О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 537/25.3.2019г. град Варна
Районен съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав,
на
двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година,
в
закрито заседание в състав председател съдия Георги Митев,
като
разгледа ЧНД № 1147/2019 година по описа на съда,
установи
следното:
Производството е образувано на основание чл.244 от НПК.
На 08.09.2015 г. е започнато досъдебно производство №
1691/2015 г. по описа на Трето РУ при Областна дирекция на МВР Варна срещу
Неизвестен извършител по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК за това, че на
27.09.2013 г. в гр.Варна причинил на С.Г.Г. лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди.
На 30.01.2019 г. с постановление на прокурор Н.Недков
от Районна прокуратура Варна наказателното производство по досъдебното
производство е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК – поради неразкриване
на извършителя на престъплението.
На 12.02.2019 г. С.Г.Г. е
депозирал жалба до Районен съд Варна, в която твърди, че постановлението на
прокурор Недков е незаконосъобразно и необосновано и моли съда за неговата
отмяна.
Съдът, след като се запозна с материалите от
досъдебното производство, в изпълнение на задължението си за контрол по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за спиране на
наказателното производство, установи
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице -
пострадал от престъплението. Тъй като от данните по делото не се установява
кога пострадалия е получила препис от прокурорския акт, който е предмет на
обжалване в настоящето производство, следва да се приеме, че жалбата е подадена
в срока по чл.244 ал.5 от НПК. Предвид гореизложеното съдът намира, че
разглеждането на жалбата е допустимо.
Досъдебно производство № 1691/2015 г. по описа на Трето
РУ при Областна дирекция на МВР Варна е започнато и водено по чл.131 ал.1 т.12
вр.чл.130 ал.1 от НК срещу неизвестен извършител.
Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 27.09.2013 г. жалбоподателят управлявал личния си
лек автомобил Форд Сиера с рег.№ В 1656 СХ, като бил сам в автомобила. При движение по
бул.Сливница в гр.Варна бил застигнат от лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В 2779, управляван от мъж на видима възраст между 26-34 години,
висок около 180-185, с атлетично телосложение, мургаво лице. Водачът на автомобила спрял пред него и отишъл до
жалбоподателя, като през отворения му прозорец му нанесъл няколко удара с юмрук
в областта на лицето. После отворил шофьорската врата и му нанесъл още няколко
удара в областта на лицето и лявото рамо и го ритал по краката. Докато
извършвал тези действия крещял на жалбоподателя „Защо не тръгваш?“. По време на
инцидента покрай св.Г. преминали множество автомобили, но никой не спрял и не
му се притекъл на помощ.
Още същият
ден св.Г. отишъл на преглед в ДКЦ I Света
Клементина ЕООД-Варна, където бил прегледан от съдебен лекар Б.П.и му било
издадено Съдебномедицинско удостоверение № 25/2013 г. Според заключението на
същото по време на инцидента Г. е получил хематом по вътрешната повърхност на
лявата буза и венците на 3-5 зъби на долната челюст, кръвонасядания и ожулвания
по лявото рамо. Според описаното в медицинското удостоверение тези травматични
увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота -
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство/ДП/ Съдебномедицинска експертиза № 29/2018 г. /т.2 л.61-62 от ДП/
от д-р С.М.– лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ Света Анна-Варна АД е
видно, че при инцидента на 27.09.2013 г. С.Г. е получил контузия на долната
челюст, травматичен оток и кръвонасядане по лявата половина на лицето,
кръвонасядане по вътрешната повърхност по лигавицата на лявата буза и венеца,
кръвонасядане и ожулване по лявото рамо. Тези травматични увреждания са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при
удари с юмруци в описаните области и са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
На 30.09.2013 г. Г. подал жалба за случая в Трето РУ
при ОД на МВР Варна, като посочил управлявания от нападателя лек автомобил като лек автомобил Фолксваген Голф, бял на цвят, с
регистрационен номер В 2779, като не
успял да види последните букви на номера.
От изготвената разпечатка /т.2 л.8 от досъдебното
производство/ е видно, че на това описание отговаря единствено лек автомобил
Фолкваген Голф, бял на цвят, с рег.№ В 2779 КВ, собственост на И.В.Д..
В хода на досъдебното производство на 05.10.2015 г.
св.Г. бил разпитан като свидетел /т.2 л.16 от ДП/, като същият въпреки изминалия
период от време депозирал подробни показания за случая, като дал и описание на
извършителя, но посочва, че не е сигурен, че ако го види повторно би могъл да
го разпознае. Г. е бил сам в автомобила и не може да посочи други свидетели на
инцидента. Там вече посочва като регистрационен номер на автомобила Фолксваген
Голф В 2779 КВ.
На 08.06.2017 г. С.Г. отново бил разпитан в качеството
на свидетел /т.2 л.40 от ДП/, като в този разпит той единствено потвърждава
автомобила, управляван от нападателя – Фолксваген Голф с рег.№ В 2779 КВ. В
протокол за разпит на свидетел от същата дата /т.2 л.42-43 от ДП/ св.Г. вече
твърди, че ако види повторно шофьора на лекия автомобил ще го разпознае. На
същата дата е проведено разпознаване на лица по фотоснимки /т.2 л.44-46 от ДП/,
при което на св.Г. са били представени 6 броя фотоснимки, включително и на И.В.Д.,
при което Г. посочил фотоснимката на трето лице, за което заявил, че му
наподобява извършителя на деянието, но не може да го разпознае категорично.
На 20.12.2018 г. е разпитан в качеството на свидетел Ю.
М..Ю./т.2 л.119 от ДП/. В своите показания Ю. заявява, че
през 2009 година е закупил лек автомобил Фолксваген Голф с варненски
регистрационен номер, който не помни, отИ.В.Д.с
пълномощно. Не са съставяли договор за покупко-продажба. Не е прехвърлял собствеността
на автомобила на свое име. Управлявал автомобила няколко месеца, след което го
предоставил за ползване на баща си. Баща му е управлявал автомобила около една
година, претърпял с него пътнотранспортно произшествие, след което автомобилът
бил негоден за употреба и го предали за вторични суровини.Ю. живее постоянно и
работи в Германия, там се е намирал и по време на инцидента на 27.09.2013 г.
На 23.01.2019 г. С. Николов отново е разпитан в
качеството на свидетел, като потвърждава, че ако повторно види шофьора на
автомобила може да го разпознае. На същата дата е проведено разпознаване на
лица по фотоснимки, при което на Г. е бил представен фотоалбум с фотоснимки на
4 лица, между които и Ю. М..Ю., за които св.Г. посочил, че шофьорът на
автомобила не фигурира на нито една от снимките.
От докладна записка на полицай Николов от Трето РУ на
МВР /т.2 л.23 от ДП/ е видно, че няма записи от камерата за видеонаблюдение в
този район и че не са установени свидетели-очевидци на инцидента.
От изготвената справка за задграничните пътувания на Ю.
М..Ю. от Сектор Оперативен анализ и полицейска статистика при ОД на МВР Варна е
видно, чеЮ. е напуснал Република българия на
27.08.2013 г. /т.2 л.78 и л.121 от ДП/.
Разпитан като свидетел бащата на Ю.Ю.
– М.Ю. М. /т.2 л.122 от ДП/ потвърждава, че през 2009 година синът му Ю. закупил
лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В 2779 КВ с пълномощно, управлявал го
няколко месеца, след което заминал за чужбина и го оставил на него. Св.М. управлявал
автомобила около една година, след което претърпял с него пътнотранспортно
произшествие и автомобилът бил смачкан. Не пази документи за пътнотранспортното
произшествие. Предал автомобила за вторични суровини на фирма, за което също не
пази документи, като единствено свалил регистрационните номера на автомобила.
Не са върнали тези регистрационни табели в пътна полиция, защото това трябвало
да бъде направено от сина му, а той живеел в чужбина. След пътнотранспортното
произшествие до предаването му за вторични суровини автомобилът не се е движил,
не е предоставял на никого и не е използвал по никакъв начин регистрационните
табели на автомобила след призшествието. Св.М. представил на разследващия
полицей оригинал на пълномощно /т.2 л.124 от ДП/, с коетоИ.В.Д.упълномощава
Ю. М..Ю. да управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В 2779 КВ, да го
продава, включително и на себе си и да преупълномощава трети лица с тези права,
като пълномощното е заверено нотариално от нотариус Л.Г.с район на действие
Районен съд Варна под рег.№ 6487 на 22.06.2009 г. Св.М. предоставил и копие от
свидетелството за регистрация част II на
автомобила – т.2 л.127 от ДП.
Св.М. предоставил на разследващия полицай и двете
регистрационни табели на автомобила, на които бил извършен оглед на веществени
доказателства – т.2 л.128 от ДП и изготвен фотоалбум – т.2 л.131 от ДП.
Съдът счита, че постановлението на Районна прокуратура
Варна за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №
1691/2015 г. по описа на Трето РУ при Областна дирекция на МВР Варна е
обосновано.
Тъй като няма свидетели-очевидци на деянието и записи
от видеокамери на мястото, единствените данни за извършителя на престъплението
се съдържат в свидетелските показания на С.Г.Г., в
които той дава общо описание на извършителя без конкретни отличителни белези и
посочва, че е управлявал лек автомобил Фолксваген Голф, бял на цвят, с
регистрационен номер В 2779, като не
успял да види последните букви на номера. От направената справка по тези данни
е направен извода, че те се отнасят за лек автомобил Фолксваген Голф, бял на цвят,
с рег.№ В
2779 КВ със собственик И.В.Д.. Въпреки че Д. не е разпитан по досъдебното производство
според съда това не е попречило за установяване на фактическата обстановка по
делото, тъй като от писмените и гласните доказателствени средства е установено,
че още през 2009 година Д. е продал автомобила на Ю. М..Ю..Ю.
в последствие предоставил автомобила за ползване на баща си – св. М.Ю. М.. Ю. М.ов и М. М. са разпитани в качеството на свидетели и не е
установено да имат касателство към извършеното престъпление.
При извършените разпознавания на лица по фотоснимки
пострадалият Г. не е разпознал И. Д. и Ю.Ю. като
извършители на престъплението.
Към момента са разпитани всички свидетели и са
извършени всички необходими и възможни процесуално-селдствени действия.
Постановлението на Районна прокуратура Варна за
спиране на наказателното производство по досъдебното производство не е
окончателен акт за решаване на делото. Дори и при спряно наказателно
производство, разследващите органи от МВР имат задължения на основание чл.245
от НПК да продължат издирването на извършителя на престъплението. Ако при
извършване на тези оперативно-издирвателни действия бъде открит извършителя или
се наложи извършването на нови следствени действия, то наказателното
производство може да бъде възобновено от прокурора при хипотезата на чл.245
ал.2 от НПК и да продължи разследването.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.244 ал.5
от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя жалбата на С.Г.Г. без
уважение като неоснователна.
Потвърждава постановлението на прокурор Н.Недков от
Районна прокуратура Варна от 30.01.2019 г. за спиране на наказателното производство
по досъдебно производство № 1691/2015 г. по описа на Трето РУ при Областна
дирекция на МВР Варна.
Определението не подлежи на протест и обжалване.
Да се изпратят съобщения на Районна прокуратура Варна
и С.Г.Г..
Досъдебно производство № 1691/2015 г. по описа на Трето
РУ при Областна дирекция на МВР Варна да се върне на Районна прокуратура-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :