Р Е Ш Е Н И Е
№ 87 07.04.2022 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на десети март две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №45 по описа за 2022 год,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството е образувано по
касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция,
чрез пълномощника си по делото юриск. Н.С. срещу Решение №299/23.11.2021 год.,
постановено по АНД №1374/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора. Със
същото е отменено Наказателно постановление №11-01-389-2020 от 21.01.2021 год.
на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на Р.Т.Р.
*** е наложено административно наказание „глоба" в размер на 409.50 лева
на основание чл.256, ал.2 от Закона за обществените
поръчки за нарушение на чл.17, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3, т.2 във връзка с
чл.3, ал.1, т.2 от същия закон.
В касационната жалба се посочва,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че е безспорно установено,
че на 11.12.2019 год., санкционираното лице в качеството си на управител на
секторен възложител на обществени поръчки е подписал фактура на стойност
34 124.80 лв. без ДДС, с което е възложил обществена поръчка за доставка
на пет броя потопяеми помпи, като е поел задължение за извършване на разходи,
надвишаващи минималния стойностен праг по чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, без да е
приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка. С това си
бездействие Р. е нарушил нормата на чл.17, ал.1 от ЗОП. Правилно е прието от
районния съд, че са били налице нормативните основания субект, обект и
стойност, задължаващи възложителя да приложи предвидения в закона ред, което
обаче не е направено. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли
съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Стара
Загора и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателното
постановление. По отношение на присъдените разноски, твърди, че не е доказано
адвоката да е регистриран по ЗДДС, както и че искането за присъждане на
разноски не е направено своевременно.
Ответникът по жалбата Р.Т.Р., редовно призован, в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва жалбата
като неоснователна, а обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно.
Подробни съображения в тази насока излага в представената писмена защита по
делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение следва да
бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е
развило по жалба на Р.Т.Р. *** против Наказателно постановление №11-01-389-2020
от 21.01.2021 год. на Директора на АДФИ, с което на Р.Р. е наложено административно
наказание глоба размер на 409.50 лв. на основание чл.256, ал.2 от ЗОП за
нарушение на чл.17, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3, т.2във връзка с чл.3, ал.1,
т.2 от ЗОП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се обосновава на това, че на 11.12.2019 год. в гр.
Стара Загора, инж. Р.Т.Р., в качеството си на управител на „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД гр. Стара Загора и секторен възложител на обществени поръчки
по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП, е подписал за получил фактура №**********
от 11.12.2019 год. на стойност 34 124.80 лв. без ДДС, с което е възложил
обществена поръчка за доставка на пет броя потопяеми помпи Е8Р135/3В+МАС635С-8V,
като е поел задължение за извършване на разходи, надвишаващи минималният
стойностен праг по чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, без да е приложил предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява
или покана до определени лица, при условията и по реда на глава двадесет и
шеста от ЗОП, въпреки наличието на законови основания за това /субект, обект и
стойност/. Вместо това, поръчката е възложена директно, а разходът е доказан с
първични платежни документи по чл.20, ал.5 от ЗОП.
За да отмени наказателното постановление,
първоинстанционният съд приел, че наказателното постановление отговаря на императивните
изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а при реализирането на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват отмяната на наказателното постановление. Приел,
че неправилно като дата на нарушението е посочена 11.12.2019 год., а като
такава следва да се приеме, датата на подписването и получаването на проформа
фактурата – 30.10.2019 год., с която реално е поето задължението за
закупуването на потопяемите помпи. Установяването на точната дата на извършване
нарушението е от съществено значение за административнонаказателното обвинение,
тъй като неправилното й посочване води до недоказаност на същото и съответно до
отмяна на обжалването наказателно постановление. Приел е също така, че е
безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на Р.Р..
Излага подробни съображения, че не е налице крайна необходимост по смисъла на
чл.8 от ЗАНН във връзка с чл.11 от НК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Спор относно фактическата обстановка по делото не
съществува между страните, като не се оспорват фактите подробно отразени в
обжалваното наказателно постановление. Спорът е правен и касае съответствие на
наказателното постановление със законовите изисквания за това.
За да се даде отговор на това е необходимо да се
направи анализ на приложимите материално правни разпоредби.
Съгласно чл.256, ал.2 от ЗОП, възложител, който
възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме
задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния
стойностен праг по чл.20, ал.3, без да приложи предвидения в закона ред за
възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие
на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход
или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. Съгласно чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, възложителите
прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, с изключение на
услугите по приложение №2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв., а съгласно чл.17, ал.1
от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това.
Безспорно е по делото, че касаторът Р.Т.Р. е
управител на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД и като такъв се явява секторен
възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП. Въз основа на това, следва да
се приеме, че за него са задължителни разпоредбите на ЗОП при разходването на
средствата от страна на представляваното от него дружество. Ето защо когато се
получи заявка относно извършването на разход, следва да се направи анализ на
този разход и според неговата прогнозна стойност да се вземе решение каква
процедура да се спази при разходването на публичните средства. В конкретния
случай е било налице проведена процедура по реда на ЗОП за доставка на
потопяеми помпи Капрари, приключела с подписването на договор №П-ДЗ-21 от
04.09.2018 год. между „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Стара Загора и „Хени
България“ЕООД и който е бил действащ към момента на извършване на нарушението.
Нито във съставеният акт, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е направен анализ на събраните по преписката доказателства и въз
основа на този анализ да се изведе извод, че са налице законовите предпоставки
за провеждането на съответната процедура. Както актосъставителят, така и
наказващият орган са посочили механично издадените фактури, респективно
платежните нареждания. Въз основа на тях обаче не може да се обоснове извод за
наличието на законовите предпоставки за провеждането на олекотената процедура
за възлагане на обществената поръчка, тъй като с тях се разходват паричните
средства под предвиденият праг. Изчисляването на прогнозните стойности е
законово регламентирано подробно в чл.21 от ЗОП. Следвало е наказващият орган
да посочи според него, защо е приел, че е необходимо провеждането на
процедурата по договаряне, като посочи и въз основа на кои от посочените в
чл.21 от ЗОП способи е изчислил прогнозната стойност на поръчката. Това е така,
тъй като посочената като нарушена разпоредба на чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, борави
с това понятие и същото е елемент от фактическия състав на административното
нарушение.
Като изпълнително деяние е посочено в наказателното
постановление, че с подписването на фактура №********** от 11.12.2019 год.
касатора е поел задължение на обща стойност от 34 124.80 лв. без ДДС /40 949.76
лв. с ДДС/. Същото не се подкрепя от приложените по делото писмени
доказателства. Поетото задължение в такъв размер е осъществено с получаването
на проформа фактура №103/30.10.2019 год., издадена от „Кристал Уотър“ЕООД. Плащането
на същата е осъществено на две вноски – авансово в размер на 12 284.93 лв.
с ДДС, въз основа на фактура №**********/04.11.2019 год. на дата 01.11.2019
год. и на 11.12.2019 год. в размер на 28 664.83 лв. с ДДС, за което е
издадена фактура на същата стойност №**********/11.12.2019 год. В този смисъл,
към датата на поемане на задължението /както е посочено в наказателното
постановление - 11.12.2019 год., това задължение е било вече платено. С
издаването на посочената фактура се документира крайната стойност на доставката
и услугата извършени от „Кристъл уотър“ЕООД, но не се поема ново задължение,
което да бъде платено в бъдеще. Понятието поел задължение предполага
осъществяването на действия в бъдещето, които да се изразят в плащането на
някаква сума, но не и платена вече такава. Налице е противоречие между
фактическото описание на административното нарушение и неговата квалификация,
което е самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
За пълнота на изложението, съдът намира, че следва
да се изложи и следното. Посочената като санкционна разпоредба на чл.256, ал.2
от ЗОП, предвижда налагането на глоба на възложител, който възложи обществена
поръчка, като сключи договор или извърши
разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига
или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи
предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно
стойността на поръчката при наличие на основания за това. Ето защо административното
нарушение може да се прояви под три форми -
сключване на договор, извършване на разходи или поемане на задължение. В
конкретния случай, според наказващият орган административното нарушение е
осъществено чрез поемане на задължение, поради което и за същото следва да бъде
посочена конкретна дата, на която е поето това задължение. В конкретния случай,
това е датата 30.10.2019 год., когато е подписана и получена проформа фактура №103
от „Кристал уотър“ЕООД, а не както е посочил наказващият орган 11.12.2019 год.,
когато е издадена окончателната фактура №**********.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба, че
до 11.12.2019 год. няма нарушение, тъй като не са надвишени праговете на
доставката по ЗОП. Както и по-горе бе изложено, поемането на задължението за
изразходването на сумата е поето с подписването и приемането на проформа
фактурата. Подписването на платежните нареждания са фактически действия по
разходването на средствата, но с тях не се поема задължение, както е посочено в
наказателното постановление. Касае се не за еднократно разходване на средства –
с едно платежно нареждане, с което се надхвърля прага предвиден в ЗОП, а разплащане на поето задължение с две платежни
нареждания. В този смисъл, на посочената като дата на нарушение – 11.12.2019 год.,
ответника по касация е завършил фактическия на административното нарушение,
като е подписал и разплатил втората фактура №**********/11.12.2019 год., но
самото задължение е поето с подписването и приемането на проформа фактурата.
По отношение на направеното възражение относно
присъдените разноски по делото, съдът намира същите за неоснователни. На първо
място по делото е представен договор за правна защита и съдействие
№0233577/08.07.2021 год., в който договореното и платено в брой адвокатско
възнаграждение е в размер на 360.00 лв. с ДДС, искането за присъждане на
разноски е направено в проведеното открито съдебно заседание на 24.09.2021 год.
и липсва възражение от страна на касатора за прекомерност на същото. Ето защо
правилно са били присъдени разноски в размер на 360.00 лв.
Въз основа на изложените съображения, касационната
инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде оставено в сила.
От страна ответника по касация е направено искане
за присъждане на направените в касационните инстанция разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 360.00 лв. с ДДС, съгласно представеният договор
за правна защита и съдействие №0239935 от 07.03.2022 год. Направено е
възражение за прекомерност на същото от страна на касатора, което съдът намира
за неоснователно. Предвиденото минимално адвокатско възнаграждение за една
инстанция в конкретния случай с оглед на наложеното административно наказание
глоба, определено съгласно чл.18, ал.2 във връзка чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 300.00 лв., като съгласно §2а от ДР на Наредбата, върху същото се
начислява и ДДС.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №299/23.11.2021
год., постановено по АНД № 1374/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора,
като вместо него постанови:
ОСЪЖДА Агенция за държавна
финансова инспекция гр. София, представлявана от Директора Стефан Белчев да
заплати на Р.Т.Р., ЕГН ********** *** сумата от 360.00 /триста и шестдесет/
лв., представляваща заплатено по делото разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.