Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер574 Година 18.10.2019 Град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На втори октомври Година две хиляди и деветнадесета,
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар БОРЯНА КОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 918 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ и чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Й.П.С. ЕГН ********** и М.П. К. – К. ЕГН **********,***, искат от съда да отмени всички решения, взети на 20.11.2017г. от общото събрание на сдружение с нестопанка цел „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО РОДОПИ“ ЕИК ********* гр.Асеновград, като незаконосъобразни, и при уважаване на исковете да установи, че са вписани несъществуващи обстоятелства в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 21.06.2018г. по Заявление обр.А15 с вх. № 20180621080120.
Твърдят, че са членове на СНЦ „Тракийско дружество Родопи“ Асеновград. Актуалният устав на сдружението изисква в чл.4 ал.8 поканата за общо събрание да бъде разгласена чрез публикуването й в местната преса и в профила на сдружението във Фейсбук. На 20.11.2017г. е проведено общо събрание, за което няма публикувана покана в местни вестници като „Вестител“ и „Асеновградски новини“. Има публикувана покана в социалната мрежа Фейскбук, но на 18.10.2017г. Г. А. променя групата от публична на затворена, в резултат на което не може членовете на сдружението да се информират за събранието. Общото събрание е проведено основно с участници във фолклорен ансамбъл „***“, голяма част от които не са потомци на тракийски бежанци, докато чл.1 на устава указва, че сдружението е на тракийските бежанци и техните потомци. Събранието е свикано от Г. А., чийто избор от общо събрание на 15.12.015г. като председател на сдружението е оспорен пред съда и с Решение № 123 от 06.03.2017г. на ПОС е отменен, потвърдено с Решение № 212 от 12.07.2017г. на АС Пловдив, в сила от 15.05.2018г. В разрез с тези решения, А. организира общо събрание на 20.11.2017г., на което за председател е избрана Е.В. – негова **. Решенията от оспореното общо събрание са вписани по фирменото дело на сдружението в ПОС и след това при пререгистрацията в РЮЛНЦ, поради което се заявява евентуален правен интерес при уважаване на иска да се установи, че са вписани несъществуващи обстоятелства.
Уточняват, че А. е променил достъпът на групата от затворена на публична за публикуваната обява отново в деня на събранието 20.11.2017г. Възразяват, че в. Марица, където е публикувана поканата, не е местен, а регионален вестник, представящ новини от Пловдив, Смолян, Пазарджик и Хасково. Уставът изисква кумулативно поканата за ОбС да се разгласи както в местна за Асеновград преса, така и на страницата на сдружението в социална мрежа Фейскбук. Всяко друго разгласяване не е по устав, поради което не може да се счита за редовно и да обоснове законосъобразно провеждане на ОбС и на взетите решения. Възразяват, че са спазили срока за подаване на жалба, което са сторили по пощата с обратна разписка на 20.11.2018г. За проведеното събрание и взетите решения узнават от Д.Б. две седмици преди депозиране на жалбата. Членски карти за членство в сдружението е започнато да се издава едва след отмяна от съда на избора на А. като председател.
Ангажират доказателства, претендират разноски, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество.
Ответникът СНЦ „Тракийско дружество Родопи“ Асеновград не признава исковете, поради което моли производството да бъде прекратено като недопустимо, евентуално исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Възразява, че срокът за обжалване на решенията, който е един месец от узнаването им, но не по – късно от една година от взимане на решенията, е пропуснат, поради което жалбата е недопустима. Ищците признават в исковата молба, че са узнали за проведеното събрание от фейсбук – страницата, където е оповестена поканата на 19.10.2017г., поради което се явяват редовно уведомени и за тях срокът тече от датата на събранието, независимо дали са присъствали или не. Твърди, че жалбата е просрочена като подадена след едногодишния срок на 21.11.2018г. – работен ден вторник, а решенията са от 20.11.2017г.
По същество възразява, че ищците нямат качеството член на сдружението, защото на тях не им е издадена членска карта с подпис на представляващ сдружението или негов касиер. Твърди, че ищците не са заплащали членски вноски за предходните години, което задължение е носимо, а не търсимо, поради което нямат валидно членствено правоотношение, от което да извличат активната си легитимация да сезират съда чрез оспорване на взетите решения.
Твърди, че общото събрание е свикано и проведено при спазване на закона и устава. До 15.05.2018г., когато влиза в сила съдебното решение, с което се отменят предходни решения на ОбС, включително избор на представляващ, действията на тези органи са законосъобразни. Поканата за събранието е обявена в социалната мрежа на страницата на сдружението и е публикувана във в. Марица, който има специализирана страница за Асеновград като вестникът се разпространява на територията на община Асеновград и област Пловдив. Също така поканата е поставена в гр. Асеновград на ул. „Цар Иван Асен II“ № 38, ет.2, където се провеждат репетиции на хора.
Уточнява, че товарителницата за подаване на исковата молба по пощата сочи, че се касае за пратка на лицето Д.Б., а не на ищците. Сдружението е член на Сдружение на тракийските дружества в България, поради което издаваните членски карти се заверяват от председателя на СТДБ К.П.и се поставя подпис и печат.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид наведените от страните доводи и възражения, прие за установено следното:
Ответното сдружение е пререгистрирано в РЮЛНЦ, воден от ТР, а преди това вписванията са извършвани по негово фирмено дело № 3938/1999г. на ПОС.
С Решение № 123 от 06.03.2017г. на ПОС по т.д. № 274/2016г. са уважени искове по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ срещу сдружението и са отменени решения на общото събрание от 15.12.2015г., с които се избират нови членове на управителния и на контролния съвет и нов председател на УС в лицето на Г. А.. Решението е потвърдено от АС Пловдив с Решение № 212 от 12.07.2017г. по т.д. № 279/2017г. и е влязло в сила на 15.05.2018г., когато с Определение № 240 по т.д. № 2722/2017 на ВКС не е допуснато касационно обжалване.
Актуалната към 2017г. редакция на чл.4 ал.8 от Устава /л.139 – 141/ изисква покана за общо събрание да се публикува в местната преса и в профила във Фейсбук на Тракийското дружество не по – малко от 30 дни от датата на провеждането му, като се упоменава дата, час ,място на провеждане и дневен ред. Тази редакция е от общо събрание, провело се на 27.10.2010г. – лист 167.
Съгласно чл.11, членството за физически лица възниква със заявление и вписване в книгата за членовете, като за всеки член се издава членска карта. Компетентният орган да приема членове е общото събрание – чл.4 ал.3 т.4. Според чл.12, членството се прекратява с еднократно волеизявление, при смърт или поставяне под пълно запрещение, с изключване, при отпадане. Уставът не урежда предпоставките и процедурата по отпадане на членство. Чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ посочва, че отпадането поради невнасяне на установените имуществени вноски и системно неучастие в дейността се констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението.
На 21.11.2017г. по фирменото дело е подадено заявление от Е.А.В., с което се иска вписване по партидата на сдружението на промени въз основа решения на общото събрание, взети на 20.11.2017г., състоящи се в промяна на адреса на управление на гр.Асеновград, ул. „Полковник Дрангов“ № 12; нов състав на управителния съвет с членове Е.В. – Председател и представляващ, В.Л.П., Й. Х. С., С. К. Д., Е.Ж.И.; нов състав на членовете на Контролния съвет – Е.В.А., М.С.С. и Е.Н.М.
Към заявлението е представен Протокол № 5 от 17.10.2017г. от заседание на УС в състав Г. А., Х.А., М.В., Х.Д.и Д.А., на което е взето решение за свикване на ОбС на 20.11.2017г. от 17.00 часа и дневния ред. За разгласяване на поканата е представено копие от страница на в.Марица, където тя е публикувана, и разпечатка на хартиен носител от социалната мрежа Фейсбук за публикувана покана в група Тракийско дружество Родопи – Асеновград на 18 октомври. Посочено е, че групата е публична. Приложен е Протокол от 20.11.2017г. от проведено общо събрание и списък на членовете, регистрирали се за участие в общото събрание. Съдът констатира, че ищците не фигурират в този списък, поради което приема, че не са присъствали на общото събрание. Общото събрание е взело решения по дневния ред по приемане на отчети, освобождаване на членовете на УС, включително и на председателя, и на КС и избор на нови, както и промени в устава.
Промените са вписани с Решение № 425 от 08.12.2017г. по фирменото дело, след което са отразени при пререгистрацията на 21.06.2018г. в РЮЛНЦ към ТР.
От партидата на сдружението в ТР, която е публична, се констатира, че на 26.10.2018г. /Димитровден/, по електронен път, е подадено заявление обр.А 15 вх. № 20181026165540, с което са представени цитираните съдебни решения на ПОС и ПАС и определението на ВКС и е поискано заличаване вписването на обстоятелства въз основа отменените решения на ОбС от 15.12.2015г. По заявлението е постановен отказ.
В представените заверени преписи от документите по фирменото дело ищцата Й. С.фигурира като член на Управителния съвет, включително през 2010г. до оспореното по съдебен ред предходно общото събрание от 15.12.2015г., когато е освободена. Другата ищца М.К. е избрана за член на УС от ОбС от 27.10.2010г. – л.167, и остава такъв също до общото събрание от 15.12.2015г., когато е освободена. Изрично свидетелката М. К. дава показания, че заедно с двете ищци са членове на сдружението от 2001г. Както се посочи, решенията на ОбС от 15.12.2015г. са отменени от съда като незаконосъобразни, поради което в отношенията между членовете и сдружението двете ищци се явяват членове на Управителния съвет.
Представените от ответника копия на издадени членски карти –л.59, са за членство в Съюза на тракийските дружества в България, съгласно титулната им страница, и действително са подписани от посочения като председател на този съюз К.П.. Членските карти имат снимка, до която е изписано името на лицето и от кое сдружение е, в случая – „Родопи“ – Асеновград, и са отразени годините за плащане на членки вноски като бланката започва от 2017г. и е до 2021г. Предвид това им съдържание, съдът приема, че това не са членски карти, които ответното дружество е предвидило в устава си да издава на своите членове, а са членски карти за членство в Съюза на тракийските дружества в България, защото носят реквизити на тази организация – име, подпис и печат.
Изслушаните по делото свидетели безпротиворечиво разпознават двете ищци като членове на сдружението.
При съвкупната преценка на горните данни, изхождайки от съдържанието на устава и закона, съдът приема, че ищците са членове на ответното сдружение и не са изгубили членствените си права поради отпадане. Предвидената за издаване в устава членска карта е вторичен, декларативен, а не правопораждат документ. Обстоятелството, че дружеството не издава такава карта на членовете си не лишава последните от правата им по чл.21 от ЗЮЛНЦ и тези права не отпадат. Неплащане на членски внос не е факт, който да води автоматично до отпадане на членствени права, според устава и закона. Доколкото уставът на сдружението не е уредил изрични основания за отпадане и процедура как става това, се прилага правилото на чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ, което изисква кумулативно изпълнение на две предпоставки – както неплащане на членски внос, така и системно неучастие в дейността на сдружението. Тези факти трябва да бъдат констатирани по документи по ред, предвиден в устава, т.е. чрез провеждане на нарочна процедура и чрез взимане на решение от компетентен за това орган, което да осигури право на всеки член да се защити при взимане на решението и да го обжалва, ако не е съгласен с него /чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ/. Ответникът не въвежда като твърдение, че е провел процедура по чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ с влязло в сила решение по отношение на двете ищци, в резултат на което те да са отпаднали като членове, поради което възраженията му, че ищците не са членове в резултат на отпадане поради неплащане на членски и оттук че не са активно легитимирани да сезират съда с иска, са неоснователни.
Пред съда ответникът представя копие от страницата на в. Марица, където е публикувана обявата, от която се констатира, че тя е поместена на стр.32 на брой 243 от 19.10.2017г., разпечатка от социалната мрежа, както и покана за общото събрание от 20.11.2017г. – лист 32, върху която е записано от Г. А. и Х.А., че е поставена на 18.10.2017г. в залата на сдружението на ул. „Цар Иван Асен II“ № 38, ет.2. Изслушаният като св. Г. А., както и св. Н.П.потвърждават, че поканата за събранието е била поставена в сградата, където се провеждат репетиции на хора към сдружението.
Представената от ищците – л.47, разпечатка от социална мрежа Фейсбук от страницата на група Тракийско дружество Родопи Асеновград, съдържа история на публикуваната от Г. А. покана за ОбС в групата и регистрирани промени относно тази публикация, според които на 18 октомври е променил поверителността на групата от „публична“ на „затворена“ и е изключил коментарите под тази публикация, а на 20.10. в 15.20ч е променил поверителността на групата от „затворена“ на „публична“ . Свидетелката М. К., изготвила разпечатката на хартиен носител, потвърждава съдържанието на представеното по делото извлечение на хартиен носител, както и че го е изготвила след провеждане на процесното общо събрание.
Ищците прилагат страници от вестници „Вестител“ и „Асеновградски новини“ – л.43 – л.46, според които тези вестници са издавали броеве през октомври 2017г. Вестник Вестител е седмично издание за информация, реклама и бизнес за Асеновград и се разпространява безплатно. Вестник Асеновградски новини е с цена 0.30 ст. и също е издание за събитията в гр.Асеновград.
При тези данни съдът приема, че поканата за оспореното общо събрание не е разгласена според изискванията на чл.4 ал.8 от Устава чрез публикацията й в местната преса и на страницата на сдружението във Фейсбук, поради което възражението на ищците е основателно. Това се отнася и за двете изисквания на устава по разгласяване на поканата, които са въведени като кумулативни изисквания от процедурата по свикване на общо събрание.
Местна е пресата, която се отнася и се разпространява за конкретно населено място /град, село/, не за по – голяма административна единица като регион, община или област. За гр.Асеновград ищците доказват, че има вестници, които публикуват информация за събития, новини и реклама за това населено място, поради което съдът приема, че в седалището на сдружението гр. Асеновград има вестници, които са местна преса, защото отразяват събитията там. Вестник Марица не е местна за гр.Асеновград преса, защото изданието публикува информация и новини основно за гр.Пловдив, но и за регионите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Смолян – както за тези градове, така и за населените места от тези области. Обстоятелството, че има притурки за различни градове, като например Асеновград, не го прави местна за този град преса, а си остава регионално издание. Ето защо публикуване на обявата за общото събрание във вестник Марица не представлява спазване на устава, независимо, че има членове на сдружението, които живеят извън гр. Асеновград, каквито бяха обясненията на Г. А. защо поканата е публикувана в това издание.
Липсва публикуване на поканата и в страницата на сдружението в социалната мрежа Фейсбук. Доказа се, че поканата е „качена“ в група със същото наименование, а не на страница на сдружението, което са две различни неща. „Групата“ представлява „обединение“ на профили на потребители на мрежата по интереси или друг признак, докато страница в мрежата представлява собствен профил на потребител. Т.е. поканата не публикувана в профила на сдружението, както изрично изисква устава. Отделно се установи, че поставената в групата покана е била с ограничен достъп за периода от 18 октомври до 20 ноември 2017г., защото Г. А. е ограничил достъпа до нея чрез функция на мрежата за това като е направил поканата „затворена“, т.е. достъпна като информация само за членовете на групата, не и за всички потребители с профил в социалната мрежа. Това означава, че членове на сдружението, които не участват в групата, не са имали достъп до поканата и оттук до информация за свикване на общо събрание и неговия дневен ред. Поради това не е изпълнено и второто изискване на устава за разгласяване на поканата. Уставът на сдружението изрично е предвидил, че поканата се публикува във профила във Фейсбук на Тракийското дружество, докато ответникът е публикувал поканата в група в социалната мрежа със същото име, а не в профила на сдружението.
Уставът не изисква поставяне на поканата на табло в определено място, където е дейността на сдружението, поради което действията на ответника в тази насока – л.32, са ирелевантни към предмета на делото.
Не може да се приеме, че ищците са редовно уведомени и оттук поканени за събранието чрез действията на св. Г. А. и св. Н.П., според които първият казал за събранието на М.К. в началото на м. ноември 2017г., а втората казала за това на Й.С. към 15.11.2017г., и двамата при срещи с ищците. Уставът и законът изискват на първо място писмена поканата, която да се разпространи поне 30 дена преди събранието по определен ред, и да съдържа дневен ред, дата, място и час. Устното съобщаване, както основателно се възразява, че ще има събрание, без пълни данни за него в писмен вид, не санира констатирания порок и не води до редовно разгласяване на поканата, а и не може да се приеме, че въз основа на него ищците се считат за редовно уведомени за събранието, поради което за тях срокът за обжалване не тече от датата на събранието и не е изтекъл две седмици след 20.11.2017г.
Липсата на разгласяване на поканата според изискванията на устава обосновава незаконосъобразно свикване и провеждане на общото събрание и оттук на взетите на това събрание решения, защото не е спазена процедурата на устава по разгласяване на поканата, което е съществен порок, водещ до ограничаване на членствените права по чл.21 ал.2 от ЗЮЛНЦ.
За ищците, които не са присъствали на събранието и не се считат за редовно уведомени, срокът за сезиране на съда с искането по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ тече от узнаване на взетите решения, което е един месец, но не по – късно от една година от взимане на решенията, т.е. не по – късно от 20.11.2018г. От показанията на св. Д.Б. се доказва, че той узнава за проведеното общо събрание и взетите на него решения след 26.10.2018г., когато се подава заявление обр.А 15 вх. № 20181026165540 до ТР с искане да се заличат вписаните решения на ОбС от 15.12.2015г. въз основа на приключилия с влязло в сила решение съдебен спор. Свидетелят посочва, че при депозиране на съдебните решения в търговския регистър разбира, че междувременно, в хода на съдебното производство, е свикано и проведено общо събрание на 20.11.2017г. и въз основа на неговите решения е извършено вписване. Показанията му кореспондират на писмени данни от ТР, логични са, не са в противоречие с останалия доказателствен материал, поради което съдът им дава вяра и приема, че ищците са узнали за провеждането на ОбС и взетите на него решения от св.Б. след 26.10.2018г. От този момент за тях тече едномесечния срок за сезиране на съда с иска, който обаче изтича на 20.11.2018г., а не на 26.11.2018г., тъй като законът указва, че правото на жалба се упражнява в срок до една година от взимане на решенията.
Исковата молба е постъпила в съда на 21.11.2018г., подадена е по пощата, с писмо. Датата на пощенското клеймо /л.10/ не се чете върху плика, но се представя разписка за депозиране на пратката на 20.11.2018г. в пощата – л.42. Номерът на товарителницата върху пощенският плик /баркод/ и този, изписан в разписката, са идентични, поради което съдът приема, че разписката се отнася за изпращане на плика, с който в съда постъпва исковата молба на ищците. Ирелевантно за спазване на срока е възражението, че според разписката подател на пратката е св.Б., а не ищците. Подписът на ищците е поставен под исковата молба, формата за действителност за сезиране на съда е спазена като няма въведено законово изискване ищците лично да предадат исковата молба в пощенската станция, за да спазят срок за обжалване. Подател може да бъде всеки и за това не се изисква пълномощно.
Гореприетото обосновава извода, че исковата молба е депозирана в съда в последния ден от преклузивния срок по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ, съгласно чл.62 ал.2 ГПК, и за това възраженията на ответника за недопустимост на производството поради пропуснат срок за обжалване са неоснователни.
Доказа се въведеният от ищците порок по липса на разгласяване на поканата по начина, указан в устава, което обосновава основателност на заявените искове и налага уважаването им чрез отмяна на решенията на общото събрание, взети на 20.11.2017г., в резултат на което извършените по фирменото дело и в ТР вписвания въз основа на тях са такива на несъществуващи обстоятелства и следва да се заличат.
При този изход на делото на ищците ще се присъдят доказани разноски в размер на 80 лв. ДТ и 300лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ на основани чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ всички решения, взети от общо събрание, проведено на 20.11.2017г., на сдружение с нестопанка цел „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО РОДОПИ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Полковник Дрангов“ № 12, като незаконосъобразни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО РОДОПИ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Полковник Дрангов“ № 12, че са вписани несъществуващи обстоятелства въз основа решения на общо събрание на сдружението от 20.11.2017г. по фирмено дело 3938/1999г. на ПОС с Решение № 425 от 08.12.2017г. и въз основа на него при пререгистрацията на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 21.06.2018г. по Заявление обр.А15 с вх. № 20180621080120.
ОСЪЖДА „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО РОДОПИ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Полковник Дрангов“ № 12, да заплати на Й.П.С. ЕГН ********** ***, и М.П. К. – К. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 380лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: