Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 116
гр.
Хасково, 17.02.2014 год.
Том ІІ, стр.26-29
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на трети февруари
през две хиляди и четиринадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Марияна Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от Съдията Гр.дело № 3360 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от М.Д.Г.,*** против Финансово-стопанска
гимназия „Атанас Буров”-град Хасково обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, а именно за признаване на
уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение, за възстановяване
на ищцата на предишната й работа, както и за заплащане на обезщетение, за
времето през което е останала без работа поради това уволнение за периода
14.10.2013г. – 20.01.2014г. за сумата в размер на 2180 лева /след допуснато
изменение на иска в съдебно заседание/.
В исковата молба
ищцата твърди, че по силата
на сключен трудов договор за определен срок
работила във Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров”-гр.Хасково на длъжност „помощник-директор
по административно-стопанската
дейност” до 14.10.2013г., на която
дата трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Като причина
за уволнението било посочено, че не притежава
необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа. За да прекрати трудовото
й правоотношение, работодателят
се мотивирал с изменение на длъжностната
характеристика и въведено изискване за висше
образование на образователно-квалификационна степен
„Магистър” или „Бакалавър” по специалност,
съответстваща на учебен предмет/учебни предмети от учебния
план на ФСГ „Атанас Буров”, в съответствие с Инструкция №
2/29.07.1994г. за изискванията
за заемане на длъжността „Учител” или „Възпитател”
съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, с
присъдена професионално-квалификационна
степен по организация и управление на образованието. Ищцата счита издадената заповед за уволнение
за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на императивни
разпоредби на КТ. Описаното в
чл.328, ал.1, т.6 от КТ основание
за прекратяване на трудовото правоотношение
се отнасяло до притежаваното от работника или
служителя образование или професионална квалификация, които били установени като изискване за извършване на
конкретната работа. Образованието се изразявало в определена степен и вид завършено
образование /средно, полувисше, висше/, както и притежаването на определена специалност
/педагог, лекар, икономист/. Тези изисквания били
предвидени в законите или другите нормативни
актове, в самите длъжностни характеристики или следвали от
тях. Те имали изричен и формален – официално установен характер и трябвало да се
преценяват с оглед конкретната работа и се изменяли с промените
в характера на извършваната работа, вътрешното разделение или организацията на труда и т.н.
Същественото при това основание за уволнение било
да се установи,
че са настъпили
промени в професионалните и
образователните изисквания за съответната работа, на които
работникът или служителят не отговаря,
което да налага и прекратяване на трудовото му
правоотношение. Действително, правото на работодателя да промени изискванията за образование или квалификация не подлежи на
съдебен контрол. Промяната обаче не можела да
нарушава принципа на добросъвестно упражняване на правата по трудовото
правоотношение, установен в
чл.8 от КТ, като контролът на съда
за законосъобразност на уволнението включва и преценка и за това /Решение
№ 507/2010г., IV г.о. на
ВКС/. В конкретния случай безспорно било, че изменението
в длъжностната характеристика
на ищцата не намирало основание
в цитираната от работодателя Инструкция №
2/29.07.1994г. за изискванията за заемане на длъжността
„Учител” или „Възпитател”. Този документ не бил променян след
приемането му и към момента не
въвеждал допълнителни изисквания за посочените
в него длъжности след като ищцата
встъпила в длъжност, което налагало извода, че уволнението
й било извършено с единствената цел да бъде прекратено
само нейното трудово правоотношение. На второ място,
доколкото фактическият състав на чл.328, ал.1, т.6 от КТ предпоставял промяна в изискванията за образование/професионална квалификация, която да е настъпила след сключването на трудовия договор
и която се отнасяла до длъжността,
която ищцата заемала, видно от длъжностната хакрактеристика било, че длъжността „помощник-директор по административно-стопанската дейност”
е от категорията „непедагогически персонал”, като ключовите области в работата били: осигуряване на нормално протичане
на учебния процес; осигуряване на безопасни условия
на труд и обучение; съхранение, поддръжка и обновяване на материално-техническата база; взаимодействие с всички институции, имащи отношение към образованието, родителски и ученически организации; осигуряване на законосъобразност, целесъобразност и принципност в управлението на всички процеси в училищната дейност, под прякото ръководство
на директора, т.е., функции с административно-стопански характер.
С утвърдената на
12.09.2013г. длъжностна характеристика
и изискването за висше образование по специалност, съответстваща на преподаваните в гимназията учебни предмети, за същата длъжност
работодателят на практика въвеждал съвсем различни трудови функции, свързани и с преподавателската дейност, каквито до този момент
ищцата не била изпълнявала по сключения между
страните трудов договор. При това положение
и въпреки че наименованието на длъжността по длъжностна
характеристика било запазено, трудовите задължения се оказвали
различни, което било пречка в случая
да бъде приложено
основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае уволнението
за незаконно и отмени Заповед № 74/14.10.2013г.
като незаконосъобразна, да възстанови ищцата
на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „помощник-директор по административно-стопанската дейност”,
както и да осъди ответника да й заплати обезщетение
за времето, през което останала
без работа поради това уволнение
в размер на 2
180
лева за периода
от 14.10.2013г. до
20.01.2014г.
/след допуснато изменение на иска/, ведно със законната лихва
върху нея от датата на
предявяване на иска до окончателното
й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че страните по
делото са се намирали в трудовоправни отношения, по силата на които ищцата е
работила като “помощник-директор по административно-стопанската дейност” в
ответната гимназия. Безспорно е, че с обжалваната заповед тези отношения са
били прекратени на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 14.10.2013
год. Няма данни заповедта да е била връчена на служителя, но същата е подписана
на посочената дата от двама свидетели, което сочи на отказ да бъде получена
лично. В този смисъл съдът намира, че заповедта е била връчена надлежно и е
породила своето действие от посочената дата. В същата е посочено правното
основание за нейното издаване, изложени са и мотиви, издадена е от носителя на
работодателската власт, поради което съдът я приема като издадена в
съответствие с процесуалните правила и
разгледа спора по същество.
Установява се по делото, че
със Заповед № РД 09-872/29.06.2012 год. на Министъра на образованието, младежта
и науката на основание Закона за професионалното образование и обучение и
Устройствения правилник на МОМС са били утвърдени критерии и показатели за
оценяване качеството на професионалното
образование и обучение в страната. В раздел ІІ на цитираната заповед
директорите на училищата, провеждащи професионално образование и/или обучение,
следвало да предприемат комплекс от действия за изпълнение на заповедта. В т.1 на раздел ІІ е изрично
посочено, че директорите следва да определят помощник-директор, отговарящ за
осигуряването на качество на професионалното образование и/или обучение в
училището. Представи се длъжностна характеристика за длъжността „помощник
директор по административно-стопанската дейност”, утвърдена от директора на
ответната гимназия, без дата. Отбелязано е, че със същата е запознат служителя
срещу подпис на 01.10.2012 год. Представена бе и длъжностна характеристика с
дата 12.09.2013 год., т.е., нова такава, утвърдена от директора на гимназията, която
ищцата е отказала да подпише на 14.10.2013 год. В същата е посочено, че
заемащият длъжността „помощник директор по АСД” следва да има висше
образование, с образователна квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”
по специалност, съответстваща на учебен предмет или предмети от училищния
учебен план и Инструкция № 2/29.07.1994 год. за заемане на длъжност „учител”
или „възпитател” съобразно придобитото образование. Видно от представените
доказателства е, че ищцата притежава висше образование, специалност „начална
педагогика” и призната квалификация „начален учител със специализация физическо
възпитание”, в каквато насока е Диплома за висше образование серия А 88/№ 004890, издадена от ПУ
„П.Хилендарски”-1989 година. От доказателствата е видно още, че ищцата
притежава и полувисше образование и учителска правоспособност – начален учител,
профил –физическо възпитание и руски език, съгласно Свидетелство от 1983 год., за
завършено образование от Институт за начални и прогимназиални учители-гр.Кърджали.
Представиха се и писмени доказателства – сертификати за обучение по „Управление на училището”,
„Директорска правоспособност”, компютърна правоспособност и др.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът счита, че следва да направи извод за
незаконосъобразност на издадената заповед, предмет на настоящия трудов спор. На
първо място съдът счита, че работодателят, върху когото пада тежестта на
доказване законосъобразността на всяко едно уволнение, в настоящия случай не доказа това. Безспорно е, че в издадената
заповед за прекратяване на трудовия договор е посочено правното основание -
чл.328, т.6 от КТ, както и са изложени мотиви, поради което от външна страна
заповедта е редовна, тъй като съдържа в себе си
изброени юридически факти-основания за уволнение, при настъпването или
наличието на които може да се пристъпи към прекратяване на всеки един трудов
договор. Същевременно обаче следва да се посочи, че същите не са посочени ясно
и недвусмислено. При прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, посочено
в заповедта, е необходимо изрично да се посочи на коя от двете хипотези се
извършва уволнението и в какво точно се изразява липсата на необходимото
образование или съответна професионална квалификация за изпълнение на
възложената работа. Няма законова пречка уволнението да се извърши и на двете
основания едновременно, но във всички случаи трябва да се посочи в какво точно
се изразяват липсата на образование и квалификация. Непосочването на съответния
състав, както и неуточняването в казаната по-горе посока, правят заповедта за
уволнение незаконосъобразна. В настоящия случай, както вече бе посочено, не
става ясно от обжалваната заповед каква точно квалификация не притежава ищцата.
Посочено бе, че същата е преминала редица допълнителни обучения и квалификации,
за които е представила надлежни писмени доказателства - сертификати. От друга
страна изложеното, че не притежава висше бакалавърско или магистърско
образование не отговаря на събраните по делото доказателства. От една страна се
установи, че същата притежава висше образование, което е завършила успешно в ПУ
„П.Хилендарски” със съответна специалност и степен, а от друга страна, видно от
писмените доказателства, ищцата притежава и полувисше образование от Институт
за учители в гр.Кърджали. В тази връзка следва да бъде казано, че съгласно § 32,
ал.3 от ПЗР на ЗИД на Закона за висшето образование във вр. с § 5 от ПЗР на
ЗВО, тя има правата на лицата, придобили образователна квалификационна степен
„Бакалавър” по смисъла на чл.42, ал.1, т.1, б.”А” от същия закон. Ето защо
съдът счита, че дори само тази й квалификация и степен на образование е
достатъчна, за да се приеме, че същата притежава необходимото висше образование. Съдът намира още, че в заповедта
за прекратяване на трудовия договор работодателят е формирал твърде общо
изискването си за притежавано образование. Посочено е, че ищцата не притежава
такова, което да съответства на учебен предмет от училищния учебен план. Какъв
е обаче учебният училищен план и какви
предмети се включват в него за изучаване, по делото не се ангажираха
доказателства. Ето защо съдът счита, че не може да упражни надлежен контрол в
тази насока, а от друга страна отчита, че ищцата притежава специалност „руски
език”, както и „физическо възпитание”. Би могъл да се постави въпроса дали тези
два учебни предмета се изучават в ответната гимназия, като задължението да
установи тези важни за спора обстоятелства тежат върху работодателя. На
следващо място съдът установи още, че новите изисквания работодателят твърди, че
е въвел с новата длъжността характеристика за процесната длъжност. При
внимателен прочит на предишната длъжностна характеристика и новата такава съдът
не установи да има съществени различия в изискванията към длъжността. В новата
длъжностна характеристика от 12.09.2013 год. е въведено допълнително само
изискването притежаваното висше образование да съответства на предмет или
предмети от учебната програма на училището. За това изискване обаче бяха
изложени по-горе съображения и изводи, че работодателят не доказа наличието на
тази предпоставки. И в двете длъжностни характеристики изискванията за
професионална квалификация са абсолютно еднакви. Ищцата установи, че притежава
квалификация за работа с компютър, завършила е курс по управление на училището,
обучение по „директорска правоспособност”, „Ефективност на контролната дейност
на директора и помощник-директора в училище”, компютърна грамотност. И отново
се налага извода, че след като в заповедта не е посочено точно каква
квалификация не притежава ищцата, съдът няма как да извърши своя съдебен контрол дали
действително е налице тази хипотеза или не.
Следва да се посочи още, че
длъжността, от която е освободена ищцата, видно от длъжностните характеристики,
няма педагогически характер. Безспорно е, че работодателят има право да променя
с щатното разписание и с длъжностната характеристика изискванията за
образование и квалификация за дадена длъжност и това е негово суверенно право, освен
когато не са залегнали в закон или друг нормативен акт, но преценката на
работодателя да въведе нови изисквания към длъжността следва да бъде направена
в интерес на работата, по-добрата й организация и ефективност. Тогава тя не ще
подлежи на съдебен контрол. В случаите обаче, когато се въвеждат изисквания, които
не са обосновани и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност,
би могло да се говори и за злоупотреба с работодателска власт. От
доказателствата по делото съдът счита, че, прилагайки нормата на чл.328, ал.1,
т.6 от КТ, без да е мотивирал и посочил точните изисквания за длъжността, както
и от какво са продиктувани същите, работодателят е допуснал нарушение на
принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, съгласно
чл.8, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното съдът
намира, че така посочените основания за
прекратяване на трудовия договор не са били налице действително.
Казаното
налага извода, че предявеният иск за отмяна на заповедта за уволнение е
основателен, поради което ще следва да се уважи. Основателни се явяват и
останалите предявени искове, а именно за възстановяване на ищцата на
длъжността, заемана преди уволнението, поради което следва да се възстанови на
длъжността „помощник-директор по АСД”. Съдът, след като прие, че заповедта е
незаконосъобразна, намира, че работодателят дължи на ищцата и обезщетение за
времето,през което е останала без работа поради това уволнение, а именно – от
14.10.2013г. до 20.01.2014г. в размер на 1970.55 лева. В останалата част до
пълния предявен размер от 2180 лева, като недоказан и неоснователен иска следва
да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДЯВЕНИТЕ от
М.Д.Г., ЕГН **********,*** против
Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров”-град Хасково, ул.”Банска” № 70, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ, уважава, като:
ОТМЕНЯ Заповед №
74/14.10.2013 год. на директора на ФСГ „Атанас Буров”-Хасково, с която на
основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Д.Г., ЕГН **********, на длъжността, заемана
от нея преди уволнението й - „помощник-директор по административно-стопанската
дейност”.
ОСЪЖДА Финансово-стопанска
гимназия „Атанас Буров”-град Хасково, ул.”Банска” № 70 да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, сумата
1970.55 лева, представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за времето, през което е останала без работа поради
това уволнение, а
именно от 14.10.2013 год. до 20.01.2014 год., ведно със законната лихва
върху същата, считано от
06.12.2013
год., като
иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 2180
лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров”-град Хасково,
ул.”Банска” № 70 да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 272 лева, съобразно
уважения размер на иска, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 178.82 лева.
ДОПУСКА,
на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта на присъденото обезщетение за работа.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 17.02.2014год.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.С.