№ 82
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000364 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20154 от 30.09.2020 г.,постановено по т.д.№9/2019 г. по
описа на Окръжен съд-Кърджали,е осъден ответника осъден ответника З.к.
"Л.И.."АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на ищеца И.. И.. Н. с ЕГН
**********-малолетен и действащ чрез законния си представител И.. Н. Н. с
ЕГН **********,сумата от 5000 лв.,представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди,вследствие физически и
психически болки и страдания от телесните увреждания,получени при ПТП
от 22.07.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,както и деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 580
лв.,като за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.
иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.
1
С горното решение ответното дружество е осъдено още да заплати по
сметка на ОС-Кърджали държавна такса в размер на 200 лв. и разноски за
възнаграждение на вещи лица в размер на 362,08 лв.,а ищецът И.. И..
Н.,действащ чрез законния си представител И.. Н. Н.,е осъден да заплати на
ответника ЗК „Л.И.“АД-гр.С. деловодни разноски в размер на 412,84 лв.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на
ищеца И.. И.. Н. с ЕГН **********,действащ чрез законния си представител
И.. Н. Н. с ЕГН **********,с която първоинстанционното решение №20154
от 30.09.2020 г.,постановено по т.д.№9/2019 г. по описа на ОС-Кърджали,е
обжалвано в отхвърлителната му част,т.е. в частта,с която предявеният от
ищеца против ответника иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени вследствие на ПТП от 22.07.2018 г.,е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 5000 лв. до претендирания размер от 60 000
лв.
Първоначално по горната въззивна жалба е било т.д.№92/2021 г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив,но с определение №260076 от 15.02.2021 г.
производството по същото дело е прекратено и първоинстанционното дело е
върнато на ОС-Кърджали за поправка на допусната в решение
№20154/30.09.2020 г. очевидна фактическа грешка.Вследствие на това по т.д.
№9/2019 г. по описа на ОС-Кърджали е постановено решение №21048 от
19.03.2021 г.,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението от 30.09.2020 г.,като е добавено в същия
диспозитив,че се отхвърля иска за главница за разликата над 5000 лв. до
пълния предявен размер от 60 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази
сума.Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано в
предвидения от закона срок и е влязло в законна сила.
В подадената от ищеца чрез законния му представител въззивна жалба
срещу решение №20154 от 30.09.2020 г. е изразено становище,че в
обжалваната му част решението е неправилно и необосновано.Развити са
доводи,че решението е необосновано,тъй като липсват мотиви относно
критериите,на които съдът се е позовал за определяне размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и по какъв начин всеки един от
тях се отнася спрямо болките и страданията,причинени на
2
пострадалия.Според жалбоподателя,необоснован е неправилен е и извода на
съда,че не са установени у ищеца да са формирани сериозни и дълготрайни
посттравматични последици,а само наличие на определена негативна промяна
в самочувствието му.Жалбоподателят счита,че от събраните по делото гласни
и писмени доказателства се установява точно обратното-преживеният от
детето стрес при ПТП е бил силен и с продължителни последици.В жалбата
са развити още е аргументи за неправилност на решението поради
противоречие с разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и приетия размер на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалото дете и неговите
родители в един твърде висок размер,равен с този на водача на
автомобила,причинил процесното ПТП.В тази връзка жалбоподателят
поддържа позицията,че основната вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът на автомобила А.А.,като конкретни доводи за това излага в жалбата
си.Според него,неправилно съдът е възприел извода на вещото лице,че
ищецът е допринесъл с поведението си за настъпването на ПТП,тъй като е
пресичал на необозначено за това място.Било потвърдено и в приетата
автотехническа експертиза,и в обясненията,дадени пред съда от вещото лице
инж. Д.,както сочи жалбоподателя,че на мястото на инцидента няма
обозначено място за пресичане,няма такова и в близост,от което следвало,че
пресичане може да се извърши и на необозначените за това места.Изложен е в
тази насока и довода,че възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносните последици от страна на пострадалото дете,е недоказано по
безспорен и категоричен начин,поради което същото се явява
неоснователно.Сочи се още,че е недоказано внезапното изскачане на детето
на пътното платно и тъй като не е проявено от страна на него соченото от
ответника съпричинително поведение,то в този смисъл неупражнения върху
ищеца родителски надзор не подлежи на санкция по реда на чл.51,ал.2 от
ЗЗД,щом като поведението на малолетния не е допринесло за противоправния
резултат.Но дори и съдът да приеме,че е налице принос на пострадалия ищец
към настъпване на вредите,както в жалбата се поддържа,то приносът му към
увреждането не би следвало да бъде определен в значителна степен
дотолкова,че да бъде равен с този на водача,а би следвало /според
жалбоподателя/ да бъде съпоставен с приносът на водача за настъпването на
последиците от удара,предвид възможностите му да предотврати ПТП.В
жалбата са развити и аргументи за това,че решението на първоинстанционния
3
съд е неправилно поради противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
относно прилагане принципа за определяне на справедливо обезщетение.В
тази насока е посочено,че при определяне справедливия размер на
обезщетението,съдът не е отчел конкретните социално-икономически условия
в страната,както и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането,не е съобразил като ориентировъчен критерий и практиката на
по-високопоставените съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи.Обобщено,жалбоподателят намира,че
решението на първоинстанционния съд в частта за определения общ размер
на обезщетението от 5000 лв. за получените увреждания от ищеца,както и в
частта му с определения висок размер на съпричиняване от ½ е неправилно и
необосновано,тъй като така определеното обезщетение не съответства нито на
характера,вида и тежестта на получените телесни увреждания,нито на
конкретните претърпени от ищеца вреди /акто физически болки и
страдания,така и психо-емоционални/,нито на по-общите фактори като
икономическата обстановка към момента на получаване на травмите,нивата
на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и съдебната практика в присъждането на
обезщетения за подобен вид травматични увреждания.
И въз основа на всички изложени във въззивната жалба
съображения,жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното
решение на ОС-Кърджали в частта,с която е отхвърлен гражданският иск на
ищеца за разликата над присъденото му обезщетение от 5000 лв. до пълния
предявен размер от 60 000 лв. и се постанови решение,с което да бъде
осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца И.. И..
Н.,действащ чрез законния си представител И.. Н. Н.,допълнително още 55
000 лв.,представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди-физически и психически болки и страдания от получени телесни
увреждания, вследствие на ПТП,настъпило на 22.07.2018 г.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 18.12.2018 г. до окончателното й
изплащане.Моли също така да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение и за двете инстанции на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА във
вр. С чл.36 от същия закон и съгласно Наредба №1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
4
оглед уважената част от жалбата.
От въззиваемата страна-З.к. "Л.И.."АД с ЕИК ********* е подаден в
законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който същата е оспорена
като неоснователна.Относно размера на присъденото
обезщетение,въззиваемото дружество счита,че първоинстанционният съд в
мотивите на решението си пълно и цялостно е изброил и оценил всички
релевантни към предмета на делото факти,взел е предвид като фактори за
определяне на размера на справедливо обезщетение всички негативни
последици,преживени от ищеца вследствие на произшествието и е съобразил
какви са обичайно присъжданите за аналогични травми обезщетения,съгласно
съдебната практика.А относно определения от първоинстанционния съд
коефициент на принос от ищеца,въззиваемият счита,че съдът се е мотивирал
изчерпателно и задълбочено и аргументите му почиват върху приетото по
делото заключение на САТЕ и показанията на разпитания свидетел Н.
Н..Заявява,че напълно споделя становището на решаващия съд за размера на
справедливото обезщетение и относно наличието на принос от пострадалото
лице,както и относно коефициента на съпричиняване-50 %.Предвид така
поддържаните аргументи,въззиваемото дружество моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба на ищеца като неоснователна и да се потвърди
изцяло първоинстанционното решение в обжалваната му част.Моли да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция на основание чл.78,ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК.
От страните не са представени писмени доказателства във въззивното
производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба
и в подадения отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по
5
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№9/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,е предявен от
И.. И.. Н. с ЕГН **********-малолетен и действащ чрез законния си
представител И.. Н. Н. с ЕГН ********** против „З.К. Л.И.“АД-гр.С. с ЕИК
********* осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 60
000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди,следствие физическите и психически болки и
страдания от телесните увреждания,получени при ПТП от 22.07.2018 г.,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от 18.12.2018 г. /датата,на която
е изтекъл законният срок за произнасяне от ответника по задължителната
извънсъдебна претенция на ищеца с експертно решение/ до окончателната
изплащане на сумата.
Искът е основан на твърдения за настъпване на описаното в исковата
молба пътно транспортно произшествие /ПТП/ от 22.07.2018 г. в гр.К.,за
реализиран деликт по чл.45 от ЗЗД от водача на лек автомобил „О.М.“ с рег.
№* **** **-А.Е.А.,при посоченото произшествие поради нарушени от него
правила за движение по пътищата и за причинени вследствие на това телесни
6
повреди на ищеца,изразяващи се в счупване на дисталната част на дясната
тибия,кръвонасядане и охлузване на кожата на лицето и дясната
предмишница.Основан е и на твърдения за проведено лечение на
уврежданията,както и за претърпени в резултат на уврежданията
неимуществени вреди,изразяващи се в причинени болки и страдания от
самите травми и проведеното лечение.В тази връзка са изложени
твърдения,че И.Н. не е могъл да ходи и да стъпва на крака си около месец
след пътния инцидент и е било необходимо за него да се грижат родителите
му,че същият предвид детската му възраст много тежко преживява случилото
се,страхува се за крака си и претърпеният инцидент е породил у него силен
стрес,безспокойство,болки,психически и физически дискомфорт.Твърди се,че
е било нарушено нормалното му ежедневие за период повече от 30 дни,че
ищецът е станал по-затворен,разсеян,по-страхлив,продължавал насън да
преживява инцидента,будел се често през нощта и плачел,изпитвал силен
страх от автомобили.Изложени са и твърдения за наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,управляван от
виновния водач по време на процесното ПТП,която застраховка била
сключена с ответника и е била действаща към момента на инцидента.А също
така са изложени и твърдения за предявена от ищеца пред ответника-
застраховател извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в изпълнение изискванията на чл.380 от КЗ и за
липсата на произнасяне от застрахователя с решение по тази претенция в
законоустановения срок,което според ищеца обосновава правния му интерес
от предявения по делото иск.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер,заявявайки
възраженията си в тази насока в подадения от него писмен отговор на
исковата молба.В частност,ответникът е заявил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от самия пострадал пешеходец,твърдейки в тази
връзка,че нарушил разпоредбите на ЗДвП,като без да се огледа внезапно е
навлязъл на платното за движение и се е движил на място,където не е
разрешено пресичането.На следващо място,ответникът е заявил,че на
самостоятелно основание въвежда довод за съпричиняване от страна на
родителите на ищеца,тъй като към датата на произшествието пострадалият
ищец е бил на 8 години,а родителите му не са упражнили постоянен надзор по
7
отношение на малолетното им дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете,с което са нарушили императивната разпоредба на
чл.125,ал.3 от Семейния кодекс.Според позицията на ответника,родителите на
ищеца са допринесли за настъпване на вредоносния резултат,проявявайки
груба небрежност,като са оставили малолетното си дете без надзор да се
движи на пътното платно на място,където не е безопасно и не е разрешено
пресичането.Ответникът е оспорил е размера на претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди като прекомерен и несъответстващ на принципа за
справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД,а също и като несъобразен с приетите
в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични
травми,както и за несъобразен с реално претърпените от ищеца вреди.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че
механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата
средна телесна повреда на ищеца с противоправното поведение на водача на
посочения в ИМ лек автомобил-А.Е.А.,са установени с влязла в сила
присъда,задължителна по аргумент от чл.300 от ГПК за гражданския съд
относно извършването на деянието,неговата противоправност и виновността
на дееца.Приел е наред с това за безспорно обстоятелството за наличие на
валиден договор за застраховка с ответното дружество ведно с изпълнение на
особените изисквания по чл.380 от КЗ.Приел е за доказани и твърдяните от
ищеца телесни увреждания вследствие на процесното ПТП,както и наличието
на претърпени от ищеца неимуществени вреди от същите
увреждания,основно от увреждането,изразяващо се в счупване на големия
пищял на дясна подбедрица и в крайна сметка е решил,че предявеният иск по
чл.432,ал.1 от КЗ е доказан по основание,а при отчитане на описаните в
решението фактори първоинстанционният съд е преценил,че в случая
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на сумата от 10 000 лв.Наред с това,първоинстанционният съд е
приел,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
дете-ищецът И.Н.,тъй като се е установило,че същият е изскочил на пътното
платно измежду паркираните автомобили,извън регламентирано за пресичане
на пътното платно място-не на пешеходна пътека.Наред с това е приел,че
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение и поради
неупражнен надзор от родителите на ищеца спрямо него,тъй като се
8
установило,че към момента на процесното ПТП пострадалият малолетен
ищец е бил на улицата заедно със своето братче и с братовчед си,но без
присъствието на родителите или други пълнолетни лица.В тази връзка съдът е
приел за установено,че родителите на малолетния ищец са го оставили без
надзор,в нарушение на изискването на закона,регламентирано с разпоредбите
на чл.125,ал.3 от СК и чл.8,ал.8 от ЗЗДт,като първата разпоредба вменява
задължение на родителите да осъществяват постоянен надзор на малолетното
си дете,а втората гласи,че родителите са длъжни да не оставят без надзор и
грижи децата си до навършване на 12 годишна възраст,ако с това се създава
опасност за тяхното физическо,психическо и нравствено развитие.Като краен
резултат,първоинстанционният съд е приел,че наличното съпричиняване на
вредоносния резултат от поведението на пострадалия следва да бъде
определено в съотношение ½ в общото съпричиняване,наред с
противоправното поведение на водача.Тази степен на участието на
поведението на пешеходеца,както е приел първостепенния съд,е обоснована
както от поведението на пострадалия,така и от липсата на осъщесвен контрол
по отношение на него,от страна на родителите му.И с оглед възприетата
степен на съпричиняване /в процентно съотношение равняваща се на 50
%/,съдът е намалил определеното обезщетение от 10 000 лв. на 5000 лв. на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД,поради което е уважил иска до размера от 5000
лв.,а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 60 000 лв. е
отхвърлил иска.Върху уважения размер е присъдена и законна лихва,считано
от изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ-в случая от датата
18.12.2018 г. до окончателното плащане.
Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата
обстановка,относима към предмета на процесния иск и касаеща настъпването
на твърдяния от ищеца деликт,механизма на процесното ПТП,причинно-
следствената връзка на произшествието с причинените на ищеца телесни
увреждания,самите тези увреждания,както и причиняването на
неимуществени вреди на ищеца в резултат на увреждането,а също и
наличието на валидна и действаща към момента на деликта застраховка
„Гражданска отговорност“ по сключен между виновния водач и ответника
застрахователен договор,е изяснена правилно,пълно и съобразно събраните
по първоинстанционното дело доказателства.На база установената по
9
първоинстанционното дело фактическа обстановка,в обжалваното решение е
направен правилен правен извод,че процесния осъдителен иск по чл.432,ал.1
от КЗ е доказан по своето основание.Този извод не се оспорва и в настоящото
въззивно производство.Като цяло,имайки предвид оплакванията,поддържани
в жалбата,основната преценка,която следва да бъде извършена от настоящата
инстанция в случая е за размера на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди с оглед залегналия в нормата на чл.52 от ЗЗД критерий
за справедливост,за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца и за степента на съпричиняването спрямо приноса на виновния водач.
Във въззивната жалба на ищеца се поддържат доводи за несъобразен с
чл.52 от ЗЗД и занижен размер на присъденото обезщетение и за неправилен
извод на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и
евентуално,ако се приеме наличието на принос от пострадалия-за завишена
степен на този принос спрямо приноса на виновния водач на горния лек
автомобил.Въззивната инстанция,след самостоятелна преценка на събрания
доказателствен материал във връзка с оплакванията на
жалбоподателя,счита,че оплакването за неправилно прието от
първоинстанционния съд съпричиняване,респективно-за възприета завишена
степен на съпричиняване,е неоснователно,но другото оплакване за определен
занижен размер на обезщетението,е основателно.Съображенията на
въззивната инстанция в тази насока са следните:
На първо място въззивният съд приема за правилен и споделя извода
на първоинстанционния съд,че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.Такова се доказва въз основа на данните от заключението
на изготвената по първоинстанционното дело автотехническа експертиза и
устните обяснения,дадени в съдебно заседание от вещото лице В.Д.,изготвил
същото заключение.От тях става ясно,че ищецът в качеството си на
пешеходец е допринесъл за настъпване на процесното ПТП,тъй като е
пресичал пътното платно /движейки се перпендикулярно на посоката на
движение на автомобила и отляво надясно на последния/ на място
необозначено като пешеходна пътека и дори,както заявява вещото лице в
съдебното заседание на 29.01.2020 г.,е пресякъл бягайки по пътното платно.В
самото експертно заключение вещото лице сочи,че от техническа гледна
точка причините за процесното ПТП са следните:загуба на контрол над
10
пътната обстановка пред автомобила от страна на водача А.А.,факта,че
последният не е бил внимателен и предпазлив към пресичащия по пътното
платно пешеходец и най-накрая-факта,че пешеходецът И.Н. е пресичал
пътното платно на място необозначено като пешеходна пътека.Това,че не е
установено наблизо о мястото на инцидента да има пешеходна пътека,не е
обстоятелство,обосноваващо извод за липса на съпричиняване.В крайна
сметка,съпричиняването е обективен факт,който в случая е установен и се
изразява в горното поведение на ищеца.Наред с това,въззивният съд споделя
извода на първоинстанционния,че принос за настъпване на вредоносния
резултат имат и родителите на пострадалото дете /ищецът И.Н./,тъй като е
доказано по първоинстанционното дело /а това не се оспорва и във въззивната
жалба/,че по време на злополуката ищецът е бил на улицата заедно със своето
братче и с братовчед си,но без присъствието на родителити му или друго
пълнолетно лице.При това положение правилно е прието от
първоинстанционния съд,че родителите на ищеца не са упражнили спрямо
него изискващия се от разпоредбите на чл.125,ал.3 СК и чл.8,ал.8 от ЗЗДт.
Контрол и така са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат.Предвид изложеното твърдяното от ответника съпричиняване е
несъмнено установено,а при преценка на посочените в заключението на
вещото лице технически причини за настъпването на
произшествието,описани по-горе,съобразени наред с приноса на родителите
на ищеца поради неупражнен от тях родителски контрол,настоящият съд
споделя и извода на първоинстанционния съд,че е равна степента на приноса
на пострадалия и тази на водача на лекия автомобил,т.е. че приноса от страна
на пострдалия е 50 % спрямо общия такъв за настъпване на процесното
ПТП.Затова и оплакванията в процесната въззивна жалба за липса на принос
или евентуално-за завишена от съда степен на приноса на пострадалия,са
неоснователни.
На следващо място обаче,въззивният съд намира,че е неправилна
преценката на първоинстанционния съд относно определяне размера на
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.Всъщност,от
фактическа страна правилно са установени причинените на ищеца телесни
увреждания,продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки
и страдания вследствие на тези увреждания и най-вече на причинената на
11
ищеца средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на големия пищял на
дясната подбедрица,довело до трайно затрудняване на движенията на десния
крак за повече от един месец.Както правилно е прието и се налага от
заключението на СМЕ-за,болките и страданията вследствие на това счупване
в острия период на травмата,за около един-два дни са били с висок
интензитет,след което са намалели и за около 2-3 седмици,при обичаен ход на
оздравителния процес,са отзвучали.Полученото вследствие на процесното
ПТП кръвонасядане и охлузванията на кожата на лицето и дясната
предмишница на ищеца са довели до болка и страдания с нисък,до среден
интензитет,с продължителност от няколко дни.Счупването е лекувано с
гопсова имобилизация,без да се е наложила оперативна намеса.А свидетелят
Н. Н.-дядо на ищеца,дава показания,че след катастрофата И. е бил стресиран
и дълго време /около шест месеца/ имал силни болки,имал е нужда от
помощта на родителите си,които напуснали работа,за да го гледат,изпитвал
страх и не искал да излиза навън без родителите си,почти всяка вечер се
събуждал с плач.От медицинска гледна точка,не е дадена неблагоприятна
прогноза за развитие травмата на десния крак на ищеца.Въззивният съд
счита,че с оглед вида на причинените на ищеца телесни увреждания,както и с
оглед интензитета,степента и продължителността на причинените му
неимуществени вреди,явяващи се пряка последица от процесното ПТП,а и
предвид възрастта на ищеца към момента на настъпване на произшествието и
социално-икономическите условия в страната към релевантния момент на
увреждането,т.е. към момента на пътното произшествие,справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди,при съобразяване
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,се равнява на сумата от 30 000 лв.С оглед на
това и като се отчете процента на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца,дължимият размер на обезщетението възлиза на сумата от 15 000
лв.Именно до този размер въззивният съд счита,че е основателен процесния
иск по чл.432,ал.1 от КЗ,а първоинстанционното решение се явява
неправилно в частта,с която иска е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 5000 лв. до размера от 15 000 лв.,ведно със законната лихва върху
тази разлика.Затова в тази обжалвана част първоинстанционното решение
следва да се отмени като неправилно и вместо това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца още 10 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди,ведно със законната лихва,считано от 18.12.2018 г. до окончателното
12
плащане.
В останалата обжалвана част,с която иска е отхвърлен за разликата над
15 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв.,ведно със законната
лихва върху тази разлика,първоинстанционното е правилно,тъй като иска за
същата разлика е неоснователен,поради което в тази част решението следва да
бъде потвърдено.
Предвид частичната основателност на въззивната
жалба,първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта,с
която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски съобразно
на отхвърлената част от иска за разликата над сумата от 408 лв. до
присъдения размер от 412,84 лв.
Предвид частичната основателността на въззивната жалба
въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Щ.Щ.-
пълномощник на жалбоподателя,осъществил безплатна адвокатска защита на
последния пред въззивната инстанция на основание чл.38,ал.1,т.2 от
ЗАдв.,адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от същия закон в размер на
996 лв. с ДДС,определено като размер съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Наред с
това,предвид частичната основателност на въззивната жалба,въззиваемото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на същия адвокат и
допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на
386 лв. /с включен ДДС/ за безплатна адвокатска защита на ищеца в
първоинстанционното производство /освен присъденото адвокатско
възнаграждение с определение №21274 от 16.12.2020 г. на ОС-
Кърджали,постановено по процесното първоинстанционно дело/.
А предвид частичната неоснователност на въззивната
жалба,респективно на предявения иск над уважения от въззивната инстанция
размер,жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото
дружество сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от
ГПК,тъй като дружеството е представлявано от юрисконсулт пред настоящата
инстанция,определено като размер съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
13
Наред с горното,тъй като жалбоподателя е освободен от заплащане на
ДТ на основание чл.83,ал.2 от ГПК,въззиваемото дружество на основание
чл.78,ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати по сметка на АС-
Пловдив сумата от 200 лв. държавна такса съобразно на уважената част от
жалбата.На същото основание въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на ОС-Кърджали още 200 лв. държавна такса
върху уважения размер на иска.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20154 от 30.09.2020 г.,постановено по т.д.
№9/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,в частта,с която иска по
чл.432,ал.1 от КЗ на ищеца И.. И.. Н. с ЕГН **********-малолетен и
действащ чрез законния си представител И.. Н. Н. с ЕГН ********** против
ответника З.к. "Л.И.."АД-гр.С. с ЕИК ********* е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 5000 лв. до размера от 15 000 лв.,ведно със законната
лихва върху тази разлика,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.к. "Л.И.."АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С.,****,да заплати на И.. И.. Н. с ЕГН **********,действащ
чрез законния си представител И.. Н. Н. с ЕГН **********,допълнително
сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,освен присъдените с
първоинстанционното решение 5000 лв.,представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от телесните
увреждания,получени от него при ПТП от 22.07.2018 г.,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от 18.12.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ решение №20154 от 30.09.2020 г.,постановено по т.д.
№9/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,и в частта,с която ищецът И..
И.. Н. с ЕГН **********-малолетен и действащ чрез законния си
представител И.. Н. Н.,е осъден да заплати на ответника З.к. "Л.И.."АД-гр.С. с
ЕИК ********* съдебни разноски за разликата над сумата от 408 лв. до
14
присъдения размер от 412,84 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20154 от 30.09.2020 г.,постановено по
т.д.№9/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,в частта,с която иска по
чл.432,ал.1 от КЗ на ищеца И.. И.. Н. с ЕГН **********-малолетен и
действащ чрез законния си представител И.. Н. Н. с ЕГН ********** против
ответника З.к. "Л.И.."АД-гр.С. с ЕИК ********* е отхвърлен за разликата над
сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди от телесните увреждания,причинени на ищеца при
ПТП от 22.07.2018 г.,ведно със законната лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА З.к. "Л.И.."АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С.,****,да заплати на адвокат Щ. Х. Щ. от АК-Х. с ЕГН
************ сумата от 996 лв. /деветстотин деветдесет и шест лева/
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата за
осъществена безплатна адвокатска защита на жалбоподателя пред въззивната
инстанция на основание чл.38,ал.1,т.2 от същия закон,както да му заплати и
сумата от 386 лв. /триста осемдесет и шест лева/,представляваща
допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. За безплатна
адвокатска защита на ищеца в първоинстанционното производство по т.д.
№9/2019 г. по описа на ОС-Кърджали.
ОСЪЖДА И.. И.. Н. с ЕГН **********-малолетен и действащ чрез
законния си представител И.. Н. Н. с ЕГН **********,да заплати на З.к.
"Л.И.."АД-гр.С. с ЕИК ********* сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за представителство на
дружеството от юрисконсулт пред въззивната инстанция по възз.т.д.
№364/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА З.к. "Л.И.."АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С.,****,да заплати по сметка на Апелативен съд-Пловдив на
основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата от 200 лв. /двеста лева/ държавна такса,а
по сметка на Окръжен съд-Кърджали да заплати още 200 лв. /двеста лева/
държавна такса на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16