№ 105862
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110130177 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Й. Н., И. Й. Н., Д. Й.
Н. и Т. Й. Н. срещу „фирма“, ЕИК: ***.
Ищците твърдят, че с ответника били страни по гр. д. № 337/2018г. по
описа на ОС – Бургас, което имало за предмет правото на собственост върху
ПИ с идентификатор № *** Делото стигнало до ВКС, който отменил
решението на АС – Бургас и върнал делото за ново разглеждане, като едно от
указанията се отнасяло до обсъждане на своевременно въведеното от
ответниците възражение за липса на идентичност, респ. правоприемство,
между съществувалия в периода 1965-1967г. фирма – София и ищеца
Кооперация „фирма“. Новият състав на АС – Бургас разгледал делото, като по
жалба на ищците ВКС не допуснал касационно обжалване.
Ищците твърдят, че Кооперация „фирма“ не е правоприемник на фирма,
създаден през 1946г., и молят този факт да бъде установен в настоящото
производство. В изпълнение на дадените от съда указания изрично заявяват,
че НЕ предявяват иск за нищожност/недопустимост на вписано
обстоятелство, а за признаване на горния факт за липса на правоприемство
между лицата. Обосновават правен интерес от иска с това, че с евентуалното
му уважаване би се открила възможността да искат отмяна на влезлия в сила
съдебен акт.
При горните обстоятелства, съдът намира предявения иск за
недопустим по следните съображения:
Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК може да се предяви иск за установяване на
истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се
допуска само в случаите, предвидени в закон.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 5 от 14.11.2012г.
по тълк. дело № 5/2012г., ОСГТК на ВКС, недопустим е иск за установяване
на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда
правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение
1
по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му
по чл. 193, ал. 1 ГПК. Недопустим е иск за установяване на неистинност на
документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си
интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск
като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила
решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е
пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Макар даденото разрешение да се отнася за хипоТ.та на чл. 124, ал. 1,
изр. 1 ГПК, съдът намира, че следва да намери аналогично приложение и към
настоящия случай. Ищците признават, че между тях и ответника е водено
исково производство по иск за собственост, като изрично с решение на ВКС
актът на АС – Бургас е отменен и делото е върнато за ново разглеждане, като
едно от указанията е да се обсъди своевременно въведеното от тях възражение
за липса на правоприемство между ЦКС и Кооперация „ЦКС“. С определение
№ 2318/26.07.2023г. по гр. д. № 4533/2022г. по описа на ВКС, с което
настоящият съдебен състав се запозна служебно, не е допуснато касационно
обжалване по жалба на настоящите ищци срещу решение от 08.04.2022г. по в.
гр. д. № 426/2021г. на АС – Бургас в частта, с която е уважен предявения
установителен иск за собственост спрямо тях. В мотивите на определението
на ВКС изрично е прието, че касационната инстанция е дала шест
задължителния указания, с които въззивният съд се е съобразил изцяло.
Второто от тях е въззивният съд да приеме, че наведеното с въззивната жалба
оплакване за отсъствието на идентичност, респ. – правоприемство, между
съществувалия в периода 1965 г. – 1967г. фирма – София и ищеца Кооперация
„фирма“ следва да бъде разгледано, тъй като възражението, на което то
почива, е въведено своевременно в процеса с отговора на исковата молба. При
новото разглеждане на спора въззивният съд следвало да обезпечи
възможността на ищеца, чиято е доказателствената тежест, да установи
посоченото по-горе обстоятелство и да представи доказателства за това. В
изпълнение на дадените задължителни указания от ВКС въззивният съд е
предоставил такава възможност на ищеца, който е представил: определение №
949/02.ІV.1947г. по ф.д.№ 137/1947г. на Софийски областен съд ;
удостоверение по ф.д.№9571/90г. на СГС, в което е посочено, че „следвайки
промените в законодателството, ф.д.№ 137/1947г. е преобразувано във ф.д.№
222/1949г. по описа на СОС, впоследствие – във ф.д.№27/1972г. на СРС, а
последното – във ф.д.№ 9571/1990г. СГС, ФО, І състав; удостоверение от
23.04.1992г. на СГС, в което е посочено, че от учредяването на Съюза през
1947г. до настоящия момент липсват каквито и да е данни за прекратяването и
ликвидацията му.
От изложеното следва, че ищците в настоящото производство
своевременно са навели възражение за липса на правоприемство между двете
лица в горното исково производство, което е разгледано от страна на съда и е
прието за неоснователно. Този факт е имал преюдициално значение за
разрешаване на спора за собственост. Недопустимо е в ново, отделно
производство да се иска установяването само на този факт, като по
2
изложените в ТР № 5 от 14.11.2012г. по тълк. дело № 5/2012г., ОСГТК на ВКС
съображения не може да обоснове наличието на правен интерес от такъв иск
молба за отмяна по чл. 303 ГПК. Следва да се има предвид, че влезлите в сила
решения се ползват със сила на пресъдено нещо и са задължителни за
страните по тях. Ето защо, съдът намира, че ищците не обосновават правен
интерес от предявения иск, а и не сочат законова норма, която да предвижда
допустимост на такъв иск за факт (чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК), като на съда
също не му е служебно известно съществуването на такава.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява недопустим и съгласно
чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3