Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
29.05.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Двадесети май |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
47 |
по
описа за |
2020 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-579-ГК/29.11.2019
год. на Директора на РИОСВ гр.В., с което на нарушителят „М.Е.” ООД със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от неговия Управител В.Т.Г., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ
ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.166 т.3, вр. с чл.165 ал.2 от Закона
за опазване на околната среда като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„М.Е.” ООД със
седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от неговия Управител В.Т.Г.
е обжалвала в срок Наказателно
постановление № 26-579-ГК/29.11.2019 год. на Директора на РИОСВ гр.В..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, а се представлява от адв. В.Д. от ВАК. Последната взема становище
да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление като незаконосъобразно и
постановено при нарушение на административнопроизводствените правила. Визира
се, че Наказателното постановление, с което е наложена съответна санкция,
следва да съдържа ясно описание на нарушението, дата и място, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, като в конкретния случай това не е сторено и е налице нарушение
на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Акцентува се, че в Наказателното постановление,
както и в акта като място на извършване на нарушението е посочено РИОСВ – В.,
докато „М.Е.” ООД е собственик на БиоЕЦ „М.”, находяща се в с.Ц., община М..
Прави се извод, че чрез посочване на място на извършване в РИОСВ гр.В., т.е.
седалището на контролния орган е доведено до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице.
За ответника се явява юрисконсулт П.С.,
а впоследствие при приключване на съдебното следствие е депозирана Писмена
защита от Директора на РИОСВ гр.В.. В последното се взема становище да бъде
отхвърлена жалбата, респективно да бъде потвърдено оспорваното Наказателно
постановление. Визира се, че при съставянето на акта и при издаването на Наказателното
постановление не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, като
издадения акт съдържа всички реквизити по чл.42 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи
до накърняване правото на защита. Посочва се, че административнонаказващия
орган правилно е определил съставомерното деяние по чл.166 т.3, вр. с чл.165
ал.2 от ЗООС и няма основание случая да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: АНХД № 19/2020 г. по описа на Районен съд гр.В., ведно с НП
№ 26-579-ГК/29.11.2019 г., Куриерска пратка под № 5300158808080, Констативен
протокол № 513-ГК/15.08.2019 г., Констативен протокол № 579-ГК/13.09.2019 г.,
писмо под изх.№ 0-261/25/ от 11.10.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.В.,
Известие за доставяне с клеймо от 14.10.2019 г.пощенски плик с клеймо от
14.10.2019 г., Акт № 26-579-ГК/25.10.2019 г. за установяване на административно
нарушение, Възражение под вх.№ ЛД-10/29.10.2019 г., ведно с 3 броя писма до
Директора на РИОСВ гр.В. под вх.№ 0-261-/19/ от 19.09.2019 г., вх.№ 0-261-/7/
от 29.08.2019 г. и вх.№ 0-261-/22/ от 27.09.2019 г., Известие за доставяне с
клеймо от 17.12.2019 г., Заповед №
79/01.06.2016 г. на Директора на РИОСВ гр.В., Нот.акт за собственост на
недвижим имот по писмени доказателства № 62, том 4, рег.№ 3067, дело 410/2015
г., Уведомление под вх.№ 0-261-/2/ от 20.08.2019 г., 3 бр. извадки от
Търговския регистър за „Т.А.” ООД, „Ц. Е.” ООД и „М.Е.” ООД, Пълномощно под
рег.№ 1797/13.08.2018 г., Пълномощно под рег.№ 392/28.02.2017 г., писмо под
изх.№ 0-261-/5/ от 27.08.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.В., 3 броя разпечатки
от електронната поща на РИОСВ гр.В. от 27.08.2019 г., 21.10.2019 г. и
22.10.2019 г., Пълномощно под рег.№ 1162/08.04.2019 г., писмо до Директора на
РИОСВ гр.В. под вх.№ С-33-/176/ от 13.09.2019 г., Молба под вх.№ 684/13.02.2020
г., ведно с пратка с Товарителница № 5300158808080, както и Товарителница №
5300158808080 от 27.12.2019 г., С. – В. и клиентски картон на Фирма „М.Е.” ООД,
изпратени от мл.експерт по сигурността на „Е.Е.” ООД гр.Р., под изх.№
1814/12.02.2020 г., писмо под изх.№ 0-261-/12/ от 05.09.2019 г. на Директора на
РИОСВ гр.В., заверено копие на писмо, постъпило по електронна поща от РИОСВ гр.В.
с вх.№ 0-261-/15/ от 05.09.2019 г., писмо, постъпило в РИОСВ гр.В. с вх.№
0-261-/15/ от 09.09.2019 г., писмо от РИОСВ гр.В. от 03.09.2019 г., изпратено
по електронна поща и писмо до РИОСВ гр.В. от 05.09.2019 г., изпратено от В.Ю..
Съответно са разпитани свидетелите Г.К., Д.Х. и Р.В.. Първите двама свидетели
работят като младши експерти в Дирекция „Контрол и превантивна дейност” при
РИОСВ гр.В. и съответно са актосъставител и свидетел при констатиране на
нарушението и при съставяне на акта, а свидетелката Р.В., работеща като
Началник отдел в Дирекция „Контрол на околната среда” към РИОСВ гр.В. се явява
единствено свидетел при съставяне на акта.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Атакуваното Наказателно постановление е връчено на
пълномощник на жалбоподателя на 17.12.2019 г., а жалбата е входирана пред
ответника на 30.12.2019 г., а е изпратена на 27.12.2019 г., като в тази насока
е Куриерска пратка под № 5300158808080. Настоящият съдебен състав приема, че
безспорно жалбата е в срок, тъй като срокът за обжалване е изтекъл на 24.12.2019
г., който е неприсъствен ден и съгласно правилата на чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.183
ал.4 НПК изтича в първия следващ присъствен ден, който за 2019 г. е именно
27.12.2019 г. От приложената Куриерска пратка е видно, че именно на посочената
дата е изпратена пратка с посочената товарителница от гр.С..
Акт за установяване на административно нарушение № 26-579-ГК/25.10.2019
г. е съставен затова, че при проверка на „М.Е.” ООД – Инсталация за производство
на електроенергия, находяща се в с.Ц., община М., със седалище и адрес на
управление гр.С. и представлявано от неговия Управител В.Т.Г., е установено, че
във връзка с подаден сигнал в РИОСВ гр.В. с писмо с вх.№ О-261/12.08.2019 г. на
15.08.2019 г. е извършена проверка на фирмата „М.Е.” ООД – с.Ц., като са дадени
следните задължителни предписания, отразени в Констативен протокол №
513-ГК/15.08.2019 г. на РИОСВ гр.В., а именно: Да се представи в РИОСВ гр.В.
цялата налична информация за извършената класификация, вида и количествата на
образуваните химични вещества, документирани с нагледни и подробни изчисления;
Да се представи в РИОСВ гр.В. оценка на безопасното съхранение на образуваните
химични вещества, както и подробни схеми на инсталацията в „М.Е.” ООД с.Ц..
Отговорник на тези предписания е Управителя на фирмата, а срока на изпълнението
е до 20.08.2019 г. С писмо под вх.№ 0-261-/2/ от 20.08.2019 г. операторите на
инсталацията са поискали удължаване на срока на дадените предписания и същият е
удължен с писмо под изх.№ 0-261-/5/ от 27.08.2019 г. на РИОСВ гр.В. до
30.08.2019 г. На 13.09.2019 г. е извършена проверка по последващ контрол, във
връзка с изпълнение на предписанията, дадени с Констативен протокол №
513-ГК/15.08.2019 г. на РИОСВ гр.В., като било установено, че Предписание № 1,
дадено с Констативен протокол № 513-ГК/15.08.2019 г. на РИОСВ гр.В. не е
изпълнено. Както актосъставителя, така и административнонаказващия орган в
издаденото впоследствие Наказателно постановление са приели, че не е
представена информацията в Предписание № 1, дадено с посочения Констативен
протокол, изискана в регламентирания краен срок до 20.08.2019 г. и удължен до
30.08.2019 г., с което е прието, че не е изпълнено даденото предписание. Прието
е, че нарушението е извършено на 31.08.2019 г. в РИОСВ гр.В. и нарушението е
констатирано с Констативен протокол № 513-ГК/15.08.2019 г. на РИОСВ гр.В.. Както
в акта, така и в Наказателното постановление е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл.166 т.3, вр. с чл.165 ал.2 от ЗООС. Акта е съставен на
25.10.2019 г. от актосъставителя, като е бил подписан от свидетелите, които са
били извикани поединично, а впоследствие е подписан и от упълномощен
представител на собственика на същата дата. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е
постъпило Възражение от жалбоподателя, като е отразено, че изложената в акта
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Представени са 3
броя писма до Директора на РИОСВ гр.В. под вх.№ 0-261-/19/ от 19.09.2019 г.,
вх.№ 0-261-/7/ от 29.08.2019 г. и вх.№ 0-261-/22/ от 27.09.2019 г., от които е видно, че жалбоподателя е
представил необходимите документи, като подчертава, че единствено извън
определения с Констативен протокол срок от 13.09.2019 г. е представена извадка
от общия Устройствен план на Община М., като се подчертава, че същата не е
представена в срок, поради отсъствието на главния архитект на Община М..
Посочва се, че общия Устройствен план на Община М. е публично достъпен и
съответния служител на РИОСВ гр.В. е могъл да направи справка и от самия сайт
на Община М.. Така направеното възражение не е уважено и след съставяне на
акта, както бе отбелязано и в по-горните абзаци, е издадено атакуваното Наказателно
постановление, което изцяло дословно преповтаря отразеното в акта.
Съдебният състав намира за основателно да акцентува върху
събраните гласни доказателства по делото, които не се препокриват с така
отразеното в акта от актосъставителя Г.К.. От показанията на свидетелката Д.Х.,
която е свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта се
установява, че същият е съставен във връзка с подадена молба от г-жа В. до
Директора на РИОСВ гр.В., желаеща да се извърши проверка на „Ц. Е.” ООД и „М.Е.”
ООД, относно липсата им на квалификация по чл.103 ал.1 от ЗООС. Прави
впечатление отразеното от свидетелката Х., че в молбата на посоченото лице е
било отразено проверката да бъде извършена именно от актосъставителя Г.К.. След
входирането на молбата на г-жа В., свидетелката Х. и свидетеля К. отишли на
място, за да проверят в с.Ц. посочените два броя инсталации – на „Ц. Е.” ООД и
на „М.Е.” ООД, като по време на проверката присъствала и сигналоподателката. От
показанията на свидетелката Х. се установява, че никой от проверяваните
дружества не е бил предупреден за извършване на проверката от страна на РИОСВ гр.В..
На място свидетелите са пуснати от пазач и навлезли на територията на трето
дружество, а именно „Т.А.” ООД, като смятали, че негов управител е лицето Боян Г.,
който присъствал в момента. Посоченото лице Боян Г. разяснил на свидетелите, че
не е представител на двете фирми - „Ц. Е.” ООД и на „М.Е.” ООД и не може да
представи никаква информация, но се съгласил да бъде съставен протокола на
място, да подпише протокола и впоследствие да го представи на управителя на
двете дружества. Прави впечатление, че от представения в оригинал Констативен
протокол от 15.08.2019 г. е отразено, че се извършва извънредна проверка в с.Ц.
на „Т.А.” ООД, находящ се в с.Ц. и стопанисван от „Ц. Е.” ООД и на „М.Е.” ООД.
Буди недоумение на кое дружество е извършена на практика проверка. Видно от
съставения акт и Наказателното постановление, както и от показанията на всички
свидетели по делото, проверка е следвало да бъде извършена единствено и само на
„М.Е.” ООД. В Констативния протокол от 15.08.2019 г. е отразено, че при
проверката е присъствало лицето Б.И.Г., в качеството му на управител на „Т.А.”
ООД. Така отразеното в Констативния протокол не отговаря на обективната истина.
Следва да се подчертае, че от представените по делото доказателства, а именно
Уведомление под вх.№ 0-261-/2/ от 20.08.2019 г. и приложените към него
разпечатки от ТРРЮЛНЦ за актуалното състояние на трите дружества се установява,
че управител на „Ц. Е.” ООД, „М.Е.” ООД и „Т.А.” ООД е В.Г.. От така
констатираното се установява следното: В началото на Констативния протокол от
15.08.2019 г. е записано обект на проверка: „Т.А.” ООД, докато в обстоятелствената
част на протокола е отразено обект на проверка: „Ц. Е.” ООД и „М.Е.” ООД, като
безспорно проверката е извършена в отсъствието на управителя на трите
дружества, който не е бил известен за проверката. Този факт е обект на коментар
и в показанията на свидетелката Х., която подчертава, че на 15.08.2019 г. не е
имало кой да представи поисканите документи и дори да ги е имало, не е имало
обективна възможност да бъдат представени. Свидетелката подчертава, че след
изтичане на срока за изпълнение, който първоначално е бил до 20.08.2019 г., а
впоследствие удължен до 30.08.2019 г. са извършили проверка на 13.09.2019 г.,
като преди това от дружеството са представени документи в РИОСВ, а именно
подробните схеми на инсталациите и оценката на вида химически вещества, които
се съхраняват на място. Свидетелката Х. акцентува, че не е била представена
Класификацията по чл.103 от ЗООС, но тези документи ги е имало налични в РИОСВ
и се учудва защо актосъставителя ги е изискал повторно, след като е имал достъп
до тях и същите са били представени в предходен период. От така отразеното в
показанията на свидетелката Х. безспорно се установява едно несъгласие с
поведението на актосъставителя, което в по-голяма светлина се потвърждава и от
показанията на свидетелката Р.В., явяваща се свидетел при съставяне на акта.
Същата посочва, че акта е съставен предварително от актосъставителя и че е
подписала акта, който е чела повърхностно, защото опитвайки се да каже на актосъставителя
как се работи, последният приема, че свидетелите работят срещу него и ги
обвиняват, че те работят за фирмите – обект на проверка. Подчертава, че е
подписала акта затова, защото ако не го подпише ще бъде обвинена, че работи
против актосъставителя. За пристрастността на актосъставителя при извършената
от него проверка свидетелствува и приложеното по делото писмо до Директора на
РИОСВ гр.В. под вх.№ С-33-/176/ от 13.09.2019 г., изпратено от жалбоподателя.
От съдържанието на посоченото писмо се установява, че на 12.09.2019 г. в
Административен съд гр.В. е било проведено съдебно заседание със страни: ОП гр.В.,
РИОСВ гр.В. и „М.Е.” ООД. Отразено е, че пред съдебната зала са били около 10
човека, от които лицето В.И.В. и свидетеля и актосъставител по делото Г.К..
Направено е запитване до Директора на РИОСВ гр.В. на какво основание посочения
актосъставител през работно време присъства в Административен съд гр.В. с организатори
на протести и в какво качество свидетелят Г.К. е бил пред съдебната зала в
Административен съд гр.В.. С така цитираното писмо и от показанията на
свидетелките В. и Х. се установява безспорно пристрастност от страна на актосъставителя
при извършената проверка на посочените дружества. Този факт се установява и от
самите показания на актосъставителя. Прави впечатление, че показанията на
свидетеля К. драстично се разминават с така отразеното от него в Констативните
протоколи от 15.08.2019 г. и от 13.09.2019 г. Както бе отбелязано в по-горните
абзаци в Констативния протокол от 15.08.2019 г. се посочва, че е извършена
проверка на „Т.А.” ООД, впоследствие е отразено в обстоятелствената част, че се
извършва проверка на останалите две дружества - „Ц. Е.” ООД и „М.Е.” ООД,
докато в акта, Наказателното постановление и в показанията си свидетеля К.
поддържа, че проверката е извършена в „М.Е.” ООД с.Ц.. Подчертава се, че свидетеля
К. не е бил допуснат до инсталацията, докато това на практика не отговаря на
обективната истина. Както бе отразено и в по-горните абзаци, на територията на
трите дружества свидетелят К. е бил допуснат, но на място не е присъствал представител
на трите дружества, нито пък неговия управител е бил известен за извършване на
проверката. Прави впечатление, че свидетелят К. поддържа в показанията си, че
на 13.09.2019 г. е извършена проверка по последващ контрол, във връзка с изпълнение
на дадените предписания с Констативния протокол от 15.08.2019 г., като в хода
на проверката е било установено, че даденото Предписание под № 1 не е
изпълнено, т.е. че не е представен Доклад за извършена класификация. Свидетелят
акцентува, че е приел, че има извършено нарушение към 13.09.2019 г., което е в
противоречие с така отразеното от него в акта, където се твърди, че нарушението
е извършено на 31.08.2019 г. в РИОСВ гр.В.. Друг съществен момент, който се установява
от показанията на свидетеля К. и от представения в оригинал Констативен
протокол № 579-ГК от 13.09.2019 г. е факта, че актосъставителя на практика е
удължил срока на предписанието след 30.08.2019 г. Този извод на съдебния състав
почива на следните факти: В Констативния протокол от 13.09.2019 г.
актосъставителя е отразил, че с писмо с изх.№ 0-261-/12/ от 03.09.2019 г. на
РИОСВ гр.В. е изискано от управителя на „Ц. Е.” ООД и „М.Е.” ООД удължаване на
искания срок до 05.09.2019 г.
Произнасяне по така отразеното не е налично от страна на
актосъставителя. В тази насока са приложените по делото писмени доказателства,
а именно: писмо под изх.№ 0-261-/12/ от 03.09.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.В.,
в което е отразено, че до 05.09.2019 г. следва да се предостави информация по
чл.103 ал.1 от ЗООС, като е необходимо
да бъдат представени актуализирани Доклади от извършената класификация по
чл.103 ал.1 от ЗООС, които да включват допълнителна информация. От така
отразеното писмо става ясно, че това е изисканата информация по пункт първи от
Предписанието на актосъставителя, което е следвало да бъде изпълнено до
30.08.2019 г., впоследствие е поискан срок за удължаване на предписанието, по
което няма произнасяне от страна на актосъставителя и в частност самия ответник
отново изисква предписаното в пункт едно с допълнения като дава срок до
05.09.2019 г.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
На първо място съдебния състав намира за основателно да
отбележи, че така съставения акт е изготвен от надлежно оправомощено лице - факт, който се установява от приложената по
делото Заповед № 79/01.06.2016 г. на Директора на РИОСВ гр.В., която е издадена
на основание чл.155 ал.1, вр. с чл.148 ал.3 от ЗООС. С посочената заповед
актосъставителя безспорно е оправомощен да осъществява превантивен, текущ и
последващ контрол на регионално равнище върху компонентите на околната среда и
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗООС.
Съдебният състав намира за основателно да отбележи на второ
място, че Наказателното постановление следва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем от информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите, т.е. фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган
резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение
на закона акт. Изискването
за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че
тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Ясно е при това положение, че прежде
цитираните части от Наказателното постановление, не дават задоволителен отговор
на въпроса какви са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като в
Наказателното постановление не са описани в необходимата пълнота
обстоятелствата, касаещи фактическата обстановка, относно вмененото нарушение.
Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Според чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Това посочване трябва да е конкретно и
небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, още по-малко да бъдат извличани по тълкувателен
път от съдържанието на други реквизити или от други доказателства по делото.
Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен
би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този
смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено
административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането по
принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
В случая допуснатото нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е
съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на
санкционираното лице, като е препятствало възможността да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира
адекватно защитата си, а от друга страна е препятствало възможността за
осъществяване на адекватен съдебен контрол върху Наказателното постановление.
То съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната
на Наказателното постановление само на това процесуално основание, без да е
необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.
Предметът
на административнонаказателното производство се очертава от фактическите
обстоятелства, които са залегнали в АУАН и в Наказателното производство. Част
от тях е посочването на елемент от обективната истина на твърдяното нарушение,
а именно: местоизвършване на релевираното нарушение. В тази насока са
разпоредите на чл.42 т.3, респективно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Този елемент от
изискването за законосъобразност на административнонаказателната процедура
освен, че представлява изискуем реквизит от съдържанието на акта и постановлението
има и много съществено процесуално значение. От него зависи подсъдността при
упражняване съдебния контрол от Районния съд. Съгласно разпоредбата на чл.59
ал.1 от ЗАНН местнокомпетентен да разгледа жалбата против Наказателното
постановление е Районния съд по местоизвършване на нарушението. Това е
единствения критерии в тази насока, като ЗАНН не предвижда определяне на местна
подсъдност по издател на Наказателното постановление или някакви други признаци.
В настоящия случай наказващия орган е посочил като място на извършване на
нарушението РИОСВ гр.В., докато нарушението е установено в с.Ц., община М..
Това е довело до неправилно образуване на делото пред Районен съд гр.В., като
безспорно е установено от представените писмени доказателства, че
местонахождението на инсталацията за производство на електроенергия се намира в
с.Ц., община М. и неизпълнението на предписанието касае именно този обект.
Както предходния съдебен състав от Районен съд гр.В., така и настоящия съдебен
състав приема, че местоизвършването на нарушението се явява на територията на
Община М.. Отново следва да се акцентува, че местната подсъдност по ЗАНН и НПК
е въздигната предварително от закона и независимо от волята на страните. Поради
това липсва възможност за определяне подсъдност за всеки отделен случай, а тя е
предварително и общо регламентирана. В конкретния случай
административнонаказващия орган си е позволил да определи местоизвършването в
гр.В., което е недопустимо и неправилно. Тук е мястото да се отбележи, че
посочената дата и място на извършване на нарушението, както в акта, така и в Наказателното
постановление не кореспондират на датата и мястото в Констативния протокол, с
който е било установено нарушението. Безспорно по настоящето дело не става
достатъчно ясно кои са времевите граници на бездействията и в кой момент
деянието, за което се следва административнонаказателна отговорност е било
извършено и кога е констатирано. От друга страна посочването на точната дата и
място на извършване на нарушението е от съществено значение, тъй като дава
възможност за преценка законосъобразността на Наказателното постановление, с
оглед на предвидените срокове за реализирането на административнонаказателната
отговорност, както и преценка, относно изтичането на абсолютната давност. Не на
последно място следва да бъде отразено, че санкционираното лице не е присъствало
на проверката, осъществена на 15.08.2019 г., като същевременно липсват данни
Констативния протокол от същата дата да е връчен на адресата. След като предписанието
не е връчено, то не е влязло в сила, а за жалбоподателя не е възникнало и
задължението да го изпълни. За да се търси отговорност за изпълнението на така
даденото предписание, то трябва да е безспорно и категорично доказано, че
предписанието, т.е. неговото съдържание, разпоредените задължения и действия и
респективно дадения срок за тяхното изпълнение да е стигнало своевременно до
знанието му, като това трябва да е направено по начин, който да удостоверява и
да доказва това обстоятелство. И по тази причина съдебния състав намира, че цитираното
предписание не представлява годно основание по чл.166 т.3 от ЗООС за налагане
на санкцията по чл.165 ал.2, вр. с чл.166 т.3 от ЗООС. Отново следва да се
акцентува, че нито в акта, нито в Наказателното постановление е посочена
правилно датата на извършване на нарушението. Безспорно тя трябва да е първия
работен ден след изтичане на срока на изпълнение на предписанието. Както бе
посочено многократно в по-горните абзаци посочена е дата на извършване на
деянието 31.08.2019 г., докато актосъставителя твърди, че нарушението е
осъществено на 13.09.2019 г. Безспорно е поискан срок за удължаване на
предписанието след 30.08.2019 г., няма произнасяне по него, а в същото време е
указано неизпълненото предписание по т.1 от Констативния протокол от 15.08.2019
г. да бъде представено в срок до 05.09.2019 г. Следва да се посочи, че мястото на извършване
на нарушението е неправилно определено и посочено – РИОСВ гр.В., вместо с.Ц.,
община М., където е извършена проверката.
При
тези констатации на съдебния състав НП се явява незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът отмени Наказателно
постановление № 26-579-ГК от 29.11.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.В.,
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: