.Причината,
поради която подсъдимият Ч. е навлязъл в лентата за насрещно движение се дължи
на факта, че е управлявал автомобила с висока скорост , в пияно състояние и е
загубил управлението над МПС. В подкрепа на този извод са и собствените му обяснения
,в които твърди, че е възприел
велосипедиста от около 500-600м. разстояние
, възприел е и движещия се в насрещната
лента автомобил и въпреки това не е
предприел действия по намаляване на скоростта си на движение.
Така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка, аргументира извода, че
подсъдимият Ч. с деянието си е
осъществил от обективна и от субективна
страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. “а” пр.2
и б.”б” пр.1 вр. ал.1 б.”б” пр.2 и б.”в” вр. ал.4 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна
на 22.11.2009г. на път *** ,км.** от гр.П. за гр.П. , в землището на с.Й.Г. ,
обл.П.ска, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „***” с чуждестранни регистрационни табели №***
подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП
защото като водач на МПС е бил длъжен да
не управлява автомобила под въздействие
на алкохол, а от доказателствата по делото е установено, че същият е консумирал
уиски до 03.00 часа сутринта на 22.11.2009г., след което се е качил да
управлява автомобила и установената концентрация на алкохол в кръвта му е 1,36 промила ; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП –защото се движил по пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти
и е навлязъл в лентата за насрещно движение, въпреки забраната визирана в този
текст от ЗДвП , като това е станало без да са налице някои от изключенията визирани
в закона , а именно изпреварване или
заобикаляне. Безпричинното навлизане в
лявата /насрещна лента/ на платното за движение по начин и в момент , когато
това не е било безопасно е основаната причина за настъпването на ПТП от
техническа гледна точка и ударът е бил неизбежен ; налице е и нарушение на чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП , защото като водач
на ППС подсъдимият е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява.Липсва
обективно установена причина по делото за внезапното му навлизане в
насрещната лента за движение и то в момент , когато това не е било безопасно, непосредствено преди да се разминат двата
автомобила.Подсъдимият е бил длъжен при
избиране скоростта на движението да се
съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението.Бил е длъжен да направи всичко възможно, за да намали
скоростта или да спре пътното превозно средство във всички случаи, когато
възникне опасност за движението.По несъмнен начин се установи по делото , че
подсъдимият не е изпълнил задължението
си като водач на МПС непрекъснато и
пълно да възприема пътната обстановка и
промените в нея , точно и възможно най-бързо да преценява характера и
особеностите й, да взема решения за
най-правилното управление на моторното превозно средство при тези условия и да съобразява движението на превозното средство с всички
обстоятелства , които имат значение за движението по пътя. Подсъдимият се е
движил по равен прав участък от пътя, при ясно и слънчево време и добра
видимост.Скоростта му на движение е било несъобразена защото, както от гласните
доказателства, така и от заключението на автотехническата експертиза е
установено , че непосредствено преди да настъпи удара се е движил с около 90 км./ч. Тази скорост макар и на път
извън населено място не е била разрешена , защото от протокола за оглед на местопроизшествие ,
както и приложение към него фотоалбум е видно , че е имало забранителен знак В-26 по посоката на движение на
подсъдимия - забранено движение със скорост по-висока от означената , а именно от 60 км./ч. Неразрешената
скорост на движение при всички случаи се явява и несъобразена, съгласно и
константната практика на ВКС. Гореизброените нарушения на правилата за движение
по пътищата са в пряка причинноследствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат ,а именно смъртта на С. Н.Т. и
средни телесни повреди на повече от едно лице – две средни телесни повреди на С.С.Т.,
изразяващи се в счупване на лява бедрена кост
и костите на подбедрицата, довело до трайно затрудняване движенията на
долен ляв крайник и счупване на челюст ,довело до затрудняване дъвченето и
говоренето за около два месеца и средна телесна повреда на И.С.Т. , изразяваща
се в раздробено счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник за около 8-9 месеца. Налице е и квалифициращото
обстоятелство на чл.343 ал.3 пр.1 от НК защото от доказателствата по делото се
установи, че подсъдимият е шофирал след
употреба на алкохол в положение на непригодност правилно и безопасно да
управлява МПС. По време на настъпване на произшествието в кръвта му е
констатирано алкохолно съдържание повече от 0,50 промила, а именно 1,36 промила
,което квалифицира деянието като такова извършено в пияно състояние.
От субективна
страна деянието е извършено по непредпазливост като деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
При
индивидуализирането на наложеното на подсъдимия П.Ч. наказание съдът отчете , съобразно
изискванията на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства –
добрите характеристични данни, младата му възраст, чистото му съдебно минало, а като отегчаващи значителните по тежест и брой нарушения на правилата за движение по
пътищата, наказването му по административен ред за нарушения на ЗДвП ,
завишената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия надхвърляща значително необходимото за съставомерния признак „пияно състояние”, обстоятелството, че
е причинена смърт и телесни повреди на лица, които са от едно семейство, завишената
степен на обществена опасност на деянието, предвид нарастващия брой на ПТП със
смъртен резултат.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, като взе предвид и степента на обществена опасност
на деянието и дееца, съдът наложи на подсъдимия Ч. наказание “лишаване от свобода”, при превес
на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в размер над минималния предвиден
в закона, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Така наложеното
наказание лишаване от свобода подсъдимият Ч. следва да изтърпи на основание чл.59 ал.1 вр. чл.61 т.3 от ЗИНЗС при
първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип, тъй като се
касае за непредпазливо престъпление.
Данните за личността на подсъдимия и извършеното
от него престъпление показват , че така
определеното му наказание и в този размер се явява напълно справедливо и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Тъй като подсъдимият
Ч. е извършил транспортно престъпление с тежък съставомерен резултат следва на основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК да му бъде
наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила. Според
преценката на настоящата инстанция това наказание и с този подходящ срок ще
съдейства допълнително за постигане
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На основание чл. 59
ал.4 от НК следва от така наложеното наказание да се приспадне времето, през
което свидетелството за правоуправление на подсъдимия е било отнето по
административен ред, а именно считано от 27.11.2009г. до влизане на присъдата в
сила.
Иззетите по делото
веществено доказателства – лек автомобил „***” с чуждестранни регистрационни
табели № *** , 1 бр. бутилка с надпис „Red Label” пълна повече от половината с
жълтеникаво-кафява течност и намиращи се на съхранение в РУ на МВР – гр.С. ,след влизане на присъдата
в сила следва да се върнат на подсъдимия П.Ч..
Подсъдимият следва да заплати по сметката на ВСС направените по делото
разноски в размер на 1 130 лева.
Причини за извършване на престъплението са незачитане
на установения в страната правов ред.
По изложените съображения П.ският окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :