Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 975 / 26.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар В. С., изслуша докладваното
от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 775/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Я.Д.И., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат В.А., с адрес *** е оспорил решение № 248/16.03.2022г.,
постановено по АНД № 4139/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-0769-002084 от 25.06.2021г. на началник група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“. С наказателното постановление на касатора
за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1600 лв. и е лишен от право да управлява МПС за 3 месеца.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, чрез представител по пълномощие адв. А., поддържа жалбата и иска
обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касация,
редовно призован, не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Я.Д.И. е наказана за това,
че на 16.04.2021г. в 10:03 часа в гр.Бургас по ПП І-9, км.249+100 в посока от
ПВ Юг към квартал Крайморие, управлявала лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“
с рег. № А 64 34 НВ, със скорост 111 км/ч при въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В-26 за населено място до 50 км/ч. Посочено е, че нарушението е
установено и заснето под клип № 29837 от ATСС TFR1- M с фабр. № 644/14 с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3 процента. Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, доколкото с
електронен фиш серия К № 3180327 издаден от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас,
влязъл в сила на 23.04.2020г. И. е била наказана за същото по вид нарушение.
Снимковия материал е показан
на водача. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП от 10.05.2021г.
Според посочената като
нарушена норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. А според чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство категория „B“ в населено място е забранено да
превишава следните 50 км/ч.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място,
се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване
на административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са
възраженията на касатора, изложени в касационната жалба.
Неоснователно е възражението
относно квалификацията на санкционираното деяние като повторно. Касаторът
твърди, че електронният фиш, въз основа на който наказващият орган е приел, че
деянието е извършено в условията на повторност, не е връчен надлежно. На л.49
от АНД № 4139/2021г. на Районен съд Бургас е представено известие за доставяне,
с което е бил връчен електронен фиш серия К, № 3180327. Това се установява от
изписването на номера на фиша върху известието за доставяне. Установява се още,
че съобщението е получено от Радослав Кехайов на 08.04.2020г. По повод
възражението този съдебен състав служебно събра доказателства относно лицата,
които са регистрирани на адрес: гр.Бургас, к-с „Славейков“ бл.67, ет.8, ап.34,
който е адресът, посочен в електронния фиш, издаден на Я.И.. От справката се
установява, че на този адрес като постоянен адрес са регистрирани пет лица,
между които Р.А.К., роден на ***г. Същото лице има регистриран и настоящ адрес
на същото място. Прави впечатление, че самата Я.И. няма регистрация на същия
адрес, въпреки че в жалбата, сезирала районния съд и в касационната жалба е
посочила именно този адрес като постоянен.
Въз основа на изложените
факти съдът счита, че връчването на електронен фиш серия К, № 3180327 е
извършено надлежно на адреса, посочен и от самата жалбоподателка дори в
съдебното производство. Съобщението е прието от друго пълнолетно лице, но то е
от кръга лица, които живеят на адреса. Затова следва да се приеме, че няма
допуснати процесуални нарушения при връчването на електронния фиш, а оттам и
доколкото не се твърди и няма данни този електронен фиш да е обжалван, правилно
наказващият орган в оспореното в настоящото производство наказателно
постановление е приел, че деянието, извършено на 16.04.2021г., е извършено при
условията на повторност, тъй като с електронния фиш Я.И. е санкционирана за
нарушение на чл.21 от ЗДвП, извършено на 21.11.2019г., а с процесното
наказателно постановление е санкционирана за нарушение на същата норма, извършено
на 16.04.2021г. Електронният фиш е съобщен на 08.04.2020г. и поради
необжалването му е влязъл в сила на 23.04.2020г., от която дата до датата на
процесното нарушение не е изминала една година - §1, ал.2 от ДР на ЗАНН.
Неоснователно е
възражението, според което в АУАН и в наказателното постановление не е посочена
стойността на превишаването. В наказателното постановление при описание на
нарушението изрично е заявено, че описаният автомобил се е движил със скорост
111 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 – до 50 км/ч.
Очевидно превишаването е 61 км/ч. То не е записано в наказателното
постановление, липсва и в АУАН, но това не е процесуално нарушение, тъй като
точно е записана констатираната скорост на движение и пределно допустимата
ограничена в този участък със знак В26. Това е напълно достатъчно, за да се
прецени какво е превишаването, а изводът при тази аритметична операция е
еднозначен, т.е. той не може да доведе до каквото и да е объркване у
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Оттук
неоснователно е и възражението, че като не е посочена стойността на превишаването,
не може да се прецени коя е приложимата хипотеза на санкционната норма. След
като стойността на превишаването се получава след елементарна аритметична
операция на две стойности, които са дадени в наказателното постановление, то
конкретно и точно може да се определи онази хипотеза от санкционната норма,
която е приложима.
Неоснователно е и
възражението, според което няма доказателства за наличието на пътен знак В26.
За целта съдът служебно събра схемата на пътните знаци и пътната маркировка в
процесния участък, от която ясно се вижда посоката на движение и наличието на
пътния знак В26, ограничаващ пределната скорост до 50 км/ч (л.28).
На следващо място
неоснователно е възражението, поддържано и в съдебно заседание, според което
при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение,
изразяващо се в неправилно описание на нарушението, довело до объркване у
наказаното лице, а оттам до нарушаване на правото на защита. Твърди се, че в
наказателното постановление е изписано превишаване на скорост в населено място
и едновременно с това превишаване на скорост, ограничена с пътен знак В26 до 50
км/ч, а това са две различни нарушения –
първото е на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а второто е на чл.21, ал.2 от същия
закон.
Действително в наказателното
постановление при описание на нарушението се съдържа следният текст: „При
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за населено място до 50
км/ч.“ Същевременно както в АУАН, така и в наказателното постановление като
нарушена норма е посочен чл.21, ал.2 от ЗДвП, която регламентира ограничения
извън посочените в ал.1, а приложената с наказателното постановление санкционна
норма на чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.6 ЗДвП урежда санкции по отношение на
водачи, които са превишили разрешената максимална скорост в населено място.
Настоящият съдебен състав
счита, че в случая действително е допуснато процесуално нарушение, доколкото
според регламента на чл.21 от ЗДвП в неговата ал.1 изрично са регламентирани
пределните скорости в населено място за различните категории ППС, а в ал.2
законодателят е уредил хипотезата, при която стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 и е сигнализирана със
съответния пътен знак. В процесния случай има както пътен знак, ограничаващ
скоростта до 50 км/ч, така и пътният участък се намира в очертанията на
населено място. По тази причина едновременното посочване на знак В26,
ограничаващ скоростта до 50 км/ч, както и изричното изписване на
словосъчетанието „населено място“, където ограниченията на скоростта за ППС от
категорията на описаното в наказателното постановление също е 50 км/ч, няма как
да доведе до каквото и да е объркване и неразбиране, което да наруши правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй
като пределно допустимата скорост, която е била нарушена, е 50 км/ч, независимо
от това на кое обстоятелство ще се позове органът – на знак В26 или на
„населено място“. Друго би било положението ако пътният знак допускаше
по-висока скорост от тази, която се допуска за населено място.
Относно твърдяното нарушение
на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата - в АУАН и в наказателното постановление
изрично е посочено, че нарушението е констатирано с АТСС TFR1-M, с фабричен № 644/2014г., а от снимката
на техническото средство, намираща се на гърба на протокол образец по
Приложение № 1 (л.17 от АНД № 4139/2021г.), се вижда АТСС TR4D, т.е. на друг модел автоматизирано
техническо средство. Фабричният номер не се вижда ясно. Това процесуално
нарушение обаче според съда не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, нито неговото
недопускане би обосновало друг краен извод по отношение извършване на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора. Това е така,
защото пред районния съд са събрани доказателства за техническата изправност
именно на АТСС TFR1-M, с
фабричен № 644/2014г., с което е измерена и процесната скорост.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63а от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №248 от 16.03.2022г. постановено
по АНД № 4139/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: