Решение по дело №52/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260072
Дата: 26 май 2021 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20215000500052
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260072

                                         гр. Пловдив, 26.05.2021 г.

 

            Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                      Председател: Вера Иванова

                                                             Членове: Катя Пенчева

                                                                              Величка Белева

 

            при секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 52/2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответниците по спора В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – ********** срещу Решение № 260 080 от 11.11.2020 г., пост. по гр.д. № 19/2020 г. на Окръжен съд – С.З.в частта, с която:

 Прието е за установено по отношение на ответниците В.че ищцата Н.М.П., ЕГН – ********** по силата на договор за дарение от 28.06.2013 г. и запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, обективирани в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело № ***/2013 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ ***на НК и район на действие при СтРС, е титуляр на вещното право на ползване върху следния недвижим имот, а именно:  Самостоятелен обект в сграда / СОС / – апартамент № */****/, по актуален административен адрес и кадастрална карта, а по документи за собственост апартамент № *-* /буква „*“ –***** римско/, разположен на * - ** (*****) етаж, от масивната четириетажна жилищна сграда с партерен и терасовиден етаж, построена в дворно място, находящо се в гр. С.З., ул. „Г. № ** - *, със застроена площ на апартамента от 99,25 кв.м., състоящ се от: дневна - столова, кухненска ниша, коридор, баня, тоалетна, две спални и три тераси, с граници и съседи на жилището (по нотариален акт): от север - двор; от запад - двор; от изток - улица и от юг - апартамент № *-*, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор *************, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : самостоятелен обект с идентификатор № *************; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор № **************; и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор № *************; заедно с прилежащото му избено помещение № * (***), разположено на партерния етаж от горепосочената сграда, с площ от 4,83 кв.м (четири цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра), с граници и съседи (по нотариален акт): от север - двор; от запад - свободно пространство; от изток - улица и от юг - двор, заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № * (****), както и заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № *************по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-1 от 07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

Осъдени са ответниците В.на основание чл. чл.108 от ЗС вр. с чл.111 от ЗС да  предадат на  Н.М.П. владението върху този имот;

Осъдени са ответниците В.на основание чл. 59 от ЗЗД да заплатят на ищцата Н.М.П. сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, съставляваща обезщетение за лишаването й от ползването на имота за периода от 08.09.2019 г. до 08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2020 г. / датата на предявяването на иска /  до окончателното изплащане;

Осъдени са ответниците да заплатят на Н. М.П. деловодни разноски в размер на 2 151, 82 лева.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението в обжалваните негови части, искането – за отмяната му в тези части и постановяване на решение от въззивния съд за отхвърляне на исковете. Претендират направените и за двете инстанции деловодни разноски.

Въззиваемата П. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Претендира направените за въззивното производство разноски.

Съдът установи следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 вр. чл. 111 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД от Н.М.П., ЕГН – ********** срещу синът й В.Т.В., ЕГН – ********** и неговата съпруга С.Т.В., ЕГН – **********.

Ищцата е претендирала да бъде признато по отношение на ответниците че на основание договор от 28.06.2013 г. за дарение на недвижим имот със запазване за нея на вещното право на ползване пожизнено и безвъзмездно върху подарения имот / обективиран в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело № ***/2013 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ ***на НК и район на действие при СтРС / е титуляр на това вещно право; да бъдат осъдени ответниците да й предадат имота като на титуляр на вещното право на ползване върху него; да бъдат осъдени да й заплатят обезщетение в размер на сумата 700 лв. за лишаването й от възможността да упражнява това свое право за период от 08.09.2019 г. до 08.01.2020 година.

Поддържа че e предоставила процесния имот на ответниците за лично ползване / да живеят в него / отпреди да дари на сина си „ голата собственост„ с цитирания договор. Това фактическо състояние се запазило и след тази дата, като съвместно с тях лично ползвала жилището, разполагала с ключ от него, държала свои вещи в него. След 28.06.2013 г. освен в този имот живяла и в имот на дъщеря си – който й дарила на същата дата / 28.06.2013 г. / със запазване правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху една стая. Сама избирала кога, в кое от двете жилища и за колко  време лично да упражнява учреденото / запазеното / си право си ползване. През 2019 г., отивайки в дарения на сина й процесен имот установила че ключалката на входната врата е сменена и след разговор с ответниците разбрала че чрез това си действие те съзнателно препятстват достъпа й до жилището. С нотариална покана от 03.09.2019 г., получена лично от сина й – В.В., поискала от ответниците да освободят жилището и да й го предадат в качеството й на титуляр на вещното право на ползване върху него, а дотогава да й заплащат обезщетение за лишаването й от възможността да го ползва в месечен размер от 400 лева. И до настоящия момент имотът не й е предаден, а за периода от 08.09.2019 г. до 08.01.2020 г. / исковия период / ответникът В.В. заплащал месечни суми по банковата й сметка в размер под така претендираните и дължимата разлика за посочените четири месеца възлиза на 700 лева.

Ответниците са депозирали отговор за неоснователност на исковете. Възразяват че вещното право на ползване не принадлежи на ищцата защото: 1/ тя се е отказала от него и 2/ това й право е погасено поради неупражняването му в петгодишен срок / чл. 59 ал. 3 предл. второ от ЗС /, считано от датата на учредяването / запазването / му – 28.06.2013 г.. Поддържат че от така посочената дата ищцата е избрала да упражнява само правото си на ползване върху дарения на дъщеря й имот, съответно не е упражнявала това си право по отношение на неговия имот. Постоянно и непрекъснато, считано от 28.06.2013 г. живее при дъщеря си, никога не е живяла и не е искала да живее в дарения на сина й имот - процесния. В тази насока се поддържа и че ответниците, а не ищцата като задължено към фиска лице, са заплащали дължимите за този имот местни данъци и такси, както и че те са направили значителни подобрения в него, които съществено увеличили стойността му.

От фактическа страна е безпротиворечиво установено следното:   

С договор за дарение от 28.06.2013 г., обективиран в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело № ***/2013 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ ***на НК и район на действие при СтРС, Н.М.П., ЕГН – ********** е дарила на сина си В.Т.В., ЕГН – ********** следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда / СОС / – апартамент № */****/, по актуален административен адрес и кадастрална карта, а по документи за собственост апартамент № *-* /буква „*“ –***** римско/, разположен на * - ** (*****) етаж, от масивната четириетажна жилищна сграда с партерен и терасовиден етаж, построена в дворно място, находящо се в гр. С.З., ул. „Г. № **-*, със застроена площ на апартамента от 99,25 кв.м., състоящ се от: дневна - столова, кухненска ниша, коридор, баня, тоалетна, две спални и три тераси, с граници и съседи на жилището (по нотариален акт): от север - двор; от запад - двор; от изток - улица и от юг - апартамент № *-*, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор *************, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : самостоятелен обект с идентификатор № *************; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор № **************; и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор № *************; заедно с прилежащото му избено помещение № * (***), разположено на партерния етаж от горепосочената сграда, с площ от 4,83 кв.м (четири цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра), с граници и съседи (по нотариален акт): от север - двор; от запад - свободно пространство; от изток - улица и от юг - двор, заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № * (****), както и заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № *************по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-1 от 07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Със същия нотариален акт Н.М.П. е запазила вещното право на ползване и обитаване на дарения имот пожизнено и бъзвъзмездно.

С договор за дарение от 28.06.2013 г. , обективиран в н.а. № ***, том **, рег. № ****, н.д. № ***/2013 г. на същия нотариус – Д.Н., с рег. № ***, Н.М.П. е дарила друг свой имот в гр. С.З.– също апартамент, жилище, на дъщеря си П.И.Р., ЕГН – **********, като е учредила право на ползване върху същия на внука си / сина на надарената / М.Р.Р., запазила е за себе си  правото на ползване и обитаване върху една стая от имота и сервизните помещения, като страните са договорили че ползването ще се осъществява съвместно от дарителката, надарената и ползвателя М.Р..

С нотариална покана от 03.09.2019 г. – връчена на ответника В.В. на 08.09.2019 г., ищцата Н.М.П. е изискала в петдневен срок, считано от получаване на поканата да й се предостави за ползване жилището, находящо се в гр.С.З., ул. „Г.” № **, ет.*, ап.*, от което е лишена чрез смяната на бравата на входната врата. Заявила е до предаване на имота да й заплаща наем-обезщетение от 400,00 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата.

Видно от представените от ответниците операционни бележки на „Б.***“ ЕАД от 08.10.2019 г., 08.11.2019 г., 09.12.2019 г, 14.01.2020 г., 06.02.2020 г., 09.03.2020 г., 08.04.2020 г. и 12.05.2020 г., ежемесечно ответника С.Т.В. е нареждала по сметката на Н.М.П. суми в размер от по 300,00 лв., с основание за плащане “ издръжка от В.Т.В.“. Въпреки така отразеното основание ищцата не оспорва получаването на тези суми като такива, погасяващи / частично / чрез плащане претенцията й за заплащане на обезщетение в размер на пазарния наем на имота.

От представените от ответниците приходни квитанции на Община С.З.от 18.12.2014 г., 11.12.2015 г., 23.11.2017 г., 14.12.2017 г. и 27.03.2019 г. се установява, че дължимите за процесния недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ул. „Г.” № **, ет.*, ап.*, за периода 2013 година-2018 година местни данъци  и такси за битови отпадъци са били заплатени от ответника В.Т.В. като данъчно задълженото за тях лице.

От заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза се установява, че размера на средния пазарен наем за процесния недвижим имот, с подобренията в него, за периода 08.09.2019 г. до 08.01.2020 г. възлиза на 1 640,00 лв., или по 410,00 лв. месечно, а без подобренията – на 1 080,00 лв., или по 270,00 лв. месечно.

Ищцовия свидетел Й.Ж.М.депозира показания че  са приятелки с ищцата от близо 40 години. Знае за апартамента на улица „ Г. „ № **, който Н. има от 1996 г. – 1997 г. и че до миналата година е живяла постоянно там заедно със сина и снахата. Последно свидетелката й е ходила на гости в този апартамент през 2017 г., синът й в този момент го нямало в жилището. После Н. й се оплаквала да има проблеми със снахата, както и че към днешна дата / свидетелката разпитана в с.з. на 29.09.2020 г. / няма ключ от апартамента, тъй като синът й е сменил бравата. Свидетелката знае и за друг апартамент на Н., в който живее  дъщеря й със семейството си. Знае също така че дъщеря й е в Г. от 2014 г. и че Н. полага грижи за по малкото й дете.

Ищцовия свидетел П.А.В.депозира показания да познава ищцата от 30 години. Знае че тя е закупила два апартамента в гр. С.З., които впоследствие подарила на сина и дъщеря си, но с право да ги ползва до живот. Живеела в апартамента на сина си, който е на улица Г., като В.я е виждала и в този на дъщеря й на улица С.К.Б., в съседство с който свидетелката живее. Там се грижела за внучка си, тъй като дъщеря й е на работа в Г.. През 2016 г. свидетелката я видяла да пуши на терасата на апартамента на улица Г. и по този повод разбрала и че това е второто й жилище, дадено на сина. Било през май 2016 г., Н. й казала че подготвят абитуриентски бал на внучката – дъщерята на сина й. Миналата година / свидетелката е разпитана в същото съдебно заседание / разбрала от ищцата че е постоянно при дъщеря си защото вече няма ключ от апартамента на сина - сменили бравата на входната врата. Знае че във връзка с това е изпратила нотариална покана  към сина си да уредят доброволно отношенията си, но това не е станало. Дава точно описание на местоположението на апартамента в сградата и как се стига до него.

Свидетелят Т.С.Г.депозира показания да познава ищцата от 2000 г.. Имали съседни места в село М., които обработвали. Прибирали се заедно в града с колата на ищцата . При едно от пътуванията свидетелката по покана на Н. се качила в апартамента на В. / ответника /, където ищцата останала. Дава точно описание на апартамента и неговото местоположение. Н. отсядала в апартамента на сина си, но имала и друг апартамент, който е дала на дъщеря си и където също живеела. През 2013 г. претърпели катастрофа, която на Н. се отразила зле, разболяла се. След болницата живяла няколко дни при дъщеря си, после се преместила в апартамента на сина си. За нея се грижили снахата и дъщерята. През 2014 г. свидетелката я посетила именно там и видяла че е настанена в самостоятелна стая, свързана с кухненски бокс. В близост до жилището имало градина, свидетелката я извеждала на разходка.Отношенията със снаха й били добри, била уважавана от тях. След като се възстановила отишла да живее при дъщеря си. Свидетелката твърди че брата и сестрата се разбрали че тя ще живее и при едните, и при другите. Свидетелката е посещавала Н. и в другото й жилище – на дъщерята. Там тя живеела в една стая заедно с внучка си. През 2014 г. – 2015 г. и след това свидетелката рядко поддържала контакти с ищцата. Последно се видели през 2016 г. и Н. й се оплакала че не може да влиза в апартамента на сина си, тъй като няма ключ.

Свидетелят Р.М.Р.депозира показания че е съпруг на дъщерята на ищцата. Последната имала апартамент на улица С.К.Б., а през 1996 г. се включила и в друг на улица Г., нотариалния акт за който получила през 2003г. Не бил годен за живеене, синът й постепенно направил подобренията и се установил да живее там със семейството си. През 2013 г. Н. надарила децата си, като на дъщеря си дала апартамента на улица С.К.Б., а на сина си този на Г. – така както им ги предоставила за ползване отпреди даренията. Запазила си правото на ползване и върху двата апартамента и живеела и в единия, и в другия. В. я лишил от достъп миналата година / свидетелят разпитан в с.з. на 29 септември 2020 г. /, като сменил бравата и не й дал ключ. Дотогава баба му имала достъп до апартамента, оставала да спи там, държала свои вещи там. През май 2016 г. за абитуриенткия бал на внучка си / дъщерята на В. / била там няколко дни. Свидетелят депозира показания съпругата му да е работа в Г. от 5 години, последните две години да не се е връщала в Б. и Н. му помага за децата.

Свидетелите на ответниците З.Б.С.и В.Р.И. депозират показания че живеят в жилищната кооперация на улица Г. № ** от 2006 г., оттогава и понастоящем в процесния апартамент на първия етаж на сградата живеят само ответниците В. и съпругата му Т., които живеели там отпред свидетелите да се нанесат. Други хора и конкретно ищцата не е живяла в този апартамент. Само веднъж, преди 7 – 8 години свидетелят И.твърди да е видял Т. и ищцата / когато тогава видимо била здравословно недобре / на входа на сградата,  а свидетелят С.да я е видял за пръв и единствен път миналата седмица / свидетелят разпитан в с.з. на 29.09.2020 г. / на улицата, под терасата на жилището на В..                                                             

  При така установеното от фактическа страна съдът е уважил иска, като е намерил за неоснователни възраженията на ответниците за погасяване на вещното право на ползване поради отказ на ищцата от него / липса на такъв по реда и във формата на чл. 99 предл. второ вр. чл. 100 ал. 1 от ЗС / и поради неупражняването му в срока по чл. 59 ал. 3 предл. второ от ЗС. Изложени са правни доводи в насока че вещното право на ползване може да се упражнява не само лично, но и чрез трети лица – възмездно или безвъзмездно, със знанието и съгласието на титуляра на правото. В случая се установява както лично ползване чрез обитаване на имота от ищцата – което не е задължително да е постоянно, така и ползване на имота с нейно знание и съгласие от ответниците - сина й и неговата съпруга, на договорно основание – заем за послужване. За осъществяване на личното ползване – макар и не постоянно, са кредитирани показанията на ищцовите свидетели, съответно не са кредитирани тези на ответниците. Изложените в насока осъществяване на правото от ищцата чрез други лица – ответниците по делото на договорно основание, доводи са във връзка с безспорно установените факти че същите да са ползвали имота безвъзмездно със съгласието на ищцата отпреди същата да им прехвърли правото на собственост върху него на 28.06.2013 г. и запазването на това фактическо състояние без промяна и след тази дата, което несъмнено сочи и обосновава извод за съществуваща между страните облигация по чл. 243 и следв. от ЗЗД. Този извод не се опровергава от  факта че ответниците, а не ищцата като ползувател, са заплащали дължимите за имота местни данъци и такси, нито от факта че ищцата е титуляр на вещно право на ползване и върху друг имот, в който преимуществено е живяла. Облигацията по чл. 243 и следв. от ЗЗД е прекратена с получаването от ответниците на нотариалната покана да освободят имота и да го предадат на ищцата, поради което и считано от  датата на получаване на поканата те са в имота без правно основание, съответно осъдителния иск по чл. 108 вр. чл. 111 от ЗС е основателен. Относно осъдителния иск по чл. 59 от ЗЗД е прието  дължимото обезщетение да е в претендирания  размер от 400 лв. месечно – общо 1 600 лв., но тъй като по делото е безспорно установено ответниците да са заплатили същото в размер от 1 200 лв. / по 300 лв. за всеки един от четирите месеца, формиращи исковия период/, искът е уважен за разликата от  400 лева.

Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно като  постановено в противоречие със закона и необосновано. Показанията на ищцовите свидетели съдът безкритично възприел, без да отчете съдържащите се в тях съществени противоречия. Така според свидетелите М.и В.Н. живяла при сина си до  миналата / 2019 / година, а според свидетеля Р.– тя е живяла постоянно в апартамента на дъщеря си и само временно – за по няколко дни, оставала с преспиване в апартамента на сина си. Налице били противоречия между показанията на свидетелите М.и Р.относно отвършването и обзавеждането на процесния апартамент. Първата депозирала показания това да е направено от ищцата, а вторият – от ответника В.. Налице били и вътрешни противоречия в показанията на свидетеля Г.относно факта кога ищцата е лишена от достъпа до процесното жилище чрез смяна на бравата на входната врата и относно факта свидетелката лично да й е ходила на гости в апартамента на сина й. Относно първия Г.депозирала показания че Н. й се оплакала да няма ключ от жилището след боледуването си  / което е било 2013 г./, а впоследствие – че  оплакването е било през 2016 г.. Относно втория че от една страна свидетелства за свои посещения в апартамента при Н., а впоследствие заявява да е ходила в апартамента на дъщеря й, но не й в апартамента на В. / ответника /. Показанията на свидетеля Р.били кредитирани без да се отчита че е съпруг на дъщерята на ищцата, което съставлявало нарушение на чл. 172 от ГПК. Поддържа се още че съдът не оценил факта че ищцата не е декларирала вещното си право ползване върху процесния апартамент и не е заплащала дължимите за него местни данъци и такси, съответно факта че последните са заплащани от ответниците като явна демонстрация на необезпокоявано осъществяване от тях върху жилището владение, считано от 28.06.2013 г.  – в която връзка и показанията на свидетелите С.и И., притежаващи и обитаващи апартаменти в същата сграда, като на база тези установени по делото факти съдът  следвало да формира извод че вещното право на ползване може да се погаси освен поради неупражняването му в срока по чл. 59 ал. 3, предл. второ от ЗС и поради придобиването му по давност от другиго – в случая от ответниците, които – според тях, са добросъвестни владелци и като така процесното вещно право на ищцата са придобили с изтичането на краткия давностен срок от 5 години.  В тази връзка се поддържа че фактическата власт на ответниците върху апартамента не е на приетото от договорно основание заем за послужване, тази облигация не е установено по делото, като и самата ищца не се позовава на нея.  

Жалбата е неоснователна, съответно обжалваното решение е правилно по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Безспорно ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо на всеки, вкл. и на собственика на имота и последният като сключил сделката, съгласно която вещното право на ползване принадлежи другиму  е длъжен да се съобразява с него. 

Няма пречка в полза на едно лице да е учредено / запазено / вещно право на ползване върху повече от един имот, законът не възвежда ограничение досежно броя на имотите, върху които лицето да притежава  вещни права на ползване.

Безспорно ограниченото вещно право на ползване се погасява с неупражняването му в срок от пет години – чл. 59 ал. 3, предл. второ от ЗС.  

Безспорно упражняването на това вещно право включва  осъществявана от неговия титуляр фактическа власт както лично, така и чрез трети лица - в т.ч. и собственика, които титулярът е допуснал в имота възмездно или безвъзмездно, упражняването на правото чрез трети лица е проявление на влюченото в съдържанието на вещното право на ползване плодоползване на вещта / чл. 56 ал. 1 предл. второ от ЗС / . Няма законова пречка вещното право на ползване да се упражнява  едновременно и лично, и чрез третите лица -  в т.ч. и собственика, със знанието и съгласието на носителя на правото.   

 Безспорно личното ползване на правото от неговия титуляр не се изчерпва с осъществявано от последния обитаване / живеене / в имота - което не е задължително да е постоянно, съответно може да бъде временно, като проявления на лично ползване са притежаването на ключ от имота,  държането на свои вещи в имота, посещаването и отсядането в него по всяко време и други фактически действия, материализиращи факта на лично упражняване на правото от неговия титуляр.

В случая – както правилно е приел окръжния съд, ищцата е упражнявала учреденото си / запазено / вещно право на ползване върху процесния апартамент съвместно с ответника – сина си В. / на когото е прехвърлила правото на собственост / и неговото семейство / съпругата и също ответник  С. и тяхната дъщеря/. Те са допуснати от ищцата да живеят безвъзмездно в апартамента още преди да го дари на сина си. Този факт е безспорно установен не само от показанията на ищцовите свидетели, но и от показанията на ангажираните от ответниците свидетели С.и И., според които В. и семейството му живеят в апартамента отпреди 2006 г..Показанията на ищцовите свидетели за осъществяваното от страните по делото съвместното ползване не са -  противно на твърдяното от въззивниците, противоречиви. Свидетелят В.не депозира показания ищцата до 2019 г. да е живяла само в апартамента, който е дарила на сина си и чак след лишаването й от достъпа до него / през 2019 г. според тези показания /  да е отишла при дъщеря си. Напротив – показанията на В.са че до 2019 г. тя е живяла в апартаментите и на сина, и на дъщерята, а след това само в апартамента на последната по причина на сменената от сина й брава на неговия апартамент. С оглед което тези показания не са в противоречие с показанията в същия смисъл, депозирани от свидетеля Р., а също и от свидетелката Г.. Показанията на свидетеля М., според които ищцата живяла постоянно в апартамента на сина си до 2019 г. / когато той я лишил от достъп / действително са в противоречие с показанията на останалите ищцови свидетели, според които Н. е пребивавала там временно, а през останалото време – при дъщеря си. Но това противоречие не обосновава извод за неупражняване от ищцата на правото на ползване върху процесния апартамент, доколкото показанията на тази свидетелка не са че ищцата не го е ползвала и същевременно факта на осъществявано от нея ползване – лично и чрез ответниците, е в достатъчна степен установен от показанията на свидетелите В., Г.и Р.. Разпоредбата на чл. 172 от ГПК не въвежда абсолютна забрана за кредитиране показанията на роднините, а само изискване тези показанията да се преценят от съда във връзка с всички други данни по делото, с оглед възможна тяхна заинтересованост от изхода на спора. В случая такава заинтересованост по отношение на свидетеля Р.не се установява / не се и твърди/, а показанията му са в съответствие с тези на останалите свидетели на ищцата, които са без родство. Свидетелят Г.не е депозирала показания да не е ходила при ищцата в апартамента на сина й, нито тя да е била лишена от достъпа до него по време на боледуването й.   Напротив – посочила е няколко случая да е била там на гости на ищцата, последните от които датиращи от 2013 г. и 2014 г. – когато Н. имала здравословни проблеми, че през 2014 г. я е извела от апартамента за разходка в близкия до него парк, както и че Н. е била лишена от достъп до това жилище след това и конкретно през 2016 г..Показанията относно това кой е извършвал СМР в имота са неотносими към спора по делото и конкретно факта на упражняването на вещното право на ползване. Данните по делото сочат че тези СМР касаят привеждането на имота в годен за ползване по предназначението му вид / жилище / след предаването му от строителя и са извършвани отпреди учредяването/ запазването / на вещното право на ползване от ищцата и по време когато тя е била собственика на имота – според показанията на свидетелите на ответниците В. и С., ведно с дъщеря си са живели в апартамента отпреди 2006 г.. Дори подобрения да са извършвани и след 28.06.2013 г. този факт сам по себе си не отрича установеното по делото  осъществяване от ищцата на процесното й право на ползване на имота - лично и чрез ответниците, упражнявано съвместно и едновременно, макар и не постоянно от нейна страна, а временно доколкото преимуществено е живяла в апартамента на дъщеря си. Така фактическата власт на ответниците съставлява безвъзмездно ползване на имота от и за ищцата и сочи на договорно основание по чл. 243 и следв. от ЗЗД – както правилно е приел окръжният съд. С оглед този начин на упражняването на правото й, показанията на С.и И.че не са виждали ищцата да живее в апартамента не обосновават извод същата да не  е упражнявала процесното свое право, съответно същото на това основание и предвид разпоредбата на чл. 59 ал. 3 предл. 2 от ГПК да се е погасило. Подобен извод - с оглед установеното по делото упражняване на вещното право на ползване, не се обосновава и от факта че ответниците са заплащали дължимите за апартамента местни данъци и такси, макар съгласно чл. 57 ал. 1 от ЗС ищцата да е задълженото за тях към фиска лице. Възражението на ответниците че факта на заплащане от тях на тези данъци и такси и факта на явно и необезпокоявано упражняваната от тях фактическа власт върху апартамента следвало да бъде преценена и коментирана от  съда и в насока да са придобили вещното право на ищцата по давност в краткия 5 – годишен срок като добросъвестни владелци не се коментира. Това възражение е възведено за първи път във въззивната жалба, тоест несвоевременно и като така е преклудирано.

Предвид изложеното обжалваното решение по иска по чл. 108 вр. чл. 111 от ЗС е правилно и се потвърждава. Правилно е и се потвърждава и решението в частта, с която е уважен иска по чл. 59 от ЗС – доколкото възраженията срещу него са само във връзка с възраженията ищцата да не е титуляр на вещното право на ползване, съответно самостоятелни такива не се възвеждат.

С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата страна се присъждат направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1 200 лв. – възнаграждение за един адвокат.

Предвид изложеното съдът     

 

                                          Р    Е   Ш   И

 

Потвърждава Решение № 260 080 от 11.11.2020 г., пост. по гр.д. № 19/2020 г. на Окръжен съд – С.З.в частта, с която е Прието за установено по отношение на В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – ********** че Н.М.П., ЕГН – ********** по силата на Договор за дарение от 28.06.2013 г.  със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване - обективиран в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело № ***/2013 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ ***на НК и район на действие при СтРС, е титуляр на вещното право на ползване върху следния недвижим имот, а именно:  Самостоятелен обект в сграда / СОС / – апартамент № */****/, по актуален административен адрес и кадастрална карта, а по документи за собственост апартамент № *-* /буква „*“ –***** римско/, разположен на * - ** (*****) етаж, от масивната четириетажна жилищна сграда с партерен и терасовиден етаж, построена в дворно място, находящо се в гр. С.З., ул. „Г. № **-*, със застроена площ на апартамента от 99,25 кв.м., състоящ се от: дневна - столова, кухненска ниша, коридор, баня, тоалетна, две спални и три тераси, с граници и съседи на жилището (по нотариален акт): от север - двор; от запад - двор; от изток - улица и от юг - апартамент № *-*, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор *************, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : самостоятелен обект с идентификатор № *************; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор № **************; и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор № *************; заедно с прилежащото му избено помещение № * (***), разположено на партерния етаж от горепосочената сграда, с площ от 4,83 кв.м (четири цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра), с граници и съседи (по нотариален акт): от север - двор; от запад - свободно пространство; от изток - улица и от юг - двор, заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № * (****), както и заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № *************по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-1 от 07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК; Осъдени са В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – ********** на основание чл. чл.108 от ЗС вр. с чл.111 от ЗС да  предадат гореописания имот на Н.М.П., ЕГН - **********; Осъдени са В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – ********** на основание чл. 59 от ЗЗД да заплатят на Н.М.П., ЕГН - ********** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, съставляваща обезщетение за лишаването й от ползването на гореописания имот за периода от 08.09.2019 г. до 08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2020 г. / датата на предявяването на иска /  до окончателното изплащане и са Осъдени В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – ********** да заплатят на Н. М.П. деловодни разноски в размер на 2 151, 82 лева.

Осъжда В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – ********** да заплатят на Н.М.П., ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1 200 / хиляда и двеста / лева – възнаграждение за един адвокат.

Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Председател:                                            Членове: