№ 1341
Гр. Пловдив, 29.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 659
по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.М.З. ,ЕГН ********** ,с адрес: ***, чрез адв. А.П. ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0432-000043/28.01.2021 год. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП на Началник
ОДМВР Пловдив, РУ 01, с която на З. е
наложена принудителна административна мярка-„временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Иска се да
бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед,тъй като не
е извършено вмененото нарушение по чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП,а именно З. не е
управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Оспорват
се фактическите констатации на контролния орган. Основното твърдение е, че не е
налице материалноправното основание за прилагане на административна принуда.
Ответният административен орган – началник РУ
към ОДМВР Пловдив,РУ 01 Пловдив, взима становище за неоснователност на жалбата.В случай,че жалбата бъде уважена,се
прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0432-000043/28.01.2021 год., подадена в
срок по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №АА700661/29.01.2021г.,
в който в графа „възражения „нарушителят е посочил,че не е употребявал
наркотици и не е съгласен с резултатите от проверката.
От фактическа страна се основава на
това,че на 28.01.2021г.около 15:10 часа
в гр.Пловдив,на ул.“Асен Христофоров“№12 в посока север-юг,А.З.
управлява л.а. „ВАЗ 2105“ ,с рег.№ РВ *** КВ-собственост на А. Т. К.,след
употреба на наркотични вещества или техни аналози .Извършена е проба с техническо
средство Drager Drug Chech 5000 STK 7 с LOT: ARNB-0253,год.
до 2021-06,като скалата на техническото средство отчита положителна проба за THC /25/-канабис
25.На водача е издаден талон за изследване № 0062197.
Прието е ,че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на
чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП-управлява ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1 б. б от ЗДвП на А.М.З. ,при
възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е
прието, че „управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“ и му е наложена принудителна административна мярка––
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца “."
Видно от талона за медицинско
изследване № 0066197,същият е връчен на жалбоподателя в 16:25 ч на 28.01.2021г.
и е насочен за изследване в УМБАЛ „Свети Георги“.
Като доказателство по делото е прието
копие от съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/експертиза по ДП № 97/2021г. по описа на Първо
РУ-Пловдив,от която се установява,че от извършените изследвания на
предоставената биологична проба кръв от лицето А.М.З.,не се установява присъствие на наркотични/упойващи вещества.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание
чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР.
На
съда е служебно известно,че отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на
Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал
оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен
орган.Представени са доказателства по делото за компетентността на Началник
ОДМВР Пловдив, РУ 01 .
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1 ,б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0432-000043/28.01.2021 год. по
чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП на Началник ОДМВР Пловдив, РУ 01, е издадена на
основание чл. 171, т.1, ,б „б“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Материалноправните
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1,б.“б“ ЗДвП,в конкретния случай ,е управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на
главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта
на доказване е за административния орган.
В
случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката –
управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози,не са установени по категоричен начин в производството.
Напротив
,те се оборват от приетото доказателство по делото- съдебна
химикотоксикологична/токсикохимична/експертиза
по ДП № 97/2021г. по описа на Първо РУ-Пловдив,като от същата е видно,че
на база на извършените изследвания на предоставените проби кръв от
жалбоподателя З. , не се установява наличие на наркотични вещества или упойващи
вещества.
При това
положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва ,че З. да е управлявал ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози,в нарушение на чл.5,ал.3,пр.2 от ЗДвП.
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
При този
изход на делото ,на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в доказан
размер от 200 лева,като видно от договора за правна защита и съдействие/л.34 б
от делото/,от договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, е
заплатено само такова в размер на 200 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.М.З. ,ЕГН ********** ,с адрес: ***, чрез адв. А.П. ***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0432-000043/28.01.2021 год. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП на Началник
ОДМВР Пловдив, РУ 01.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на А.М.З. ,ЕГН **********
,с адрес: ***, чрез адв. А.П. ***,разноски по делото в размер на
200/двеста/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: