МОТИВИ
към Присъда №260006/09.09.2020г. по НОХД №165/2020г.
по описа на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу Г.Б.К. ЕГН: ********** и С.Б.К. ЕГН: ********** – за
това, че на 04.07.2019 година в гр. ***,
в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – 2 броя парфюми
марка „***“, 50 мл., всеки на стойност 30,00 лева и 1 брой балсам за коса марка
„***“, 400 мл., на стойност 4,80 лева, всичко вещи на обща стойност 64,80 лева, от владението на
собственика „***“ ООД – гр. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят - престъпление
по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за подсъдимия С.Б.К. и престъпление по
чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК - за подсъдимата Г.Б.К..
В хода на съдебното производство
подсъдимите Г.Б.К. и С.Б.К. отправиха искане за разглеждане на делото по реда
на Глава ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК.
Съобразявайки, че направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, Съдът на основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ***
поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин.
Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на всеки от двамата
подсъдими следва да бъде наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК да бъде намалено с 1/3, а
изпълнението – да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимата Г.К. счита,
че обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на параметрите на
наказателната отговорност, пледира за налагане на наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК да бъде намалено
с 1/3, а изпълнението – да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК. В същия
смисъл пледира и подсъдимата К..
Защитникът на подсъдимия С.К.
счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на
параметрите на наказателната отговорност, пледира за налагане на наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК да
бъде намалено с 1/3, а изпълнението – да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК. В същия смисъл пледира и подсъдимият К..
От направеното от страна на
подсъдимия самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които го подкрепят,
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Г.Б.К. е родена на *** ***,
настоящ адрес:***, ***, *** гражданка, със средно-специално образование, не
работи, неомъжена, осъждана, ЕГН: **********.
С.Б.К. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, със средно-специално образование, не
работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимите Г.К. и С.К. са *** и ***.
Към 04.07.2019г. живеели в гр.*** и не работели.
На посочената дата следобед, Г. и С.
к. посетили магазин „***“, находящ се в гр. ***, ул. „***, стопанисван от „***“
ООД – гр. ***. Решили да извършат кражба на стоки от магазина. В изпълнение на
така намисленото, подсъдимият С.К. взел от рафт в търговския обект 2 броя
парфюми марка „***“, 50 мл., всеки на стойност 30,00 лева и 1 брой балсам за
коса марка „***“, 400 мл., на стойност 4,80 лева, всичко вещи на обща стойност 64,80 лева. Бързо подал посочените
стоки на подсъдимата Г.К., а тя на свой ред – ги скрила в раницата си и
незабавно след това – напуснала магазина, без да ги заплати. Подсъдимият С.К.
последвал *** си и също напуснал търговския обект.
Междувременно обаче, действията на
двамата подсъдими били наблюдавани от страна на св. *** - *** в магазина,
посредством инсталираните в същия ***ни камери. За случая били сигнализирани
полицейските органи и била извършена предварителна проверка. В хода на
предприетите оперативно-издирвателни мероприятия бил приобщен компактдиск,
съдържащ запис на ***ни камери в магазин „***“, находящ се в гр. ***, ул. „***.
С Постановление от 30.07.2019г.
било образувано досъдебно производство №Д-1184/2019г. по описа на РП – ***, в хода
на което Г.Б.К. ЕГН: ********** и С.Б.К. ЕГН: ********** били привлечени в
качеството на обвиняеми, за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
Така приетата фактическа
обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с направените
от подсъдимите самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства,
както следва:
- обяснения на С.Б.К., дадени в
досъдебното производство /л.20 от ДП/;
- показания на свидетелите ***, *** /л.23,
л.25 от ДП/;
- Протокол за доброволно предаване
от 15.07.2019г. с предаващ *** /л.8 от ДП/;
- заключение по съдебно-оценителна
експертизи /л.27 – 31 от ДП/, от което се установяват стойностите на
инкриминираните вещи, предадени по-горе. Съдът приема експертното заключение за
обосновано и обективно, поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебна видео-техническа
експертиза /л.32 – 49 от ДП/, от което се установява, че на представен за
изследване компакт-диск с надпис „04.07.2019г.
м-н ***“ са налице осем броя видеофайлове, заснети от пет заснемащи
устройства – камери; записаното изображение е цветно, с размер 960х576, с
вкопирана в кадъра информация за дата и час /тайм-код/, от която информация
следва, че записите са извършени на 04.07.2019г. в интервала 15:16:01 – 16:28:00
часа – системно време; не са установени следи от манипулация върху записаната
информация; видеозаписите съдържат заснети лица от видим мъжки и женски пол,
чиито действия са илюстрирани с кадри, извлечени от същите видеозаписи и
подредени в хронологичен ред; вещото лице посочва, че извлечените от
видеозаписа кадри са ограничено годни за провеждане на сравнително
лицево-идентификационно изследване, при сравнявавето им със снимки на лица,
заснети в същия ракурс. Съдът приема експертното заключение за обосновано и
обективно, поради което му отдава вяра;
- компакт-диск с надпис „04.07.2019г. м-н ***“ /л.48 от ДП/;
- характеристични справки /л.11,
л.13 от ДП, л.21 – 25 от делото/;
- справка за съдимост /л.50 - 55 от ДП/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимите Г.Б.К.
ЕГН: ********** и С.Б.К. ЕГН: ********** са осъществили състав на престъпление
по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК - на 04.07.2019 година в гр. ***, в съучастие като
съизвършители, отнели чужди движими вещи – 2 броя парфюми марка „***“, 50 мл.,
всеки на стойност 30,00 лева и 1 брой балсам за коса марка „***“, 400 мл., на
стойност 4,80 лева, всичко вещи на обща стойност
64,80 лева, от владението на собственика „***“ ООД – гр. ***, без негово
съгласие.
Налице е едно деяние, което се е
изразило в прекъсване от страна на подсъдимите лица, на фактическата власт на съответния
владелец/собственик върху предмета на престъплението – изброените по-горе
движими вещи, без съгласието на същия владелец/собственик, след което –
подсъдимите установили трайна фактическа
власт върху тях и сполучливо се оттеглили от местопрестъплението.
Изпълнителното деяние, неговия механизъм
и престъпния му резултат се доказват пряко посредством направените от подсъдимите
самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК, както и обясненията на подсъдимия С.К.,
дадени в хода на досъдебното производство. Косвено се доказват от показанията
на свидетелите ***, ***, заключения по съдебно-оценителна и съдебна
видео-техническа експертизи. Съдът намира, че посочените доказателствени
материали се намират в синхрон помежду си, като по несъмнен начин установяват
обстоятелствата от разглежданата група.
Авторството на престъплението се
установява пряко от направените от подсъдимите самопризнания по реда на чл.371
т.2 НПК, както и обясненията на подсъдимия С.К., дадени в досъдебното
производство, а косвено – от показанията на свидетелите ***, ***, заключение по
съдебна видео-техническа експертизи. Посочените доказателствени материали
взаимно се потвърждават и способстват за установяване по категоричен начин, че
именно Г. и С. к. са извършители на престъплението, предмет на разглеждане по
настоящото наказателно производство. Съобразно чл.93 т.12 НК, „Престъплението е извършено "от две или
повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица“.
Случаят е именно такъв, тъй като както С.К., така и Г.К. са участвали в
изпълнението на престъплението – прекъсване на чуждата фактическа власт върху
инкриминираните вещи и установяване на собствена фактическа власт върху тях.
От субективна страна, всеки от
подсъдимите е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
пр.1 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите
обективни признаци, предвиждал е неговите общественоопасни последици
(прекъсване на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и
установяване на собствена такава) и е имал за цел тяхното настъпване. Наред с
това, умисълът е общ, като е налице и характерното за чл.194 ал.1 НК намерение
за своене на отнетите вещи. Субективната страна на деянието се установява по
убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените средства,
коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК като вината на двете
подсъдими лица в извършването на това престъпление, се явява доказана по
несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.194, ал.1 НК, следваща от уредената в закона наказуемост, е висока: предвидено
е наказание лишаване от свобода до осем години, т.е престъплението е „тежко” по
смисъла на чл.93 т.7 НК, без специален минимум, но с висок специален максимум.
Личната обществена опасност на
подсъдимата Г. Б.К., е относително ниска. Към датата на инкриминираното деяние
същата е освобождавана от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, както
и еднократно осъждана на наказание глоба; прави впечатление обаче, че и двете
деяния, за които е наказателно преследвана са престъпления по чл.354а ал.5
вр.ал.3 т.1 НК. От представените характеристични данни е видно, че Г.К. не се
ползва с добро име по местоживеене, налице са данни, че контактува с лица от
криминалния контингент, както и че употребява наркотични вещества.
Следователно, съвкупно преценено, личната й обществена опасност следва да бъде
определена като умерена.
Личната обществена опасност на
подсъдимия С.Б.К., следваща от представената справка за съдимост, е умерена.
Същият се е ползвал от института на чл.78а НК, осъждан е неколкократно и за
престъпления от общ характер, за част от които е реабилитиран на основание чл.87 НК. От
представените характеристични данни е видно, че С.К. не се ползва с добро име
по местоживеене, налице са данни, че контактува с лица от криминалния
контингент, както и че употребява наркотични вещества. Следователно, съвкупно
преценено, личната му обществена опасност следва да бъде определена като
умерена.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид:
-
направеното в досъдебното производство самопризнание от страна на подс.С.К.,
което е придружено от съответни обяснения, довели до разкриване на обективната
истина /Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на
Върховен касационен съд/;
-
относително ниската стойност на отнетото имущество.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид миналата съдимост и лошите характеристични
данни за двете подсъдими лица.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е формален баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия С.К. и известен превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства – за подсъдимата Г.К.. Не са налице
юридически аргументи в полза на определяне на наказанието при условията на
чл.55 НК, тъй като не е налице нито изключително по характера си, нито –
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено наказание /лишаване от свобода/ да се явява несъразмерно тежко. Ето
защо Съдът прецени, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде
определено при условията на чл.54 НК и следва да бъде ориентирано и да се
доближава до минимума, предвиден в чл.39 ал.1 НК, като основен довод в тази
насока се явява стойността на инкриминираното имущество. Не би следвало обаче да
бъде в самия посочен минимум, предвид лошите характеристични данни и миналата съдимост
и за двамата подсъдими; определените наказания следва да бъдат намалени, на
основание чл.58а ал.1 НК. Наред с това Съдът отчете, че за поправянето и
превъзпитанието на всеки от подсъдимите, не е наложително ефективното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; напротив, за постигане целите
на наказанието е допустимо отлагането на изпълнението на същото наказание за
всеки от тях - на основание чл.66 ал.1 НК, за срок от три години.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимите Г.Б.К. ЕГН: ********** и С.Б.К. ЕГН: ********** за
ВИНОВНИ в това, че на 04.07.2019 година
в гр. ***, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – 2 броя
парфюми марка „***“, 50 мл., всеки на стойност 30,00 лева и 1 брой балсам за
коса марка „***“, 400 мл., на стойност 4,80 лева, всичко вещи на обща стойност 64,80 лева, от владението на
собственика „***“ ООД – гр. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят
- престъпление
по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за подсъдимия С.Б.К. ЕГН: **********,
поради което и на основание чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК във вр.чл.54 НК
му определи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.
373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и му наложи наказание в
окончателен размер ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на
основание чл.66 ал.1 НК отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ;
- престъпление
по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за подсъдимата Г.Б.К. ЕГН: **********,
поради което и на основание чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК във вр.чл.54 НК
й определи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.
373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и й наложи наказание в окончателен
размер ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание
чл.66 ал.1 НК отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на всеки от подсъдимите. Наред с
това, изпълнени се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да
бъде справедливо, както и да е съответно на извършеното престъпление.
В съответствие с изхода на
наказателното производство, при отчитане на еднаквата степен на участие на
двете лица в престъплението, на основание чл.189 ал.3 НПК, всеки от подсъдимите Г.Б.К. ЕГН: **********
и С.Б.К. ЕГН: ********** беше осъден да заплати по ½ от направените по
делото разноски в общ размер на 165.62 лв., а именно: по 82.81 лв. /осемдесет и
два лева и осемдесет и една стотинки/, по сметка на ОДМВР – ***.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: