Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
V–ти граждански състав, в открито заседание на 26 септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 77 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно
такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Профи
кредит България“ЕООД твърди, че на 17.08.2016 г. сключил договор за потребителски
кредит № ********** с ответника, по силата на който му предоставил паричен заем
в размер на 400 лева, която сума била преведена по банковата сметка на
заемателя с преводно нареждане от 17.08.2016 г. От своя страна ответникът поел
задължението да върне получената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва в
размер на 41,17 %, на 6 равни месечни вноски, всяка от по 74.90 лева. Поддържа,
че уговореният годишен процент на разходите (ГПР) възлиза на 49,92 %. По избран
и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължал още 256.50 лв., като размерът на месечната
вноска по него възлизал на 42.75 лв. Така общото задължение по кредита и по
пакета възлизало на 705.90 лв., а размерът на месечната вноска бил 117.65 лв. Ищецът
твърди, че ответникът не направил нито една погасителна вноска и съгласно
т.12.3 от ОУ към договора, след просрочването на първата от дължимите шест
вноски с повече от 30 дни, настъпило автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост. За дължимата сума от 705.90 лв. се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6449/ 2017 г. по описа на РРС. Поради ненамирането на
длъжника за връчване на издадената срещу него заповед, на заявителя били дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземането си. Ето защо съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи горепосочената сума, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира деловодните разноски в
заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Б.Б.Ю., чрез
назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, депозира писмен
отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че сумите по
кредита, посочени във формуляра за предоставяне на информация, не съвпадат с
тези в договора за потребителски кредит. Т.е., параметрите на договора не
съвпадат с тези, с които ответникът предварително е бил запознат. При преценка
действителността на клаузите относно ГЛП и ГПР по кредита следвало да бъдат
приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК. Ответникът счита, че клаузата на
договора досежно избран пакет допълнителни услуги противоречи на зокона и
морала. С нея се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, както
и да се наруши принципите на добросъвестност и справедливост. В тази връзка
счита, че е налице нееквивалентност между двете престации. Позовава се и на
чл.26, ал.4 ЗЗД за заместване нищожните клаузи на потребителския договор с
повелителните правила на закона.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 17.08.2016 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит № 3011683554, по силата на който
„Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на Б.Ю.
кредит в размер на 400 лева, който следвало да бъде върнат за срок от 6 месеца, при месечна вноска от 74,90 лева при годишен лихвен
процент от 41,17 лева и годишен процент на
разходите (ГПР) 49,92 лева.
В договора за кредит е посочено, че кредитополучателя закупува пакет от
допълнителни услуги за 256,50 лева, които се заплащат на
вноски от по 42,75 лева на месец, като така
общото задължение на ответника става 705,90 лева с общ размер на
месечната вноска 117,65
лева. По делото е приложено и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, които са изброени както следва: Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на датата на падеж и
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
На 17.08.2016 г. сумата 400 лева е преведена от ищеца
по сметка на ответника (л.26). Ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение в което посочил, че претендира сумата 705,90 лева представляваща главница
по договора за потребителски кредит 9,28 лева лихва за забава за
периода от 07.10.2016 г. до 06.12.2016 г. По приложеното ч.гр.дело № 6449/2017 г. е издадена заповед за
изпълнение за същите суми на същото основание.
При така установените факти
съдът прави следните правни изводи:
Ответникът е получил сумата 400 лева по договор за кредит
между страните и дължи връщането на същата с уговорените възнаградителни лихви, тъй като падежът на всички
вноски по кредита е настъпил.
Заповедта за изпълнение е издадена за 705,90 лева главница по договор за
потребителски кредит № 3011683554, като дължимата
главница (сумата която е получена и подлежи на връщане) по него е 400 лева и в този размер
вземането на ищеца съществува. Над него до
претендираните 705.90 лв. с основание за плащане „главница“, претенцията се
явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Главницата се дължи със законна лихва 18.09.2017 г. до изплащане на
задължението.
Съдът приема, че т.нар.
„договор за допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е
обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Допълнителната услуга
„улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“ реално не
представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение.
За клиента е предвидена някаква неясна
възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ
кредит и условията по него става „по съгласие на страните“, т.е. кредиторът може да откаже
да предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на
клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът не получава нищо. Следователно, тази клауза е нищожна
поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на
страните. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за
кредит- приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на
вноски, възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези
допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се
включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е
в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля
значително максималния размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл.19, ал.5 от ЗПК клаузите, които
предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения вземането по договора за
допълнителни услуги не съществува.
Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за
валидност на клаузите по договора за допълнителни услуги.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, „Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В настоящия случай, съобразно уважената част от исковата претенция, на ищеца
следва да се присъдят 41.94 лв. разноски в заповедното производство и 212.49
лв. разноски в исковото производство.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Б.Ю., с ЕГН **********,***, че дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.„България“49, бл.53Е, вх.В, сумата 400 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 3011683554/17.08.2016 г., ведно със законната лихва от
18.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ установителния иск за дължимост на сумата над 400 лв. до претендираните 705.90
лв., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. дело № 6449/2017 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Б.Б.Ю., с ЕГН **********,***, да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„България“49, бл.53Е,
вх.В, разноски по ч.гр.дело № 6449/2017 г. на РС-Русе в размер на 41,94 лв. и разноски по настоящото дело в
размер на 212,49 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: