Р Е Ш Е Н И Е
№
260003
гр. Нови пазар, 24.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н.в публичното заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1629 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни претенции на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 22 363, 90 лв.; на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1 382, 30 лв. и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 795, 04 лв., от страна на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** И.Н.Н., против ответника Д.Я.М. с ЕГН **********, с пост. адрес ***. В условията на евентуалност, в случай на неуважаване на установителните претенции, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми, като в този случай претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД е с цена на иска от 1 174, 90 лв.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На ***г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Д.Я.М. бил сключен договор за потребителски паричен кредит №***. В съответствие с условията на договора на ответника бил предоставен потребителски кредит в размер на 22 363,90 лв., преведени по банковата му сметка на 23.10.2017 г. Възнаградителната лихва страните договорили да възлиза на 10 677,29 лв. и кредитополучателят общо да върне 33 041,19 лв., на 39 броя месечни вноски, първите девет с гратисен период за главницата, с падеж на първата вноска на 21.11.2017 г. и последната на 21.01.2021 г. Кредитополучателят, обаче не спазил задълженията си да заплаща в срок погаситените вноски по кредита и на основание чл.13, ал.2, б. „а“ от общите условия към договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. На 18.01.2019 г. вземането било прехвърлено на ищеца с подписване на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор от 20.12.2016 г. Настоящият ищец уведомил ответника с писмо изх. №***/***, като му съобщил, че поради просрочие и неплащане на погасителни вноски, всички вземания по договора са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от ***г. Това била датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, връчено чрез ЧСИ Р.С.Р., с район на действие ОС - Ш.. Съгласно общите условия към договора ответникът дължал и обезщетение за забава върху дължимите суми, като в случая то възлизало на 833,37 лева. Сумата, която ответникът погасил била 1 211 лева, които били разпределени: за възнаградителна лихва 1 172, 67 лева и лихва за забава 38,33 лева. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора, ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №***г. на НпРС. Била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за търсените от ищеца суми. Длъжникът обаче подал възражение в предоставения му от закона срок. В указания срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като моли съда да признае за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца 22 363,90 лева - главница; 1 382,30 лева - възнаградителна лихва от 21.12.2017 г. до 18.01.2019 г.; 795,04 лева - лихва за забава от 21.12.2017 г. до ***г.; ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2019 г. до окончателното изплащане. Също така ищецът моли, ответникът да бъде осъден да му заплати разноските в двете производства, включително и за ***ско възнаграждение в настоящото производсто. В условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да заплати търсените суми, като в този случай претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД е с цена на иска от 1 174, 90 лв.
Ищецът моли съдът да съобрази и всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене. В случай, че ответникът оспори действията на ищеца във връзка с уведомяването му за твърдяната цесия, то ищцовото дружество моли ответникът да се счита за уведомен с връчването на уведомлението, приложено към исковата молба.
На ответника съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията
към нея, както и съобщение, съобразно чл.131 от ГПК. В законовия срок е
депозиран писмен отговор. С него ответникът твърди, че признава, че е страна по
посочения договор за потребителски кредит, но заявява, че не е уведомяван за
извършената цесия между кредитора си „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
настоящия ищец. Узнал за цесията от исковата молба. Освен това оспорва
твърдението за връчване на документи от ЧСИ Р.Р.. Затова прави извод за липса
на процесуална легитимация у ищеца да води настоящото дело, тъй като не е страна
в материалното правоотношение по кредита. Счита, че уведомление за предсрочна
изискуемост може да се съдържа в исковата молба и предвид това счита, че
дължима от него е само главницата по кредита. Твърди, че е правил плащания по
кредита, предвид което оспорва размерите на търсените главница и лихви по
установителния иск и по евентуалния осъдителен такъв.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Д.Я.М. е сключен договор за потребителски паричен кредит №***. По силата на този договор на ответника е предоставена в заем сумата от 22 363, 90 лв., при годишен лихвен процент от 9, 99 лв.% и ГПР 10,04%. Страните са уговорили кредитът да бъде издължен на 39 месечни вноски, всяка по 847, 21 лв., с деветмесечен гратисен период за главницата, като падежът на първата вноска е на 21.11.2017 г., а на последната – 21.01.2021 г., съгласно подписания между страните погасителен план. Част от договора са и общите условия за потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, подписани от страните. В чл.13 от общите условия е вписана уговорка, че при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми, освен договорените лихви, кредиторът има право да получи от потребителя при отпуснат кредит, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочена дължима главница, като начисляването на обезщетението по предходното изречение не изключва заплащането на договорената лихва, която се дължи и начислява ежедневно върху просрочената главница за всеки ден забава. В чл.13, ал.2 от общите условия е вписано, че кредиторът има правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това число и изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и комисиони, за предсрочно изискуеми в пълен размер, при нарушаване на всички или някоя от разпоредбите по договора и общите условия, както и при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви), при условие, че допуснатите нарушения и/или неизпълнения не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на нарушението/падежа на погасителната вноска. В чл.13, ал.3 от общите условия е предвидено, че в срок от 15 дни от получаване на известието за предсрочна изискуемост на кредитите, съгласно чл.13, ал.2, потребителят трябва да изплати на кредитора дължимите суми в т. ч. главницата, лихвите и всички допълнителни разходи. В случай на неплащане в този 15-дневен срок, потребителят следва да заплати обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху цялата дължима главница, считано от датата на получаване на известието за предсрочна изискуемост. В чл.13, ал.6 от общите условия е уговорено, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трето лице, като уведоми за това длъжника писмено, в съответствие със закона. В чл.13, ал.7 от общите условия е уговорено, че с подписването на договора за кредит потребителят дава съгласие кредиторът да прехвърля правата си по договора за кредит на трети лица.
Кредитната сума по разглеждания договор е постъпила по сметка на ответника на 23.10.2017 г. и същият до 26.10.2018 г. обслужвал кредита, но нередовно, като на тази дата било последното погасяване на задължения по кредита. Общо внесената сума от ответника по договора за кредит била в размер на 1 211 лева, с която била погасена лихвата в гратисния период и лихва за просрочие.
На 20.12.2016 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на цедент и ищцовата страна по настоящото дело, в качеството на цесионер, е бил сключен рамков договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани, съгласно Приложение №1 към всеки отделен месечен договор за цесия. Уговорено е продажбата и прехвърлянето да се осъществяват ежемесечно, като отделно самостоятелно формирано портофолио, като продадените и прехвърлени вземания да се описват в Приложение №1 на всеки отделен договор за цесия, което да е неразделна част от него.
На 18.01.2019 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период над 180 дни, като вземанията са описани в Приложение №1, в което под №**е ответникът и сключения с него договор за кредит, с остатък от главница 22 363, 90 лв., остатък лихва 1 507, 25 лв. и обща сума към 23 871, 15 лв. С Потвърждение за цесия цедентът е потвърдил цедирането на вземания с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2019 г. Също така с пълномощно "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници, включително и ответника.
На ***г. е изготвено уведомително писмо от ищцовата страна до ответника, с което ищецът го уведомява за сключения договор за цесия, а предвид просрочието на задълженията му по договора, му отправя покана в 15-дневен срок да заплати цялата дължима сума по договора, с предупреждението, че при неиздължаване в представения срок, то ищецът ще предприеме действия по стартиране на изпълнително производство. Това уведомление е било изпратено за връчване на ответника по пощата с препоръчана пратка, но същото не е било връчено, тъй като пратката не е била потърсена от получателя. На ***г. е изготвено повторно уведомително писмо до ответника за извършената цесия и за предсрочна изискуемост на сумата по договора, като този път уведомлението е изпратено за връчване чрез ЧСИ Р.Р., рег. №**, с район на действие ОС – Ш.. ЧСИ не открил ответника на постоянния му адрес, но оставил номера на служебния си телефон в обект, където разбрал, че работи съпругата на ответника. На ***г. ЧСИ получил телефонно обаждане от лице, което заявило, че е ответника и поискало уведомлението да му бъде изпратено на електронен адрес и в същия ден ЧСИ изпратил но посочения от лицето ел. адрес уведомлението. За въпросните обстоятелства ЧСИ е издал констативен протокол изх. №***/***г.
На ***г. ищцовата страна е депозирала в РС – Н.заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №***г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което ищцовата страна предявила настоящите установителни претенции.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства, както и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, установяваща размер на претендираните вземания. На базата на така събрания доказателствен материал, съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответника и "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД договор за потребителски паричен кредит. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договореният размер на възнаградителната лихва и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответникът е получил сумата на кредита.
Също така е безспорен и фактът на сключения рамков договор за цесия. Към момента на сключването му договорът за потребителски паричен заем между ответника и "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД не е бил сключен, но към момента на сключване на индивидуалния договор за цесия с Приложение №1 към него, договорът на ответника е бил факт и вземанията по него са прехвърлени на ищцовата страна, като са и описани в приложението. Видно е, че изготвеното Приложение №1 от 18.01.2018 г., подписано от страните по рамковия договор е след като задълженията на ответника към ищцовото дружество са възникнали и към този момент съответните месечни погасителни вноски са били изискуеми. Изпълнено е и условието по рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищцовата страна и по отношение на вземането към ответника.
Относно уведомяването на ответника за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото (представените уведомления, известие за доставяне и констативен протокол на ЧСИ), че до ответника са били изготвени писмени уведомления, за които обаче няма безспорни доказателства, че са получени от него. Безспорно изпратеното по пощата уведомление не е достигнало до ответника. Относно уведомлението връчвано чрез ЧСИ съдът счита, че не може да приеме за установено с категоричност, че ЧСИ е изпратил на ел. адрес уведомлението именно на ответника. В констативния протокол не е посочен какъв е ел. адрес на ответника, за да се установи дали адресът е негов, нито е посочено по какъв начин ЧСИ се е уверил, че контактува именно с ответника. Затова не може да се приеме, че на датата, посочена в констативни протокол на ЧСИ е била съобщена на ответника извършената цесия, както и предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и връчено на ответника, ведно с исковата молба (в настоящия случай на 10.01.2020 г.), съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Относно предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит: Съдебната практика приема, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки – преустановяване на плащанията по договора и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем (ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия остатък от кредита за изискуем, включително и вноските с ненастъпил падеж. Именно от уведомяването на длъжника настъпва изискуемостта на цялото вземане по договора, като трайно установената съдебна практика приема, че това положение се отнася не само до банковите кредити, а и договорите за заем за потребление. В настоящия случай е безспорно, че ответникът е преустановил плащанията по договора за кредит и е била налице първата от предпоставките да се обяви предсрочната изискуемост. Както по-горе се посочи изпращаните до ответника уведомления чрез пощата и чрез ЧСИ няма данни да са достигнали до него, но приложени към съдебните книжа и връчени на ответника с исковата молба по настоящото дело, те са стигнали до него и волеизявлението на кредитора е произвело действието на предсрочната изискуемост. Няма пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена в хода на процеса, като на ответника уведомлението бъде връчено като приложение към исковата молба. В този случай това обстоятелство следва също да бъде отчетено от съда на основание чл.255, ал.3 от ГПК. В настоящия случай и предсрочната изискуемост, както и цесията, е била съобщена на ответника на 10.01.2020 г.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана частично. Независимо, че към момента на подаването на заявление по чл.410 от ГПК не е била обявена предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, но доколкото към момента на приключване на съдебното дирене тя е факт, то съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи цялата главница по кредита; цялата договорена възнаградителна лихва, както и обезщетение за забава върху главницата в размера на законната лихва, само за вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно от 21.08.2018 г. до ***г. Видно от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза размерите на тези вземания са: 22 363, 90 лв. – главница и 1 382, 30 лв. – договорна лихва, като в тази ѝ част исковата молба е основателна и доказана и следва да се уважи. Относно обезщетението за забава за периода 21.08.2018 г. до ***г., изчислено на база дадените данни в експертизата, е в размер на 551, 46 лв. и именно в този размер същото следва да се уважи, като в останалата част на претенцията за обезщетение до пълния размер от 795, 04 лв., претенцията, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли, а именно за сумата от 243, 58 лв. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното плащане.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от иска. Направените по делото разноски от ишцовата страна са както следва: 490, 83 лв. – внесена държавна такса, 249, 60 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. Също така в полза на ищцовата страна следва да се присъди ***ско възнаграждение в размер към максималния, предвид цената на исковете, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно от 250 лв. Така от общо разноски и възнаграждение от 990, 43 лв. ответникът следва да заплати в полза на ищцовата страна разноски от 980, 53 лв., съобразно уважената част от иска. Също така ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство също съразмерно на уважената част от настоящия иск, а именно от общо 540, 82 лв., сумата от 535, 41 лв.
Относно предявените с исковата молба евентуално съединени осъдителни искове: В Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването ѝ, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. В случая ищцовата страна с осъдителните претенции предявява същите суми като установителните (обезщетението за забава се претендира в по-голям размер), но на същото основание – договора за кредит. Поради това предявените при условията на евентуалност осъдителни искове се явяват недопустими и производството в тази част следва да се прекрати.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Я.М., с ЕГН **********, с пост. адрес *** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** И.Н.Н. следните суми по договор за паричен заем №*** от ***г.: 22 363, 90 лв. (двадесет и две хиляди триста шестдесет и три лева и деветдесет стотинки) - главница; 1 382, 30 лв. (хиляда триста осемдесет и два лева и тридесет стотинки) - договорна лихва за период от 21.12.2017 г. до 18.01.2019 г. и 551, 46 лв. (петстотин петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) - лихва за забава от 21.08.2018 г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** И.Н.Н. против Д.Я.М., с ЕГН **********, с пост. адрес *** относно претендираното по горепосочения договор обезщетение за забава за периода 21.12.2017 г. до ***г. в останалата ѝ част до пълния размер от 795, 04 лв., а именно за сумата от 243, 58 лв.
ОСЪЖДА Д.Я.М., с ЕГН **********, с пост. адрес *** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** И.Н.Н. направени по настоящото дело разноски от 980, 53 лв. (деветстотин и осемдесет лева и петдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА Д.Я.М., с ЕГН **********, с пост. адрес *** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** И.Н.Н., направените разноски по ч. гр. д. №***г. по описа на РС – Н.в размер на 535, 41 лв. (петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и едно стотинки).
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. №1629/2019 г. на НпРС по отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане на Д.Я.М., с ЕГН **********, с пост. адрес *** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** И.Н.Н. сумата от 22 363, 90 лв. – главница; 1 382, 30 лв. – възнаградителна лихва за период от 21.12.2017 г. до 18.01.2019 г. и 1174, 90 – обезщетение за забава за период от 21.12.2017 г. до03.12.209 г. по договор за потребителски паричен кредит №*** от ***г.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: