ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6665
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100106930 по описа за 2022 година
1. с разпореждане от 28.03.2023г., получено от ищеца на 03.04.2023г. (л. 86, гръб),
страните са уведомени, че по делото следва да се установи чужд правопорядък, който в
случая е приложимо право. От него зависи дали въобще се приеме, че искът е допустим
(пряк иск по отношение на застрахователя). Това е процес относно процеса.
Към този момент (датата на получаване на разпореждането), ищецът вече е наясно с
процесуланото си задължение.
2. с определение от 05.05.2023г. на ищеца е указано, че в 15 дневен срок от
получаването му следва да осигури превод на словенски на 4 изречения. Съобщението е
изпратено изрично на посочения по делото e-mail: ************ (л. 159) и очевидно е
получено, тъй като вместо изпълнение е депозирана молба за удължаване на срока (молба от
15.05.2023г. – л. 169).
Процесуалният представител на ищеца, въпреки че е длъжен, отказва да потвърди
получаването на съобщенията, но в замяна на това периодично се опитва по телефона да
установи какво точно се случва с делото, като многократно му е обърнато внимание, че
съответните актове на съда са му изпратени, но той отказва да вземе становище.
На решаващия орган е известно, че подобен превод, в зависимост от бързината, която
поиска поръчителя, отнема между няколко часа или 1-2 дена.
Поради отказа да се потвърди получаването, срокът всъщност изтича на 30.05.2023г.
Реално срокът е удължен именно до тази дата и то поради недобросъвестното поведение на
процесулания представител на ищеца. И до този момент не е налице изпълнение.
Общо, ако се съобрази посоченото по-горе от 03.04.2023г., ищецът е наясно, че
следва да осигури превод.
3. Самата молба, както бе вече изтъкнато в Определение от 23.05.2023г., е бланкетна
1
(абсолютно немотивирана).
Теоретично причините за забавянето могат да са:
- неположена грижа от страна на процесулания представител, нещо, което е
ирелевантно (Освен това жалбоподателят търпи всички последици от поведението на своя адвокат или всяко
друго лице, представляващо го пред Съда. Всички пропуски от страна на представителя по правило се приписват
на самия жалбоподател и могат да доведат до отхвърлянето на жалбата поради злоупотреба с правото на жалба
(Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), §§ 22-25; M. and O. v. Italy (dec); M. A. v. Portugal (dec),
§§ 11-13 и 16-17; G. v. Switzerland [GC], § 33);
- липса на връзка със самата страна, като и това е без каквото и да е значение:
Определение № 255 от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 178/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; и
Определение № 280 от 05.05.2010г. по ч. гр. д. № 235/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС; и
- нежелание на самия ищец да финансира процесуланото действие (липсата на
средства, ако въобще става въпрос за това, не е основателна причина (Определение № 244 от
04.05.2011г. по ч.гр.д. № 240/2011г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС). Отделен е въпроссът, че
стойността на подобен превод не би била и висока. Важи и посоченото по-горе.
Освен вече изложеното в Определение от 23.05.2023г., „ особени непредвидени
обстоятелства" са само тези, които имат изключителен и изненадващ характер, които
обективно са попречили на страната да предприеме съответното процесуално действие –
Определение № 153 от 19.04.2011г. по ч.гр.д. № 87/2011г., ІІ г.о. на ВКС.
4. Отказът да се удължи срокът е единственият акт на съда, който не е изпратен на
страната, тъй като това не е нужно – тя е длъжна да се уведоми сама: Определение № 158 от
18.03.2011г. по ч.гр.д. № 145/2011г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: С оглед на това, настоящият състав на ВКС
споделя становището, че определението по чл. 63 ГПК, с което се уважава или отказва удължаването на
законоустановен срок, не се съобщава на страната, която е поискала неговото удължаване. В интерес на тази
страна е да следи относно отговора на съда по молбата му за удължаване на срока (също: не се съобщава и
не подлежи на обжалване - Определение № 158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. №145/2011г., III
г.о. на ВКС; Определение № 191 от 14.03.2011 г. по ч.т.д. № 143/2011 г. на ВКС-ТК;
Определение № 79 от 04.02.2010г. по ч.гр.д. № 24/2010г. IV г.о. на ВКС, Определение № 425
от 21.06.2010г. по ч.т.д. № 441/2010г. на ВКС-ТК, Определение № 150 от 02.03.2010г. по
ч.гр.д. № 109/2010 г., IV г.о. на ВКС, О. № 482/10.08.2009г. ч.гр.д. № 353/2009г., IV г.о. на
ВКС, Определение № 612 от 09.11.2009г по ч.т.д. № 582/2009г. на ВКС-ТК).
Действията, извършени през незаконосъобразно продължен срок са невалидни - 127-
84-ОСГК. Такава всъщност е и по-новата практика – Решение № 315 от 07.12.2010г. на ВКС
по гр.д. № 3555/2008г.
само за пълнота следва да се посочи и следното:
1. Допълнителни указания не следва да се дават (Р на ВКС № 315 от 07.12.2010г., ІІ
г.о., по гр.д. № 3555/2008г., относно многократно давани указания на една от страните за отстраняване
нередовности на исковата молба и отражението върху принципа за равнопоставеност на страните в гражданския
процес, ВКС на РБ приема, че указанията, които дава съда, следва да се извършват в рамките, поставени с
разпоредбите на чл. 7 ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни
2
възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 като съдейства на страните за
установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Оказваното съдействие на страните по
посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано
положение спрямо противната …С многократните си указания за отстраняване на нередовности на исковата
молба на практика съдът се е превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява
изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права; също: Определение № 8 от
08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 312 от 20.09.2011г.
по гр. № 610/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; Решение № 153 от 01.08.2011г. по гр.д. № 39/2011г.,
II г.о. на ВКС).
2. алтернативана на решаващия орган е да назначи преводач, но за сметка на
страните, което е по-скъпа процедура. Това означава, че ако ищецът не желае да осъществи
по-лесното (да се разбира евтино) задължение, то не би се ангажирал и с по-
затруднителното спрямо него.
3. аналогичното задължение на ответника е изпълнено.
С оглед изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 / чл. 130 от ГПК, като
НЕРЕДОВНА
Определението може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от
получаването му от страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3