Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли,  29.11.2016 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на  седемнадесети ноември  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86  от ЗЗД.

 

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Община И. с ЕИК **** и с адрес: град И., ул.”***” №**, област Х., със съдебен адрес:***, чрез адвокат К.Т., представлявана от Кмета Д.О., против К.К.Щ. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че на 31.03.2015 година, Община И., чрез Кмета на Общината е сключила договор за предоставяне на К.К.Щ. с ЕГН: ********** ***, за временно и възмездно ползване на земеделска земя - шест поземлени имоти, а наемателя се е задължил да заплаща годишна  наемна цена в размер на 374 лева - до 01.10. авансово за следващата стопанска година. Съгласно чл. 5 от договора, ответника като наемател по договора е следвало да заплати наемна вноска за ползваните земеделски земи в срок не по-късно от 01.10.2015 година за стопанската 2015/2016 година .Ответника обаче, не изпълнил това свое договорно задължение - не заплатил договорения наем в срока по договора.С молба вх.№94-00-2793 от 24.11.2015 година ответника е поискал разсрочване на задълженията си за заплащане на годишен наем за стопанската 2015/2016 година по сключени договори. С Писмо изх.№94-002793/1 на ответника била дадена възможност да разсрочи задълженията си до 31.01.2016 година, като за целта било необходимо сключването на допълнителни споразумения към договорите за наем на земеделски земи. Въпреки това ответника не  заплатил дължимия наем за 2015/2016 година.Поради неизпълнение на задължението на ответника за внасяне/заплащане/ в срок до 01.10.2015 година наемната вноска за стопанската 2015/2016 година в размер на 374 лева, ищецът депозирал в Районен съд Харманли, Заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължими - главница, обезщетение за забава.Със Заповед № 216/ 24.06.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена в закрито съдебно заседание, проведено на 24.06.2016 год., по ч. гр. дело № 411/2016 год., по описа на Районен съд-Харманли, е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу ответника - К.К.Щ.,*** с ЕГН: ********** с който е осъдена да заплати на Община И. , сумата от 374 лева - главница, сумата в размер на 27.59 лева представляваща обезщетение за забава за периода 02.10.2015г. до 22.06.2016 г., ведно със законната лихва от 23.06.2016      г. до окончателното погасяване на задължението, както иразноски по делото  в размер на 25 лева ДТ, 150 лева адвокатско възнаграждение.Въз основа на представените - Заповед № 216/ 24.06.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от №304/24.06.2016 год., издадени по ч. гр. дело № 411/2016 год., по описа на Районен съд-Харманли, било образувано изп. дело по описа на ЧСИ Н. К., с район на действие ОС - Хасково, вписана в Камарата на ЧСИ, с рег. № 929, срещу ответника по настоящото дело. Депозирано било възражение по чл.414 от ГПК от ответника , против Заповед № 216/13.06.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като съдът е указал възможността да бъде предявен иск относно установяване на вземането. Моли съда да постановите съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответника /длъжника/- К.К.Щ.,*** с ЕГН: **********,*** с ЕИК *********, сумата в размер на 374 лева - главница по договор за наем на земеделска земя, сумата в размер на 27.59 лева представляваща обезщетение за забава за периода 02.10.2015г. до 22.06.2016 г., ведно със законната лихва от 23.06.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по делото в размер на 25 лева ДТ, 150 лева адвокатско възнаграждение -съгласно Заповед № 216/24.06.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , постановена по ч. гр. дело № 411/2016 год . по описа на PC - Харманли , въз основа на извлечение от счетоводните книги на Община И., с което се установява вземането на Община И. от длъжника К.Щ. на дължимата наемна вноска платима до 01.10.2015 година, за наем земеделска земя за стопанската 2015/2016 година. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Ответникът оспорва исковете, твърди , че  като недопустими, същите са и неоснователни. Твърди, че  на 08.07.2016г. с фактура №********** от 08.07.2016г.издадена от Община Ивайловград ответникът е заплатил на ищеца претендираната сума от същият предмет на настоящият спор в размер на 374.00 лв. представляващ наем за 2015/2016г, както и сумата от 29,32 лв. представляваща неустойки за просрочени суми по договор №3-000835 за наем с приходен касов ордер № ********** от 08.07.2016г. издадена от Община Ивайловград. Претендират се  деловодните разноски.

В съдебно заседание ищецът Община И. редовно призована, не изпраща представител. За тях се явява адвокат К.Т. от АК - Хасково, който поддържа предявените исковете и заявява, че сумата в размер на 374 лева е постъпила по сметката на Община И. на 08.07.2016г., която дата била посочена във фактурата.

В съдебно заседание ответникът К.К.Щ.,***,редовно призован, не се явява и не се представлява.

  След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.06.2016r. Община И. , представлявана от Д. Д.О. - Кмет ЕИК / код по БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр. И. ул."**" № * , чрез пълномощника си ада. К.Ц.Т., е депозирала заявление до Районен съд-Харманли за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, с приложени към него Извлечение от сметки и Договор за наем на земеделска земя, срещу К.К.Щ. ЕГН ********** ***. С разпореждане от 24.06.2016 г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на сумата 401.59лв. от които главница 374.00лв. и обезщетение за забава за периода 02.10.2015г. -22.06.2016r. - 27.59лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2016г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, в размер на 25.00лв. - внесена държавна такса и 150.00лв. адвокатски хонорар, която сума да бъде заплатена на кредитора от длъжника.

На 24.06.2016r. е издадена Заповед № 216 за изпълнение на парично задъл­жение и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са съобщени на длъжника от ЧСИ Николета Кавакова per. № 929 с район на действие, Окръжен съд-Хасково по образуваното от него изп. д. № 2016929 0401295 - с писмо обратна разписка връчено на 20.06.2016r., ведно с връчване на при­зовката за доброволно изпълнение.

В двуседмичния срок по чл.414 ГПК длъжникът е депо­зирал възражение на 01.08.2016г. е постъпило възражение от К.К.Щ. ЕГН ********** ***, на осн. чл. 414 ГПК, с което е оспорено вземането на кредитора. С възражението е направено искане за спиране на изпълнението на осно­вание чл.420 ал.2 от ГПК . Към възражението са приложени като доказателства: Дого­вор на наем на земеделска земя; Фактура № ********** и Удостоверение за липса на задължения издадено от Община И. - заверени като препис ксерокопия.

На основание чл.415 ал.1 от ГПК, съдът е указал на заявителя Община И., представлявана от Д.Д.О. - Кмет ЕИК / код по БУЛСТАТ***, че може да предяви иск, относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата за това държавна такса, като в този срок е депозирана исковата молба от заявителя, по която е образувано настоящото производство.

 По делото е приложено ч.гр.д.№411/2016 година по описа на Районен съд гр. Харманли, в производството по което, на основание чл.417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение с №216/24.06.2016 година.

Съгласно Договор за наем на земеделска земя от дата 31.03.2015 година, сключен между наемодателя Община И.,ищец в настоящото производството и наемателя К.К.Щ. ЕГН ********** ***, ответник в настоящото производство, наемодателят предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя шест поземлени имота, находящи се в землището на село Попско, за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2014 година за стопанската 2014/2015 година; наемната годишна вноска в размер на 374,00 лв. се плаща в касата на наемодателя не по-късно от 01.10. (началото на стопанската година), а за стопанската 2014/2015 година – до подписване на Договора като се приспада внесения депозит и  50% от  наемната цена за първата година.За следващите стопански години наемът е в пълен размер, а в зависимост от инфлационните процеси цената на наема може да се астуализира с допълнително споразумение.При забава от страна на наемателя при плащане на наемната цена се дължи неустойка в размер на законно установената лихва.

Депозирана е молба с вх.рег.№ 94-00-2793 от 24.11.2015г. от К.К.Щ. ЕГН ********** ***, за разсрочване на дължимата наемна цена.

С писмо изх. Рег.№94-00-2793/1 от 10.12.2015г. с издател Община И. и адресат К.К.Щ. ЕГН ********** ***,  наемател, последната е уведомена, че задължението за плащане на наем по договор за наем на земеделска земя може да се разсрочи най- късно до 31.01.2016г. и за същото следва да се сключи допълнително споразумение към договора за наем на земеделска земя.

От фактура № ********** от 08.07.2016г. издадена от община И., неоспорена от ищеца се установява, че К.К.Щ. ЕГН ********** *** е заплатила сумата в размер на 374,00лева за наем за 2015/2016г., а от  приходен касов ордер № **********/08.07.2016г. , издаден от Община Ивайловград се установява, че същата е заплатила неустойка за просрочени суми от 374,00 лева, към 08.07.2016г. в размер на 29,32 лева.Последният ордер не е оспорен от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място искът е допустим.

Установителният иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение. Депозираното писмено възражение от длъжника в установеният срок, обосновава правният интерес от предявяването на установителният иск по чл.422 от ГПК, който има за предмет установяване съществуване на  вземането на ищеца по отношение на ответника. Спазен е срокът по чл.415 ал.1 от ГПК за предявяване на иска и съответно в този срок са представени и доказателства пред съда,че искът е предявен.

По същество искът е неоснователен.

В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който произтича вземането. В конкретния случай, за да бъде уважен предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, както и че и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от Договора за наем, като следва да се докаже размера на задължението на ответника, основанието за пораждането му и настъпване на падежа.

Безспорно по делото се установява, че между страните  е бил сключен договор на 31.03.2015г. за наем на земеделски земи. По силата на този  договор  сключен между Община И., в качеството на наемодател и К.К.Щ. ЕГН ********** ***, в качеството на наемател на последния е предоставена земеделска земя на шест ниви в землището на с. Попско.Страните не спорят, че договорът е сключен за срок от десет  стопанска година, считано от 01.10.2014. до 01.10.2015г. Съгласно  чл. 5, ал.1, т. 1 от договора за ползването на земеделските земи, наемателят се е задължил да заплати наемна цена в общ размер на 374,00 лева, които се заплащат в касата на общината за настоящата година преди подписване на договора, а за всяка следваща година се заплащат авансово в срок до 01.10 годишната наемна цена в размер на 374,00 лева. Съгласно чл. 5, ал.1,т.2  от договора при забава от страна на наемателя при плащане на наемната цена се дължи неустойка в размер на законно установената лихва.

От фактура № ********** от 08.07.2016г. издадена от община Ивайловград, неоспорена от ищеца се установява, че К.К.Щ. ЕГН ********** *** е заплатила сумата в размер на 374,00лева за наем на земеделска земя за стопанската година 2015/2016г., като пълномощникът на ищецът в проведеното съдебно заседание на 17.11.2016г. изрично заявява, че посочената сума по фактурата е постъпила в касата на община Ивайловград.

От  приходен касов ордер № **********/08.07.2016г., издаден от Община И., неоспорен от ищеца се установява, че К.К.Щ. ЕГН ********** *** е заплатила неустойка, в размер на законноустановената лихва  за просрочената  сума от 374,00 лева, към 08.07.2016г. в размер на 29,32 лева. Настоящият състав с помощта на публикувания в интернет бг-калкулатор изчисли на 27,59лв., която сума обаче е надплатена вече от ответника  К.К.Щ. ЕГН ********** *** предвид факта, че има надвнесена сума в размер на 1,76 лв.

Съгласно т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 година, постановено по тълк.д.№4/2013 година, ОСГТК, в производството по чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по издадена Заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на Разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Ето защо следва да бъде прието за безспорно установено,че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 374,00 лева  наемна цена за стопанската 2015/2016 година по договор за наем на земеделска земя от 31.03.2015 г.; сумата от 27,59 лева, обезщетение за забава за периода от 02.10.2015г. до 22.06.2016г., поради което предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК за заплащане на сумата от 374,00 лева  наемна цена за стопанската 2015/2016 година по договор за наем на земеделска земя от 31.03.2015 г. и за сумата от 27,59 лева  обезщетение за забава за периода от 02.10.2015г. до 22.06.2016г. следва да се отхвърлят, като неоснователни поради погасяването им чрез плащане.

Съгласно ТР № 4 от 2013г. по т.д. №4/2013г на ОСТГК и Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I т. о., ТК „Съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе за отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.”

Безспорно по делото е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено от Община И. на 23.06.2016год., а стореното от длъжника К.К.Щ. ЕГН ********** *** плащане е извършено на 08.07.2016г. – обстоятелство, сочещо на безспорния извод, че последният е дал повод за завеждане на заповедното производство, поради което следва да понесе отговорността за разноските, направени от заявителя в размер на 175,00 лева, от които 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Макар и плащането да е извършено от длъжника преди получаване на  поканата за доброволно изпълнение, връчена му на 20.07.2016 год., безспорно е  обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението – 23.06.2016год., вземането на заявителя е било изискуемо и непогасено от длъжника. Извършеното от последния плащане по време на висящността на заповедното производство се явява правно ирелевантно относно отговорността му за разноските, доколкото е дал повод за образуване на заповедното производство, сторените в което разноски следва да се възложат на ответника/длъжника/. С оглед на това, следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца направените от последния разноски в заповедното производство.

 Съобразно изложените по-горе съображения, свеждащи се до това, че извършеното от ответника погасяване на задължението, чрез извършено плащане е сторено на 08.07.2016 год., а исковата молба е подадена на 19.08.2016 год., следва безспорния извод, че ответника с поведението си не е дал повод за образуване на исковото производство, поради което и на основание чл.78, ал.4, вр. ал.2 от ГПК сторените от него разноски в исковото производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Действително, нормата на чл.422, ал.1 от ГПК повелява, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но в тази връзка следва да бъде отчетено обстоятелството, че провеждането на  производство по установителния иск не се явява задължително при определени хипотези, като например при пропускане на срока за предявяването му, а така също и при заплащане на сумата, присъдена в заповедното производство. Целта на исковото производство е да се установи вземането, присъдено в заповедното производство, но в случаите, когато същото е погасено, поради плащане, предшестващо подаването на исковата молба, в която хипотеза попада и настоящия случай, делото се явява без предмет, при което следва да намерят приложение нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, от който текст предвижда, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Ето защо, съдът счита, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски в исковото производство.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Съдът

                                             Р Е Ш И:

 ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание по чл.422, ал.1,  вр.чл.79, ал.1, вр.232, ал.2 ЗЗД и чл.86  от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К.К.Щ. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземането на ищеца Община И. с ЕИК *** и с адрес: град И., ул.”**” №**, област Х., за сумите в размер на 374,00 лв., представляваща главница - неизплатена наемна цена по Договор за наем на земеделска земя за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2016 година до окончателното изплащане на главницата; 27,59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2015 година до 22.06.2016 година, за които суми е издадена срещу ответника Заповед №216/24.06.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като неоснователни.

ОСЪЖДА К.К.Щ. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ Община И. с ЕИК ** и с адрес: град И*, ул.”**” №*, област Х., сумата в размер на 175, 00 лв., представляваща направените по  ч.гр.д.№ 411/2016 година по описа на Районен съд – Харманли разноски по делото.

 ОСЪЖДА Община И. с ЕИК ** и с адрес: град И., ул.”***” №*, област Х., ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Щ. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 200,00 лв. направени по делото разноски пред първата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: