Р Е Ш
Е Н И Е № 287/13.12.2019
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
10
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Гюмлиева
Прокурор:
Д.Георгиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 384 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „АУКЦИОН.БГ“ООД, със седалище и адрес на
управление:*, ж.к.***, ЕИК128582461, представлявано от управителя А.М.М.,чрез пълномощник адв.М.Т. ***,
със съдебен адрес:***, ***, срещу Агенция“Митници“, ЦМУ, гр.София 1202, ул.***,
с цена на иска 1000(хиляда)лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди в резултат от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №44/2018/2019г. на Главен
директор на ГД“Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция“Митници“,
с Решение на Районен съд Ямбол по АНД №394/2019г., потвърдено с Решение по
КАНД№124/2019г. на Административен съд Ямбол, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.10.2019г.(датата на влизане в сила на решението на АдмС Ямбол) до окончателното й изплащане.Претендират се и
разноските по настоящото дело.Вредите са за заплатено адвокатско възнаграждение
за оспорване на НП пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание,
ищецът „АУКЦИОН.БГ“ООД, гр.Ямбол, редовно призован, се представлява адв.М.Т. ***. Моли съдът да приеме, че исковата претенция е основателна и доказана.Счита, че
от събраните по делото писмени доказателства се установяват елементите от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - налице е незаконосъобразен акт, визираното в исковата молба наказателно
постановление, отменено с влязло в сила решение; настъпила е вреда от този акт;
налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат, а именно, заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалването на този акт.
Ответникът, Агенция“Митници“,
ЦМУ, гр.София, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Г.С.. Застъпва становище
за неоснователност и недоказаност на исковата молба по съображения, че с
договорите за правна помощ не се доказва заплащане на адвокатско
възнаграждение. Представя писмен отговор по исковата молба с доводи, че не са
налице елементите от фактическия състав на отговорността – настъпила вреда в патримониума на ищеца и наличие на причинно-следствена
връзка между твърдяната вреда и отмененото наказателно постановление. Сочи, че
само адвокатското възнаграждение, което е платено в хода и до приключване на
устните състезания в последната съдебна инстанция по проверка
законосъобразността на обжалваното НП, може да бъде квалифицирано като пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна дейност на административния орган
по налагане на административно наказание. Договорите за правна помощ,
непредставени към исковата молба, не представляват доказателства, годни да
установят, че ищецът е претърпял имуществена вреда, която да е пряка и
непосредствена последица от отмененото НП. Договорът за правна защита е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за ищеца факти, и като такъв
не се ползва с материална доказателствена сила, няма
достоверна дата и не удостоверява, че плащане на адвокатския хонорар е
действително извършено. Жалбата, по която е образувано АНД №394/2019г., е подадена
от управителя на „АУКЦИОН.БГ“ООД, *, в тази връзка прави и възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита предявения иск за обезвреда за причинена вреда, представляваща извършен разход за
адвокатски труд в размер на 1000лв. за изцяло неоснователен и недоказан,
предвид акцесорния характер на иска за заплащане за
лихва, счита последния също за неоснователен. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение и по настоящото дело.
Участващият по делото
прокурор от ЯОП дава заключение за основателност на исковата молба.
Като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Искът е допустим, като предявен от лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление,
изразяващи се в направените в хода на съдебното му оспорване разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7
от ЗОДОВ искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред
Административен съд - Ямбол, който е компетентният съд и по мястото на
увреждането, и по седалището на увредения.
Съдът намира, че
предявеният иск за претърпени имуществени вреди е доказан и в тази връзка – основателен,
по следните съображения:
Фактическият състав на
обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4
от ЗОДОВ във връзка с член
1, ал.1 от същия закон включва следните елементи:
1. Отменен като
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника;
2. Причинени
имуществени/неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от акта,
действието или бездействието;
3. Причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилите вреди.
Съдът намира за
безспорно доказано наличието на отменен административен акт на ответника. Пред
Районен съд Ямбол е било образувано АНД №394/2019г.по
жалба на „АУКЦИОН.БГ“ООД, *, против Наказателно постановление №44/2018/2019 на
Главен директор на Главна дирекция“Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ
на Агенция Митници, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция
в размер на 2000лв., за нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове.
Делото е приключило с Решение №169/09.07.2019г. на ЯРС за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Съдебният акт на ЯРС е оставен сила с Решение №118/23.10.2019г. по
КАНД№124/2019г. на Административен съд Ямбол и е влязъл в сила от датата на
касационното решение. Следователно налице е първата предпоставка – отменен като
незаконосъобразен санкционен акт на ответника с влязъл в сила съдебен акт на
23.10.2019г..
Налице е и втората
предпоставка – претърпяна от ищеца имуществена вреда. В производството по
обжалване на НП пред ЯРС жалбоподателят „АУКЦИОН.БГ“ООД, * е бил представляван
от адвокат М.К.Т. ***, за което по АНД№394/2019г. на ЯРС е наличен договор за
правна защита и съдействие от 10.05.2019г., с вписано договорено и внесено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.(л.9 от АНД №394/2019г. на
ЯРС). В производството пред касационната инстанция по КАНД№124/2019г. на
Административен съд Ямбол касаторът „АУКЦИОН.БГ“ООД, *
е бил представляван също от адвокат М.К.Т. *** въз основа на сключен договор за
правна защита и съдействие от 01.10.2019г., с вписано договорено и внесено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.(л.23 от КАНД №124/2019г. на
ЯАС).
Възражението на
ответника, че заплащането на адвокатското възнаграждение не е доказано, съдът
счита за неоснователно. По въпроса за разноските в исковото производство ВКС се
е произнесъл с Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 год. на ВКС по ТД № 6/2012
год. на ОСГТК. В него е прието, че когато адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой, този факт следва да бъде изрично отразен в договора за правна
помощ, т.е. в договора следва да е налице вписване за извършено плащане на
възнаграждението в брой и самият договор следва да е приложен по делото, като в
този именно случай той има характер на разписка, с която се удостоверява и
доказва, че страната не само е договорила, но и действително е заплатила в брой
посоченото в договора адвокатското възнаграждение/т.1 от ТР №6 от 2013 г. по ТД
№6/2012 год. на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС/. Оригиналите на договорите
за правна помощ и съдействие, сключени между „АУКЦИОН.БГ“ООД, * чрез управителя
на дружеството и адвокат М.К.Т. ***, се съдържат в кориците на АНД№394/2019г.
на ЯРС и на КАНД №124/2019г на ЯАС, в тях е вписано извършено плащане в брой на
адвокатското възнаграждение, съотв. договорите са
подписани от клиента и от адвоката, вписани са и номерата на конкретните дела. С
оглед на това съдът приема, че
договореното адвокатско възнаграждение е било платено именно за правна
защита на ищеца в рамките на въззивното производство
по оспорване на Наказателно постановление №44/2018/2019г. на Главен директор на
ГД“Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция“Митници“ и в
производството за касационна проверка на Решение №169/09.07.2019г. на ЯРС.
Общият размер на
разноските за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции е 1000лв.
и този размер се претендира с исковата молба. Заплатеното възнаграждение по
договора за правна помощ и съдействие по КАНД №124/2019г на ЯАС е в минималния
размер от 300 лв. по чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на ВСС(Наредбата на
ВСС). Ответникът по делото сочи, че в случая се следва минималният размер на
адвокатско възнаграждение и за положения труд на адвоката по АНД№394/2019г. на
ЯРС, тъй като заплатеният от ищеца адвокатски хонорар от 700 лв. е необоснован.
В тази връзка прави възражение за неговата прекомерност. В случая, изчислен по
правилото на чл.7, ал.2 от Наредбата на ВСС, към което препраща чл.18, ал.2 от
същата наредба, минималният размер на адвокатско възнаграждение с оглед на
материалния интерес(имуществена санкция от 2000 лв.) възлиза на 370 лв.. Същевременно няма пречка между
страните по договора за правна помощ да се уговори по-високо възнаграждение. Това
е допустимо и е обичайна практика, основана на чл.36 от Закона за адвокатурата,
според който адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор
между него и клиента. Този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата
на ВСС, а когато е по-висок от минималния трябва да бъде справедлив и обоснован. Действително
договорът за правна помощ по АНД№394/2019г. на ЯРС е с дата 10.05.2019г., т.е. след
подаване на жалбата до ЯРС против НП, на 22.03.2019г., но адвокат М.К.Т. *** е
взела участие в проведените по делото две открити съдебни заседания на
10.05.2019г. и на 10.06.2019г., изразила е становище по съществото на спора,
същата е изготвила и отговор по подадената от Главна дирекция“Митническо
разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция Митници касационна жалба срещу
Решение №169/09.07.2019г. на ЯРС по АНД№394/2019г., постъпил в ЯРС с вх.№13683/23.08.2019г. С
оглед на това съдът счита, че платеното адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие по АНД№394/2019г. на ЯРС в размер на 700 лв. не е
прекомерно и съответства на положения труд от адвоката.
Третата предвидена в
закона предпоставка – причинно-следствена връзка между отмененото наказателно
постановление и направените разноски по неговото обжалване, е пряка и
непосредствена, тъй като разходите по оспорване са направени във връзка с
извършен по отношение на него съдебен контрол за законосъобразност. След като
ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените
разходи за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от
издаденото НП, по аргумент, че причина за развилото се съдебно производство е
наличието на порочен санкционен акт, срещу който ищецът е трябвало да се защити
и да избегне настъпването на неблагоприятни правни последици. С оглед на това,
ангажирането на адвокатска защита по АНД№394/2019г. на ЯРС и по КАНД№124/2019г.
на ЯАС, е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и
интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по
т.д. № 2/2016 г. Спорът за законосъобразност на наказателното постановление е
приключил с влязло в сила съдебно решение преди изменението на Закона за
административните нарушения и наказания досежно
разпоредбата на чл.63, ал.3 (ДВ, бр.94 от 2019г.), в тази връзка ищецът към
датата на приключване на производството
по оспорване на наказателното постановление с влязъл в сила съдебен акт
(23.10.2019г.) не е разполагал с процесуален способ да претендира разноски в
рамките на образуваните административно-наказателни дела, поради което
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г. в
конкретния случай е приложимо.
Претенцията за законна
лихва върху сумата на обезщетението като предявен акцесорен
иск, също следва да се уважи. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
на ВКС(т.4 от решението), началният момент на дължимост
на лихва е датата на влизане в сила на отменителното
решение досежно наложеното административно наказание,
от която дата в случая(23.10.2019г.) се претендира лихва.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по
настоящото производство общо в размер на 425(четиристотин двадесет и пет) лева,
представляващи 25лв. от заплатената държавна такса и 400лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение(л.6-7 и л.21 от настоящото дело), дължими
на основание специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, която урежда
отговорността на ответника за разноски. Заплатеният адвокатски хонорар по
настоящото дело (400 лв.) е близък до минималния по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(300
лв.), адв.Т. е изготвила исковата молба по делото, представлявала
е ищеца в проведеното на 10.12.2019г. открито с.з., възнаграждението е
заплатено в брой на датата на сключване на договора за правна помощ(30.10.2019г.),
която е и датата на постъпване на
исковата молба в съда, поради което не е налице основание за намаляването му
като прекомерно. Дължимата по делото
държавна такса е уредена със специалните правила на чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл. чл.
2а, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - по искове за
обезщетение по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди се събира такса от юридически лица в размер на 25 лв.
Ищецът е платил като държавна такса по делото сума в размер на 50лв., т.е.
надвнесъл е сума в размер на 25 лв. за държавна такса, като с два отделни
превода от 30.10.2019г. чрез ПОС-терминал в Адм.съд
Ямбол е платил 10лв. и 40лв., но не е налице основание надвнесената сума да се
възлага като разноски на насрещната страна по делото, тъй като е недължимо
платена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция“Митници“,
ЦМУ, гр.София 1202, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на „АУКЦИОН.БГ“ООД, със седалище и адрес
на управление:*, ж.к.***, ЕИК128582461, представлявано от управителя А.М.М., сумата от 1000(хиляда)лева, представляващи обезщетение
за имуществени вреди за заплатен адвокатски хорорар,
в резултат от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№44/2018/2019г. на Главен директор на ГД“Митническо разузнаване и разследване“
в ЦМУ на Агенция“Митници“, с Решение на Районен съд Ямбол по АНД №394/2019г.,
потвърдено с Решение по КАНД№124/2019г. на Административен съд Ямбол, ведно със
законната лихва върху сумата от 1000(хиляда)лева, считано от 23.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция“Митници“,
ЦМУ, гр.София 1202, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на „АУКЦИОН.БГ“ООД, със седалище и адрес
на управление:*, ж.к.***, ЕИК128582461, представлявано от управителя А.М.М., сумата от 425(четиристотин двадесет и пет) лева,
представляваща разноски в настоящото производство – 25 лв. за държавна такса и
400лв. за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на „АУКЦИОН.БГ“ООД, със седалище и адрес на управление:*,
ж.к.***, ЕИК128582461, представлявано от управителя А.М.М.,
да бъде осъден ответника Агенция“Митници“, ЦМУ, гр.София да му заплати разноски
за заплатена държавна такса по адм.д.№384/2019г. на
ЯАС за горницата над 25 лв. до претендирания размер
от 50 лв., тъй като сумата е недължимо платена.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете