Решение по дело №563/2019 на Районен съд - Стара Загора

                  

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:              30.09.2019 година       град Стара Загора

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд        ПЪРВИ наказателен състав

На 18 септември                  Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                                 Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

Секретар: ПЛАМЕНА ЯНКОВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

а.н.дело № 563 по описа за 2019 година

 

                        Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24/002210 от 12.02.2019 година на Директор на Дирекция “Областна инспекция по труда” град Стара Загора, като незаконосъобразно.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                            СЪДИЯ:

 

 

Мотиви по а.н.дело № 563/2019 година

по описа на Районен съд - Стара Загора:

 

     Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

     Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-002210 от 12.02.2019 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на основание чл.414 ал.1 от КТ на вр. чл.416 ал.5 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.

     Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

     Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и моли да се потвърди издаденото НП.

     Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на страните и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление, приема следното:

     Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

 

НП е издадено след като е разгледана административно наказателна преписка по акт за нарушение на трудовото законодателство № 24-002210 от 15.01.2019 година, съставен от Е.М.Ж., Началник на отдел в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Стара Загора.

Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Стара Загора, след като разгледал административно наказателна преписка по акт за нарушение № 24-002210 от 15.01.2019 г., съставен от свидетелката Е.М.Ж., работеща като Началник на отдел в Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора е издал атакуваното НП.

В хода на извършена проверка на 20.12.2018 г. на обект ДП „Транспортно строителство и възстановяване” - Складова база Калояновец - с. Калояновец, общ. Стара Загора и на 15.01.2019 г. на представените в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, ул. „Стефан Караджа” № 8, ет.3, стая № 318 официални писмени документи, изискани с Призовка по чл.45, ал.1 от АПК с изх. № 775/20.12.2018 г.: - Ведомост за заплати за м. ноември 2018 г.; - Справка за изплатени трудови възнаграждения за периода от м. май 2018 г. до м. ноември 2018 г. включително на работещите в Складова база за Военновременни мощности - с. Калояновец, общ. Стара Загора с изх. № 23/15.01.2019г.; - Вътрешни правила за организация на работната заплата в ДП „Транспортно строителство и възстановяване”, утвърдени на 21.07.2016 г. от Главния директор на ДП „ТСВ”; - Колективен трудов договор между Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”; Синдикат „ТСВ” към КНСБ и Синдикат „Подкрепа” в сила от 01.07.2018 г., се установило, че ДП „Транспортно строителство и възстановяване” - Поделение Пловдив сьс седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.„Нестор Абаджиев” № 32, ЕИК 1308471160016, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда, не е изплатил в предприятието или по банков път на всички 9 (девет) работници и служители по трудово правоотношение в ДП „Транспортно строителство и възстановяване” - Складова база Калояновец - с. Калояновец, общ. Стара Загора (по приложен списък), с работно място: Складова база за съхранение на военновременни мощности - Калояновец, трудово възнаграждение за извършената от тях работа за месец ноември 2018г. в размер на общо 4 866.82 лв. (четири хиляди, осемстотин шестдесет и шест лева, осемдесет и две стотинки), представляващ 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от определената с Постановление № 316 от 20 декември 2017 г. на Министерски съвет, обн. ДВ бр.102 от 22.12.2017г. минималната работна заплата за страната, в срока, съгласно утвърдените на 21.07.201бг. от Главния директор на ДП „ТСВ” Вътрешни правила за организация на работната заплата в ДП „Транспортно строителство и възстановяване”, а именно: „чл.4. Работната заплата се изплаща в срок, определен съгласно действащия в ДП „ТСВ” Колективен трудов договор”, а сьгласно КТД в сила от 01.07.2018 г. между Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, Синдикат „ТСВ” към КНСБ и Синдикат „Подкрепа”: „чл.43. Работната заплата се изплаща на два пъти: -до 18 число на месеца - аванс за текущия месец; -   до 30 число на месеца - заплата за предшестващия месец.", т.е., до 31.12.2018 г. (30.12.2018 г. - неделя, почивен ден), в нарушение от 02.01.2019 г. (01.01.2019 г. - официален празник, почивен ден).

     В подкрепа на горното по делото са приети като писмени доказателства: - Ведомост за заплати за м. ноември 2018 г.; - Справка за изплатени трудови възнаграждения за периода от м. май 2018 г. до м. ноември 2018 г. включително на работещите в Складова база за Военновременни мощности - с. Калояновец, общ. Стара Загора с изх. № 23/15.01.2019 г.; - Утвърдени на 21.07.2016 г. от Главния директор на ДП „ТСВ” Вътрешни правила за организация на работната заплата в ДП „Транспортно строителство и възстановяване”; - КТД в сила от 01.07.2018 г. между Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, Синдикат „ТСВ” към КНСБ и Синдикат „Подкрепа” и са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Ж. и Г., които съдът кредитира с доверие като добросъвестни, логични и убедителни. Показанията изцяло кореспондират със събраните писмени доказателства.

  С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002210 от 15.01.2019 год., жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ („При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (легалната дефиниция на понятието „работодател” е дадена в пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил трудовото възнаграждение за месец ноември 2018 година на деветте си работника, в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, възлизащо на общо 4 866.82 лева, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, в срока съгласно утвърдените на 21.07.2016 година правила, (макар и да не е налице изрично позоваване от страна на административно-наказващия орган на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, съгласно последната работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа).

     Видно от гореизложеното, административно-наказателното обвинение не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно точно и ясно, за да гарантира адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и последващия съдебен контрол. Това е така, тъй като съгласно чл.245, ал.1 от КТ гарантирането на изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната са две различни хипотези в зависимост от особеностите на конкретния случай (например, когато 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя надхвърлят размера на минималната работна заплата за страната, работодателят е длъжен гарантира изплащането на трудовото възнаграждение именно в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение), но в случая наказващият орган се е позовал в НП и на двете хипотези, с което е допуснал неяснота във фактическото формулиране на административното обвинение.

Същевременно цитираната като нарушена разпоредба на чл.245, ал.1 от КТ визира единствено минималния размер на трудовото възнаграждение, чието изплащане работодателят е длъжен да гарантира, но не и срока за изплащането му. Последният е уреден именно в разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ – „в установените срокове”, имаща поради това пряка връзка с договорения такъв с индивидуалния трудов договор на работника/служителя, цитиран в НП, и датата на извършване на самото нарушение, но в случая същата не е посочена като нарушена във връзка с чл.245, ал.1 от КТ, с което наказващият орган е допуснал непълнота в юридическото формулиране на административно-наказателното обвинение.

     Предвид на това, съдът не следва да разглежда делото по същество. Дори и да приеме, че е извършено административно нарушение, то с оглед изложеното по – горе, не може да се обоснове наличието на законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

     Водим от изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът обяви решението си.

                       

 

  СЪДИЯ: