Р Е Ш Е Н И Е № 60
гр.Сливен, 19.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
мл.с.ЮЛИАНА ТОЛЕВА
При
участието на секретаря Ивайла Куманова и прокурор Борислав Сяров, сложи на
разглеждане от председателя Мая Йорданова ВНОХД № 348/2019г. по описа на Сливенския
окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 76/28.05.2019г. по НОХД № 475/2019г. по описа
на Районен съд Сливен, подс.М.Г.В. е призната за виновна в това, че на 12.11.2018г.
в гр.Сливен отнела чужди движими вещи – златен синджир с тегло 5.37 грама и
златен кръст с тегло 3.22 грама, на обща стойност 385.55лв, от владението и
собственост на В.Т.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребила за това сила - престъпление по чл.198 ал.1 от НК. С присъдата, на
основание чл.58а ал.1, вр.чл.54 ал.1 от НК, на подс.М.В. е наложено наказание две
години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. С
присъдата подс.В. е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР
Сливен сумата от 148.55лв, представляваща направени разноски по делото. С
присъдата е отнето в полза на държавата приложеното по делото веществено
доказателство по делото 1бр. компакт диск със запис от охранителна камера, което
да се унищожи като вещ без стойност.
Присъдата е обжалвана от подс.М.В., чрез служебния й
защитник и лично от нея, като са депозирани две въззивни жалби. Във въззивните
жалби се иска да се измени присъдата и се намали размера на наложеното
наказание лишаване от свобода на една година, като изтърпяването му на
основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години. Счита се,
че по този начин ще се изпълнят целите на чл.36 от НК и не е необходимо
определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. Счита се, че присъдата е
неправилна и определеното наказание е твърде тежко. Иска се да се провери
законността, обосноваността и справедливостта на постановената присъда.
Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание
намира въззивната жалба за основателна. Сочи, че прокурорът в
първоинстанционното производство, както и частният обвинител – пострадалата, са
искали да се наложи наказание на подсъдимата една година лишаване от свобода,
което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Пледира за изменяне
на обжалваната присъда като се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и се
отложи изтърпяване на наложеното на подсъдимата наказание за изпитателен срок
от три години.
В съдебно заседание подсъдимата В., редовно призована, се
явява лично и със служебния си защитник адв.О. ***. Поддържат жалбите и
доводите, изложени в тях. Пледират за изменение на атакуваната присъда с
приложение на чл.55 от НК, като на подсъдимата се наложи наказание лишаване от
свобода за една година при условията на чл.66 от НК да бъде определен
изпитателен срок от три години. Подсъдимата съжалява за извършеното и иска да й
се намали наказанието и да се отложи за определен изпитателен срок.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваната присъда и установи следното:
Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирано лице и са
процесуално допустими, като разгледани по същество са частично основателни.
Въззивният съд извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност по делото, имайки предвид задължението си за
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт и въз основа на нея
изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която напълно
съвпада с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и не
обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на
подсъдимата в него. След внимателна проверка на всички събрани по делото доказателствени
източници, анализирайки ги задълбочено и всеобхватно, настоящата инстанция
направи следните фактически констатации:
На 12.11.2018г. около 17.00 часа постр.В.И. *** в посока
ул.“Райко Даскалов“. По тротоара, западно от бл.14 и северно от бл.16, тя
забелязала момиче, което вървяло срещу нея. Когато момичето и пострадалата се
изравнили, момичето дръпнало от врата й златния синджир със закачен на него
златен кръст. Синджирът се скъсал и момичето побягнало с него в посока главната
улица. Свид.И. се развикала и тръгнала след момичето, но не успяла да го
настигне и не видяла в каква посока е избягало.
На 13.11.2018г. свид.K., полицейски служител в РУ Сливен, обхождал
района, където било извършено деянието и забелязал камера на сградата на фирма
„Монолит“, намираща се на *******.Служителка от фирмата предала доброволно с
протокол на 13.11.2018г. 1бр. компакт диск, съдържащ записи от охранителната
камера, поставена на фасадата на сградата на фирмата. Свид.K. разпознал на
записите подс.М.В. като момичето, извършило процесното деяние. Подс.В. признала
за извършеното от нея престъпление и подробно описала механизма на извършването
му пред свид.K.. Подсъдимата заявила, че след като скъсала синджира от врата на
свид.И., побягнала и тогава видяла, че на синджира има закачен златен кръст, но
кръстът паднал на земята, тя нямала време да се наведе, за да го вземе и
избягала само със златния синджир. Подсъдимата още същия ден продала синджира
на непознат за нея мъж на главната улица на гр.Сливен за 110 лева. Парите
изиграла същата вечер в различни казина в гр.Сливен.
Бил проведен следствен експеримент, при който подс.В.
посочила точното място, където дръпнала златния синджир от врата на постр.И..
От заключението на съдебно-оценителната експертиза се
установява, че общата стойност на вещите, предмет на настоящото деяние,
възлизат на 386.55лв.
Видно
от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза е, че от записа на
охранителната камера на фирма „Монолит“ са свалени 8бр. снимки на хартиен
носител, приложени към експертизата.
Настоящата
въззивна инстанция прие, че фактическата обстановка по спора се установява по
несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и на досъдебното производство. Поради това
първоинстанционният съд е постановил атакуваната присъда, отчитайки всички
събрани доказателства по делото. Правилно РС Сливен е признал подс.М.Г.В. за
виновна по повдигнатото и предявено обвинение по чл.198 ал.1 от НК.
Въззивният
съд намира, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от
събраните и проверени, и в съдебно заседание, доказателства. Относно
обстоятелствата по делото и фактическата обстановка не се спори.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371 т.2 от НПК, при което подсъдимата е признала изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила
да не се събират доказателства за тези факти.
В
депозираните въззивни жалби от защитника на подсъдимата и от подсъдимата
единствено се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание
на подсъдимата. Настоящият състав на съда намира, че правилно
първоинстанционният съд е определил наказанието на подс.В. при условията на чл.54
ал.1 от НК в размер на три години лишаване от свобода. Наказанието на
подсъдимата е определено в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл.198
ал.1 от НК, каквото обвинение й е повдигнато и за каквото престъпление е
осъдена. Правилно първоинстанционният съд е определил на подсъдимата наказание
в минимален размер, отчитайки смекчаващите отговорността й обстоятелства, а
именно младата й възраст, чистото й съдебно минало, тук следва да се включи и обстоятелството,
че подсъдимата е изразила съжаление за извършеното от нея деяние, коректното й
процесуално поведение на досъдебното производство – дала е обяснения
непосредствено след деянието, обяснила е механизма на извършването му, признала
е вината си. Районният съд е отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелството, че подсъдимата е с лоша характеристика, което е правилно, но
тук следва да се прибави и обстоятелството, че постр.В.И. е възрастна жена /към
момента на деянието е била на 79 години/. Преценяйки всички изброени
обстоятелства, въззивният съд счита, че правилно първата инстанция е определила
наказание на подсъдимата при превес на смекчаващите отговорността й
обстоятелства в минимален размер. Неоснователни са наведените от защитата на
подсъдимата доводи, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и следва да й се наложи наказание при условията на чл.55 от НК.
Не се посочват такива обстоятелства, а и въззивният съд счита, че такива не са
налице в настоящото производство. Въззивната инстанция намира, че наложеното на
подсъдимата наказание в размер на три години лишаване от свобода е справедливо
и отговаря на степента на обществена опасност на деянието, която е висока за
този вид посегателства срещу собствеността на гражданите и деянието е морално
укоримо в обществото, както и на не ниската обществена опасност на дееца, видно
от характеристичната справка на подсъдимата, приложена по делото същата е
криминално проявена с регистрации, но не е осъждана. Описаното поведение на
подсъдимата в характеристичната справка напълно съвпада с механизма на
извършване на настоящото деяние, което още веднъж дава основание на съда и го
аргументира, че не са налице условията на чл.55 от НК и тази разпоредба от
закона не може да се приложи относно подс.М.В..
Поради
това съдът намира, че не са налице многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства. При определяне на наказанието на подс.В.
съдът правилно е отчел подбудите и мотивите на подсъдимата за извършване на
деянието, а именно стремежа й за облагодетелстване по престъпен начин и ниската
й правна култура, въпреки че има някакви познания в тази област. Спазвайки
правилата на процеса, правилно районният съд на основание чл.58а ал.1 от НК е
намалил определеното наказание на подсъдимата с 1/3 и така й е определил
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което е справедливо
определено при условията на чл.58а ал.1, вр.чл.54 ал.1 от НК.
От
друга страна, при проверка на постановената присъда, въззивната инстанция
намира, че така определеното наказание не е необходимо да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим от подсъдимата. Налице са условията за
приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, наказанието, което е наложено
от съда е до три години лишаване от свобода, подсъдимата не е осъждана на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и въобще не е осъждана.
Въззивният съд намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на подсъдимата не е наложително да търпи наложеното наказание
ефективно. Изхождайки от обстоятелството, че подс.В. е на 19 години /сега и към
момента на деянието/, една много млада възраст, изразеното от нея съжаление,
дадените подробни обяснения още на ДП, установяващи механизма на извършване на
деянието, съдействието на органите на ДП за установяване на деянието – начин,
механизъм /проведен е следствен експеримент, при който подсъдимата посочва как
е извършила деянието, мястото, начина/, въззивният съд счита, че целите на
наказанието по чл.36 от НК ще се постигнат и с приложение на института на
условното осъждане спрямо подсъдимата, поради което следва да се отложи изпълнението
на наложеното наказание две години лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1
от НК за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на
присъдата. Определеното наказание съдът отлага за изпитателен срок в среден
размер, тъй като този срок според настоящата инстанция е най-подходящ за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимата към спазване законите и добрите
нрави, както и постигане целите на наказанието. Изпитателният срок е съобразен
с данните за подсъдимата в приложената по делото характеристична справка, че
същата е криминално проявена, с регистрации и е проявена именно за деяния,
свързани със собствеността на лицата.
Въззивният
съд е длъжен да отбележи, че по време на съдебното производство подс.В. не е
намерена на настоящия адрес в гр.Сливен, поради което е изменена мярката й за
неотклонение в задържане под стража и обявена за ОДИ /с протоколно определение
от 17.04.2019г./. Видно от писмо от РУ Сливен, подс.В. е намерена и задържана
на 23.04.2019г., около една седмица след обявяването й за ОДИ. Това предполага
едно нейно некоректно процесуално поведение в съдебното производство, но същото
въззивният съд намира, че не е основание за налагане на ефективно наказание на
подсъдимата, поради което измени атакуваната присъда в тази част.
При цялостната проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
отстраними и съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните права
на страните, поради което не следва да се отменя първоинстанционната присъда.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че
провереният съдебен акт в горепосочения смисъл следва да се измени, а в останала
си част присъдата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.337 ал.1 т.3,
вр.чл.334 т.3от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 76/28.05.2019г. по НОХД № 475/2019г. по
описа на Сливенски районен съд, в частта относно изтърпяване на наложеното
наказание на подс.М.Г.В., ЕГН **********, като ОТМЕНЯ изтърпяването на
наложеното наказание при първоначален ОБЩ режим и вместо това на основание
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода ОТЛАГА за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила
на присъдата.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: