Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 6618 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** против А.Ц. ***с ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 2 040,46 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017г. до
30.06.2020г., 178,31лв. мораторна лихва за периода от
02.02.2018г. до 07.08.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.08.2020г.
Твърди се, че
ответницата като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и
че за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2020г.
не е погасила изцяло своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден
имот – апартамент с абонатен номер ***, като непогасената сума възлиза на
2040,46 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане
на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер
на 178,31лв. за периода от 02.02.2018г. до 07.08.2020г.
Излага се, че процесните суми били претендирани
по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, в
което била издадена заповед за изпълнение за същите суми, но при условията на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на
иск за установяване на вземанията му спрямо длъжника А. ***.
Отправя се
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 2 040,46 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2017г. до 30.06.2020г. и сумата от 178,31лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 02.02.2018г. до 07.08.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. ***. на ПлРС до окончателното изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответницата А. ***, чрез
назначения особен представител адв. Н.Д. е депозирала
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който оспорва исковите претенции. Оспорва твърдението, че е клиент на топлинна енергия, както и че през процесния период е била доставяна такава енергия до имота
й, в това число количеството й и начина на извършване на разпределението.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Исковете са
предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.
Установява
се от приложения препис на нот.акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №***на нотариус при
Плевенски районен съд, че процесния имот,
представляващ апартамент ***е бил придобит на 06.12.1993г. от ответницата А.Ц. ***срещу
задължението на приобретателката да гледа и издържа прехвърлителката ***докато е жива, а последната си е
запазила правото да живее в имота докато е жива.
От
представения препис на молба от прехвърлителката ***,
вписана в ***се установява, че същата се е отказала от запазеното в своя полза
право на ползване върху процесния имот.
По
делото е представено съобщение от ***, адресирано до ответницата за дължим за
2020г. данък и такса битови отпадъци за процесния
имот.
От
приложените преписи на Договор от 21.08.2002г., сключен между ***и ***, на процесния имот, както и Споразумителни
протоколи от 21.08. и 22.08.2002г. се установява, че процесния
апартамент се намира в топлоснабдена сграда, в която се доставя топлинна енергия
от ***, а за фирма, извършваща дяловото разпределение на доставената енергия е
било избрано ***.
От
представените от топлинния счетоводител *** писмени доказателства – карнетни листове и помесечни
справки за периода от м.декември 2017г. до м.февруари 2020г., се установява, че
за процесния апартамент на ответницата през сочения
период са били правени съответни месечни отчети, отразявани констатираните
показатели на измервателни уреди, като е бил полаган и подпис на живеещо в
имота лице.
За
периода от месец март 2020г. до месец юни 2020г., включително е видно от
представените месечни справки, че не е имало промяна в показанията на
измервателните уреди и не е била отчитана чрез тях топлинна енергия за
отопление. Начислявана е била за този период стойност на използвана топла вода,
а за месеците март и април 2020г. и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и с щранг лира,
изчисленията за които не са свързани с отчетени показатели на измервателни
уреди.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата
на имота с абонатен №***, водена на името на ответницата А. ***, че за периода
от 01.12.2017г. до 30.06.2020г. са били начислени суми за топлинна енергия в
общ размер на 2 040,46лв., от които
723,94лв. за отопление с ИРУ – от 3 бр.уреди, 40,19лв. за отопление без
ИРУ – в баня с щранг-лира; 330,91лв. за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, 926,15лв.
сума за БГВ и 19,21лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от
приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния
имот, че ***е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им
плащане, възлизаща в общ размер на 178,31лв. за периода от 02.02.2018г. до 07.08.2020г. Сумите са били начислявани от
датата на падеж на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното
:
Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че ответницата е придобила процесния
имот през 1993г. по силата на сключен договор за продажба срещу задължение за
издръжка и гледане. Установи се, че прехвърлителя се
е отказал от запазеното при продажбата право на ползване, което е станало преди
процесния период от време. Нито се твърди нито се
доказва последващо разпореждане с имота от страна на
ответницата. Ето защо, съдът приема, че през релевантния период тя е била
собственик на процесния имот, представляващ апартамент
***.
Съдът
приема също така, че имота се намира в топлоснабдена
сграда. Приложеният Договор от 21.08.2002г., сключен между етажната собственост
и фирмата, извършваща дялово разпределение установява, че към сочената дата
тази етажна собственост, в която се намира процесния
имот е била присъединена по волята на мнозинството към топлопреносната
мрежа. Това е така, т.к. сключването на подобен договор предполага предходно
присъединяване. Последващото прекъсване на топлоснабдяването може да стане единствено с писмено
решение на мнозинството на собствениците на имоти в етажната собственост и то
по никакъв начин не зависи от срока на сключения договор с фирмата за дялово
разпределение. Не се твърди от
ответницата и не се установява вземането на такова решение от етажната
собственост за прекъсване на топлоснабдяването след
2002г.
С оглед
установеното, че имота на ответницата се намира в топлоснабдена
сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, тя
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Поради
горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на
доставената топлинна енергия до процесния имот през претендирания период
от време от 01.12.2017г. до 30.06.2020г.
Установи
се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й възлиза на 2 040,46лв.
Предвид
на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния
период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ -
30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се
изчислява в общ размер на 178,31лв. за процесния
период от 02.02.2018г. до 07.08.2020г.
Поради
изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на
ищеца спрямо ответницата за процесните суми: 2 040,46лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2017г.
до 30.06.2020г. и 178,31лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2018г. до 07.08.2020г.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 44,38лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 94,38лв.,
които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. На същото основание са дължими изцяло и
направените в исковото производство разноски, които са в размер на 44,38лв. за
държавна такса, 100лв. за юрисконсултско взнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 385лв. за
възнаграждение на особен представител или общо 529,38лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че А.Ц. ***с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, следните суми: сумата
от 2 040,46лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2017г. до
30.06.2020г. и сумата
от 178,31 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2018г. до 07.08.2020г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение №2304 от 26.08.2020г. по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Ц. ***с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 94,38лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата
от 529,38лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: