Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 20.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести административен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното
от съдия Кръстева адм.д. № 101/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.156, ал.1 от ДОПК във връзка със ЗДДФЛ и ЗЗО.
Административното дело е образувано въз основа на
жалба с вх.№ 1085/04.03.2020 г. подадена от Ю.В.С. с ЕГН********** ***, чрез
адв. Р.М. ***, против Ревизионен акт № Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019
г. на орган по приходите към НАП, потвърден с Решение № 20/10.02.2020 г. на
Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която за
периода 01.01.2013 -31.12.2017 г. са установени допълнително задължения на
жалбоподателя за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както
следва:
за 2013 г. в размер на 2567,97 лв. главница и лихва в
размер на 1445,57 лв.,
за 2014 г. в размер на 451,15 лв. главница и лихва в
размер на 208,12 лв.,
за 2016 г. в размер на 2345,14 лв. главница и лихва в
размер на 605,22 лв., и
за 2017 г. в размер на 641,48 лв. главница и лихва в
размер на 100,51 лв.,
както и вноски за здравно осигуряване на
самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 436,16 лв. главница и лихви в
размер на 68,34 лв.
В жалбата се иска отмяната на ревизионния акт като неправилен
и незаконосъобразен и необоснован. Доводите за това са, че жалбоподателят има обичайно
пребиваване в Р Германия и административният орган не е събрал служебно данни
за доходите му и тези на семейството му с източник Германия. Твърди се, че там
семейството му е получавало социална помощ и помощ за децата. Доказателства за
това са представени на органа, но той ги е обсъдил само като източник на
издръжка за семейството в чужбина. Твърди се, че е следвало да се изиска
информация от компетентните органи в Германия за наличието на трудови договори
и получавани от С. и семейството му
помощи и какъв е техният размер. По този начин административният орган не е
установил какви са били доходите от чужбина на жалбоподателя и дали те
съответстват на разходите и имуществото му.
Твърди се, че С. и семейството му са имали спестявания
от периода преди ревизията, както и са получавали средства от роднини.
Твърди се, че в следствие на това в обжалвания акт е направена
неправилен преценка, че е налице отклонение от данъчното облагане от страна на
ревизираното лице, и неправилно са установени процесните задължения за данък и
здравноосигурителни вноски.
В съдебно заседание по съществото на спора оспорващият
не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и
оставяне в сила на РА като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ревизията на доходите на Ю.В.С. е възложена със ЗВР №
Р-0400 **********-020-001 от 25.03.2019 г. Заповедта е връчена лично на С. на
10.04.2019 г. /лист 73 и 74/.
Предмет на ревизията са задълженията на С. за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
В хода на ревизията са направени насрещни проверки,
изискани са документи и обяснения от трети лица и от С..
На С. е връчено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от ревизираното лице № Р-04001119001825-040-001/26.03.2019 г.
/лист 78/ с искания по 23 точки за представяне на документи. Искането е получено лично от С. на 10.04.2019
г. /лист 82/.
Жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, което е
констатирано от административния орган /лист 83/. За това неизпълнение е
съставен АУАН № F490201/04.06.2019 г. /лист 84/.
Т.е. жалбоподателят е уведомен лично за започналото
производство, получил е искане за представяне на документи, подробно посочени в
23 точки, и не се е възползвал от възможността да представи пред
административния орган всички доказателства, с които разполага. Същият не е
предприел никакви процесуални действия за активно участие в ревизионното
производство в защита на своите права и интереси.
Съгласно чл. 56, ал.
1 от ДОПК по искане на органа по приходите ревизираното лице е длъжно да даде
писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното
производство. Ал. 2 предвижда, че, в случай че изисканите по реда на ал. 1
писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите
може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за
които не са дадени писмени обяснения.
Полученото лично от жалбоподателя искане съдържа изрично
предупреждение за последиците от
неизпълнението на това задължение, както и че може да бъде призован пред съда
при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален
кодекс.
За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-0400 **********-092-001/29.07.2019 г., връчен на М.Н., с
отбелязване в известието за доставяне „майка“, която очевидно е пълнолетно
лице, живеещо на същия адрес като жалбоподателя, и е приела съобщението със
задължение да му го предаде.
На 07.11.2019 г. пред административния орган е
подадено Възражение от адв. Р.М. /лист 35/, в което се твърди, че същият е пълномощник
на съпругата на ревизираното лице. Във възражението се прави искане за спиране
на ревизионното производство поради това, че ревизираното лице се намира в
затвор в Република Германия. Прави се искане за повторно връчване на
Ревизионния доклад ведно с протокола от извършените насрещни проверки.
Няма приложено пълномощно, с което адв. М. да е овластен
да представлява Ю.С. в ревизионното производство.
Ревизията приключва с издаването на оспорения в
настоящото производство Ревизионен акт /РА/ № Р-0400 **********-091-001 от 15.11.2019г.,
с който за периода 01.01.2013 -31.12.2017 г. на Ю.В.С. с ЕГН********** ***, са
установени допълнително задължения на жалбоподателя за данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва:
за 2013 г. в размер на 2567,97 лв. главница и лихва в
размер на 1445,57 лв.,
за 2014 г. в размер на 451,15 лв. главница и лихва в
размер на 208,12 лв.,
за 2016 г. в размер на 2345,14 лв. главница и лихва в
размер на 605,22 лв., и
за 2017 г. в размер на 641,48 лв. главница и лихва в
размер на 100,51 лв.,
както и вноски за здравно осигуряване на
самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 436,16 лв. главница и лихви в
размер на 68,34 лв.
Определеният за внасяне данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода е в резултат на несъответствие на получените
доходи и имуществено състояние и извършените от ревизираното лице разходи по
периоди, посочени подробно в РД, неразделна част от РА, както следва:
За 2013 г. – с 25679,65 лв. /лист 52/,
За 2014 г. – с 4511,50 лв. /лист 56/,
За 2016 г. – с 23451,55 лв. /лист 62/,
За 2017 г. – с 6972,56 лв. /лист 65/.
Данъчната основа за всяка година е определена на база
сумата на превишението, намалена с размера на предвидените по закон данъчни
облекчения.
Определените вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за 2017 г. са във връзка с обстоятелството, че лицето за
периода 01.01.2017 г. – 31.05.2017 г. е осигурявано като пенсионер, а за
периода 01.06.2017 г. – 31.12.2017 г. не е осигурявано на основанията, посочени
в чл.40, ал.1, 2 и 3 от ЗЗО, поради което е преценено, че за ревизирания период
същото подлежи на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. За периода 01.06.2017 г.- 31.12.2017 г. месечните вноски
за ЗО са в размер на 18,40 лева. Ревизираното лице е внасяло вноски за ЗО през
годината, като с оглед установения осигурителен доход е определен размер на
вноски ЗО за довнасяне от 463,16 лв. и лихва върху тях в размер на 54,52 лв.
РА е връчен на М.Г., „майка“, на 25.11.2019 г.
Срещу него на 04.12.2019 г., видно от пощенското
клеймо /лист 21/, е подадена жалба от адв. Р.М. /лист 19/, с приложено
пълномощно. Жалба е постъпила в ТД на
НАП Велико Търново на 06.12.2019г.
Горестоящият административен орган, след обсъждане на
възраженията на оспорващия и съпоставка на установените доходи, имущество и
разходи на лицето за периода 2013 - 2017 г., издава Решение № 20/10.02.2020 г.,
с което потвърждава акта като правилен и законосъобразен /лист 11 и следващи/.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК,
след изчерпване фазата на задължителния административен контрол. Оспореният РА
съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни
интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка
на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
РА № Р-0400 **********-091-001 от 15.11.2019 г. е
издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК по отношение на форма и
съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ревизионен
акт, такива не са релевирани и в жалбата. Спазена е процедурата по Глава ХV,
чл.113-120 от ДОПК.
Действително, издаването на РД е след изтичане на
срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК. Срокът е изтекъл 14 дни след 10.07.2019 г., на 25.07.2019
г., а РД е издаден на 29.07.2019 г. Но
установения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок се отразява единствено на годността
на събраните след изтичането на срока доказателства, стига извън срока да не е
променен органът - издател на акта в нарушение на изискванията, което не се
установява по делото.
Следва да се отбележи, че действително администрацията,
която следва стриктно и неотклонно да спазва процесуалните права, които водят
да практическото прилагане на принципа на защита – чл. 6, ал.3
от ДОПК, незаконосъобразно не е връчила екземпляри от протоколите за
насрещни проверки на ревизираното лице – чл. 45, ал.1,
изречение последно от ДОПК, като те са подробно описани като
приложения в РД. Това безспорно нарушение обаче не следва да се приема като
съществено, доколкото съдът е длъжен въз основа на всички факти и обстоятелства
да установи по същество дали актът е законосъобразен и дали установения с него
данъчен резултат е меродавния – чл. 160, ал.2
вр. с ал.4 от ДОПК,
а не е съществувала и пречка пред ревизираното лице по реда на чл. 28, ал. 2 от ДОПК да посочи в ревизионното производство електронен адрес за връчване на
съобщения, на който да получи РД ведно с цялата преписка.
На следващо място, въпреки задължението на ревизиращия
орган служебно да събира доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1
от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е
необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната,
задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им.
За обективно установяване на обстоятелствата от
значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили
процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД,
който е неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил събраните служебно доказателствата, тези,
представени от ревизираното лице и от други институции. В хода на ревизията са
предприети действия по извършване на насрещни проверки, както и са били
предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, включително
чрез изготвяне и изпращане на ИПДПОЗЛ до ревизираното лице.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
I. По оспорването на РА в частта, установяваща
задължения за внасяне на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Според чл.
123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал.
1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато (1) стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, и (2) направените
разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на
закона явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
Проверяващия орган е изискал информация от МВР за
влизанията и напусканията на страна от жалбоподателя и регистрираните на негово
име МПС и ППС, от оператори на мобилни услуги, доставчици на електроенергия и
ВиК-услуги, застрахователни дружество и банки, търговски дружества, Национален
осигурителен институт, Агенция по вписванията
и др. Въз основа на събраните данни са установени документираните
извършени от Ю.С. разходи в процесните периоди, както и получени от него
доходи. Събраните писмени доказателства са част от ревизионната преписка,
подробно са описани в съставения Протокол №ПФ-04001118000692-073-001/21.03.2019
г. за извършената проверка за съпоставка на имуществото и доходите на
физическото лице /лист 1 и следващи от Приложението по делото/.
1.
За периода 2013 г.: По делото е безспорно установено, че Ю.
С.
е извършил за 2013 г. разходи в общ размер 27873 лв., а е получил доходи в общ
размер 2214,17 лева, с което е налице надвишаване на имуществото и установените
разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за календарната
година с 25679,65 лева. В жалбата не са изложени конкретни възражения и не се
оспорва размерът на установените от проверяващите разходи за 2013 г.
1.1.
Същите са сбор от
следните разходи:
Разходи за издръжка за живот – 413 лв.
Комунални разходи по фактури от доставчици /в
ревизионното производство са направени ИПДСПО от трети лица и са предоставени
данни от доставчици на ВиК услуги, електроенергия, мобилни оператори и др./–
1188,89 лв.
Разходи по придобиване на движимо имущество – 25356,08
лв. /в периода ревизираното лице е придобила 9 ППС/.
Платени суми по задължения към трети лица – 640,59 лв.
Разходи по публични задължения /данъци, осигурителни
вноски, такси и др./ – 265,44 лв.
На база събраните в хода на ревизията доказателства, при
липса на представени в производството обяснения и доказателства от жалбоподателя,
установените разходи за 2013 г. са в общ размер 27873 лв., е посочен в оспорения РА.
1.2. Приходите на С. за 2013г., за които има безспорни
доказателства, са както следва:
Пенсия – 1665,98 лв.
Получени суми от трети лица – 548,19 лв.
Парични средства в началото на периода – 0,14 лв.
Парични средства в края на периода 20,96 лв.
В съдебното производство С. не прави никакви твърдения
относно периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.
Доколкото в съдебното производство въпреки
разпределението на доказателствената тежест не са представени никакви доказателства
от страна на С. оборващи констатациите в РД, съдът намира за правилни изводите
на ревизиращия екип за размера на установеното превишение между разходи и
приходи за периода.
2. За периода 2014 г.: По делото е безспорно установено, че Ю.С. е извършил
за 2014 г. разходи в общ размер 6695 лв., а е получил доходи в общ размер 2310,91
лева, с което е налице надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо
получените доходи и финансирания на лицето за календарната година с 4511,50
лева. В жалбата не са изложени конкретни възражения и не се оспорва размерът на
установените от проверяващите разходи за 2014 г.
2.1. Същите са сбор от следните разходи:
Разходи за издръжка за живот – 255 лв.
Комунални разходи по фактури от доставчици /в
ревизионното производство са направени ИПДСПО от трети лица и са предоставени
данни от доставчици на ВиК услуги, електроенергия, мобилни оператори и др./– 1101,94
лв.
Разходи по придобиване на недвижимо имущество – 2600
лв. /в периода ревизираното лице е придобило недвижим поземлен имот в
гр.Луковит, местността Панега/.
Разходи по придобиване на движимо имущество – 1212,61
лв. /закупил е товарен автомобил в Р Германия/.
Платени суми по задължения към трети лица – 799,78 лв.
Разходи по публични задължения /данъци, осигурителни
вноски, такси и др./ – 725,67 лв.
На база събраните в хода на ревизията доказателства,
при липса на представени в производството обяснения и доказателства от
жалбоподателя, установените разходи за 2014 г. са в общ размер 6695 лв., е посочен в оспорения РА.
2.2. Приходите на С. за 2014г., за които има безспорни
доказателства, са както следва:
Доходи от прехвърляне на имущество – 500 лв. /продажба
на ППС ремарке/.
Пенсия – 1785,80 лв.
Получени суми от трети лица – 25,11 лв.
Парични средства в началото на периода – 20,96 лв. по
банкови сметки.
Парични средства в края на периода 148,37 лв. по
банкови сметки.
В съдебното производство С. не прави никакви твърдения
и не представя доказателства относно периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.
Доколкото в съдебното производство въпреки
разпределението на доказателствената тежест не са представени никакви
доказателства от страна на С. оборващи констатациите в РД, съдът намира за
правилни изводите на ревизиращия екип за размера на установеното превишение
между разходи и приходи за периода.
На 18.05.2015 г. ревизираното лице сключва граждански
брак със С.Г.С., което обстоятелство е съобразено от ревизиращия орган за
данъчните периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
3. За
периода 2016 г.: По делото е безспорно установено, че Ю.С. е извършил
за 2016 г. разходи в общ размер 26098,87 лв., а е получил доходи в общ размер 2853,72
лева, с което е налице надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо
получените доходи и финансирания на лицето за календарната година с 23451,55
лева. В жалбата не са изложени конкретни възражения и не се оспорва размерът на
установените от проверяващите разходи за 2016 г.
3.1. Същите са сбор от следните разходи:
Разходи за издръжка за живот – 1435,56 лв.
Комунални разходи по фактури от доставчици /в
ревизионното производство са направени ИПДСПО от трети лица и са предоставени
данни от доставчици на ВиК услуги, електроенергия, мобилни оператори и др./– 771,49
лв.
Разходи по придобиване на недвижимо имущество – 22646
лв. /в периода ревизираното лице е придобило в режим на семейна имуществена
общност два броя сгради с площи 54 кв.м. и 60 кв.м. в гр.Луковит/.
Платени суми по задължения към трети лица – 242,16 лв.
Разходи по публични задължения /данъци, осигурителни
вноски, такси и др./ – 1003,66 лв.
На база събраните в хода на ревизията доказателства,
при липса на представени в производството обяснения и доказателства от
жалбоподателя, установените разходи за 2016 г. са в общ размер 26098,87 лв., е посочен в оспорения РА.
3.2. Приходите на С. за 2016г., за които има безспорни
доказателства, са както следва:
Доходи от прехвърляне на имущество – 1000,00 лв.
/продажба на МПС /.
Пенсия – 1853,72 лв.
Парични средства в началото на периода – 2,28 лв. по
банкови сметки.
Парични средства в края на периода 208,68 лв. по
банкови сметки.
Неоснователни и недоказани са възраженията на оспорващия,
че ревизиращият екип не е събрал данни и доказателства за евентуално получени
доходи от семейството на С. с произход Р Германия, тъй като съгласно чл. 116,
ал. 1 от ДОПК доказателствената тежест за обосноваване на тези възражения е на ревизираното
лице.
След издаване на РА, с подадената против него жалба са
представени документи за определяне размера на помощите за отглеждане на дете
на лицето С.С. за периода 23.09.2015 г. – 23.08.2016 г., като относим е само
периодът 01.01.2016 - 23.08.2016 г. и няма приложени доказателства за получаване
на сумите.
Доколкото в съдебното производство въпреки
разпределението на доказателствената тежест не са представени никакви
доказателства от страна на С. оборващи констатациите в РД, съдът намира за
правилни изводите на ревизиращия екип за размера на установеното превишение
между разходи и приходи за периода.
4. За
периода 2017 г.: По делото е установено, че Ю.С. е извършил за 2017 г.
разходи в общ размер 6470,43 лв., а е получил доходи в общ размер 337,90 лева,
с което е налице надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо
получените доходи и финансирания на лицето за календарната година с 6972,56
лева. В жалбата не са изложени конкретни възражения и не се оспорва размерът на
установените от проверяващите разходи за 2017 г.
4.1. Същите са сбор от следните разходи:
Разходи за издръжка за живот – 2023,66 лв.
Комунални разходи по фактури от доставчици /в
ревизионното производство са направени ИПДСПО от трети лица и са предоставени
данни от доставчици на ВиК услуги, електроенергия, мобилни оператори и др./– 1086,63
лв.
Разходи по придобиване на движимо имущество – 2954,67
лв.
Платени суми по задължения към трети лица – 70,91 лв.
Разходи по публични задължения /данъци, осигурителни
вноски, такси и др./ – 334,56 лв.
На база събраните в хода на ревизията доказателства,
при липса на представени в производството обяснения и доказателства от
жалбоподателя, установените разходи за 2017 г. са в общ размер 6470,43 лв., е посочен в оспорения РА.
4.2. Приходите на С. за 2017г., за които има безспорни
доказателства, са както следва:
Пенсия – 337,90 лв.
Парични средства в началото на периода – 208,68 лв. по
банкови сметки.
Парични средства в края на периода 1048,71 лв. по
банкови сметки.
Неоснователни и недоказани са възраженията на оспорващия,
че ревизиращият екип не е събрал данни и доказателства за евентуално получени
доходи от семейството на С. с произход Р Германия, тъй като съгласно чл. 116,
ал. 1 от ДОПК доказателствената тежест за обосноваване на тези възражения е на
ревизираното лице.
След издаване на РА, с подадената против него жалба са
представени документи за определяне размера на помощи за домакинството на Ю.С.
за периода 01.03.2017 г. – 30.06.2017 г. Няма представени доказателства за
реалното получаване на посочените суми.
Доколкото в съдебното производство, въпреки
разпределението на доказателствената тежест, не са представени никакви
доказателства от страна на С., оборващи констатациите в РД, съдът намира за
правилни изводите на ревизиращия екип за размера на установеното превишение
между разходи и приходи за периода.
При така установеното по делото, действително е налице
по-голям размер на разходите на С. за 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г.
спрямо доходите му за същите периоди. При изчисляване на превишенията са
отчетени и наличните суми по банкови сметки на лицето в началото и в края на всеки
данъчен период. Правилно в оспорения РА е прието, че тези превишения
представляват облагаем доход от друг източник по смисъла на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ.
Данъчната основа, върху която се дължи данък,
изчислена съгласно чл.36 от ЗДДФЛ и по реда на чл.122, ал.2 във вр. с чл.123,
ал.1, т.2 от ДОПК, е за всяка от годините е както следва:
- За 2013 г., върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ в размер на 25679,65 лв. - данък
в размер на 2567,97 лв. и начислена лихва за просрочие в размер на 1445,57 лв.
- За 2014 г.,
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 4511,50 лв. - данък в размер на 451,15 лв. и начислена
лихва за просрочие в размер на 208,12 лв.
- За 2016 г., върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ в размер на 23451,55 лв. - данък
в размер на 2345,14 лв. и начислена лихва за просрочие в размер на 605,22 лв.
- За 2017 г., върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ в размер на 6972,56 лв. - данък
в размер на 641,48 лв. и начислена лихва за просрочие в размер на 100,51 лв.
Дължимият данък върху сумите е 10 % , съгласно чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ във вр. с чл.122, ал.1 от ДОПК.
Законната лихва върху данъка за всеки период,
изчислена с лихвения калкулатор на интернет страницата на НАП, е в същите
размери, каквито са посочени и в РА.
Поради изложеното жалбата против РА в частта, с която
са установени задължения за внасяне на данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., поради надвишаване на
имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на
лицето, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
IІ. По оспорването на РА в частта, с която са установени
задължения за внасяне на вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за
2017г.:
При извършената проверка в информационната система на НАП
– Данни за осигурените лица ревизиращият екип е установил, че за периода от
01.01.2017 г. до 31.05.2017 г. ревизираното лице е осигурен като пенсионер.
В периода 01.06.2017 г. – 31.12.2017 г. са внесени
вноски по ЗО върху доход от 1520 лв. в общ размер на 121,64 лв. и лихва за
просрочие в размер на 1,64 лв. В този период лицето не е осигурявано като
пенсионер.
Въз основа на установения с РА облагаем доход за 2017
г. в размер на 6972,56 лв. е определен доходът, върху който се дължи вноска ЗО
за довнасяне: 6972,56 лв. – 1520,50 лв. /доход, върху който са внесени ЗО от С./
= 5452,06 лв. Вноската ЗО за довнасяне в размер на 8% е 463,16 лв. и лихва в
размер на 54,52 лв.
В чл. 33, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване
(ЗЗО) е регламентирано задължителното осигуряване в НЗОК на всички български
граждани. По силата на чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на
осигуряване по ал.1, 2 и 3 (в това число безработните лица), са длъжни да внасят
осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от
минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със Закона за бюджета на ДОО. Задължението за внасяне на
здравноосигурителни вноски е независимо от това дали лицето има доходи за
съответната година или не, като при наличие на доходи, от размера на последните
зависи единствено размера на вноските за ЗО, но не и тяхната дължимост.
Нито в жалбата си, нито в хода по същество С. твърди,
че е довнесъл дължимите вноски ЗО за 2017 г. Не са посочени и обстоятелства по
ЗЗО, които да водят до недължимост на здравните вноски. При това положение,
правилно и обосновано органите по приходите са определили за внасяне от С.
вноски ЗО за самоосигуряващи се за 2017 г. в размер на 463,16 лв. и лихви в
размер на 54,52 лв. Следователно жалбата против РА и в тази част следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
ІV. Основните твърдения на жалбоподателя са, че
органът не е събрал служебно информация за доходите му от чужбина.
Както по-горе беше посочено, съгласно чл. 116, ал. 1
от ДОПК в случай, че за установяване на
задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и
обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизираното лице е
да представи доказателства за изясняването им.
На жалбоподателя е била предоставена възможност да
представи всички доказателства в ревизионното производство по реда на чл. 37,
ал. 2, 3 и 4 от ДОПК.
Лично на С. е връчена ЗВР и искането по чл. 37, като
изрично е било указано какви ще са последиците от неизпълнение на искането по
чл. 56, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ДОПК.
Съгласно тази разпоредба по искане на органа по приходите ревизираното лице
е длъжно да даде писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от
значение за съответното производство. В случай, че изисканите писмени обяснения
не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за
доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са
дадени писмени обяснения.
Жалбоподателят не е дал никакви писмени обяснения след
получаването на ЗВР и искането по чл. 37 и 56 от ДОПК, не е представил никакви
доказателства, нито е поискал събирането на такива от органа.
Наведените твърдения, че е бил задържан под стража в
периода на ревизионното производство, не са подкрепени с никакви доказателства.
Освен това обстоятелството дали жалбоподателят е бил задържан под стража би
имало значение само в хипотезата на чл. 34, ал.1, т.4 от ДОПК. В ревизионната
преписка не се съдържа предявено надлежно искане за спиране на ревизионното
производство. ЗВР и Искане №Р-04001119001825-040-001 са връчени лично на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 28, ал. 3 от ДОПК в случаите на започнало
производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно
да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок
от промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и
документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно
връчени.
РД и РА са връчени надлежно на пълнолетно лице от
домакинството, което живее на същия адрес – майката на жалбоподателя е получила
срещу подпис РД и РА, поради което на основание чл. 29, ал. 7 от ДОПК същите са
редовно връчени.
По искане на жалбоподателя съдът допусна извършване на
съдебно-икономическа експертиза, посредством която С. да докаже твърденията си за
реализирани доходи в Германия, които не са отчетени от административния орган, във
връзка с откритото производство по оспорване на представени от него документи –
квитанции за периодите 2016 и 2017 г. Жалбоподателят, въпреки няколкократно
предоставената възможност от страна на съда, не внесе определения депозит за
вещо лице, като по този начин създаде пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства. Съдът с протоколно определение се произнесе, като призна, че не
е оборено направеното оспорване на представените от жалбоподателя писмени
документи, и изключи от доказателствата по делото представените пред съда писмени
документи - квитанции.
С оглед изложеното съдът счита, че предявената жалба е
неоснователна, не се доказаха направените в нея твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания РА. Следва да бъде отхвърлена жалбата,
подадена от Ю.С..
ІIІ. При този изход от спора основателна е претенцията
на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да му
се присъдят при съобразяване на материалния интерес по делото. В производството
пред съда ответникът е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт,
който се е явявал в проведени открити с.з., изразил е становище по съществото
на спора, правил е доказателствени искания, депозирал е доказателства в
изпълнение на указанията на съда, с което е осъществил в пълен обем вменените
му с пълномощното задължения да представлява и защити ответната страна.
Материалният интерес по делото е в размер на 6005,74
лева, върху който се дължи юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Изчислено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161, ал.1,
изр. трето от ДОПК, юрисконсултското възнаграждение е 609,65 лева, за което
следва да се осъди жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на с вх.№
1085/04.03.2020 г. подадена от Ю.В.С. с ЕГН********** ***, предявена против
Ревизионен акт № Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г. на орган по
приходите към НАП, потвърден с Решение № 20/10.02.2020 г. на Директор дирекция
„ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която за периода 01.01.2013
-31.12.2017 г. са установени допълнително задължения на жалбоподателя за данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва:
за 2013 г. в размер на 2567,97 лв. (две хиляди
петстотин шестдесет и пет лв. 97 ст.) главница и лихва в размер на 1445,57 лв.
(хиляда четиристотин четиридесет и пет лв. 57 ст.),
за 2014 г. в размер на 451,15 лв. (четиристотин
петдесет и един лв. 15 ст.) главница и лихва в размер на 208,12 лв. (двеста и
осем лв. 12 ст.),
за 2016 г. в размер на 2345,14 лв. (две хиляди триста
четиридесет и пет лв. 14 ст.) главница и лихва в размер на 605,22 лв.
(шестстотин и пет лв. 22 ст.) и
за 2017 г. в размер на 641,48 лв. (шестстотин
четиридесет и един лв. 48 ст.) главница и лихва в размер на 100,51 лв. (сто лв.
51 ст.),
както и вноски за здравно осигуряване на
самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 436,16 лв. (четиристотин
тридесет и шест лв. 16 ст.) главница и лихви в размер на 68,34 лв. (шестдесет и
осем лв. 34 ст.).
ОСЪЖДА Ю.В.С. с ЕГН********** ***, да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на
НАП, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 609,65 лв.
(шестстотин и девет лв. 65 ст.).
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС Ловеч пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: