№ 73
гр. Габрово, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело №
20214200100401 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. В. Г. против Прокуратура на Р
България.
В исковата молба се твърди, че на 26.07.2019г. било образувано досъдебно производство
1752 № 3M-423/ 2019г. по описа на РУ на МВР Габрово за това, че на 26.07.2019г. около 04.00 ч., в
апартамент в гр.Габрово, бул."***"***, е направен опит за умишлено умъртвяване на Я. В. Г. от
гр.Габрово, чрез нанасяне на прободна рана с нож в
областта на врата - престъпление по чл. 115, вр.чл. 18 от НК.На същата дата ищецът В.Г. - брат на
пострадалия е привлечен като обвиняем по досъдебното производство. С постановление № 1192
от 2б.07.2019г. на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово, В.Г. е задържан на основание чл. 63
ал.1 и чл. 64 ал.2 от НПК за срок от 72 часа до довеждането му пред съда, считано от 19.00 ч. на
26.07.2019г. до 19.00 ч. на 29.07.2019г. С определение от 29.07.2019г. по ЧНД № 95/2019г. на ГОС
спрямо В.Г. е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража". Същата
трикратно е потвърждавана в производства по чл.65 от НПК след надлежно направено искане от
защитата на задържаното лице.
Срокът за извършване на разследването бил удължаван неколкократно с мотив- изготвяне на
комплексна психиатрична експертиза на обвиняемия. Същата е назначена едва на 10.10.2019г. -
почти три месеца след образуване на досъдебното производство. Експертизата била възложена на
Психиатрично отделение на СБАЛС при Затвора в гр.Ловеч, където обвиняемият бил приведен на
14.10.2019 г. за изготвянето й. Експертизата била изготвена и представена по делото повече от
четири месеца след назначаването й, през който период В.Г. бил държан в затвора
гр.Ловеч в непосредствен контакт с криминално проявени и с психични проблеми лица.
С постановление от 10.02.2020г. ищецът повторно бил привлечен като обвиняем за това, че на
26.07.2019г., около 3.30 часа, в стая в апартамент, находящ се на бул."***"*** направил опит
1
умишлено да умъртви лицето Я. В. Г. от гр.Габрово, като го ударил с нож, причинявайки му
прободно-порезна рана на лявата странична област на шията, довело до значително нарушаване на
анатомичната цялост на кожата с прерязване на мускул и
прилежащи тъкани, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което
можело да доведе до бърза смърт на пострадалия- престъпление по чл. 115, вр.чл.18 от НК.
На 26.02.2020г. в Окръжен съд Габрово бил внесен за разглеждане обвинителен акт против ищеца
за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 от НК. Образувано е НОХД № 19/2020г. по описа на ГОС,
насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 13.03.2020 г. На 17.03.2020г. е направено ново
искане за изменение на взетата спрямо В.Г. мярка за неотклонение „Задържане
под стража", което е разгледано в проведено на 19.03.2020г. съдебно заседание по делото.
Искането за пореден път било оставено без уважение от окръжния съд, а определението -
потвърдено от Апелативен съд В.Търново. Едва на 15.05.2020г., в проведено съдебно заседание по
НОХД № 19/2020г. по описа на ГОС, е изменена мярката за неотклонение от „Задържане под
стража" в „Домашен арест". От първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане
под стража" спрямо В. В. Г. до изменението й в „Домашен арест" били изтекли 9 месеца и 23
дни.Мярката „Домашен арест" била изпълнявана в ползвана под наем стая от къща в гр.Габрово,
ул."К."**, чрез система за електронно наблюдение, което причинило на ищеца значителни
неудобства и страдания.През целия период на задържането,ищецът не е можел да изпълнява
трудовите си задължения към работодателя. Същият не е бил на работа от момента на задържането
си до 25.05.2019г., като за това време работодателят издал заповед за ползване на неплатен отпуск.
Едва от 26.05.2020 г. ищецът получил възможност да работи дистанционно от дома си и да
получава трудово възнаграждение.
След проведени 7 съдебни заседания, Окръжен съд Габрово постановил присъда № 36/03.08.2020г.
по НОХД № 19/2020г., с която го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение.
С протоколно определение от 03.08.2020г. била изменена и мярката за неотклонение от „Домашен
арест" в „Подписка". Ишецът изтърпявал мярка ,Домашен арест" в продължение на 2 месеца и 19
дни.
По протест от Окръжна прокуратура Габрово било образувано ВНОХД № 354/2020г. на
Апелативен съд В.Търново. На 16.03.2021г. присъдата по НОХД № 19/2020г. на ГОС била
потвърдена.
По касационен протест било образувано н.дело № 375/2021г. на ВКС, 3 НО. С Решение №
106 от 18.06.2021г. по делото съдът оставил в сила решението на Апелативния съд. Постановеното
решение е окончателно и оправдателната присъда влязла в сила на 18.06.2021г.
Ищецът В.Г. е млад човек- на 24 години, с чисто съдебно минало. Към момента на привличането
му като обвиняем той е бил студент в първи курс в Техническия университет Габрово, Факултет
„***", специалност „***"- държавна поръчка, с много добър успех, получавал стипендия.
Същевременно работил по трудов договор във фирма на австрийски граждани - "***"СД Габрово,
като чертожник.
По характер ищецът бил спокоен, уравновесен, дисциплиниран. Отнася се с уважение към
родителите си, роднини и познати. Между него и по-малкият му брат Я. Г. съществуват отношения
на обич и привързаност, въпреки че поради употребата на наркотични вещества от страна на брат
му, между тях възниквали спорове. Следствие неоснователно повдигнатото и поддържано от
2
Окръжна прокуратура Габрово обвинение за извършено престъпление и воденото
срещу него наказателно производство, ищецът претърпял значителни имуществени и
неимуществени вреди.
Воденото против ищеца наказателно производство и неоснователното обвинение му
причинили и продължават да му причиняват множество негативни преживявания - стрес,
притеснения, безпокойство, неудобства. Обвинението засегнало негативно личния му и социален
живот и нанесло сериозни и трайни последици върху психо- емоционалното му и здравословно
състояние.
В град Габрово, където ищецът живее и работи, обвиняването в престъпление и воденето
на съдебен процес против него бързо станало достояние на много хора, включително на приятели,
познати, колеги, съседи. Задържането на ищеца, привличането му като обвиняем и самото
обвинение били отразени в множество централни и регионални, електронни и печатни медии и
предизвикали голям обществен интерес. Естеството на престъплението, в което е обвинен,
породило изключително негативна представа за ищеца и същият станал обект на множество
негативни коментари.Неговите родители, които участвали в цялото наказателно производство, в
качеството на свидетели, били стресирани и съкрушени от повдигнатото срешу сина им обвинение
и изпитвали силни притеснения, тревоги и неудобство. Това, на свой ред, рефлектирало върху
психическото състояние на ищеца, който се притеснявал и страдал, че близките му били
принудени да преживяват негативите от воденото против него наказателно производство за
престъпление, което не е извършил.
През целия период на досъдебното и съдебно производство изживявал тежко
обстоятелството, че неоснователно е обвинен в извършване на най-тежкото умишлено
престъпление срешу личността - опит за убийство и то на собствения си брат. Изпитвал тежки
душевни страдания, срам и неудобство от засиленото обществено внимание, от близки, колеги и
познати, бил разстроен и напрегнат. В хода на воденото досъдебно и съдебно производство
ищецът бил многократно конвоиран от множество полицейски служители, с поставени белезници
на краката и ръцете , което му носело тежки психически страдания. Всяко от съдебните заседания
по делото, в които присъствал лично, му носели нов емоционален стрес, психически страдания и
напрежение.
В продължение на повече от 1 година ищецът изтърпявал наложените му най-тежки мерки
за неотклонение „Задържане под стража" и „Домашен арест", с които била отнета личната му
свобода и правото му на свободно придвижване. Поставен в зависимост от действията на органите
по досъдебното производство, които не са извършвани в най-кратък срок, съобразно законовите
изисквания/чл.203 ал.2 от НПК/, ищецът изпитвал разочарование и безсилие поради
невъзможността и липсата на ефективно вътрешноправно средство, с което да ги накара да
приключат своевременно наказателното производство срещу него. В случая ищецът се намирал
прекалено дълго в състояние на несигурност за съдбата си, в изолация от обичайния начин на
живот и социалната среда и изживявал притеснения, напрежение, безпокойство и стрес.
Продължителният престой в ареста гр.Габрово и в СБААС при Затвора гр.Ловеч, в
непосредствен контакт с криминално проявени и с психични проблеми лица, причинил сериозни
психически страдания на ищеца и оказал изключително неблагоприятно въздействие върху него,
като психическото му и здравословно състояние се влошило. Страдал от безсъние, главоболие,
нямал апетит, отслабнал. Именно в този период започнало да се повишава кръвното му налягане,
3
често придружено с кръвотечение от носа, което налагало често да търси медицинска помощ и да
приема медикаменти.
Поради изтърпяваните мерки за неотклонение прекъснал обучението си в университета и
се наложило да презаписва втори курс. В периода на изтърпяване на мярката „Задържане под
стража" ищецът не можел да работи и да изпълнява трудовите си задължения. Взетата
впоследствие мярка за неотклонение „подписка" също налагала ограничения на личната свобода и
правото на свободно придвижване на ищеца, като той се притеснявал да напуска населеното място,
където живее, за да не му бъде наложена по-тежка мярка.
Незаконното обвинение и наказателното производство дало негативно отражение и в личния
живот на ищеца. Той загубил доверието на приятелката си, с която планирали да сключат брак и
скоро след започване на наказателното производство спрямо него, те се разделили.
Ищецът се затворил в себе си, изпитвал срам и неудобство от опетнената си репутация,
чувство за унижение, безпомощност и несигурност в бъдещето.
Въпреки, че бил оправдан по повдигнатото му обвинение, това не довело до
възстановяване на психичното му, емоционално и физическо състояние, такова каквото е било
преди наказателното производство. Огорчението, болките и страданията от неоснователното
обвинение не били отшумяли и до днес. И до момента всяка мисъл за преживяното го
разстройвала и се налага да приема успокоителни.
Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 250 000 лева.
Неоснователното обвинение станало причина да търпи и имуществени вреди.
Част от тях били свързани със защитата му в досъдебното и съдебното производство и
представлявали заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита в размер
на 9 100 лв. от които:2 600 лв. за осъществяване на процесуално представителство и защита по
досъдебното производство по договор за правна защита и съдействие/ДПЗС/ №
0215279/02.10.2019г. - 100 лв.; по ДПЗС от 30.07.2019г. - 500 лв.; по ДПЗС № 0215282/03.10.2019 г.
и ДПЗС № 0215305/19.02.2020г. - 2000 лв.; 500 лв. за осъществяване на процесуално
представителство и защита по НОХД № 19/2020г. на Окръжен съд Габрово по ДПЗС №
3084/10.07.2020г.; 500 лв. за осъществяване на процесуално представителство и защита по ВНОХД
№ 354/2020г. на Апелативен съд В.Търново по ДПЗС № 3093/08.12.2020 г. - 800 лв. и по ДПЗС
№3094/ 11.12.2020г. - 1700 лв.; 2 500 лв. за осъществяване на процесуално представителство и
защита по н.дело № 375/2021г. на ВКС, 3 НО по ДПЗС № 14012/14.05.2021г.
Друга част от имуществените щети, причинени на ищеца представлявали пропуснатите
ползи от неплатени трудови възнаграждения, вследствие невъзможността му да работи съгласно
трудовия си договор, поради задържането под стража. Съгласно издадено от работодателя
удостоверение № 15/ 03.09.2021г., неполученото от В.Г. брутно трудово възнаграждение за
периода 01.08.2019 г.- 30.04.2020 г. възлиза на сумата 10 446.84 лв.
Иска се Прокуратурата в Р.България да бъде осъдена да заплати на В. В. Г. сумата 250 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди, поради незаконно обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.06.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата 19 546.84 лева, обезщетение
за имуществени вреди, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
4
18.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, а на
пълномощника - адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.Ищецът изпитва финансови затруднения, въпреки, че в момента работи, тъй като
изплаща заемни
средства във връзка със защитата в наказателното производство.
В срок е постъпил писмен отговор, с който се заявява, че предявеният иск е неоснователен
по следните съображения: От изложените в исковата молба обстоятелства било видно, че ищецът
търси обезщетение за вреди за това, че е бил обвинен в извършено престъпление и е бил оправдан.
В случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ.
От материалите по делото се установявало, че наказателното производство е образувано
единствено и само заради извършено от ищеца деяние, а именно нараняване с нож в областта на
врата на пострадалия, където се намирали жизнено важни органи - големи артериални и венозни
съдове, чието нараняване може да доведе до бърза смърт, със средство, годно да причини смърт.
Безспорно и окончателно било прието в решението на АС-В.Търново и решението на ВКС, че
ищецът е причинил на брат си порезното нараняване, т.е. единствено действията на ищеца са били
основание за образуване и водене на наказателното производство, а впоследствие и за внасяне на
обвинителния акт срещу него. При това положение евентуално понесените от него имуществени и
неимуществени вреди са резултат единствено от неговото виновно поведение, от което той не
може да черпи права и в този смисъл искът бил неоснователен. Ищецът градял претенцията си за
обезщетение за вреди върху факта, че бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
период от 9 месеца и 23 дни и с мярка „домашен арест“ за период от 2 месеца и 19 дни. Искът бил
неоснователен спрямо ПРБ и на това основание, тъй като посочените мерки за неотклонение били
взети от съда. Съдебните инстанции преценявали наличието на изискуемите от закона
предпоставки за вземането на най-тежките мерки за неотклонение и при това положение ПРБ не
можела да носи отговорност за каквито и да било вреди, произтекли от тях. Неоснователно било и
искането за обезщетяване от страна на ПРБ на имуществени и неимуществени вреди заради бавно
проведено разследване, извън разумните срокове. Наказателното производство в досъдебната му
фаза - от образуването му до внасянето на обвинителния акт - е проведено в рамките на 7 месеца.
Като се има предвид тежестта на обвинението и множеството извършени действия по
разследването предвид изискването на всестранност и пълнота, в т.ч. изготвянето на експертизи,
досъдебното производство е приключило в кратък срок. В този срок било включено и времето,
през което делото се е намирало в съда по производствата по мерките за неотклонение, упоменати
по-горе. В тази връзка претенцията на ищеца срещу ПРБ била абсолютно неоснователна. Освен
това не можело да се търси отговорност от ПРБ за „забавено", според исковата молба, изготвяне на
експертизи, т.к. прокурорът не може да влияе по никакъв начин на времето, необходимо на
експерта, за изготвяне на заключението по поставените въпроси.
Продължителността на процеса в съдебна фаза е под ръководството на компетентния съд и ПРБ не
може да носи отговорност за вреди за цялата продължителност на процеса. Искът бил
неоснователен и недоказан срещу ПРБ и по отношение на довода, че процесът бил станал
публично достояние чрез публикации в различни медии. В тази връзка липсвали доказателства от
5
страна на ищеца. Представените такива с исковата молба не намесвали по никакъв начин
личността на ищеца - в публикациите били упоменати единствено инициали, които не разкривали
неговата самоличност.
Алтернативно, извън горните възражения, се оспорва иска по размер. В тази насока не
били ангажирани доказателства относно претърпени от ищеца морални вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
Претендираното обезщетение от друга страна било изключително завишено по размер и не
е съобразено с установената съдебна практика.
Не били ангажирани доказателства за причинени от страна на ПРБ на ищеца имуществени
вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар в посочения размер, като същевременно
представените доказателства за действително заплатено възнаграждение сочели прекомерно
завишаване на разноските предвид липсата на голяма фактическа и правна сложност на делото.
Освен това била неоснователна и недоказана претенцията за овъзмездяване на
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени през периода на
задържането на ищеца трудови възнаграждения в размер на брутната сума от 10 446,84 лв. Не било
доказано, че през този период от време ищецът би бил на работа с посоченото трудово
възнаграждение и без да е бил с мярка за неотклонение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следнтото от фактическа страна:
На 26.07.2019г е образувано досъдебно производство 1752 №ЗМ-423/2019г по описа на РУ
на МВР Габрово за това, че на 26.07.2019г около 04:00ч, в апартамент в гр. Габрово, бул. "***" ***
е направен опит за умишлено умъртвяване на Я. В. Г. от гр. Габрово, чрез нанасяне на прободна
рана с нож в областта на врата- престъпление по чл.115, вр. чл.18 от НК.
На същата дата В.Г. - брат на пострадалия, е привлечен като обвиняем по досъдебното
производство. С постановление №1192 от 26.07.2019г на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово, В.Г. е задържан на основание чл.63, ал.1 и чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 часа до
довеждането му пред съда, считано от 19:00ч на 26.07.2019г до 19:00ч на 29.07.2019г.
С определение №54 от 29.07.2019г по ЧНД №95 от 2019г на Окръжен съд- Габрово, по
искане на ОП-Габрово, е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" спрямо лицето В.Г..
Срещу това определение е подадена частна жалба пред Апелативен съд- Велико Търново от адв.
Ц., в качеството му на защитник на обвиняемия Г., с която се прави искане за вземане на по-лек
вид мярка за неотклонение. С определение №173 по ВЧНД №262/2019г на АС- Велико Търново
жалбата е отхвърлена като неоснователна и е потвърдено определение №54 от 29.07.2019г, с което
е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
На 12.09.2019г е постъпило искане от адвокат Л. Ц. от Адвокатска колегия – Габрово,
като защитник на В. В. Г., за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”
в по-лека. С определение №57 по ЧНД №107/2019г на ОС-Габрово е потвърдена мярката за
неотклонение "Задържане под стража", взета спрямо лицето В.Г. с определение №54 от
29.07.2019г по ЧНД 95 от 2019г на Окръжен съд- Габрово. Определението е обжалвано с частна
жалба от адв. Л.Ц. пред Апелативен съд- Велико Търново. Съдът с определение №198 по ВЧНД
№2876/2019г потвърждава взетата мярка за неотклонение.
На 19.12.2019г е постъпило искане от адв. Л. от АК- Велико Търново- защитник на В. В.
6
Г., за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение “Задържане под стража” в
по-лека. С определение №94 по ЧНД №147/2019г на ОС-Габрово е потвърдена мярката за
неотклонение "Задържане под стража". Определението е обжалвано с частна жалба от адв. Л.З. и
Й.Ц.. Апелативен съд- Велико Търново с определение №276 от 30.12.2019г по ВЧНД №407/2019г
потвърждава определение №94 по ОС-Габрово.
С постановление от 10.02.2020г повторно е привлечен като обвиняем В. В. Г., ЕГН:
**********, роден на ***г в гр. Габрово, живущ в гр. Габрово, бул. "***" **, в извършване на
престъпление от общ характер, а именно за това, че на 26.07.2019г, около 03:30ч, в стая в
апартамент в гр. Габрово, бул. "***" **, направил опит умишлено да умъртви Я. В. Г. с ЕГН
********** от гр. Габрово, като го ударил с нож, причинявайки му прободно-прорезна рана по
лявата странична област на шията, довело до значително нарушаване на анатомичната цялост на
кожата с прерязване на мускул и подлежащи тъкани, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което е можело да доведе до бърза смърт на пострадалия,
престъпление по чл.115 НК във вр. с чл.18 от НК.
На 26.02.2020г в Окръжен съд- Габрово е внесен обвинителен акт срещу В. В. Г. за това,
че на 26.07.2019 година, около 03,30 часа, в стая в апартамент на бул."***" № 2, **, гр. Габрово,
направил опит умишлено да умъртви Я. В. Г. от гр.Габрово, като го ударил с нож, причинявайки
му прободно - порезна рана на лявата странична област на шията, довело до значително
нарушаване на анатомичната цялост на кожата с прорязване на мускул и подлежащи тъкани,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е можело да доведе до
бърза смърт на пострадалия - престъпление по чл. 115 и във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание на 19.03.2020г пред Окръжен съд- Габрово е направено искане от
В.Г. чрез неговите защитници адв. Й.Й. и адв. Л. В. за промяна на взетата мярка за неотклонение
"Задържане под стража" в по-лека, което е оставено без уважение от съда. Определението е
обжалвано пред Апелативен съд- Велико Търново, който се произнася с определение №42 по
ВЧНД 111/2020 и потвърждава акта на ОС- Габрово от 19.03.2020г.
С протоколно определение от 15.05.2020г е изменена мярката за неотклонение на
подсъдимия В.Г. от "Задържане под стража" в "Домашен арест" като същата следвало да се
изпълнява чрез системата за електронно наблюдение.
В съдебно заседание на 15.06.2020г е направено искане от адв. Й. за изменение на
мярката за неотклонение на В.Г. от "Домашен арест" в по-лека, а именно "Парична гаранция".
Искането е отхвърлено от съда. В съдебно заседание на 10.07.2020г отново е направено искане от
адв. В. за изменение на мярката за неотклонение на В.Г. от "Домашен арест" в по-лека, което е
отхвърлено от съда. В заседание на 03.08.2020г мярката на Г. е изменена от "Домашен арест" в
"Подписка". На същия ден съгласно Присъда №36 по НОХД №19/2020г, подсъдимият В. В. Г. е
признат за невинен за това, че на 26.07.2019 година, около 03,30 часа, в стая в апартамент на
бул."***" № 2, **, гр.Габрово, направил опит умишлено да умъртви лицето Я. В. Г. от гр.Габрово,
като го ударил с нож, причинявайки му прободно - порезна рана на лявата странична област на
шията, довело до значително нарушаване на анатомичната цялост на кожата с прорязване на
мускул и подлежащи тъкани, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
което е можело да доведе до бърза смърт на пострадалия, поради което е оправдан по предявеното
му обвинение по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Против постановената присъда е подаден протест от Окръжна прокуратура- Габрово, по
7
който е образувано ВНОХД №354/2020г на Апелативен съд- Велико Търново. На 16.03.2020г по
делото е постановено решение, с което е потвърдена присъда №36 от 03.08.2020г на ОС-Габрово
по НОХД №19/2020г.
Срещу решението на Апелативен съд- Велико Търново е подаден касационен протест, по
който е образувано наказателно дело №375/2021 на ВСК, трето наказателно отделение. С решение
№106 от 18.06.2021г съдът оставя в сила решение №16 от 16.03.2021г на Апелативен съд- Велико
Търново. Постановеното решение е окончателно, не подлежи на обжалване и оправдателната
присъда спрямо В.Г. влиза в сила от 18.06.2021г.
За установяване твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, в резултат на
воденото срещу него наказателно производство, съдът допусна и изслуша съдебно медицинска
експертиза, която приема като компетентна и мотивирана: Съгласно заключението, В. Г. страда от
първична /есенциална/ хипертония- повишени стойности на артериалното кръвното налягане, като
причината за това не може да бъде със сигурност установена. При вторичната хипертония ,
повишеното кръвно налягане се дължи на друго заболяване- бъбречно, ендокринно, неврологично
и др. Рискови фактори за развитието на есенциалната артериалната хипертониа са: 1/ наследствено
предразположение;2/ Злоупотреба с готварска сол; З/Наднормено тегло; 4/ Намалена физическа
активност; 5/Алкохол;6/ Психическо напрежение; 7/Пола- по-често се среща артериална
хипертония при мъже във възрастов диапазон 18-50 г. Според експерта, ищецът е бил подложен на
силен стрес, поради принудителната му изолация и липсата на нормални социални контакти в
дълъг период от време :"3адържане под стража" в продължение на 9 месеца и 23 дни , от които 2
месеца и 27 дни е прекарал в болницата при затвора в гр. Ловеч; след това още 2 месеца и 19 дни е
бил под „Домашен арест".
От представените медицински документи, експертът е констатирал, че ищецът не е имал
оплаквания и симптоми на повишено кръвно налягане преди момента на задържането му под
стража на 26.07.19г. След това, по време на приемането му в лечебното заведение при затвора в гр.
Ловеч на 18.10.19г.; 19.10.19г. и 20.10.20г. са измерени повишени стойности на кръвното налягане.
На 07.07.20г., по време на домашният арест ищецът е търсил медицинска помощ от ЦСМП-гр.
Габрово, но стойности на кръвното налягане на се отбелязани. Ищецът имал кръвотечение от носа,
което може да бъде симптом на повишено кръвно налягане. На 07.07.20г и 14.01.21г. има отразени
прегледи от личния лекар на ищеца, поставена е диагноза „есенциална хипертония“ и е назначено
медикаментозно лечение, измерени стойности на кръвното налягане 130/70.По време на престоя
му в следствения арест и след това при домашния арест имал главоболие /стягащо в челната и
тилната област на главата/, замаяност, безсъние, тревожност и напрегнатост. Получавал
безпричинно кръвотечение от носа. Такива оплаквания периодично има и към настоящия
момент.Медицинската документация по делото насочва към предхипертонична фаза на първична
/есенциална хипертония/при вариации на кръвното налягане в границите от 120-139 за систолното
и 80-89 за диастолното кръвно налягане.Оплакванията на В.Г. описани по-горе, възникват по-
време и след воденото срещу него наказателно производство, което говори за наличието на
причинно-следствена връзка, между преживения от ищеца психо-емоционален стрес и развитието
на есенциална хипертония.На името на В.Г. има рецептурни бланки за изписани
медикаменти:Алора-използва се при нервност, безсъние, тревожност и за предотвратяване на
повишаване на кръвното налягане; Емофи X- коагулант който се използва при кръвотечение от
носа; Вивейс-медикаменг, която се използва за понижение на стойностите на кръвното налягане;
Стрезам- медикамент намаляващ емоцианалнага и физическа реактивност; Мелатонин- при
8
проблеми със съня; Деанксит- при тревожност, депресия; Лексотан- при напрежение, тревожност,
емоционална лабилност, възбуда, нарушение на съня.
Към настоящия момент ищецът съобщава, че приема периодични тези медикаменти, без Лексотан,
от който не се чувствал добре.Преди задържането му под стража не е употребявал такъв вид
медикаменти.
Събрани са гласни доказателства относно състоянието на ищеца преди, по време и след
воденото срещу него наказателно производство.
Свидетелката З. М. твърди, че познава ищеца от дете. Има две дъщери, с които той е в
приятелския кръг. В. израснал пред очите й. Много често се събирали в къщата, където живеела.
В. бил едно от най-слънчевите и усмихнати деца, които е виждала. Винаги готов да помогне,
винаги много усмихнат, добронамерен, дружелюбен. Винаги усмихнат и много отзивчив да
помогне. Свидетелката знае, че против него се водело наказателно производство. Когато започна
това производство, тя трудно повярвах, че срещу В. е повдигнато такова обвинение. Знае, че е бил
в габровския арест, в Ловеч в заведение за психично болни хора, там изкарал доста време. След
това бил под домашен арест и горе - долу с това приключило всичко, доколкото знае. Това
задържане му се отразило много зле. Коренно се променил, затворил се в себе си, живота му се
разсипал. Той имал планове, искал да учи, имал приятелка, а сега вече няма. Били много близки,
имали сериозна връзка. В. намеквал, че предстои да сключат брак и да стават семейство. Нищо не
се случило. Започнало това производство, задържали го за дълго време и момичето си тръгнало.
Дори и да има още планове, той бил толкова затворен в себе си, че не ги споменавал, не говорел за
това. Страхувал се да прави планове. Когато започнало това наказателно производство той учел и
работел.Свидетелката го давала за пример на цялата компания, защото успявал да учи и да
работи. Към момента работел за предишния си работодател - там, където работел преди това. Две
седмици, след като бил освободен и под домашен арест, започнал работа при стария си
работодател, който му донесъл компютър, за да може да работи от вкъщи. Следствие на
преживяното развил хипертония, което свидетелката знае от неговата майка, с която поддържа
връзка. В габровските групи имало невероятен отзвук - "... младеж опитва да убие брат си, ще го
съдят за братоубийство...".Свидетелката лично спорила и във фейсбук и с хора, които не
познавайки В. твърдяли, че той искал да убие брат си. Според нея това е причината В. да не излиза
от къщи, защото сме малък град и всички се познаваме. Стои си затворен в къщи и си работи.
Според свидетелката, той едва ли някога ще се възстанови. Влошаване на общото му състояние се
дължало на това, че бил задържан толкова дълго време. Нямало друга причина.
Свидетелят Д. също познава В.Г. от дете. Израснали заедно, живеели в съседни блокове,
учили в едно училище, в една гимназия, в една специалност и винаги били много близки
приятели. Познава го като изключително мил, позитивен, много добър приятел, отзовава се винаги,
ако може да помогне с нещо. Като цяло прекрасен човек. Знае за образувано срещу него
наказателно производство в края на лятото на 2019 година. Разбрал за това в началото на август
месец. Казал му общ приятел,че е обвинен в опит за убийство. За свидетеля било абсурдно, защото
това бил човек, когото познавал от двадесет и пет години и не може да си представи да извърши
опит за убийство на брат си. При срещите на свидетеля с ищеца, особено при първата среща в
районното, бил изключително стресиран, притеснен. Много напрягаща била цялата ситуация за
него, не бил на себе си. Споделял със свидетеля, обстановката, криминално проявените хора около
него, психично болни, много тежко повлияло на психиката му. Сега той не бил същият, притеснен,
не се чувствал толкова спокоен да споделя, бил по-затворен в себе си. Според свидетеля,
9
причината за влошаване на състоянието му била със сигурност престоят в ареста и престоят в
затвора. Разликата в състоянието му преди и след тази случка била огромна. Събирали се когато
бил под домашен арест за да го подкрепят приятелите.Бил много стресиран, защото цялото дело се
бавело. Имало моменти, в които електронната гривна, с която го контролирали, правела проблеми
и въпреки, че били в дома му, от полицията идвали на проверка, тъй като си мислили, че нещо се
случва.Свидетелят знае, че той след гимназията започнал да учи дистанционно, планирал да учи
архитектура в София. Имал планове за близкото бъдеще, които се провалили.Все още работел на
предишната си работа.
Свидетелката Х. е леля на ищеца.Познава В. като добро дете от малък. Винаги помагал на
всички, давал всичко от себе си, бил пример за нейните деца. След като се случили тези неща, той
станал съвсем различен човек. Затворил се в себе си, много трудно се говори с него. Поддръжат
връзка, но в повечето случаи тя била тази, която инициирала разговорите с него. Не било както по-
рано, всичко се променило.Той е обвинен в опит за убийство на брат си, което свидетелката не
допускала, че може да направи, защото го познавала от бебе и няма как да направи такова нещо.
Той винаги помагал на брат си, винаги бил опора за него, във всяко едно отношение.Свидетелката
знае, че е бил задържан.Когато го арестували, през целия ден никой нямал информация къде се
намира В.. Ходили да го търсят в полицията. Там казали, че няма такова лице. Оттам тръгнали в
следствието и оттам казали, че няма такова лице и после се върнали в полицията. Било кошмар,
защото от полицията казали, че са го пуснали, а те не знаели къде е. Той бил в следствието, но
никой не дал информация. Късно вечерта разбрали, че е в следствието. От сутринта в 4.00 часа,
когато е бил задържан, чак вечерта към 19.30 часа получили информация, че е бил в следствието.
Видяла го в деня за свиждане. Той плачел и не знаел какво се случва, защо е задържан и не бил на
себе си и винаги казвал, че никога няма да посегне на брат си. Било кошмар за него, бил арестуван,
с белезници, не бил същото момче. Започнал да се променя още в ареста, докато бил задържан в
следствието. Всичките тези процедури, които се протакали, било нещо страшно и за него, и за
близките му, за всички.Свидетелката Х. знае, че е бил в Ловеч в психиатрична клиника близо
четири месеца. Там също ходила на свиждане, при които той плачел и не можел да говори. Имал и
оплаквания за здравето му, за високо кръвно. Хората, с които бил събран били убийци,
изнасилвачи. Била назначена експертиза, която много време се бавела. Докато траело изготвянето
на експертизата той през цялото време бил в клиниката в Ловеч.Девет месеца бил в ареста. След
това го пуснали под домашен арест и отишъл да живее при свидетелката, защото не трябвало да
бъдат на един и същи адрес с брат си. Идвали на проверки всеки ден по три - четири пъти,
постоянно имало полиция на проверка. Той никога не нарушил мярката задържане под домашен
арест. Когато дошъл в дома на свидетелката, бил затворен в себе си, не искал да говори с никой, не
спял, не искал да се храни. Благодарение на контактите с братовчедите си започнал да се завръща,
но не бил същото момче.Започнал да вдига кръвно, дори викали Бърза помощ. И сега бил с високо
кръвно и пиел хапчета и бил на терапия. Свидетелката твърди, че е присъствала на всяко съдебно
заседание. Първият път, когато го довели, той минал през главният вход с белезници на ръцете и с
пранги на краката, не го превели през задния вход. Било кошмар за всички. Майка му, баща му, за
пръв път го виждали по такъв начин окован. Той бил осъден още от самото начало, без да има
издадена присъда. За мерките, които се разглеждали, винаги бил по този начин - в залата стоял с
белезници и там също не му ги сваляли.Свидетелката обяснява, че В. бил студент в Техническия
университет и в същото време работи . Работи в българо-австрийска фирма от няколко години
насам и те плътно застанали зад него от самото начало. Дори австрийците няколко пъти отправяли
10
писма до прокуратурата, за да питат какво се случва с В., но за съжаление отговор не получили. В
момента работи в същата фирма, където си работил и преди това. Когато бил под домашен арест,
освободили го на 23 май и на 25 май му донесли компютър от фирмата, за да работи от вкъщи, за
да може да влезе по някакъв начин в живота си, да започне да се чувства пълноценен гражданин,
защото бил съсипан и това му помогнало до някаква степен, работел денонощно. Загубил една
година от ученето си, в която можел да завършил. Имал идея да кандидатства архитектура в
София, но всичко се провалило. Имал сериозна приятелка, с която имали сериозни намерения, но
поради една или друга причина тя се повлияла от всички тези неща, които се случили и се
разделили. Много от приятелите му също се отдръпнали от него. Много зле му се отразили
побликациите в пресата и коментарите в социалните мрежи.Той бил човек, здраво стъпил на
земята, взел живота си в ръце. Бил готов да създаде семейство, да гради кариера, да има бъдеще.
Животът му се обърнал на 180 градуса.
По делото е допусната и приета комплексна експертиза от вещи лица лекар психиатър и
психолог.
В резултат на извършеното психиатрично и психологично изследване, проведени при
амбулаторни условия в ДПБ –Севлиево, вещите лица са установили, че В.Г. страда от
посттравматично стресово разстройство, причинено като закъснял и/или протрахиран отговор към
стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха. Следствие на това разстройство, при
ищеца се проявява настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на травмиращото
събитие в спомените, представите или сънищата. Често е налице изразена емоционална
отчужденост, притъпяване на чувствата и избягване на стимули, които могат да възобновят
спомени за травмата. При изследването експертите са установили психическа нестабилност,
безпокойство, повишено ниво на тревожност, напрежение, изразена вегетативна симптоматика-
главоболие, флутуиращо кръвно налягане, нарушен и придружен с кошмари нощен сън.Съгласно
заключението, ищецът се нуждае от специализирано лечение с антидепресивна терапия-назначена
от психиатър, както и от психотерапия- провеждана от психотерапевт. По време на амбулаторното
изследване в ДПБ-Севлиево на на ищеца е изписана терапия: Escitalon-lOmg- сутрин; Melatonin-
lxl/2l4./; Mg 1000-lxl; Trittico 75rng. 1x2/3 вечер/18ч./, както и препоръчана психотерапия един път
седмично, която евентуално би могъл да осъществява в рамките на ДПБ-Севлиево.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания
фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който
лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за
невиновно като от тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена
последица да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият
се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното
длъжностното лице. Тя е обективна, носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
Видно от доказателствата по делото, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления
по чл. 115, чл. 18 ал.1 от НК . По делото е представена присъда на Окръжен съд Габрово, от която
е видно, че ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Представената присъда
11
е влязла в законна сила.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице първата предпоставка от фактическия
състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди вследствие на
воденото срещу него наказателно производство.
С оглед събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства
съдът намира за установено по безспорен начин, че следствие на воденото срещу ищеца
наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, които по естеството си
засягат здравословния статус, психическото равновесие, промяна в ежедневния стереотип на
поведение и начин на живот, социална изолация, неблагоприятни последици, които са пряко
свързани с неговите душевен и физически стабилитет, доколкото засягат личното чувство на чест
и достойнство на човек. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит
на допуснатите по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира като обективни, основани
на преки възприятия. Фактът на широко медийно разпространение относно развитието на
наказателното производство се установява от представените по делото материали, публикувани в
средствата за масова информация – печатни медии и интернет сайтове.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, размерът на неимуществените вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да
бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. В
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца,
продължителният период от време – "3адържане под стража" в продължение на 9 месеца и 23 дни,
от които 2 месеца и 27 дни е прекарал в болницата при затвора в гр. Ловеч; след това още 2 месеца
и 19 дни е бил под „Домашен арест", през което време той е търпял негативни преживявания,
предприетата срещу него мярка на неотклонение – "задържане под стража", а впоследствие
изменена в "домашен арест" в продължителен период от време, тежестта на повдигнатите
обвинения – за извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от
свобода от 10 до 20 години - "тежко престъпление" по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, чистото му
съдебно минало, обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната
съдебна практика. На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, / в
този смисъл са решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от
23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/. В цитираната по-горе съдебна практика се приема,
че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни,
специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и да ги докаже. В
настоящият случай ищецът е изложил твърдения, че наказателното преследване е довело
влошаване на здравословното му състояние. Видно от заключението на комплексна експертиза от
вещи лица лекар психиатър и психолог,В.Г. страда от посттравматично стресово разстройство,
причинено като закъснял и/или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на
прекомерна заплаха. Следствие на това разстройство, при ищеца се проявява настойчиво,
повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на травмиращото събитие в спомените,
представите или сънищата. Често е налице изразена емоционална отчужденост, притъпяване на
чувствата и избягване на стимули, които могат да възобновят спомени за травмата. При
изследването експертите са установили психическа нестабилност, безпокойство, повишено ниво на
тревожност, напрежение, изразена вегетативна симптоматика- главоболие, флутуиращо кръвно
12
налягане, нарушен и придружен с кошмари нощен сън.Съгласно заключението, ищецът се нуждае
от специализирано лечение. В изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза е обоснован
извод, че В. Г. страда от първична /есенциална/ хипертония- повишени стойности на артериалното
кръвното налягане. От представените медицински документи, експертът е констатирал, че ищецът
не е имал оплаквания и симптоми на повишено кръвно налягане преди момента на задържането му
под стража на 26.07.19г. След това, по време на приемането му в лечебното заведение при затвора
в гр. Ловеч са измерени повишени стойности на кръвното налягане. По време на домашният арест,
ищецът е търсил медицинска помощ от ЦСМП-гр. Габрово. По време на престоя му в следствения
арест и след това при домашния арест имал главоболие, замаяност, безсъние, тревожност и
напрегнатост. Получавал безпричинно кръвотечение от носа. Такива оплаквания периодично има
и към настоящия момент. Оплакванията на В.Г. възникват по-време и след воденото срещу него
наказателно производство, което, според вещото лице, говори за наличието на причинно-
следствена връзка, между преживения от ищеца психо-емоционален стрес и развитието на
есенциална хипертония.Изводите на вещите лица изцяло се покрепят от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Преценени в тяхната съвкупност двете заключения на вещите
лица и показанията на свидетелите, налагат извода, че през значителен период от време фактът на
принудителното му задържане е довел до неблагоприятни последици за неговия здравословен
статус, изразяващи се в проява на посттравматично разстройство, пряко увреждащо нормалното
психическо състояние на ищеца, както и развитие на първична /есенциална/ хипертония- повишени
стойности на артериалното кръвното налягане на възраст едва 25 г.
С оглед критериите, посочени по-горе и установените по делото обстоятелства, съдът
намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 50 000 лв., която би репарирала душевния
дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
Поради това съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 50 000 лв., като за горницата до пълния
предявен размер от 250 000 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Според чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно чл. 82 ЗЗД, имуществените
вреди представляват претърпени загуби и пропуснати ползи. Обезщетението за имуществени
вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна
връзка с незаконните актове на правозащитните органи, съгласно приетото в т. 11 на ТР №
3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. За да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното
обвинение в извършване на престъпление.
В случая, ищецът претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди-претърпяна
загуба, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по воденото срещу
него наказателно производство и пропуснати ползи от трудови възнаграждения, в резуртат от
невъзможността му да работи по сключения от него трудов договор –общо в размер на 19 546.84
лв.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че платените възнаграждения от
пострадалия за адвокатска защита в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена
13
последица от увреждането по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, тъй като разходите по ангажирането на
адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието
пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита,
необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. Съгласно ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2017 г. ОСГК на ВКС при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, съдът може да определи обезщетението
за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения
в наказателния процес. Когато по такъв иск съдът определя обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от платения в наказателния процес,
той не упражнява правомощието се по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения
иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното
обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото
обезщетение.
В досъдебното производство ищецът е упълномощил адвокат адв. Ц. с уговорено и платено
адвокатско възнаграждение от 500 лв., адвокат В. с уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение както следва:2000 лв./л.84/, 100 лв./л.81/. В рамките на съдебното разглеждане на
наказателното дело е представлявана от адвокат В., с когото сключени договори за правна защита
и съдействие за 1500 лв. по НОХД № 19/2020 г. на ГОС, за 2500 лв. по ВНОХД № 354 г. на ВТАС
/стр. 86-87/ и за 2500 лв. по н.д. № 375/2021 г. на ВКС – общо 9100 лв.Видно от представените
договори за правна защита и съдействие сумите са платени в брой.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита на подсъдимия по дела, при които за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години възнаграждението е 2000 лв., което е
предвидено и за защитата в досъдебното производство на основание чл. 12 от Наредбата.
За престъплението, в което ищецът е бил обвинен по чл. 115 вр. с чл.18 ал.1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, което означава, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 2000 лв. За представителството в досъдебното
производство е платено възнаграждение от 2600 лв., което е малко над минимално установения в
наредбата размер.За представителство и защита пред първоинстанционния съд е заплатил
възнаграждение в размер на 1500 лв. – под минимума, предвиден в наредбата, а за въззивна и
касационна инстанция – по 2 500 лв., което е малко над минималния размер. Съдът намира, че
делото е с фактическа и правна сложност. В досъдебното производството по искане за изменение
мярката за неотклонение са образувани три производства по ч.н.д., достигнали до въззивна
инстанция, като производството при първоинстанционното разглеждане е приключило с
провеждане на осем съдебни заседания, в които също е искано да се промени мярката за
неотклонение, отново достигнали до въззивно обжалване. Поради това съдът намира възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателното производство за
неоснователно и приема, че уговорения и платен размер общо за всички съдебни инстанции от 9
100 лв. съответства на действителната и правна сложност, както и на необходимостта от
положените усилия при осъществяване на защитата. Общо дължимото за цялото наказателно
производство обезщетение за имуществени вреди възлиза на 9100 лв. в който размер искът следва
да се уважи.
По претенцията за пропуснати ползи.
По делото е представен трудов договор № 60/20.03.2019 г., сключен между "***"СД Габрово и В.
14
В. Г., с който е назначен на длъжността чертожник с месечно възнаграждение 1147 лв. и доп.
възнаграждение за трудов стаж от 0.6% за всяка прослужена година. На 26.05.2020 г. е скрючено
допълнително споразумение към трудовия договор, където за място на извършване на работата е
определено местодомуването на работника. Представено е и удостоверение от работодателя, от
което е видно, че за периода от 24.07.2019 г. -25.05. 2020 г. не е бил на работа по независещи от
него причини. За този период фирмата е издала заповед за ползване на неплатен отпуск за периода
на задържането му и е внасяла ежемесечно дължимото здравно осигуряване за целия период от
1.08.2019 г.- до 25.05.2020 г. В удостоверението е посочено, че брутното трудово възнаграждение
за този перод е в размер на 10 446.84 лв., а след приспадане на дължимите удръжки -8 106.57 лв.
Съдът намира претенцията за заплащане на пропуснати ползи за основателна. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът се е ползвал с изключителното
доверие и подкрепа на работодателя си. За това свидетелствата и отправените писма от
дружеството до прокуратурата в хода на наказателното производство/л.171-174 от приложеното
досъдебно производство/. Изцяло в съответствие с показанията на св. Х. и св. М., е и изложеното в
представеното удостоверение и допълнителното споразумение към трудов договор от 26.05.2020
г., че няколко дни след освобождаването му от ареста, работодателят е донесъл в дома, където
пребивавал ищеца, компютър за да може да работи от вкъщи.
Всичко изложено налага извода, че невъзможността му да работи поради задържането му
под стража, е лишило ищеца от възнаграждението, което е би получил през този период, което се
явява пропусната полза, пряка и непосредствена последица от неговото задължане. Съдът намира,
че се дължи не брутното трудово възнаграждение, а това което той действително е щял да получи,
след приспадане на дължимите удръжки, което е в размер на 8 106.57 лв. В останалата част до
пълният претендиран размер от 10 446.84 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху така определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да
се присъди законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда 18.06.2021 г. до
изплащането.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски
в размер на 10 лв. – ДТ, а адвокатското възнаграждение е уговорено при условията на чл.38 ал.1 т.2
ЗА. Изчислено, съобразно чл.2 ал.5 и чл.7 ал.2 т.4 и т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 6530 лв. за иска за причинени
неимуществени вреди и 1116.40 за обезщетение за имуществени вреди. Съобразно уважената част
на исковете, ответникът дължи на адвокат В. сумата от 1306 лв. и 982.73 лв. – общо 2288.73 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на Република България с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2
на основание чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ да заплати на В. В. Г. ЕГН **********,
съдебен адрес гр. В.Търново, ул. Ц.Церковски № 37 ет.6 офис 18 адв. Л. В., сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено
срещу него наказателно производство по нохд 19/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен и
недоказан, както и сумата от 17 206.57 лв./ седемнадесет хиляди двеста и шест лв. и 57 ст./ –
обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска до пълният размер от 19 546.84 лв., както
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 10 лв.– разноски за заплатена държавна такса.
Присъдените обезщетения се дължат заедно със законната лихва върху сумите, считано от
18.06.2021 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на Република България с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2
да заплати на адв.Л.З. В. – Иванова адвокатсто възнаграждение в размер на 2288.73 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
16