№ 256
гр. Варна, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20243100500536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. Г. Н., ЕГН ********** против
Решение № 221/18.01.2024г. по гр.д. № 2767/2022г. по описа на ВРС, с което
са отхвърлени исковете на П. Г. Н. срещу А. Х. А., ЕГН********** ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Г.
Н., към момента на одобрение на КК на Район „Приморски", гр. Варна, със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК, е собственик на реална част от имот с идентификатор ***** с площ от
15 кв.м., обозначена на комбинирана скица №1 от Проект за изменение на
кадастрална карта на границата между ПИ ***** и заключена между точки 1-
2-3-4-5 /в червен цвят/-6-7 /в зелен цвят/,съгласно скица, изготвена от
„ГЕОПРОЕКТ -Янакиеви" ЕООД през май месец 2019г., както и че в
кадастралната карта на КК на Район „Приморски", гр. Варна, е допусната
грешка в отразяването на границите между имоти с идентификатор *******,
изразяваща се в неправилно заснемане на тези 15 кв.м в границите на ПИ с
идентификатор *****, вместо в границите на ПИ с идентификатор *****, на
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. чл.124, ал.1 от ГПК и ЗА ОСЪЖДАНЕ
на ответника А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия, като
премахне извършените в нейния имот ***** незаконен строеж - Видима част
(покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72, висока над терена (в ПИ ***)
около 70 см и дълга около 2.40 по посока на общата граница, навлизаща в ПИ
*** с около 1,35 кв.м., обозначена в червен цвят на комбинирана скица №1 от
1
проект за изменение на кадастрална карта на границата,както и двете външни
климатични тела, обслужващи жилищната сграда в ПИ *****, но разположени
в границите на ПИ *****,на основание чл.109 от ЗС. Изложени са
съображения за неправилност на атакувания акт. Според жалбоподателя съдът
неправилно и непълно е ползвал заключенията на вещите лица. Твърди се, че е
доказано, че общата граница между двата имота е стената на съществувалата
към 1977г. къща на ответника. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение и се претендират разноски.
Ответникът по жалбата А. Х. А. заявява становище за неоснователност
на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Производството е образувано по кумулативно съединени искове,
предявени от П. Г. Н. срещу А. Х. А., както следва: иск с правна квалификация
чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че П. Г. Н., към момента на одобрение на КК на
Район „Приморски", гр. Варна, със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, е собственик на реална част от
имот с идентификатор ***** с площ от 15 кв.м., обозначена на комбинирана
скица №1 от Проект за изменение на кадастрална карта на границата между
ПИ ***** и заключена между точки 1-2-3-4-5 /в червен цвят/-6-7 /в зелен
цвят/,съгласно скица, изготвена от „ГЕОПРОЕКТ -Янакиеви" ЕООД през май
месец 2019г., както и че в кадастралната карта на КК на Район „Приморски" ,
гр. Варна, е допусната грешка в отразяването на границите между имоти с
идентификатор *******, изразяваща се в неправилно заснемане на тези 15
кв.м в границите на ПИ с идентификатор *****, вместо в границите на ПИ с
идентификатор ***** и иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на
ответника А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия, като премахне
извършените в нейния имот ***** незаконен строеж - Видима част (покрив) и
подземна част от сграда в ПИ 72, висока над терена (в ПИ ***) около 70 см и
дълга около 2.40 по посока на общата граница, навлизаща в ПИ *** с около
1,35 кв.м., обозначена в червен цвят на комбинирана скица №1 от проект за
2
изменение на кадастрална карта на границата,както и двете външни
климатични тела, обслужващи жилищната сграда в ПИ *****, но разположени
в границите на ПИ *****.
Ответникът А. Х. А. оспорва исковвете, като счита същите за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендират се разноски.
С постановеното по спора Решение № 221/18.01.2024г. по гр.д. №
2767/2022г. по описа на ВРС първостепенният съд е приел исковете за
неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно.
С определение № 2491/19.06.2024г. ВОС оставя без движение исковата
молба, като указва на ищеца да заяви дали претендира принадлежността на
правото на собственост върху процесната реална част към датата на
предявяване на исковата молба, или към момента на одобряване на
кадастралната карта за местността, като във втория случай следва да обоснове
правен интерес да претендира права към минал момент.
С молба с вх. № 17292/04.07.2024г. ищцата изрично уточнява, че
предявява иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР към момента на
предявяване на иска. Това уточнение, тъй като е направено пред въззивната
инстанция, не е съобразено при постановяване на първоинстанционното
решение и не е намерило отражение в диспозитива на решението.
Възприетият от районния съд подход за разрешаване на спора не е в
съответствие и с т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.
№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че ищецът по иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР има правен интерес да установи правото си на
собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към
момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество.
Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
има правен интерес да установява собствеността си към минал момент-
момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място.
Например, в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, когато се касае за грешка в
кадастралната карта, послужила като основа на приет първи подробен
устройствен план на населеното място, социалната инфраструктура или на
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В случая П. Н. не се
3
позовава на тази хипотеза и не обосновава правен интерес от установяване на
собственост към минал момент. Според посоченото тълкувателно решение
одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие, същевременно поради изискването те да се поддържат
в актуално съС.ие и да отразяват точно собствеността, когато е налице грешка,
породена от спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР,
установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право е към момента на предявяване на иска,
респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на
кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото на собственост. В разглеждания случай
първоинстанционния съд не се е произнесъл по правото на собственост към
настоящия момент, защото е приел, че релевантен за установяване на
собствеността по повдигнатия правен спор е момента на одобряване на
кадастралната карта /2008 г./ – така той се е произнесъл по непредявен иск за
собственост към минал момент, а не към настоящия момент. Като не е се е
произнесъл по предявения иск към настоящия момент, ВРС е постановил
недопустимо решение, което подлежи на обезсилване с последиците по чл.
270, ал. 3, изр. 3 от ГПК /Решение № 104/20.01.2021 г. по гр.д. № 4498/2019 г.
по описа на ВКС, ГК, I г.о/. Нарушен е принципът на диспозитивното начало в
процеса, касателно предмета на търсената защита, поради което
първоинстанционното решение се явява изцяло недопустимо. Според чл. 270,
ал. 3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва в
обжалваната му част, а когато основанието за обезсилване се изразява в
разглеждането на непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск. Именно тази хипотеза следва да
намери приложение в случая, касателно исковата претенция на П. Н..
С оглед на изложеното, обжалваното решение като процесуално
недопустимо следва да се обезсили на основание горепосочената разпоредба и
делото да се върне на Варненски районен съд за ново разглеждане от същия
съд. Доколкото уважаването, респ. отхвърлянето на съединения иск по чл.109
ЗС зависи от съдбата на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, първостепенният съд
дължи произнасяне по действително предявения иск с правно основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР за установяване собствеността върху процесния имот към
настоящия момент, поради което не е настъпило процесуалното условие за
проинасяне по негаторния иск. В тази му част решението на ВРС също се
явява недопустимо.
При този изход на производството разноски не следва да се
присъждат, тъй като същото не е приключило със съдебен акт по съществото
на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 221/18.01.2024г. по гр.д. № 2767/2022г.
по описа на ВРС като недопустимо, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от
същия състав на действително предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2
от ЗКИР и иск с правно основание чл.109 от ЗС, съгласно мотивите на
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5