Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 147, 15.05.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На деветнадесети април през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 992 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба вх.№ 4850/20.12.2018г., уточнена с молба вх.№ 53/09.01.2019г. от „С б с” АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.”Б” № , вх., ет., представлявано
заедно от изпълнителни директори СХ Б и Г Н П, действащи чрез упълномощен адв.К.К.,***, съдебен адрес:*** против М.Д.К., ЕГН-**********
***, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 124.55 (сто двадесет и четири лева и 55 ст) лева, представляваща незаплатена от нея
сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 12.12.2016г., която е
заплатена от ищеца „С б с“ АД, в качеството му на поръчител по Договор за
поръчителство от 07.11.2014г., на „А1 Б“ ЕАД, ведно със законната лихва върху изплатената главница за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане
до окончателното изплащане на вземането. Претендира за направените по делото
разноски. Съдебното производство по делото е
частично прекратено по първоначално заявената претенция за установяване
на вземане от 3.19 лева – мораторна лихва за периода от 10.07.2018г. до
26.09.2018г., поради оттегляне на
исковата претенция в тази част. За същите вземания ищцовото дружество се
снабдило по реда на чл.410 от ГПК със
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 772/2018г. на
РС-гр.Исперих, но поради депозирано в срок възражение на длъжника срещу
заповедта за изпълнение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия
иск за установяване на вземането си.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата М.Д.К., ЕГН-********** ***, лично уведомена, не
представя такъв. Не заявява становище по иска, не прави искания и възражения,
не сочи доказателства. Във възражението срещу издаданета заповед за изпълнение
е заявила, че не й е известно, че дължи на дружеството-заявител и не е
потърсена за споразумение и начин на изплащане на задължението. Заявява
съгласие за сключване на споразумение, като изплати задължението си на месечни
вноски по 25.00 лева, без заплащане на допълнителни разноски, вкл. за
адвокатски хонорар, тъй като е болна и
безработна, и счита, че е изнудвана по този начин с допълнителни разходи. Възразява
срещу присъдения адвокатски хонорар от 360.00 лева, като счита, че сумата е
изключително голяма спрямо нейния дълг. В съдебно
заседание ангажира писмено становище, с което признава задължението си към
ищеца, но отново моли за разсрочено изплащане. Оспорва претенцията за разноски,
като възразява за прекомерност на адвокатските хонорори, които счита за
непосилни спрямо нейното семейно и материално положение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество е поръчител по сключен с „А“
ЕАД-гр.С, ЕИК (с предишно наименование „М“ ЕАД) Договор за поръчителство от 07.11.2014г., по силата на който
Договор (т.3) ищецът се е задължил да отговаря за задълженията на Абонати,
сключили с „А“ ЕАД („М“ ЕАД) Договор за продажба на изплащане.
Ответницата М.Д.К.,
ЕГН-**********, от своя страна е задължен абонат на „А“ ЕАД („М“ ЕАД) във
връзка със сключен между тях Договор за
продажба на изплащане № ********* от 12.12.2016г. По силата на този
договор, изследвано и в заключението вх.№ 1412/03.04.2019г. на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, в качеството си на купувач ответницата е
придобила от продавача („Ая“ ЕАД („М“ ЕАД)) мобилен апарат „L“ със сериен №, който е получила лично на същата
дата, съгласно Приемо-предавателен протокол – Приложение № 1 към Договора. От
своя страна ответницата поела задължението да заплати на продавача уговорената
продажна цена, съгласно условията на Договора (т.10.2.1) и Погасителения план
към нето (Приложение № 2), на 23 месечни погасителни вноски.
Според
заключението на експертизата (т.2), ответницата е изплащала задълженията си до
четвъртата вноска, вкл., като последното плащане е по Фактура № от 24.04.2017г., при останали неизплатени
задължения в размер на останалите 19 броя вноски (от 5-та до 23-та по
Погасителния план), възлизащи на общата стойност от 170.62 лева. Като последица
от неизпълнение на задължението й за плащане, Договорът за продажба на
изплащане с ответницата бил предсрочно прекратен от страна на Продавача, на 29.09.2017г.,
на основание т.12.3 от същия Договор (при неплащане в срок на най-малко 2 (две)
последователни месечни вноски), като непогасената сума до края на срока на
Договора, станала предсрочно изискуема.
При горните
обстоятелства, ищецът, в качеството си на Поръчител, обезпечеващ задълженията
на абонатите към „А“ ЕАД („М“ ЕАД) и по изрично упълномощаване от последния,
адресирал до ответницата М.Д.К., ЕГН-********** Уведомление № 9018011000278 за
настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й по Договора за продажба на
изплащане, като е уведомена, че договорът е прекратен поради неизпълнение от
нейна страна на всички суми, дължими до края на срока му, станали предсрочно
изискуеми и възлизащи в размера от 124.55 лева, съгласно издадена Фактура № от 12.12.2016г. Отправена е покана в срок до
14.02.2018г. за изплати задълженията си, произтичащи от Договора за продажба,
както и на основание чл.144 от ЗЗД да уведоми поръчителя „С б с” АД, ЕИК за извършеното плащане.
Констатирано от заключението на съдебно-сечотоводната експертиза, ищецът
като поръчител по обсъждания Договор, поема 73 % от задължението: 170.62 х 73%
= 124.55 лева. С друго Уведомлението
№ 9018011000154, изпратено от ищеца до ответницата, на основание чл.143 от ЗЗД
и чл.2.2.4 от Договора за поръчителство, последната била уведомена относно
намерението на поръчителя да изпълни вместо нея задължението й, възлизащо в
посочения горе размера от 124.55 лева, след изтичане на предоставения й срок за
доброволно плащане (до 14.02.2018г.). Уведомленията са получени лично от
ответницата на 22.01.2018г., съгласно представената по делото Обратна разписка
№ T и тъй като в предоставения й горе срок не
последвало доброволно плащане, то на основание условията на Договора за
поръчителство ищецът заплатил на „А“ ЕАД („М“ ЕАД) на 10.07.2018г. дължимата
сума от 124.55 лева. Операторът от своя страна потвърдил, на основание т.2.2.6
от Договора за поръчителство, извършеното погасяване на задължението на Абоната
с представеното по делото Уведомление изх.№ 5974/19.07.2018г.
Съгласно
т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършване на плащането поръчителят
разполага с регресен иск срещу Абоната за платената вместо него сума и
законната лихва върху нея, считано от датата на плащането й, като има право и
на разноските за събиране на вземането си, вкл., но не само: такси и адвокатско
възнаграждение. На това основание ищцовото дружество предприело постъпки и със
Заявление вх.№ 3620/01.10.2018г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 772/2018г.
по описа на РС-гр.И, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със
Заповед от 19.10.2018г. за изпълнение на парично задължение, както следва: 124.55 (сто двадесет и четири лева и 55 ст) лева – главница по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между „А“
ЕАД,ЕИК: и „С б с“ АД, 3.19 ( три лева. и 19 ст) лева – мораторна лихва за забава от
10.07.2018г. до 26.09.2018г., законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в
размер на 25.00 (двадесет и пет) лева –
платена ДТ и 300.00 (триста) лева за
адвокатски хонорар.
Поради
постъпило в срок Възражение вх.№ 4160/06.11.2018г. по чл.414 от ГПК от длъжника
М.Д.К., ЕГН-********** срещу Заповедта за изпълнение и по указание на съда,
дадено по реда на чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ
бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.)
с Разпореждане от 19.11.2018г., ищецът депозира в
срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В
производството по делото, вкл. и воденото заповедно производство, ищцовото
дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 650.00 лева,
които включват: 50.00 лева – дължима ДТ, от която 25.00 лева са заплатени в
заповедното производство, а разликата от 25.00 лева – доплатена при завеждане
на установителния иск, 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по
заповедното производство по Договор за правна защита и съдействие от
26.09.2018г. и и 300.00 лева – заплатена адвокатско възнаграждение по
настоящото исково производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 06.12.2018г., за които разноски страната представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответницата
не е направила разноски по делото.
Въз основа на
така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.143,
ал.1 от ЗЗД – предявен иск за установяване на парично вземане, произтичащото от
Договор за поръчителство и представляващо регресна претенция на поръчителя
спрямо главния длъжник, чието задължение е изпълнил, като правният интерес е
възстановяване на поръчителя на
платените от него суми.
Искът
е предявен в срока по чл.415, ал.5 от ГПК при спазване указанието на РС-гр.И по
Разпореждането от 19.11..2018г. по ч.гр.д.№ 772/2018г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство „С б с” АД-гр.С,
ЕИК При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се
смята предявен от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г.
Разгледан по същество –
искът е основателен.
Следвайки
принципа на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като за
уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже основанието и
размера на претендираното вземане, а именно: наличието на Договор за
поръчителство, по силата на който заявителят-ищец поръчителства - обезпечава
чуждо парично задължение, като няма значение дали длъжникът знае за даденото
поръчителство; наличие на изискуемо и неизплатено задължение, чието изпълнение
се обезпечава с поръчителството на ищеца; изпълнение на задължението от страна
на поръчителя, погасяващо дълга на главния длъжник и уведомяване на длъжника за
извършеното плащане; последният да не е изпълнил сам задължението си преди
уведомяването от поръчителя, че е изпълнил неговото задължение.
Описаният
фактически състав, пораждащ правото на предявената регресна претенция е
категорично доказан в хода на делото, поради което за ищцовото
дружество-поръчител възниква правото по т.2.2.5 от Договора за поръчителство да
иска от ответницата – длъжник възстановяване на всички платени вместо нея суми,
ведно със законната лихва от датата на плащането. Тъй като до момента от страна
на длъжника не са направени постъпки за заплащане на дължимите суми, то
предявеният иск за установяване на вземанията срещу ответницата се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца изцяло и направените от него
разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство –
арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), като са доказани до общия размер от 650.00
лева, в това число и заплатените адвокатски възнаграждения, срещу размерът на които ответната страна е
направила възражение за прекомерност. Това възражение има своето правно
основание в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, но по същество е неоснователно.
Съгласно цитираната разпоредба, при преценка за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата, който пък препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай,
заплатените адвокатски възнаграждения са в този минимален размер от по 300.00
лева, както за исковото производство, определено на основание чл.7, ал.2, т.1
от Наредбата, съобразно материалния интерес на делото, така и за заповедното
производство, определено на основание чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.1 от
Наредбата. Въпреки, че заповедният съд в мотивите си е коментирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева, то реално направените и
доказани пред съда разноски, както и присъдените такива със Заповедта за
изпълнение са в минималния, нормативно определен размер от 300.00 лева. Ето
защо, разноските, претендирани от ищцовата страна, следва да й бъдат признати
изцяло.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 от ГПК, по отношение на ответницата М.Д.К.,
ЕГН-********** ***, че дължи на ищцовото дружество „С б с” АД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С бул.”Б” № , вх., ет., представлявано
заедно от изпълнителни директори С ХБ и ГН П, сумата от 124.55
(сто двадесет и
четири лева и 55 ст) лева,
представляваща незаплатена от нея сума по Договор за продажба на изплащане №
********* от 12.12.2016г., която е заплатена от ищеца „С б с“ АД, в качеството
му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., на „А“ ЕАД, ведно
със законната лихва върху изплатената
главница за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за същото вземане – 01.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Д.К.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на „С б сс” АД-гр.С, ЕИК, представлявано
заедно от изпълнителни директори С Х Б и ГН П:
- сумата от 325.00 (триста двадесет и пет)
лева – направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 772/2018г.
на РС-гр.И и
- сумата от 325.00 (триста двадесет и пет)
лева – направени разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 772/2018г. на РС-гр.Ис оглед
на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: