Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 112/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Р. Б.“ ЕАД, ЕИК.със седалище и адрес на управление ***,“Е.0000“,
против решение № 246/03.102019г. на РС-Ботевград по гр.д. № 2062/2018г. в
частта му, с която съдът е отхвърлил иска за сумата 631.58 лв. договорна лихва
за периода от 15.01.2014г. до 03.07.2014 г.,както и сумата 170.50
лв.наказателна лихва за периода от 15.02.2014г. до 29.07.2014 г.Релевират се оплаквания за материална
незаконосъобразност.съдът неправилно приел,че клаузите на чл.4.3,чл.4.4 и
чл.4.7 на договор за банков кредит от 08.03.2007г. са неравноправни.Решението
било необосновано и постановени при съществено нарушение на процесуалните
норми-съдът бил длъжен да назначи съдебно-счетоводна експертиза,ако няма
нужните познания по счетоводство.В доклада не били дадени достатъчно указания
във връзка с разпределение на доказателствената
тежест.Не била изяснена динамиката на СБР /стойността на банковия ресурс/през процесния период,което имало отражение върху лихвения
процент,предоговориран с анекс № 2 от 18.10.2010г.Претендира съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 450
лв. юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу
размера на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция ,за което е депозирал
частна жалба вх.№ 8714/132.12.2019г. срещу определение № 6076/18.11.2019г. по
същото дело,с която е отхвърлена молбата за изменение на решението по чл.248 ГПК в частта за разноските като се извърши прихващане до сумата 733.19 лв.
Ответникът Н.Г.И. е депозирал въззивна жалба вх.№ 7306/24.10.2019г.против решението в
частта ,с която са уважени обективно кумулативно предявените искове ,поради
необоснованост,материална и процесуална незаконосъобразност.Първоинстанционният
съд неправилно разгледал предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск.Съединяването на положителен установителен иск по
реда на чл.422 ГПК с осъдителен иск при условията на евентуалност било
допустимо само при идентичност на основанието, от което произтича вземането по
заповедта за изпъленние и основанието на установителния
иск по чл.422,ал.1 ГПК/да се осъди ответникът да заплати исковата сума на друго
правно основание/.В случая ищецът предявил при условията на евентуалност
осъдителен иск,без да е изложил други обстоятелства и да е посочил друго правно
основание,различно от това,въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение.На второ място, съдът не обсъдил всички доводи на ответника и
конкретно-не приел възраженията му относно изслушаната в с.з. на 04.04.2019г. съдебно-счетоводна експертиза.Претендира съдебни
разноски за въззивната инстанция в размер на 890 лв.,
от които 190 лв. държавна такса и 700 лв. адвокатски хонорар.
Въззиваемата банка оспорва въззивната
жалба на ответника с довода,че първоинстанционният
съд законосъобразно е прекратил производството поради оттегляне на установителните искове преди първото заседание и
законосъобразно е уважил двата иска за главницата,както и законосъобразно е отхвърли
възражението за погасяване по давност на тези искове.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните,настоящият
състав приема следното:
Исковата молба е депозирана на
21.12.2017г. пред СРС,при следната формулировка: „обективно съединени искове
при условията на евентуалност:главни положителни установителни
искове, обективно съединени при условията на кумулативност,с
процесуално-правна квалификация чл.124,ал.1 вр.чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК и материално-правна квалификация
: чл.432, ал.1 ТЗ вр.чл.79, ал.1 ЗЗД ,вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД;евентуални
осъдителни искове,обективно съединени при условията на кумулативност,с
процесуално-правна квалификация :чл.124,ал.1 ГПК и материално-правна
квалификация чл.432, ал.1 от ТЗ вр.чл.79, а.1 ЗЗД,вр.чл.86 ЗЗД,вр.чл.92, ал.1 ЗЗД.,
с цена на исковете: главница: 9 496.52 лв.;“редовна лихва“ 631.58 лв.,
наказателна лихва 170.50 лв.Претендира се и законната лихва за периода от
30.07.2014г. до окончателно изплащане на вземането.Ищецът твърди,че провел
успешно заповедно производство по гр.д. № 809/2014г. на РС-Ботевград срещу
Н.Г.И. и поръчителката Т.Г. Н.,но И. депозирал възражение.На 08.03.2007г.
банката сключила с последния договор за кредит в размер на 15 225
лв.,който бил напълно усвоен на 08.03.2007г., договорът бил за потребителски
нужди съгласно чл.1 ,с краен срок за погасяване 15.03.2014г.,но с последвали
два анекса от 11.03.2010г.и 18.10.2010г.
срокът за погасяване на всички суми бил определен на 15.10.2025 г. Съгласно
чл.430, ал.2 ТЗ договорът бил лихвоносен и по силата на анекс № 2 годишната
лихва била коригирана в размер на СБР за българския лев плюс осем пункта на надбавка.Наказателната
лихва се коригирала със същия анекс на база „редовната“/възнаградителна
/ лихва с надбавка 10 пункта и се начислявала
на годишна база върху забавените вноски за главницата,считано от деня на
забавата до окончателното им погасяване.Съгласно чл.10.2 от договора при
неизпълнение банката имала право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми.Кредитополучателят не заплатил месечни погасителни вноски с
дати:05.02.2014г. до 15.06.2014г. и всички суми били обявени за пресрочно изискуеми. С писмо изх.№ 001-48730 /
25.06.2014г.,получено от И. на 04.07.2014г., и с писмо изх.№ 001-48731 от 25.06.2014г.,
получено от поръчителката на 04.07.2014г.,когато настъпила предсрочната
изискуемост.Петитумът съдържа искане за признаване нза установено по отношение на И.,съществуването и
изискуемостта на редовно изискуема главница с падеж 15 февруари,15 март,15
април , 15 май и 15 юни 2014г. в размер на 134.09 лв.;предсрочно изискуема
главница в размер на 9 362.43 лв.;изискуема редовна лихва в размер на
631.58 лв. за периода от 15.01.2014 г. до 03.07.2014 г.;изискуема наказателна
лихва в размер на 170.50 лв. за периода от 15.02.2014 г. до 29.07.2014г., и законнната лихва за забава от 30.07.2014г. до изплащане на вземането.При
условията на евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплатил
следните суми: 9 362.43 лв. предсрочно изискуема главница,631.58 лв.
изискуема лихва за периода от 15.01.2014г. до 03.07.2014г. , наказателна лихва
в размер на 170.50 лв. за периода от 15.02.2014 г. До 29.07.2014г. ,ведно със
законната лихва върху всяко отделно вземане,считано от депозиране на исковата
молба до окончателното плащане на сумите. С молба от 12.04.2018г. ищецът е
заявил,че преминава от установителен към осъдителен
иск на осн.чл.214 ГПК,тъй като с определение №
1378/13.03.2018г. по ч.гр.д. № 809/2014г. на БРС е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист., за сумите7 134.09 лв. главница,9
362.43 лв. предсрочно изискуема главница, 631.58 лв. редовна лихва, 170.50 лв.
наказателна лихва и законната лихва,считано от 31.07.2014г.,тъй като установителният иск е предявен след изтичане на едномесечния срок от
съобщаването за постъпило възражение. След направено в отговора по чл.131 ГПК
възражение за местна подсъдност делото е изпратено на Районен съд-Ботевград.С
определение по чл.140,съдържащо проекто-доклад, съдът
е прекратил производството на основание
чл.232 ГПК по отношение на установителните искове
като правилно е преценил,че молбата на ищеца съдържа волеизявление за оттегляне
на исковете,независимо от посочената в нея правна квалификация.Ето защо
възражението във въззивната жалба на ответника,че
неправилно било допуснато съединяване на искове, е неотносимо-предмет
на делото са само осъдителни искове.Допусната е съдебно-счетоводна експертиза
със задача,формулирана от ищеца, поради което възражението му за непълнота на
указанията в доклада е неоснователно.Съдът е приел,че между страните има валидно
сключен договор за потребителски банков
кредит от 08.03.2017г.,по който са извършени погашения на стойност
17 170.91 лв. до 15.01.2014г.,след която дата ответникът е преустановил
плащанията., и предсрочната изискуемост е настъпила на 04.07.2014 г.Исковете за
главници-редовна и предсрочно изискуема, се доказват от съдебно-счетоводната
експертиза.Тези искове не са погасени по давност,тъй като общият давностен срок за главницата е 5 години,считано от датата
на падежа на съответната вноска,респ. от датата на предсрочната изискуемост, и
с иницииране на заповедното производство от кредитора давността е
прекъсната.Относно договорната/възнаградителна/ лехва и наказателната лихва първоинстанционният
съд е приел,че клаузите на чл.4.3,чл.4.4 и чл.4.7 от договора са
неравноправни,тъй като не съдържат достатъчно ясна информация за
методологията,по която се изчислява лихвата.Съгласно чл.4 от договора за първите шест месеца лихвата възлиза на
10.5 %,,след този период- 12.5 %.Съгласно чл.4.3 от договора банката може
едностранно да променя лихвата в частта за СБР,като уведоми кредитополучателя
за това и изготви нов погасителен план.Съдебно-счетоводната експертиза
установява,че лихвата е нараснала до 28 %. Въпреки указанията на съда ищецът не
е представил доказателства,че кредитополучателят е бил уведомен за всяка от
промените.При тези данни първоинстанционният съд е
достигнал до извода,че клаузите на чл.4.3 и чл.4.4 от договора са неравноправни
и нищожни по силата на чл.143, ал.1 от ЗЗП.Приетата от въззивната
инстанциа съдебно-счетоводна експертиза установява,че
СБР на банката е правилно изчислен и са съобразени икономическите фактори,които
я обуславят-повишеното ниво на лихвите по банкови депозити в условията на
глобална икономическа криза,отчитането на по-голям риск при отпускане на
средства в междубанковия пазар,занижените очаквания за развитието на региона,
включително затрудненията на Гърция…Това заключение не променя крайния извод за
неравноправност на клаузите.Независимо от икономическата обосновка с оглед
интереса на банката/който съвпада и интереса на вложителите/,не може да се
приеме за добросъвестна практика отразяването на промените в СБР само в
интернет сайта на банката/л.4 от експертизата/,без кредитополучателят да бъде
уведомен лично и да му бъде представен актуализиран погасителен план.
По изложените съображения Клаузата на
т.4.7 от договора,касаеща наказателна лихва,е нищожна
,тъй като предвижда наказателната лихва
да се изчислява като функция на договорната, а последната е начислявана
неправомерно,както бе отбелязано по-горе.Районният съд е осъдил ответника на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.430,
ал.1 от ТЗ да заплати на ищеца 134.09 лв. изискуема главница, и 9 362.43
лв. предсрочно изискуема главница;отхвърлил е исковете за 631.58 лв. договорна
лихва и 170.50 лв. наказателна лихва ;
осъдил е ответника да заплати на ищеца
811.07 лв. разноски, от които 416.66 лв. юрисконсултско
възнаграждение; осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 77.88 лв. съразмерно с отхвърлената част на
исковете.С молба от 18.10.2018г. ищецът е поискал по реда на чл. 248 ГПК прихващане на
разноските,при което ответникът да бъде осъден да му заплати 733.19 лв.
разноски,но молбата е отхвърлена с мотиви,че съдът не е задължен да постановява
прихващане на съдебни разноски.Настоящият състав споделя правните и фактически
изводи на първоинстанционния съд и намира,че
решението бъде потвърдено и двете и въззивни жалби
бъдат оставени без уважение.Не следва да се отменя определението по чл.248 ГПК,
тъй като процедурата е предвидена от законодателя с оглед корекции в посока на
значим интерес на страните,какъвто не е случаят.Предвид отхвърлянето на двете въззивни жалби разноските за въззивната
инсатнция следва да останат за сметка на страните.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
246/03.10.2019г. по гр.д. № 20062 по описа на Районен съд Ботевград за 2018г. и
Определение № 6076/18.11.2019г. по гр.д. № 2062/2018г. на районен съд
Ботевград.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р.Б. в частта,в която потвърждава Решение № 246/03.10.2019г. по гр.д. №
2062/2018г. на РС-Ботевград.
Председател:
Членове:1.
2.