Р Е Ш Е Н И Е
№
09.12.2016г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№3822/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 238, ал.1, вр.чл.231, ал.2
от КЗ /отм./ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н.В.К.,
чрез адв. Б. Б., против ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ”, АД, с която се твърди, че
ищецът, от м. януари 2009год., е заемал длъжността „призовкар”, към
Административен съд.- гр. П.. Твърди се, че на 22.02.2012г, между ВСС и
ответника, е сключен договор за групово застраховане, по чл.231 от КЗ /отм./,
със срок от 01.01.2012-31.12.2014г, по силата на който застрахователят
застрахова живота и трудоспособността на всички магистрати, съдебни и
прокурорски помощници, ДСИ, съдии по
вписванията, съдебни служители и др., при посочени в Договора застрахователни
събития. Твърди се, че на дата 19.06.2014г., ищецът е получил инфаркт-
„заболяване”, по смисъла на чл.6 от Договора. Твърди се, че за настъпването на
заболяването ответника е своевременно уведомен, и е образувана щета №
0502-100-0335-2014, по която му е изплатено обезщетение за временна
неработоспособност, в размер на 120 лв. Твърди се, че след проведен преглед от
ТЕЛК, на ищеца определена 80 % ТНР.
Твърди се, че инвалидизирането на ищеца, същият е уведомил ответника, за
изплащане на допълнително обезщетение, за трайна загуба на работоспособността,
по което е заведена щета №
0502-100-0008-2016, по която с писмо № 16-1493/16.02.2016г, му е
отказано изплащането на обезщетение, тъй като трайно намалената
работоспособност, е установена след изтичане на срока на застрахователната
полица и се явява непокрит риск по сключения Договор. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 15 880лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ, съставляващо обезщетение по
Договор за групова застраховка, за покрит риск ”трайна загуба на
работоспособността, в резултат на заболяване”, което следва да бъде определено
като процент- 80%, съобразно установената загуба на работоспособността, - от
20 000лв. - или сумата от 16 000лв., от която да се приспадне изплатената
сума от 120лв. Твърди се също, че ответникът дължи неустойка за забава, в
размер на 3% върху дължимата сума, за всеки ден от забавата, на основание чл.23
от Договора. Моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от 500лв.- като
частичен иск от 51 927,60лв.- неустойка, за периода
07.02.2012-25.05.2016г. Претендират се разноски.
В срока по
чл.133 от ГПК, ответникът ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ”, АД, чрез юрк. Д.Д., е
депозирал своят отговор, като изразява
становище за неоснователност на предявеният иск. Прави възражение на местна
подсъдност, и моли производството по настоящето дела да бъде прекратено и
изпратено по подсъдност на СРС. Евентуално, се посочва, че не са налице
елементите от фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради
което не следва да се ангажира неговата отговорност. Посочва се, че ищецът е
освидетелстван на дата 30.03.2015- или след изтичане на срока на договора.
Твърди се, че от страна на ответника са изпълнени добросъвестно задълженията по
застрахователният договор, с изплащането на застрахователното обезщетение в
размер на 120лв., по заведената щета. Твърди се също че към датата на освидетелстване на ищеца,
ВСС е имал сключен застрахователен договор „злополука”, с „Дженерали” АД. Твърди се също, че размерът
на претенциите е завишен е не отговарят на действително претърпените вреди.
Посочва се също, че следва да бъдат
приспаднати получените суми, съставляващи обезщетения от системата за държавно
обществено осигуряване. По отношение на иска за заплащане на неустойка, се
посочва, че ищецът не притежава процесуална легитимация за претендира такава,
тъй като съобразно уговореното в Договора, неустойката се удържа от гаранцията
за изпълнение, внесена от застрахователя, по банкова сметка ***. Твърди се
също, че внесената от ответника
гаранция, е освободена в пълен размер от ВСС, с платежно нареждане от 19.01.2015г.
твърди се също, че е недопустимо кумулиране на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД и неустойка, когато и двете са за заплащане на една и съща сума.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява,
че ищецът Н.В.К., заема длъжността „призовкар”, въз основа на трудов договор,
считано от м. януари 2009г, към Административен съд- гр. П.. Безспорно
установен е по делото и същи и факта
на сключването на Договор за групова застраховка „ злополука” №
45-06-009/22.02.2012г., между ВСС и отв. ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр. София, с
предмет- застраховка живот и трудоспособност на общо 14 501 действащи и предстоящи
за назначаване съдии, прокурори, следователи, мл. съдии и мл. прокурори,
съдебно помощници и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии
по вписванията и съдебни служители, членове на ВСС, служители на НИП и
инспектори, експерти и служители в Инспектората към ВСС, като застрахователя се
задължава да изплати на ползващите се лица застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие.
В договора е посочено също, че застраховката се сключва без поименен списък и
покрива всяко събитие по смисъла на застрахователният договор, настъпило срока
на действието му. В чл. 5 от Договора е посочено,че по смисъла на
същия, под „злополука” се считат внезапните събития, станали не по
волята на застрахования, които в срок от една година от датата на злополуката,
са причинили смърт, трайна или временна
нетрудоспособност, нещастни случаи, произтичащи от движещи се транспортни
средства, при работа с машини, използване на оръжия и инструменти или в следствие
на ел. ток, удавяне, задушаване измръзване, злоумишлени действия от други лица,
нападение от животни, ухапване от отровни насекоми и влечуги, отравяне от
вредни продукти и вещества, при спасяване на човешки живот и др. в чл.6 от
Договора, е посочено, че „заболяване”, по смисъла на същия, е съвкупността от
субективно оплаквания и клинични прояви на структурни и/или функционални
увреждания на физическото и/или на умственото здраве, диагностицирани от лекуващи
лекари, лекари от ЦСМП, ЛКК, ТЕЛК/НЕЛК
ли от лечебно заведение и регистрирани в
официален медицински документ. По делото се установява също, че Договорът е
сключен за срок от три години- с начало от 00,00 часа на 01.01.2012г до 24,00
ч. на 31.12.2014г. Установява се също, че лимитът на отговорност на
застрахователя, за едно застраховано лице е 81 000 лв. От съдържанието на Договора- чл. 12,т.1.2, се установява, че при
трайна загуба на работоспособността, в резултат на заболяване, застрахователят
изплаща обезщетение в размер на процент от 20000лв, равен на процента на загуба
на работоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК или от застрахователно-
медицинската комисия при застрахователя, по преценка на застрахованото лице. От съдържанието на
Договора- чл. 13,ал.2 се установява уговарянето на гаранция за изпълнение,
която се възстановява от застраховащия на застрахователя, в едномесечен срок от
изтичане на срока на Договора.
По иска с правно основание чл.
238, ал.1, вр.чл.231, ал.2 от КЗ /отм./
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на ЕР на ТЕЛК №0861/056/ 30.03.2015г, на ищеца Н.К.,
е определена 80% трайно намалена работоспособност, за период от една година- до
01.03.2016г.; посочена водеща диагноза- остър трансмурален инфаркт на миокарда
на долната стена, настъпил през м. юни 2014г. По делото, от страна на ищца е
представена епикриза от УСБАЛ по Кардиология- гр. П.- с диагноза остър
миокарден инфаркт, постъпил на дата 19.06.2014г. Видно от приложените по делото
болнични листове, се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност, за периода 19.06.2014-21.02.2015г.
вкл.
По делото се установява, че във
връзка с заявление от застрахованото лице, е образувана щета № 0502-100-0335-2014г. /приложена по делото/,
за изплащане на застрахователно обезщетение за временна нетрудоспособност, в
резултата на заболяване, по която, в полза на ищеца е изплатена общо сумата от
120лв., съобразно приложените с ИМ, РКО.
По делото се установява също,
образуването на щета № 0502-100-0008-2016г., въз основа на заявление от
застрахования К., за заплащане на застрахователно обезщетение, за настъпила в резултат на претърпения инфаркт през м. юни
2014г, трайна неработоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК № 0861/056/
30.03.2015г. Безспорно по делото се установява също, че по образуваната щета, е постановен отказ- л. 149 – в който е
посочено, че заболяването на ищеца К. не се покрива от застраховката, тъй като
същото е настъпило след изтичане на
срока на застрахователния договор.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: съобразно чл.12.1.2 от
Договора за застраховка, размерът на застрахователното обезщетение, при трайна
загуба на работоспособността в резултат
на заболяване, който се изплаща от застрахователя,е в размер, равен на процента
загуба на работоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК. ВМЛ е изчислило, че при
определен 80% ТНР на ищеца, размерът на обезщетението е 16000лв.; след
приспадане на получените от ищеца суми от щета 0502-100-0335-2014г., ВЛ е изчислило сума –
застрахователно обезщетение в размер на 15880лв. ВЛ изрично е посочило, че дължимостта
на обезщетението е правен въпрос, като експертизата изчислява само неговия
размер. ВЛ е установило също, във връзка
с поставените от ответника въпроси, че при проверка в НОИ- РУСО-гр. П., на
ищеца К. са изплатени обезщетения по ДО по повод неговото заболяване, по
приложени болнични листове, за периода 19.06.2014-22.02.2015г, общо в размер на
4690,39лв; сумите са представени в табличен вид. ВЛ е установило също, че на
дата 19.01.2015г, застраховащото лице- ВСС, е възстановил на ответника ЗАД
”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ”, АД, гаранцията за изпълнение на Договора, с платежно
нареждане, сумата от 25 958,24лв. В с.з. на 05.10.2016г., при изслушване
на ВЛ , същото посочва, че изплатеното на ищеца обезщетение от НОИ, касае
изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, по болнични листове.
ВЛ посочва също, че от страна на ищеца К. е направено искане до „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД- като застраховател по сключена групова застраховка
„злополука” с ВСС, за изплащане на обезщетение, по което е образуваща щета
№ 262927, приключила отказ, за който ищецът уведомен на дата 27.01.2016г. ВЛ е посочило,
че в информационната система на дружеството няма данни за други преписки по
щети, заведени от ищеца Н. К..
По делото е изслушана и приета
СМЕ, от заключението по която се установява следното: съобразно посоченото в
медицинските документи, на дата
18.06.2014г ищецът Н. К. е получил остър инфаркт на сърдечния мускул, в
резултат на запушване от тромб на ствола на дясната венечна артерия. ВЛ е посочило,
че по повод на това остро заболяване, на дата 19.06.2014г, К. е приет в
болница, изписан на 22.06.2014г. ВЛ е посочило също, че на дата 30.03.2015г К.
е освидетелстван от ТЕЛК, за което му е издадено ИР№ 0861, като лекарската
комисия е приела, че същия е с 80% трайно намалена работоспособност, в резултат
на преживеният през м. юни 2014г инфаркт. В ЕР са вписани и други хронични
заболявания и състояние на ищеца К., но съобразно решението на Комисията, тези заболявания
са без принос в определеният процент тр. намалена работоспособност и същата се
дължи единствено и изцяло на преживеният миокарден инфаркт. ВЛ е посочило също,
че на К. са издадени последователно 7
болнични листа за временна нетрудоспособност, за срок общо от 248 дни без
прекъсване, за периода 19.06.2014-20.02.2015г. ВЛ посочва също, че датата на инвалидизирането на К., е
конкретизирана в решението на ТЕЛК- или това е дата 30.03.2015г, и същата съответства
на правилата по чл.70, ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза; ВЛ е
цитирало посочената норма, съобразно която, когато лицето работи, или се намира
в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на
освидетелстване. В заключението си ВЛ посочва, че с оглед на издаването на седем
последователни болнични листа, състоянието на К. е преценено от лекарите като
динамично, а не като дефинитивно. Решението на ТЕЛК също не приема дефинативно,
а трайно състояние, тъй като е за една година.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че инвалидизирането на
ищеца Н. К., въз основа на ЕР на ТЕЛК № 0861/056/ 30.03.2015г., е извършено въз
основа на остро внезапно заболяване, настъпило на дата 18.06.2014г.- или в срока на Договора за групова застраховка „
злополука” № 45-06-009/22.02.2012г., сключен между ВСС-като застраховащ и отв.
ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр. София-като застраховател, по реда на чл.231, ал.1
от КЗ /отм/. В този смисъл, съдът приема, че
заболяването на К., довело до неговото инвалидизиране, е застрахователно
събитие, настъпило в срока на действие на застрахователния договор, съставлява
покрит застрахователен риск, и съответно се държи обезщетение, определено по
реда на чл.12.1.2-Допълнителни рискове-посочен по- горе, като процент,
съответстващ на процента на трайна неработоспособност, от сумата от 20 000лв. ВЛ по ССЕ, е дало конкретния
размер на дължимото обезщетение. Следва
да се отбележи също, че в самият застрахователен договор, в чл. 14, ал.2, е
предвидена възможността застрахованите лица, да предявят претенция пред
застрахователя, за заплащане на
обезщетение, и след изтичане на срока на Договора, ако застрахователното
събитие е настъпило през времето, в
което същия е бил в сила. Съдът намира, че
в случая факта на освобождаване на
внесената гаранция, безспорно установени и от заключението по ССЕ, е ирелевантен, и не води до отпадане на задълженията на застрахователя по Договора, за заплащане на обезщетение за
настъпило в срока му, застрахователно събитие, макар и констатирано по- късно. Изцяло
ирелевантен и е факта на сключването на
договор за застраховка с ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, действащ към
момента на инвалидизирането на ищеца,
през м. март 2015г., с оглед на безспорно установеният по делото факт, че същото е въз основа на настъпил внезапно остро
заболяване, в срока на действие на Договора
за групова застраховка „ злополука” № 45-06-009/22.02.2012г. Отделно от това,
следва да се отбележи, че ищецът К. не е получил каквото и да е обезщетение,
както се твърди в отговора на ИМ. С оглед на изложеното, съдът намира,че
предявеният иск е основателен, и следва да бъде уважен изцяло. Съдът намира, че
направеното от ответника, в отговора на ИМ възражение на намаляване на размера на обезщетението, с получените суми
от ДОО, за неоснователно. Съобразно предвиденото в Договора, -„Допълнителни
рискове”, т.1.2, предвиждаща размера на обезщетението при трайна загуба на
работоспособност, в предл.2 от същата точка, е посочено, че при изплащане на обезщетението, от
полагащата се сума, се удържат всички изплатени обезщетения и суми, за временна
загуба на работоспособност, дневни пари за болничен престой и медицински
разходи, породени от същото застрахователно събитие. Съдът намира, че тази
норма касае само изплатените по самият Договор за застраховка, застрахователни
обезщетения, породени от същото застрахователно събитие, но е и получени от
застрахованото лице, обезщетения за временна
неработоспособност, въз основа на издадени болнични листове. По делото
безспорно се установи, а и самият ищец в ИМ твърди, че е получил сумата от общо
120лв.-застрахователно обезщетение за временна неработоспособност, причинена от
същото застрахователно събитие- претърпеният на 18.06.2014г., инфаркт.
По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно твърденията в ИМ, ищецът
твърди, че ответникът- застраховател, е изпаднал в забава, поради което дължи неустойка
за забава, в размер на 3% върху дължимата сума, за всеки ден от забавата, на
основание чл.23 от Договора, като се претендира заплащане на сумата от 500лв.-
като частичен иск от 51 927,60лв.- неустойка, за периода
07.02.2012-25.05.2016г.
Видно от нормата на чл. 16 от
Договора, се установява, че
застрахователят дължи плащане н
застрахователните обезщетения, в срок от един ден, след датата на
представяне на всички необходими документи, за установяване на основанието и размера на
претенцията. В случая, щета № 0502-100-0008-2016г., преписката по която
е приложена по делото-л.148 и сл., се установява, че същата е образувана на
дата 02.02.2016г, въз основа на заявление от Н.К., ведно с всички необходими
документи, с вх. рег.№ 99-3248/02.02.2016г. Съдът приема, че в този смисъл, ответникът
– застраховател, е изпаднал в забава спрямо ищца- кредитор, на по- ранна от
посочената в ИМ дата, като период на претендираната неустойка- дата
07.02.2016г., - или това е дата 04.02.2016г, но претенцията следва да бъде
разгледана в заявените в ИМ граници. Съобразно нормата на чл.23 от Договора, при
забава от страна на застрахователя, за заплащане на обезщетението, в предвиденият
в чл.16 срок, същият дължи неустойка в размер на 3% на ден върху неиздължената
сума, която се удържа от гаранцията за изпълнение. Внасянето на гаранция за изпълнението на Договора, от
страна на застрахователя, е уредена в
чл. 13, ал.2 от Договора; както бе посочено по- горе, по делото безспорно се
установи, че гаранцията е възстановена. С оглед на изложеното, и тълкувайки цитираната норма –
чл.23 от Договора, както и систематичното й положение- в раздел „ Отговорност
на страните”, съдът намира, че на третото се ползващо лице- застрахован, което
не е страна по застрахователният договор, не се дължи заплащането на неустойка за забава, по посоченият ред. Същата е уговорена единствено
по отношение на страните по Договора-
ВСС- като застраховател и ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр. София. Застрахованото
лице има право на обезщетение за забава, по реда на чл.86 от ЗЗД, какъвто иск
не е предявен. С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД, е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен. Поради това не следва да
бъдат разглеждани по същество и направените от страна на ответника възражения.
Съобразно изхода на делото, и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, като
следва да бъде съобразено направеното от страна на ответника възражение за
прекомерност. Съобразно нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение, е прекомерно, с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на другата страна, да присъди по- малък размер
на разноските в тази им част, но не по- малък от предвиденият минимален размер
по Наредба №1. В случая, съдът счита, че делото се отличава както с фактическа, така и с правна сложност,
поради което само на това основание
възражението за прекомерност е неоснователно. Заедно с това,
с горе на общият размер на
претенциите- сумата от 16380лв., съдът намира, че минималният размер на адв. възнаграждение,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адв. възнаграждения, е в размер на 1021,40лв. Съдът намира, че посоченото адв. възнаграждение от 1500лв., е адекватно на фактическата и правна сложност на делото. В
случая, представителството на ищеца, е осъществено при условията на чл.38, ал.1, вр.ал.1,
т.2 от ЗА- безплатно. С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва в полза
на адв. Б. Б., да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съобразно нормата на чл. 38, ал.2 от ЗА, в посоченият размер, тъй като са налице предвидените в
закона предпоставки- насрещната страна е осъдена за разноски и е осъществена
безплатна адвокатска помощ, което изрично е посочено в договора за правна
защита и съдействие. Съобразно на уважената чмаст от исковете, в полза на адв. Б., следва да
бъде присъдена сумата от 1545,21лв.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направени
разноски, които са в общ размер- 1049,90лв., съобразно на уважената част от
исковете- или сумата от 1017,85лв.
В полза на ответника също следва
да бъдат присъдени разноски, съобразно на представеният списък, и съобразно на
отхвърлената част от исковете-или сумата
от 38,16лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 238, ал.1, вр.чл.231, ал.2 от КЗ/ отм/., ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр.
София, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
възраждане, жк. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и
Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.В.К., ЕГН **********,***,
сумата от 15 880лв., съставляващо
обезщетение по Договор за групова застраховка „злополука” №
45-06-009/22.02.2012г., за покрит риск ”трайна загуба на работоспособността, в
резултат на заболяване”, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-26.05.2016г.,
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от Н.В.К., ЕГН **********,***, против ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр. София, АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район възраждане, жк.Възраждане,
ул. Света София №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., иск с правно
основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 500лв.- като частичен иск от 51927,60лв.,
съставляващо неустойка по Договор за групова застраховка „злополука” №
45-06-009/22.02.2012г., за периода
07.02.2016- 25.05.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр. София, АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район възраждане, жк.
Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.В.К., ЕГН **********,***,
сумата от 1017,85лв., съставляващи
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на
основание
чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр.
София, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
възраждане, жк. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Б.Б. ***,
сумата от 1545,21лв. съставляваща
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца Н.В.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на
основание
чл.78, ал.3 от ГПК, Н.В.К.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД
”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр. София, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район възраждане, жк. Възраждане, ул. Света София №7,
ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., сумата от 38,16лв., съставляващи
направени деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: