№ 35139
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110125502 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 357,ал.1, пр.4,
вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Й.
Б., ЕГН **********, срещу „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за
прогласяване като нищожна, евентуално за отмяната й като незаконосъобразна на Заповед
№ 159/05.03.2024 г. на изп. Директори на ответника, с която е наложено повторно
уволнение на ищцата, на осн. чл.325, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяването й в срока по
чл.345, ал.1 от КТ да заеме длъжността, на която е била възстановена със Заповед №
75/13.02.2024 г. на изп. Директор на „Алианц Банк България“ АД и с която е било отменено
от работодателя по негов почин предходно уволнение на ищцата, на осн. чл.328, ал.1, т.2,
пр.2 от КТ.
Ищецът И. Й. Б., ЕГН **********, твърди, че между нея и ответника е съществувало
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 102/28.02.2020 г., въз основа на
който е изпълнявала длъжността „Директор“ в дирекция „Партньорски мрежи“, бизнес
линия „Банкиране на дребно“, направление „Бизнес“. Сочи, че на 09.02.2024 г. й е било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 КТ, поради съкращаване в щата. Съгласно заповед № 66/09.02.2024 г. ТПО било
прекратено, считано от 12.02.2024 г. На 09.02.2024 г. ищецът е попълнил и предал на
ответника декларация за наличие на обстоятелства, обуславящи особена закрила по чл. 333
КТ, в която било отразено, че ищецът страда от онкологично заболяване. Твърди, че на
12.02.2024 г. е предоставила на ответника документи, доказващи наличието на
декларираното заболяване. Излага, че е оспорила уволнението като незаконосъобразно, като
по ИМ е било образувано гр.д. № 8365/2024 г. по описа на СРС, 145-и състав. На 15.02.2024
г. на ищеца била връчена заповед № 75/13.02.2024 г. за отмяна на извършеното уволнение,
по почин на работодателя. Счита, че доколкото заповедта за уволнение от 09.02.2024 г. е
била вече оспорена по съдебен ред, последващата заповед № 75/13.02.2024 г. не е породила
своето действие. Между страните междувременно започнали преговори за извънсъдебно
1
уреждане на спорните отношения по повод последиците от уволнението от 09.02.2024 г.,
които обаче били неуспешни. На 05.03.2024 г. на ищеца била връчена и трета заповед №
159/05.03.2024 г., с която ТПО било отново прекратено, този път на основание чл. 325, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 345, ал. 1 КТ, поради това, че след като уволнението й е било признато за
незаконно от работодателя, ищецът е бил възстановен на предходната си работа, но не се е
явил да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Твърди, че с издаването на оспорената Заповед №
159/05.03.2024 г., ответникът е подал и уведомление до НАП, в качеството му на
осигурител, по реда на чл. 62, ал. 3 КТ, както и данни по чл. 5, ал. 4 КСО, като е посочил
като основание за прекратяване на ТПО чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, което не отговаряло на
обективната истина и което довело до прекратяване на изплащаното на ищцата до този
момент обезщетение за безработица, отпуснато й на осн. чл.54а от КСО. Счита, че за нея е
налице правен интерес от оспорване и на заповедта, с която повторно й е прекратено ТПО,
преди произнасянето на съда по образуваното гр.д. № 8365/2024 г. по описа на СРС, 145-и
състав, като намира, че двете производства макар свързани не са в отношение на
преюдициалност. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. Радост Георгиева и адв. Мария
Пашалиева, с който е оспорил иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е
съществувало ТПО, във връзка с което е издал 3 броя заповеди- Заповед № 66/09.02.2024 г.
за уволнение на ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ; Заповед № 75/13.02.2024 г. - за
отмяна на Заповед № 66/09.02.2024 г., издадена по почин на работодателя и Заповед №
159/05.03.2024 г. за последващо уволнение на ищеца, този път поради неявяването му на
работа в законноустановения двуседмичен срок по чл.345, ал.1 от КТ. Поддържа, че правото
за едностранна отмяна на заповедта за уволнение от 09.02.2024 г. е било „блокирано“ с
незабавното предявяване на иска за оспорването й, преди ищеца да изчака решението на
работодателя, след представяне на изисканите от него документи, обосноваващи правото на
закрила по чл.333 от КТ, което сп. ответника е проява на недобросъвестно упражняване на
процесуални права от ищеца. Сочи, че, ако първата заповед № 66/09.02.2024 г. бъде обявена
за законосъобразна от съда, то искът срещу третата заповед /оспорената в настоящото
производство Заповед № 159/05.03.2024 г./ би се явил безпредметен, поради липса на правен
интерес. По същество поддържа, че веднага след получаване на депозираните от ищеца
документи относно неговото медицинско състояние е издал заповедта за отмяна на
уволнението, свързал се е с ищеца и го е поканил да се яви в банката, за да му бъде връчена
заповедта. Твърди, че ищецът не се е явил да получи заповедта от 13.02.2024 г., а предпочел
още на 14.02.2024 г. да оспори уволнението си пред съда, като незаконосъобразно и едва
след това да се яви при ответника да получи заповедта от 13.02.2024 г. и за водене на
преговори. Излага, че по тези причини заповедта от 13.02.2024 г. била връчена едва на
15.02.2024 г. Твърди също, че доколкото в заповедта бил посочен 14-дневен срок за заемане
на длъжността, започнал да тече от уведомяването на ищеца и след като последната не се
явила отново да я заеме, то за ответника са били налице основания да прекрати повторно
ТПО, като приел, че за ищеца вече не е налице интерес от възстановяване на предишната
работа. Моли за отхвърляне на иска. Претендира да му се присъдят всички сторени в
производството съдебни разноски.
Като особено искане, ответника е заявил спиране на настоящото дело до окончателното
решаване на гр. д. № 8365/2024 г. по описа на СРС, 145-и състав. Моли за допускането на
двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около
предприетите от ищеца действия след връчването му на процесните заповеди и за водените
преговори между страните.
С молба с вх. № 240187/23.07.2024 г. ищецът е депозирал становище във връзка с
2
исканото от ответника спиране на делото, като го намира неоснователно. Поддържа още
веднъж, че има правен интерес от водене на този иск, доколкото с процесната заповед №
159/05.03.2024 г. са му нарушени и осигурителните права. Моли да бъде отхвърлено
искането за спиране на делото.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване, на осн.
чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК:
Възникването на трудово правоотношение /ТПО/ между страните по силата на трудов
договор № 102/28.02.2020 г., въз основа на който е изпълнявал длъжността „мениджър“ при
ответника.
На 09.02.2024 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ- съкращаване в щата, както и заповед №
66/09.02.2024 г. за прекратяване на ТПО, считано от 12.02.2024 г.
На 15.02.2024 г. на ищеца му е връчена заповед № 75/13.02.2024 г. за отмяна на
извършеното уволнение, по почин на работодателя.
На 14.02.2024 г. ищеца е оспорил уволнението си, извършено със заповед №
66/09.02.2024 г., като било образувано гр.д. № 8365/2024 г. по описа на СРС, 145-и състав,
което е висящо.
На ищеца е връчена и заповед № 159/05.03.2024 г. за прекратяване на ТПО на
основание чл. 325, ал. 1, т. 2, вр. чл. 345, ал. 1 КТ, поради това, че след като уволнението е
било признато за незаконно от ответника, ищецът е бил възстановен на предходната си
работа, но не се е явил да я заеме, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
Разпределение на доказателствената тежест:
Релевантните факти по предявения иск по чл.357, ал.1, пр. последно вр. чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ са тези по законосъобразността на уволнението: 1. наличие на трудово
правоотношение между страните към датата на уволнението, което да е предмет на валидно
прекратяване; 2. Ответникът е имал право сам да отмени наложеното с негова предходна
Заповед № 66/09.02.2024 г. уволнение на ищцата, отменил го е по установения в КТ ред, за
което е връчил на ищеца съответната заповед и е определил срок за заемане на длъжността,
на която е възстановил ищеца, съобразно чл.345 от КТ, но последния не се е явил да я заеме
в посочения срок.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Посочените с исковата молба и отговора писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и прилагането им по делото
следва да бъде допуснато.
Следва да се отложи произнасянето по доказателственото искане на ответника за
допускане на свидетелски показания, най-късно до първото по делото о.с.з.
ІІI. По други искания на страните:
Следва да се отложи произнасянето по искането за спиране на делото, най-късно до
първото по делото о.с.з.
Следва да се изиска служебно справка за страни, предмет и етап на развитие по гр.д.
№ 8365/2024 г. по описа на СРС, 145-и състав, както и препис от постановен краен съдебен
акт, ако имат такъв.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване
на процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 22.10.2024 г. от 14,00 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА СПРАВКА служебно, непосредствено преди насроченото о.с.з., за
етапа на развитие по гр.д. 8365/2024 г. по описа на СРС, 145-и състав, както и препис от
краен съдебен акт, ако има постановен такъв, с оглед преценка за евентуалното спиране на
настоящото дело.
ОТЛАГА произнасянето до доказателственото искане на ответника за допускане на
свидетелски показания, най-късно до първото по делото о.с.з.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК- ако твърдят нови
обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4