Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мирослава Йорданова | |
Въз основа на закона и доказателствата и на осн. чл. 304 от НПК Съдът ПРИСЪДИ: ПРИЗНАВА З. И. М. – [дата на раждане] в Б ЕГН [ЕГН] за НЕВИНОВНА в това, че на 16.04.2014 г. около 16.30 ч. в Б., ж.к. Е. пред и в хола на обитаваното от З. М. и Х. Х. жилище – е хванала ръцете на М. Т., които държала през цялото време, докато Х. Х. й нанасял побой, в резултат на което й е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота, изразяващо се в кръгловато охлузване, покрито с тъкна светлочервеникава коричка по челото в ляво с размери 1,5/2 см и бледосинкаво червеникаво кръвонаседнала периферия с ширина около 1 см с умерено изразен напрегнат на пипане оток с размери 5/7 см; синкаво-червеникаво кръвонасядане зад лявата ушна мида с размери 2/1 см; косо разположено ивицесто охрузване по вътрешната стена на горната устна в ляво, покрито с белезникав налеп и с размери 2/0.2 см; леко изразен мек на пипане оток по гърба на носа в дясно с размери 2/1 см; леко изразен мек на пипане оток по мишничната линия в долната част на гръдния кош в дясно с размери около 3/9см, както и счупване на 11 и 12 зъб - престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. ПРИЗНАВА Х. П. Х. – [дата на раждане] в [населено място] с ЕГН [ЕГН] за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.04.2014 г. около 16.30 ч. в Б., ж.к. Е. пред и в хола на обитаваното от З. М. и Х. Х. жилище – бл. 132 ет. 1 ап. 3 е нанесъл побой на М. Т., в резултат на което й е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота изразяващо се в кръгловато охлузване, покрито с тъкна светлочервеникава коричка по челото в ляво с размери 1,5/2 см и бледосинкаво червеникаво кръвонаседнала периферия с ширина около 1 см с умерено изразен напрегнат на пипане оток с размери 5/7 см; синкаво-червеникаво кръвонасядане зад лявата ушна мида с размери 2/1 см; косо разположено ивицесто охрузване по вътрешната стена на горната устна в ляво, покрито с белезникав налеп и с размери 2/0.2 см; леко изразен мек на пипане оток по гърба на носа в дясно с размери 2/1 см; леко изразен мек на пипане оток по мишничната линия в долната част на гръдния кош в дясно с размери около 3/9см, както и счупване на 11 и 12 зъб - престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. ОСТАВЯ без уважение предявения от ч. тъжител М. Т. срещу Х. Х. и З. М. граждански иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес пред Благоевградски окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството пред Районен съд-Благоевград е образувано по частна тъжба на М. К. Т., с ЕГН [ЕГН] против Х. П. Х. , живущ в Б., ж.к. Е. бл. 132 ет. 1 ап. 3 и З. И. М., живуща в Б., [жк], с която подсъдимата З. М. е обвинена в извършването на престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 16.04.2014 г. около 16.30 ч. в Б., ж.к. Е. пред и в хола на обитаваното от З. М. и Х. Х. жилище – бл. 132 ет. 1 ап. 3 е хванала ръцете на М. Т., които държала през цялото време, докато Х. Х. й нанасял побой, в резултат на което й е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота, изразяващо се в кръгловато охлузване, покрито с тъкна светлочервеникава коричка по челото в ляво с размери 1,5/2 см и бледосинкаво червеникаво кръвонаседнала периферия с ширина около 1 см с умерено изразен напрегнат на пипане оток с размери 5/7 см; синкаво-червеникаво кръвонасядане зад лявата ушна мида с размери 2/1 см; косо разположено ивицесто охрузване по вътрешната стена на горната устна в ляво, покрито с белезникав налеп и с размери 2/0.2 см; леко изразен мек на пипане оток по гърба на носа в дясно с размери 2/1 см; леко изразен мек на пипане оток по мишничната линия в долната част на гръдния кош в дясно с размери около 3/9см, както и счупване на 11 и 12 зъб. Подсъдимият Х. П. Х. е обвинен в извършването на престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в това, че на 16.04.2014 г. около 16.30 ч. в Б., ж.к. Е. пред и в хола на обитаваното от З. М. и Х. Х. жилище – бл. 132 ет. 1 ап. 3 е нанесъл побой на М. Т., в резултат на което й е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота изразяващо се в кръгловато охлузване, покрито с тъкна светлочервеникава коричка по челото в ляво с размери 1,5/2 см и бледосинкаво червеникаво кръвонаседнала периферия с ширина около 1 см с умерено изразен напрегнат на пипане оток с размери 5/7 см; синкаво-червеникаво кръвонасядане зад лявата ушна мида с размери 2/1 см; косо разположено ивицесто охлузване по вътрешната стена на горната устна в ляво, покрито с белезникав налеп и с размери 2/0.2 см; леко изразен мек на пипане оток по гърба на носа в дясно с размери 2/1 см; леко изразен мек на пипане оток по мишничната линия в долната част на гръдния кош в дясно с размери около 3/9см, както и счупване на 11 и 12 зъб. В съдебно заседание ч. тъжител се явява заедно с адв. Ю., редовно упълномощен повереник на частния тъжител. Повереникът на тъжителя счита, че описаните в тъжбата обстоятелства се установяват и подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Адв. Ю. моли съда да признае подсъдимите за виновни в извършването на престъплението , подробно описано в ч. тъжба. Подсъдимите З. М. и Х. Х. се явяват лично в съдебно заседание, като се представляват от адв. Б., който пледира да бъда‗ оправдани подсъдимите с подробно изложени аргументи в пледоариите в хода на съдебните прения. Подсъдимите не се признават за виновни. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 16.04.2014 г. около 16.30 ч. в Б., [жк], ет. 1, ап. 3 ч. тъжителка М. Т. посетила дома на подсъдимите З. М. и Х. Х.. З. М. е сестра на лицето, с което М. Т. е във фактическо съжителство по същото време - В. Ментов. Дъщерята на ч. тъжителка М. Т. – И. И. е решила да отиде след училище същия ден у леля си – З. М., тъй като е имала конфликт с майка си и е изпитвала притеснение да се прибере в къщи. Обезпокоена от факта, че дъщеря й не се прибира в очакваното от майката време, М. Т. решава да попита З. М. по телефона дали И. случайно не е отишла у тях. По време на телефонното обаждане на частната тъжителка дъщеря й все още не е била пристигнала в дома на З. М. и Х. Х.. След пристигането й З. М. се обажда на бащата на И. И., за да го уведоми, че дъщеря му е пристигнала. М. Т. е помолила З. М. по телефона да поръча едно такси за И. И. и да я изпрати да си тръгне. И. И. отказва да си тръгне, поради което по-късно частната тъжителка заедно с нейната майка – К. Т. отиват до дома на З. М. и Х. Х., за да приберат детето. К. Т. остава пред блока да изчака, а М. Т. влиза в жилището без да позвъни, тъй като вратата е била отключена. Агресивно, с викове се насочва към дъщеря си и я хваща за ръката, започва да я удря. З. М. предприема действия да преустанови ударите към детето като го хваща, за да предотврати конфликта. М. Т. блъска З. М., в същото време Х. Х. се намесва, за да защити З. М., при което получава удар в слабините. З. М. и Х. Х. хващат М. Т., за да я избутат навън няколкократно, тъй като частната тъжителка се е връщала отново. При един от опитите да бъде избутана навън М. Т. си удря главата в единия от ъглите и пада на земята, след което излиза навън. Малко по-късно се връща с майка си, която разбива вратата, влизат вътре и продължават да говорят на висок тон. З. М. се обажда, за да подаде сигнал на тел. 112. Частната тъжителка и нейната майка си тръгват, след което пристигат полицейските служители и установяват, че вратата на жилището е разбита и И. И. все още се намирала в дома на З. М. и Х. Х.. До гореизложената фактическа обстановка съдът достигна след прецизен анализ на приобщените към доказателствения материал по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът даде вяра, а именно: лист за преглед на пациент в спешно отделение № 3066/16.04.2014 г., мед. Свидетелство № 76/2014 г., искане за образно изследване, протокол от компютър-томографско изследване на главен мозък, епикриза на М. Т., възражение от Х. Х., амб. Лист № 000328/31.05.2014 г., както и писмо № 11-00-52/24.11.2014 г. на МБАЛ Б. АД ведно с лист за преглед на пациент в спешно отделение № 3066 от 16.04.2014 г., писмо № 6530/14.05.2014 г. на Второ РУ Полиция Б., докладна записка № 6530/14.05.2014 г., жалба от М. Т. – 2 броя, обяснения от Х. Х., К. Т., З. М., протокол за предупреждение – 5 броя , доклад за установен факт и предприети действия – 2 броя, мед. свидетелство № 76/2014 г., писмо № ЗД-9455/18.03.2015 г. на ДСП Б., молба от М. Т., доклад от ДСП Б., протоколи – 5 броя, жалба от М. Т., обяснение от И. И., преписка вх. № 785200-789/2015 г. по описа на 02 РУП-Б., ведно със заверено копие от цялата административна преписка, образувана по жалба на М. К. Т. от Б., заведена с вх. № 2174/2014 г. по описа на 02 РУП Б. срещу Х. П. Х., заключения по съдебномедицински експертизи изготвени от д-р А. и д-р Д., обяснения на З. М. и Х. Х., показанията на свидетелите Е. С., М. М., Ц. Г., И. М., Р. П., К. Т., И. И.. Рамката на обвинението на ч. тъжба въз основа, на която е образувано наказателното производство срещу З. М. и Х. Х. се формира въз основа на свидетелските показания на К. Т. – майка на ч. тъжителка. Заявеното от същата не се подкрепя от цялостния събран по делото доказателствен материал, на който съдът даде вяра. Съдът подложи на прецизен анализ изложените от св. Т. факти, предвид обстоятелството, че тя е майка на тъжителката, която в качеството на страна по делото е заинтересована от неговия изход. Показанията на св. К. Т. са в противоречие освен с гласните доказателства, на които съдът даде вяра, а също така и с приложените писмени доказателства, а именно – съставени протоколи за предупреждение да не се саморазправя именно срещу М. Т.. Съдът взе предвид също така , че свидетелката не е очевидец на възникналия между страните конфликт, същата първоначално е останала да чака пред входа на блока, впоследствие отива до жилището на З. М. и Х. Х. и не е възприела фактите, изложени в ч. тъжба във връзка с конфликта между страните. Показанията на същата свидетелка не следва да бъдат кредитирани, тъй като остават изолирани от всички останали доказателства по делото, които съдът цени като житейски и правно логични, за да достигне до изложената фактическа обстановка и правни изводи. Разпитаната по делото свидетелка Р. П. дава достоверни, последователни, житейски логични показания, които се подкрепят от обясненията на подсъдимите в частта, в която подробно разказват за пристигането на М. Т. в дома им, начинът по който се е насочила към дъщеря си, след което е проявила агресия и към самите подсъдими. За да се преустанови конфликтът се е наложило М. Т. да бъде изведена от дома на подсъдимите. В един от случаите, когато е била избутвана навън ч. тъжителка си ударила главата в стената, залитнала и е паднала. Съдът приема, че не следва да обсъжда изложените от всички разпитани по делото свидетели факти, свързани с емоционалното състояние на И. И. и причините, поради които тя е посетила дома на подсъдимите и е отказала да си тръгне до пристигане на полицейските служители, тъй като изложените в тази част обстоятелства не са правно релеванти към предмета на делото. Съдът приема, че следва да се вземе предвид казаното в тази връзка от И. И., за да се прецени достоверността на изложеното от нея, тъй като се съдържат редица противоречия в показанията, а именно: в една част от същите тя заявява ,че се страхува от майка си е и отказала да си тръгне, а в друга, че подсъдимите са станали пречка тя да си тръгне до дома й с конкретни действия. Вътрешната противоречивост в показанията на св. И. са причина съдът да не даде вяра на показанията, в частта, в която разказва пред съда, че З. М. е държала ръцете на майка й М. Т., докато подсъдимият Х. Х. й е нанасял удари. Заявеното от свидетел И. е в противоречие с показанията на Р. П., на които съдът даде вяра изцяло. Свидетелката е категорична, че при пристигане на М. Т. в процесното жилище същата се е насочила с удари както към И. И., така и към подсъдимите, които е довела до намеса на З. М. за да предотврати ударите към детето, след което Х. Х. е трябвало да изведе с помощта на З. М. М. Т. от дома им, тъй като вече било застрашено и здравословното състояние на З. М., която била блъсната от М. Т. върху отоплителен уред, който по същото време работел. Въпреки, че обясненията на подсъдимите са освен доказателство средство за защита в наказателното производство съдът не намери основание, поради които не следва да се ценят обясненията на подсъдимите като достоверни, тъй като са подкрепени не само от показанията на П., която е тяхна дъщеря, но и от разпита на съдебния лекар д-р А., който в становището си в хода на съдебното следствие категорично заявява, че вида на описаните травматични увреждания може да са получени от удар, който не е много силен, така че е възможно да е при сборичкване или при случаен удар. Видимо е наличие на травматичен отток, но не може да се каже дали тези увреждания са получени при сборичкване между ч. тъжителка и подсъдимите или при побой. Отделно от това вещото лице твърди, че всички констатирани увреждания са от удари с/или върху тъпи твърди предмети, липсват специфични увреждания, които да сочат вида и конкретно определяне на удрящата повърхност на предметите, възможно да е някои от уврежданията да са получени по механизма, както сочи подсъдимият Х. в показанията си. Причината за катаралния апендицит е бактериално възпаление според заключението на вещото лице, приобщено по делото и не в пряка или косвена причинноследствена връзка с получените травматични увреждания на 16.04.2014 г. Приложената по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Р. Д. – дентален хирург е базирана на приложения по делото медицински документ – амбулаторен лист № 000328 от 31.05.2014 г. и информация предоставена от М. Т.. Съдът прие, че не се установи по безспорен начин именно Х. Х. да е нанесъл побой върху М. Т., за да се обсъжда и приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Също така прави впечатление, че медицинският документ е съставен 45 дни след датата на инцидента и липсват други доказателства по делото, които да обуславят причинноследствена връзка на зъбния статус на М. Т. с инкриминираното деяние. С показанията на всички разпитани по делото полицейски служители – С., М., Г. и М. се установява подаден сигнал на тел. 112 за битов инцидент в Б., [жк], ет. 1, ап. 3, който факт не е спорен по делото. Съществуват противоречия в показанията на полицейските служители относно лицето, дало сигнала. Съдът не даде вяра на показанията на св. М., който твърди, че на дежурния телефон във Второ РУ Полиция се обадила майката на И. И., която била в чужбина, тъй като безспорно по делото се установи, че ч. тъжителка на процесната дата и час е пребивавала в жилището на подсъдимите. Съдът кредитира показанията на св. М. в останалата част и на останалите полицейски служители, въпреки че не са свидетели очевидци, не дават показания свързани с основни факти на доказване съобразно обвинението формирано в ч. тъжба, потвърждават с категоричност единствено, че като са пристигнали входната врата е била разбита и детето все още се намирало в дома на подсъдимите. След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от правна страна следното: Предвид доказателствената тежест, съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК от страна на частният тъжител не бе проведено успешно доказване в съответствие с чл.102 от НПК. С оглед на установената по делото фактическа обстановка, единственият правен извод е за недоказаност на обвинението по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК и като следствие от това съдът призна подсъдимия Х. Х. за невиновен в това, че на това, че на 16.04.2014 г. около 16.30 ч. в Б., ж.к. Е. пред и в хола на обитаваното от З. М. и Х. Х. жилище – бл. 132 ет. 1 ап. 3 е нанесъл побой на М. Т., в резултат на което й е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота изразяващо се в кръгловато охлузване, покрито с тъкна светлочервеникава коричка по челото в ляво с размери 1,5/2 см и бледосинкаво червеникаво кръвонаседнала периферия с ширина около 1 см с умерено изразен напрегнат на пипане оток с размери 5/7 см; синкаво-червеникаво кръвонасядане зад лявата ушна мида с размери 2/1 см; косо разположено ивицесто охлузване по вътрешната стена на горната устна в ляво, покрито с белезникав налеп и с размери 2/0.2 см; леко изразен мек на пипане оток по гърба на носа в дясно с размери 2/1 см; леко изразен мек на пипане оток по мишничната линия в долната част на гръдния кош в дясно с размери около 3/9см, както и счупване на 11 и 12 зъб - престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение, както и призна подсъдимата З. М. за невиновна в това, че на 16.04.2014 г. около 16.30 ч. в Б., ж.к. Е. пред и в хола на обитаваното от З. М. и Х. Х. жилище – бл. 132 ет. 1 ап. 3 е хванала ръцете на М. Т., които държала през цялото време, докато Х. Х. й нанасял побой, в резултат на което й е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота, изразяващо се в кръгловато охлузване, покрито с тъкна светлочервеникава коричка по челото в ляво с размери 1,5/2 см и бледосинкаво червеникаво кръвонаседнала периферия с ширина около 1 см с умерено изразен напрегнат на пипане оток с размери 5/7 см; синкаво-червеникаво кръвонасядане зад лявата ушна мида с размери 2/1 см; косо разположено ивицесто охрузване по вътрешната стена на горната устна в ляво, покрито с белезникав налеп и с размери 2/0.2 см; леко изразен мек на пипане оток по гърба на носа в дясно с размери 2/1 см; леко изразен мек на пипане оток по мишничната линия в долната част на гръдния кош в дясно с размери около 3/9см, както и счупване на 11 и 12 зъб - престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение. В случая не е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите З. М. и Х. Х. – чрез нанасяне на побой на М. Т.. Видно от изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза № 1/2015 г., гласните доказателства, на които съдът даде вяра, нараняванията на ч. тъжителка са получени от удара на същата в стената и от падането й, след като е била залитнала. Инкриминираното деяние не е съставомерно по чл.130, ал.2 от НК, въпреки че телесни увреждания на пострадалата по своята медико-биологическа характеристика са довели до причиняване на болка и страдание, същите не са причинени от умишлени и неправомерни действия от страна на подсъдимите, така както е формирано обвинението в ч. тъжба. Съдът след като взе предвид, че обвинението не се доказа от обективна и субективна страна приема, че не следва да осъжда и наличие на съучастие квалифицирано по чл. 20 ал. 2 от НК на подсъдимите. Съдът приема, че с предприетите действия от двамата подсъдими за извеждане на ч. тъжителка от дома им чрез избутване на същата, при което тя се е ударила в стената, залитнала и паднала не сочат на наличието на пряк умисъл за извършване на деянието, съзнаването на съставомерните му обстоятелства, предвиждането на престъпния резултат – увреждане телесната неприкосновеност и желание този резултат да бъде причинен. Съдът, след като призна подсъдимите за невинни по повдигнатите обвинения, намери за неоснователен и недоказан гражданския иск за обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК против подсъдимите в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Не се установи виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимите. Същите бяха оправдани по повдигнатото обвинение, поради което не са деликтно отговорни спрямо тъжителя. Гражданският иск за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди предявен спрямо подсъдимите Х. Х. и З. М., ведно с Óкцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на увреждането 16.04.2014 г. бяха отхвърлени от съда, като неоснователни и недоказани. Мотивиран от горното съдът постанови присъдата. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |