РЕШЕНИЕ
№ 8718
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110167597
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 20 241,17 лв., представляваща непогасена част от
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка ....“, обективиран в
застрахователна полица № ... г., за причинени имуществени вреди на влекач с рег. № ...,
марка „...“, вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в ... застрахователно
събитие – „пожар“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.12.2020 г. до окончателното плащане; 2 456,81 лв., представляваща лихва за забава върху
сумата от 114 864 лв., начислена за периода от 21.12.2018 г. до 07.03.2019 г., както и 3
581,56 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 20 241,17 лв., начислена за
периода от 08.03.2019 г. до 02.12.2020 г.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка ....“ – на 28.10.2018 г., на паркинг в ..., е настъпило застрахователно събитие –
„пожар“, вследствие на което изцяло е унищожен собственият му влекач с рег. № ..., марка
„...“, застрахован при ответника .... по силата на застрахователна полица № ... г., с период на
действие от 00:00 часа на 19.10.2018 г. до 00:00 часа на 18.10.2019 г. и уговорена
застрахователна сума от 130 120 лв. Поддържа, че във връзка със застрахователното събитие
при застрахователя е заведена и образувана щета № 470418181857449, като същият е
извършил оглед и е съставил опис по нея, а с писмо с изх. № 10536/22.11.2018 г. го е
уведомил, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което са му
дадени указания за предприемане на последващи действия по прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС и снемането му от отчет пред сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР. Сочи, че със същото писмо застрахователят е поел и ангажимент за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 90 % от действителната стойност на
увреденото МПС, т. е. на сумата от 95 644,80 лв., която счита за силно занижена. Заявява, че
с последващи писма съответно от 27.03.2019 г. и от 20.01.2020 г. е поискал информация
относно начина на определяне на размера на действителната стойност, като е оспорил
метода на изчисляването на същата, считайки, че като база за това следва да се съобрази
1
уговорената в договора застрахователна сума от 130 120 лв., тъй като застрахователното
събитие е настъпило едва 9 дни след сключване на застрахователния договор на 19.10.2018
г. Предвид изложеното счита, че дължимото застрахователно обезщетение се равнява на
сумата от 117 108 лв., която е определена именно на база уговорената в договора
застрахователна сума от 130 120 лв., а не на база предлагани аналози на пазара. Допълва, че
след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв. - на
08.03.2019 г. е получил плащане на сумата от 94 622,83 лв., която счита за занижена, тъй
като обезщетението следва да се определи на база застрахователната сума след отчетено
стандартно месечно овехтяване, което определя на 0,83 %, т. е. на база сумата от 129 040 лв.,
в който случай дължимото му обезщетение би се равнявало на сумата от 116 136 лв., като
след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв. и
безусловен франшиз от 250 лв., то би възлизало на сумата от 114 864 лв. Ето защо, с оглед
извършеното от ответника извънсъдебно плащане в размер на 94 622,83 лв. претендира
остатъка от 20 241,17 лв. /114 864 лв. – 94 622,83 лв./, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.12.2020 г. до окончателното плащане. На основание
чл. 409 КЗ претендира и лихва за забава в размер на 2 456,81 лв., дължима върху сумата от
114 864 лв., начислена за периода от 21.12.2018 г. /датата на изтичане на 15-дневния срок по
чл. 108, ал. 1 КЗ от представяне на талона за дерегистрация на увреденото МПС – 05.12.2018
г./ до 07.03.2019 г. /денят, предхождащ датата на частичното плащане в размер на 94 622,83
лв. след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97
лв./. Претендира и лихва за забава в размер на 3 581,56 лв., дължима върху сумата от 20
241,17 лв., начислена за периода от 08.03.2019 г. /датата на частичното плащане/ до
02.12.2020 г. /деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда/. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдяната от ищеца действителна
стойност на увреденото МПС, като счита същата за завишена. Оспорва начина на нейното
формиране. Сочи, че уговорената в договора застрахователна сума от 130 120 лв.
представлява максимална горна граница на дължимото застрахователно обезщетение и не
отразява действителната стойност на влекача, предмет на застрахователния договор.
Оспорва ищецът да се легитимира като носител на правото на застрахователно обезщетение,
позовавайки се на добавък № 2 към застрахователната полица. Заявява, че е налице
надзастраховане, поради което размерът на застрахователното обезщетение е съобразен с
определената действителна стойност на увреденото МПС. Допълва, че с изплащане на
сумата от 95 644,80 лв. след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в
размер на 1 021,97 лв. претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло удовлетворена. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка ....“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие /пожар/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на
настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички обстоятелства, включени във фактическия състав на процесното вземане и
2
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
07.01.2022 г., срещу който те не са възразили, а именно: наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка ....“, обективиран в
застрахователна полица № ... г., по отношение на собствения на ищеца ... влекач с рег. № ...,
марка „...“, по време на действието на което – на 28.10.2018 г. е настъпило застрахователно
събитие – „пожар“, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат на което
последният изцяло е погинал, както и, че в изпълнение на договорното си задължение
извънсъдебно ответникът .... е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1
021,97 лв./. Нещо, повече, за осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и
данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – застрахователна
полица № ... г. за застраховка ....“ с период на действие от 00:00 часа на 19.10.2018 г. до
00:00 часа на 19.10.2019 г. при уговорена застрахователна сума от 130 120 лв. и включена
клауза „Пълно каско“, добавък № 2 към нея и общи условия по застраховка ....“, според
които клауза „Пълно каско“ покрива всички щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „Пожар“, „Природни бедствия“, ПТП и злоумишлени действия,
удостоверение от сектор „Пътна полиция“ – МВР – гр. Варна, според което в периода от
10.10.2016 г. до 05.12.2018 г. влекач с рег. № ..., марка „...“ е бил собственост на ...,
свидетелство за регистрация на МПС – част I с отбелязване относно прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС считано от 05.12.2018 г., заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение до ответния застрахователя, материалите по щета №
470418181857449, както и извършеното от ответника плащане от 08.03.2019 г. в размер на
94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1
021,97 лв./, което по същество представлява извънсъдебно признание относно наличието на
дълг на посоченото основание, ползващо се с висока доказателствена стойност в процеса.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че всички юридически
факти, включени във фактическия състав на исковата претенция, са доказани, като с оглед
релевираните от ответника възражения спорните по делото въпроси касаят две групи
обстоятелства: 1/ легитимацията на ищеца ..., както 2/ размера на вредите, причинени на
застрахования при ответника по застраховка ....“ влекач с рег. № ..., марка „...“, респ. какъв е
размерът на претендираното застрахователно обезщетение.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че в
качеството си на застраховано лице по процесната застрахователна полица № ... г. ищцовото
дружество ... се явява легитимиран носител на вземането за заплащане на застрахователно
обезщетение срещу ответника .... за обезщетяване на вредите причинени на собствения му
влекач с рег. № ..., марка „...“, вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в ...
застрахователно събитие – „пожар“. Действително с добавък № ....към застрахователната
полица от страна на застрахователя е прието, че при настъпване на застрахователно събитие,
покрито по условията на полицата, със застрахованото МПС дължимото застрахователно
обезщетение следва да се изплати на ..... по посочената банкова сметка, но също така
изрично в документа е уредена и възможността то да може да се получи и от ... след изрично
писмено съгласие от страна на банката, адресирано до застрахователя. В тази връзка по
делото се установява, че с писмо с изх. № 10537/22.11.2018 г., адресирано до ...., ответният
застраховател е поискал от банката да посочи на кое лице да бъде изплатено полагащото се
на ... застрахователно обезщетение по щета № ..... както и банковата сметка, по която да
стане това, като с писмо от 14.12.2018 г. банковата институция е дала съгласието си за
изплащане на същото по сметката на клиента ... в банката. В случая, по делото не се спори,
че съгласието на .... е достигнало до застрахователя, в подкрепа на което е и представеното
електронно съобщение от 20.12.2018 г., адресирано до представител на ..... Нещо повече,
този извод следва и от факта, че на 08.03.2019 г., т. е. след получаване на съгласието на
банката от 18.12.2018 г., ответният застраховател е изплатил определеното застрахователно
3
обезщетение в размер на 94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от
застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв./ именно на ..., с което конклудентно той е
потвърдил, че легитимацията на ищцовото дружество да получи същото е налице, доколкото
застрахователят не би сторил това в случай, че е счел, че предпоставките за това липсват.
Ето защо, съдът приема, че заявеното от него в хода на процеса възражение относно
легитимацията на ищцовото дружество да претендира процесното застрахователно
обезщетение от една страна е в противоречие с предшестващото му поведение, а от друга
страна не се доказва от обсъдените по-горе писмени доказателства по делото, установяващи,
че предвидените в добавък № 4704171220000950/2 към застрахователната полица условия за
изплащане на застрахователното обезщетение на ..., а не на ...., действително са се
осъществили. В допълнение следва да се отбележи, че въз основа на представените в хода на
процеса договор за особен залог от 15.05.2017 г. и приложение № 1 към него, удостоверение
от 16.04.2021 г. на ...., потвърждение за вписване в ЦРОЗ и нотариално заве... съгласие за
заличаване на вписването от 13.05.2021 г. може да се приеме, че към момента на
приключване на съдебното дирене по делото банкова институция вече не е имала качеството
на кредитор спрямо ищеца по силата на договор за банков кредит № 056-1120827/22.08.2016
г., за който се твърди да е бил отпуснат с цел заплащане на продажната цена за закупуване
на увреденото МПС, което от своя страна обосновава извод, че уговорките в добавък №
4704171220000950/2 към застрахователната полица вече не биха били приложими в
отношенията между страните.
Ето защо, въз основа на изложеното по-горе съдът приема, че ищецът ... се явява
легитимиран носител на вземането за заплащане на застрахователно обезщетение срещу
ответника .... за обезщетяване на вредите причинени на собствения му влекач с рег. № ...,
марка „...“, вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в ... застрахователно
събитие – „пожар“, поради което на по-нататъшно изследване в настоящото производство
подлежи въпросът относно неговия размер.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика, възприета с решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на
КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като принципът на обезвредата,
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се
купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ. В тази връзка по делото е
изслушано и прието основно и допълнително заключение на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист
в съответната област съдът кредитира, изясняващо, че кабината на процесния влекач и
предната му част са напълно изгорели, поради което същият не може да бъде възстановен, т.
е. налице е „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. При пълна загуба, както е в
настоящия случай, се изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на МПС
към момента на настъпване на събитието, намалена със стойността на запазените части.
4
Според експерта действителната стойност за възстановяване на щетите по влекач с рег. №
..., марка „...“, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 113
219 лв., а стойността на запазените части е 10 % и същата възлиза на 11 322 лв., като по този
начин размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 101 897 лв. От нея
следва да се приспадне сумата от 1 021,97 лв., представляваща дължима от застрахования
втора вноска от застрахователната премия с падеж – 19.04.2019 г. Това е така, тъй като от
представената застрахователна полица от 10.10.2018 г. се установява, че между страните е
било угово... разсрочено плащане на застрахователната премия. По делото не се спори, че
ищецът е заплатил първата вноска от нея, но същата не е била издължена изцяло от негова
страна, тъй като застрахователното събитие е настъпило още на 28.10.2018 г., т. е. преди
настъпване на падежа на втората вноска. В този случай застрахователят може да удържи
размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение – арг. т. 2
от раздел VI „Общи положения при изплащане на застрахователно обезщетение“ от общите
условия на застраховка ....“ на ответното дружество, според която при догово... разсрочено
плащане на застрахователната премия застрахования/застраховащият е длъжен да заплати
разсрочените вноски в пълен размер преди зиплащане на застрахователното обезщетение
или вноските се удържат в пълен размер от определеното обезщетение. При това
положение, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 100 875,03 лв., като по
делото е отделено за безспорно, че извънсъдебно ответникът .... е заплатил на ищеца сумата
от 94 622,83 лв., поради което той е останал задължен за разликата от 6 252,20 лв., до който
размер предявеният главен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
20 241,17 лв., или за размера от 13 988,97 лв.
Посочената по-горе сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.12.2020 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ главен дълг; 2/ изпадане на ответника в забава; 3/ размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 – непредставянето на данни за банкова сметка от страна на лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение. В случая, от представената по делото
кореспонденция е видно, че с писмо с изх. № 10536/22.11.2018 г. ответният застраховател е
уведомил ищеца, че след представяне на удостоверение от компетентните органи за
прекратяване на регистрацията на увреденото МПС, застрахователното обезщетение ще му
бъде изплатено. От отбелязването върху представеното по делото свидетелство за
регистрация – част I става ясно, че регистрацията на процесния влекач с рег. № ..., марка „...“
е прекратена на 05.12.2018 г., на която дата същият е предоставен на ответника ведно с
удостоверение с изх. № 1101/05.12.2018 г. на сектор „Пътна полиция“ – МВР – гр. Варна. В
същото време видно от съдържанието на добавък № 4704171220000950/2 ответният
застраховател е разполагал с данни относно банковата сметка, по която може да заплати
застрахователното обезщетение по процесната щета № 470418181857449. Нещо повече, в
хода на процеса от страна на ответника не е релевирано оспорване нито относно точния
момент на прекратяване на регистрацията на увреденото МПС – 05.12.2018 г., нито относно
предоставянето му от страна на застрахования на пълни и точни данни относно банковата
сметка, по която застрахователното обезщетение следва да се изплати. Ето защо, след
изтичане на срока по чл. 108, ал. 1 КЗ, а именно: 15 работни дни от 05.12.2018 г., а не
календарни, т. е. считано от 01.01.2019 г., а не от 21.12.2018 г., както се твърди от ищеца,
ответникът ..... е изпаднал в забава. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
5
електронен онлайн калкулатор, размерът на мораторната лихва върху общо дължимата
главница от 100 875,03 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия
в размер на 1 021,97 лв./, размерът на лихвата за забава, начислена за периода от 01.01.2019
г. до 07.03.2019 г., се равнява на сумата от 1 849,38 лв., до който първият предявен
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 456,81 лв., или за
размера от 607,43 лв., и за периода от 21.12.2018 г. до 31.12.2018 г. Също изчислен по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на мораторната лихва
върху дължимата главница от 6 252,20 лв., размерът на лихвата за забава, начислена за
периода от 08.03.2019 г. до 02.12.2020 г., се равнява на сумата от 1 104,55 лв., до който
вторият предявен акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3 581,56
лв., или за размера от 2 477,01 лв.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 911,24 лв. –
платена държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано. Релевираното възражение за неговата прекомерност е
неоснователно, тъй като претендираният размер от 1 300 лв. е под минималния такъв,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съдът прие, че в полза на ищеца не се следват
претендираните от него под формата на разноски за командировъчни за път от гр. Варна до
гр. София и обратно в общ размер на 550 лв., тъй като те нямат характер на съдебно-
деловодни разноски, които да са направени във връзка с воденето и развитието на
настоящото производство, а още по-малко да са сторени пред съда. Нещо повече, сам по
себе си фактът, че на два пъти ищцовото дружество е заплатило по банкова сметка на адв.
Д.Т. парична сума от общо 550 лв., посочвайки като основание за преводите:
„командировъчни по гр. дело № 67597/2021 г. по описа на СРС, 79 състав“ не доказва, че
така платените суми действително са послужили за възстановяването на разноски, които да
са сторени именно във връзка с настоящото дело, още повече, че в случая изобщо не става
ясно за разноски от какъв вид става въпрос. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 292,36 лв. – депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, значителният материален интерес по делото, както и фактическата и правна
сложност на същото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...да заплати на ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление:...., община Провадия, област Варна, на основание чл.
405, ал. 1 КЗ сумата от 6 252,20 лв., представляваща непогасена част от застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка ....“, обективиран в застрахователна
полица № ... г., за причинени имуществени вреди на влекач с рег. № ..., марка „...“,
вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в ... застрахователно събитие –
„пожар“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2020 г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 849,38 лв.,
6
представляваща лихва за забава върху сумата от 100 875,03 лв., начислена за периода от
01.01.2019 г. до 07.03.2019 г., както и сумата от 1 104,55 лв., представляваща лихва за забава
върху сумата от 6 252,20 лв., начислена за периода от 08.03.2019 г. до 02.12.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от
6 252,20 лв. до пълния предявен размер от 20 241,17 лв., или за размера от 13 988,97 лв.,
както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за разликата над уважения
размер от 1 849,38 лв. до пълния предявен размер от 2 456,81 лв., или за размера от 607,43
лв., и за периода от 21.12.2018 г. до 31.12.2018 г. и за разликата над уважения размер от
1 104,55 лв. до пълния предявен размер от 3 581,56 лв., или за размера от 2 477,01 лв.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на ...,
ЕИК....., със седалище и адрес на управление: ....., община Провадия, област Варна, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 911,24 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ...., община Провадия,
област Варна да заплати на ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 292,36 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7