Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 28.04. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М.ОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
При секретаря
Юлиана Шулева
И прокурора
сложи за разглеждане
Като изслуша докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 13260
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от Г.В.У., ищец пред СРС, срещу решение № 75984 от 24.04.2020
г., постановено от СРС, Първо ГО, 51 състав
по гр.д.№ 39261 по описа за 2019 г., с което не е била уважена претенцията му по
чл.45, ал.1 ЗЗД.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение. СРС не бил разбрал отношенията между страните по спора. СРС
не бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а
подходил избирателно.Не бил обсъдил близката родствена връзка между ответницата
и разпитаните свидетели. Съдът се позовал на факти, които към момента на
постановяване на решението не били установени с влязъл в сила съдебен акт. Нямало
такъв акт и по въпроса дали е упълномощен от бабата на ответницата или не. Като
СРС неправилно бил достигнал до извода, че въззивника не бил упълномощен. Действително,
първоначално не бил упълномощен, но впоследствие било издадено от бабата на
ответницата пълномощно поради което този порок бил саниран. Разписката на която
съдът се позовавал била абсурдна. Тази разписка била оспорена от ищеца, тъй
като същата не била издадена от него. Съдържанието на разписката било невярно.
Ако се приемело, че същата е достоверна, то се сочи, че не се бил възползвал от
посочената в нея възможност да задържи 30 % от сумата. От СРС били допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в недопускането на поисканите от него
доказателствени средства, а именно разпит на ответницата по реда на чл.176 ГПК,
неиздаване на съдебно удостоверение, което довело и до неизясняване на спора от
фактическа и правна страна и нелогични изводи. Поради недопускането на тези
доказателства останал неизяснен въпроса защо жалбата до СРП е подадена 6 месеца
след контактите им. Не ставало ясно дали ответницата, ако била получила парите
щяла да подаде жалба до СРП. Противоправно било ответницата да се облагодетелства
от тези пари.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение и вместо това да постанови друго с което да уважи претенцията му.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от Ц.Г.Г., ответник пред СРС. Излагат се доводи за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно
решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при
постановяване на решението от СРС. Обжалваното от въззивника решение било
правилно и обосновано; събраните доказателства били изключително подробно
анализирани. Сочи, че СРС бил отчел факта, че свидетелката Г.М.е майка на
ответницата. Никъде в мотивите си СРС не се бил позовал на висящото наказателно
производство по нохд № 18466/2016 г. на СРС, НО, 98-ми състав. Счита, че
изпълнителните деяния били подробно описани от ответницата в жалбата й до
Прокуратурата.съдебната практика била категорична, че значение в сезиращите
молби до компетентните органи имат изложените обстоятелства, а не цитираните
състави от НК. Сочи, че в пълномощното от 07.03.2014 г. , издадено в полза на У.
името на М.М.изрично били посочени действията за които е извършено
упълномощаването. Никъде не било посочено, че се потвърждават извършените от
него действия без пълномощно. По отношение на представената разписка от
10.03.2014 г. се сочи, че нейната автентичност не била оспорена от въззивника в
дадения от СРС, срок. Доказателствените искания на въззивника били преклудирани
и направени за първи път с въззивната жалба.По отношение на искането по чл.176 ГПК сочи, ме такова било направено пред СРС, но съдът го оставил без уважение, тъй като отговори на въпросите
по молбата от 08.01.2020 г. не било необходимо. По тези обстоятелства
ответницата била изразила становище в отговора по исковата молба. Повторно
направеното такова искане било оставена от СРС без уважение като преклудирано. Относно
искането за издаване на съдебно удостоверение до общината в с.Видаре, счита, че
същото е прекрудирано защото било направено във второто публично съдебно
заседание пред СРС, както и било неотносимо. Правилно СРС го оставил без
уважение. Сочи, че съжденията на въззивника не отразявали събраните по делото
доказателства. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 27. 05.2020 г. Въззивната жалба е подадена на 10.06.2020 г. /по пощата/.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.По останалите въпроси –
само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема,
че първоинстанционният съд се е
произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел, че по делото не било спорно, че ответницата Ц.Г.Г. е сезирала
СРП чрез подаване на жалба от 09.07.2014 г. Според ищеца подаването на такава
жалба било противоправно, тъй като с жалбата си ответницата била изнесла
клеветнически твърдения по отношение на ищеца за извършени от него престъпления
по чл.143, ал.1 НК, по чл.206, ал НК и по чл.209, ал.1 НК. От значение за
реализирана на състава на престъплението „клевета“ било какви са изложените от
дееца обстоятелства, които според него представлявали престъпление, а не
цитираните състави от НК. В случая в жалбата си ответницата била изложила, че
чрез заплаха от унищожаване на изпълнителния лист, издаден в полза на М.Н.М., Г.У.
я принудил да подпише разписка, че е получила сума пари, които не й е предал.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че
твърденията на ответницата в жалбата й до СРП са верни. По делото била приета
самата разписка от 10.03.2014 г. от която било видно, че Ц.Г. е заявила чрез
нея, че е получила в заем от Г.У. сумата от 15 000 лв. с краен срок на
връщане -30.04.2014 г. като било посочено, че при невръщане на тази сума в
уговорения срок У. има право да задържи за себе си 30 % от сумата, която ще
получи по предявения изпълнителен лист пред „Б.В.И.Г.“ АД за плащане на
обезщетение в полза на М.Н.М.. Свидетелката Г.М.М.потвърждавала, че дъщеря й е
подписала разписката без да е получила сумата в размер на 15 000 лв. от Г.У.,
тъй като се притеснявали, че изпълнителният лист ще бъде унищожен и след като
не успели да го вземат от ищеца. СРС е кредитирал тези показания, тъй като били
логични и последователни независимо, че свидетелката била майка на ответницата.
Фактът, че ищеца е държал изпълнителния лист и не го е предал на правоимащото
лице се потвърждавало и от показанията на свидетеля Д.П.. Свидетелят П.заедно с
друг негов колега били упълномощени от бабата на ответницата, за да поискат от
ищеца така издадения изпълнителен лист, но У. отказал да им го предаде. Това
обстоятелство се потвърждавало от показанията на свидетелката Д.П., която
сочела на проведена такава среща, на която двамата адвокати искали У. да им
даде листа, но той отказал. С процесната жалба ответницата била изразила
мнение, че У. е извършил престъпление по чл.206, ал.1 НК като в тази връзка
била посочила, че У. бил присвоил цялата сума, присъдена като обезщетение на
баба й . като я бил получил по своя банкова сметка ***. По делото не било спорно,
че сумата присъдена на бабата на ответницата като обезщетение, е била преведена
по сметката на У.. Това се установявало и от представеното по делото платежно
нареждане от 24.06.2014 г. за сумата в
размер на 32 694,70 лв. Това се установявало и от споразумението по щета №
471708091201674/6, копие на писмо от 01.07.2014 г. с което застрахователят бил
уведомил М.Н.М. за превеждане на сумата по сметката на адв.У., копие на писмо
от Г.У. до М.Н.М. с което писмо ищецът бил признал, че е получил съответната
сума. Действително в полза на ищеца било дадено пълномощно от М.М.да получи
обезщетението по негова сметка, но от показанията на свидетелката Г.М.било
видно, че ищецът спрял да си вдига телефона, когато ответницата Г. го търсила,
а един ден се обадил и казал, че застрахователят е отказал да плати
обезщетението поради изтекла давност.След което ответницата се обадила на
застрахователя, който й казал, че обезщетението е преведено на адв.У.. От
събраните по делото доказателства се установявало, че към датата на подаване на
жалбата от страна на ответницата – 09.07.2014 г. част от обезщетението било
преведено на Станислав и М.П., но ответницата не знаела това. От показанията на
свидетелката Г.М.се установявало, че У. е бил канен неколкократно да плати
сумата, вкл. от М.Н.М. по нейна банкова сметка, ***. При това положение съдът е
достигнал до извода, че ответницата при депозиране на жалбата пред СРП е била
със съзнанието, че ищецът е задържал за себе си цялата дължима на баба й, сума.
Това означавало, че Г. е действала със съзнанието, че Г.У. е присвоил
изплатеното в полза на баба й обезщетение, което обосновавало извод за липса на
съзнание, че приписаното престъпление не е извършено. По отношение на
престъплението по чл.209, ал.1 НК Г. била посочила в жалбата си до СРП, че
ищецът се опитал да я заблуди, че застрахователят е отказал да изплати обезщетение,
за да може той да го присвои. Действително, по делото било представено писмо от
09.06.2014 г. от което се установявало, че „Б.В.И.Г.“ АД е уведомило адв.У.
като пълномощник на М.Н.М., че е взето решение, с което се отказва изплащане на
обезщетението поради изтекла погасителна давност. От представените по делото
копие от спогодба от 18.06.2014 г. и платежно нареждане от 24.06.2014 г.било
видно, че застрахователното дружество се е задължило да плати на М.Н.М.
застрахователното обезщетение и е наредило сумата да бъде преведена по
банковата сметка на ищеца на 24.06.2014 г. От показанията на Г.М.се
установявало, че в телефонен разговор, след като вече обезщетението е било
платено, У. заявил на Ц.Г., че застрахователят е отказал плащане поради изтекла
давност. След като Г. узнала факта, че сумата е преведена по банков път по
сметката на ищеца, го канела да я предаде или преведе по банков път на М.Н.М.,
но това не се случило. Това дало повод на ответницата да подаде жалбата до
Прокуратурата. При тези си констатации
СРС е достигнал до извода, че към момента на подаването на жалбата,
ответницата била действала със съзнанието, че У. е искал да я заблуди чрез
твърдението, че застрахователят е отказал да плати обезщетението поради изтекла
давност, за да задържи вече получената сума за себе си, т.е. в този случай
липсвало съзнание, че приписаното престъпление не е извършено. От събраните по
делото доказателства се установявала верността на част от твърденията в жалбата
до СРП, а по отношение на друга част ответницата била действала с убеждението,
че съответните деяния, квалифицирани от нея като престъпления по чл.143, ал.1 НК, по чл.206, ал.1 НК и по чл.209, ал.1 НК, са извършени от ищеца. При това
положение ответницата се била възползвала от правото си по чл.45 КРБ. В случая
по делото не били събрани доказателства от които да е видно, че ответницата
била подала жалбата до СРП с единствената цел да навреди на ищеца. Точно обратното, установявало се, че жалбата
била подадена от ответницата с цел да защити правата на М.Н.М.. При това
положение предявеният иск по чл.45 ЗЗД бил неоснователен и като такъв е
отхвърлен.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция, приема следното:
За да
бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, следва да
се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Не се спори по делото, че
ответницата Г. /въззиваема в настоящето производство/ е отправила на
09.07.2014 г. жалба до СРП в която жалба е посочено, че У. е водил дело от
името на баба й без за това да е упълномощен; след приключване на делото –
гр.д.№ 457/2012 г. по описа на Софийски окръжен съд, съдът осъждал ответника и
издал изпълнителен лист на 11.02.2013 г.за обезщетение в размер на 25 000
лв. в полза на баба й М.М.. Общата сума на обезщетението /ведно с лихвите/
възлизала на 32 694,70 лв. Изпълнителният лист бил издаден през 2013 г.,
но адв.У. потърсил Г. в началото на 2014 г. като я уведомил за присъденото в
полза на баба й обезщетение. Именно Г. била потърсена от У., тъй като баба й
била стара, а У. предпочитал да говори с някой по-млад. У. поискал да получи
половината от присъдената по изп.лист, сума. Г. обяснила, че У. не е
упълномощаван от баба й, както и липсвала уговорка да му бъде предадена
претендираната от него, сума. Поискала да й бъде предаден изпълнителния лист –
или на нея, или на баба й. У. отказал да предаде изпълнителния лист и след
дълги уговорки се съгласил да получи 30 % от сумата, но държал цялата сума да
бъде преведена по негова сметка. Г. не се съгласила, а помолила друг адвокат /П.Р./
и негов колега, които познават У., да разговарят с него. Те провели разговор с У.
и уведомили Г., че ако не приеме условията на дв.У., той ще скъса изпълнителния
лист и работата по делото ще остане за негова сметка, но баба й няма да получи
обезщетението. Тогава Г. се съгласила от името на баба й да бъде преведена на
адв.У. сумата в размер на 30 % от обезщетението. Тя сторила това, тъй като
алтернативата била да се води дело за възстановяване на изпълнителния лист.
Адв.У. подготвил текста на пълномощното, което да бъде подписано от баба й и
същото трябвало да е с нот.заверка на подписа. По силата на това пълномощно
адв.У. придобил правото да получи цялата сума от обезщетението по своя сметка.
След подписването и предаването на пълномощното, У. накарал Г. да му подпише
разписка от 10.03.2014 г. в която да посочи, че й е дал сумата от 15 000
лв. , без в действителност да е получила тази сума. В разписката бил посочен
краен срок за връщане на сумата – 30.04.2014 г. и изрично било посочено, че ако
сумата не бъде върната, У. има право да задържи 30 % от обезщетението, което
било присъдено в полза на баба й. Подписването на пълномощното и разписката
било сторено поради притеснението, че У. ще унищожи изпълнителния лист и баба й
няма да получи нищо. На 27.06.2014 г. се свързала по телефона с У., но той й
казал, че баба й няма да получи нищо защото застрахователната компания отказала
да плати обезщетението поради изтекла давност. Тъй като не вярвала на адв.У.,
извършила проверка в застрахователната компания и от там й казали, че са
превели сумата по обезщетението по сметка на адв.У.. Впоследствие застрахователят
уведомил баба й за превеждането на сумата изрично с писмо. Според
жалбоподателката адв.У. бил извършил престъпления по чл.143, ал.1 НК, чл.206,
ал.1 НК и по чл.209, ал.1 НК
Съгласно чл. 147 от НК
клеветата е деяние, което може да бъде осъществено под две форми- разгласяване
на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което
засегнатия не е извършил. Деянието е довършено когато твърденията са възприети
от трето или повече лица. За да е съставомерно-разгласените факти или обстоятелства-
освен позорящи, трябва да са и неистински. Ако
се установи тяхната истинност-деянието е несъставомерно.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че в полза на М.Н.М. е бил издаден на 11.02.2013 г.
от Софийски окръжен съд по гр.д.№ 457 по описа за 2012 г. въз основа на влязло
в сила решение от 20.12.2012 г., изпълнителен лист /л.85 по делото пред СРС/.
По делото е представено писмо от 09.06.2014 г./л.203/
, изходящо от застрахователя до адв.У. в което е посочено, че се отказва
плащане на обезщетението поради изтекла погасителна давност като писмото е във
връзка с негова претенция, вх.№ 9774/14.11.2013 г.
Представено е и заявление от адв.У. за преразглеждане
на отказа за изплащане на обезщетението датиран от автора му на 10.06.2014
г./без вх. № на застрахователя/, виж л.204.
Същевременно по делото е представено и писмо от ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, изх. № 00744 от 02.07.2014 г. до
М.Н.М. /л.86/ с което същата се уведомява, че в полза на последната е присъдено
обезщетение въз основа на съдебно решение по гр.д.№ 457 по описа за 2012 г.,
както и, че е постигната Спогодба от 18.06.2014 г., подписана от нейния
пълномощник адв.Г.У., съгласно пълномощното от 07.03.2014 г. Застрахователното
обезщетение възлизало в размер на 32 694,70 лв. и било изплатено на
24.06.2014 г. по банковата сметка на адв.У., съгласно пълномощното.
По делото е представена самата Спогодбата от 18.06.2014 г./л.158 пред СРС/, сключена
между ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и адв.У., посочен като пълномощник на М.Н.М., по силата
на която спогодба застрахователят се е задължил да изплати на М.Н.М. сумата в
размер на 32 694,70 лв.
Нареждането за плащане е с дата от 26.06.2014
г./л.162/, а като получател е посочен адв.Г.У.. На л.163 по делото пред СРС е
представен и самият платежен документ като изрично е посочено, че плащането на
сумата в размер на 32 694,70 лв. е във връзка с постигнатото Споразумение.
Получател на сумата е Г.В.У..
Преди това – на 20.01.2014 г. застрахователят е
отправил писмо до адв.У., който е посочен като пълномощник на М.Н.М., за
представяне на изпълнителния лист от 11.02.2013 г. с оглед изплащането на
обезщетението /л.87 от делото пред СРС/.
Фактът, че изп.лист е бил в държане на У., както и
отказът му да го предаде на М.Н.М. /баба на ответницата и взискател по
изп.лист/ се потвърждава и от разпита на свидетеля Д.П.- адвокат, който
ответницата е наела за изясняване на въпроса дали У. е бил надлежно упълномощен
от баба й за водене на гр.д.№ 457 по описа за 2012 г. на СОС, както и да бъде
убеден У. да предаде изп.лист на взискателката М.Н.М.. Видно от показанията на
свидетеля : „той /има се предвид У./ ни показа листа /изпълнителния/, но отказа
да го даде на бабата, респ. нейната внучка“. Свидетелят П.си спомня, че У. е
претендирал някакъв процент от сумата, присъдена на бабата, за което Ц.
/ответницата/ не е била съгласна. При това положение У. е отказал да предаде
изп.лист. Свидетелят и колегата му, който също е бил нает „да работи по случая“
са посъветвали Ц. да си търси правата по съдебен ред, както и да подаде сигнал
до Прокуратурата.
На 10.03.2014 г. У. е подал заявление до
застрахователя с оглед писмото на последния за представяне на оригинала на
изп.лист, в което заявление е посочено, че пречките за изплащане на
обезщетението са преодолени като е посочено, че плащането следва да стане по банковата
сметка цитирана в предходното заявление, т.е. това от 14.11.2013 г./л.166/.
Видно от последното като титуляр на банковата сметка е посочен Г.В.У..
Видно от приемо-предавателен протокол, съставен на
31.07.2014 г. /л.161 по делото пред СРС/ представеният в оригинал изпълнителен
лист е бил предаден от застрахователят на адв.Г.У..
По делото е представена разписка /л.198/ с посочена
дата на съставяне - 04.02.3014 г. за предаване на оригинала на изп.лист от У. на С.П.. Последната е разпитана като
свидетел по настоящето дело /в производството пред СРС/. Видно от отразеното в съдебния протокол на л.235 по делото пред
СРС, в показанията си свидетелката С.П. сочи, че е „писала две разписки, които
бяха фиктивно написани от мен, без да
получавам или предавам каквито и да е документи. Едната разписка беше във
връзка с разговора с г-н У., че е имал среща с адвокати, които са изискали от
него да предаде изпълнителен лист и той
ме помоли да напиша разписката, в която заявявам, че той ми предава
изпълнителния лист“. Свидетелката същевременно признава, че не е виждала
изпълнителния лист в полза на баба й.
По отношение
на пълномощното за водене на делото пред СОС – гр.д. № 457 по описа за 2012 г. :
Видно от показанията на свидетелката С.П., адв.У. й е
казал, че делото за обезщетяване на бабата за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на сина й Н.П.„може да започне такова дело без първоначално да има
пълномощно от баба ми и го започна“. Свидетелката П.се е явявала и като
свидетел по гр. дело № 457 по описа на СОС за 2012 г. Свидетелката сочи „Аз съм
се явила само като свидетел по едно дело и не съм била наясно с действията на
адв.У.“.
Видно от отразеното на л.235 по делото пред СРС, в
показанията си свидетелката С.П. сочи, че т.нар. „втора разписка“ - тази на
л.198 по делото /пред СРС/ с дата 04.02.2014 г., в която свидетелката е
удостоверила, че е упълномощила адв.У. от името на баба й да води гр.д.№ 457 по
описа за 2012 г. на СОС до приключването му, както и да подава необходимите
документи навсякъде, където е необходимо за получаване на присъденото
обезщетение по този изпълнителен лист, подписала, защото У. й е обяснил, че
това му било необходимо, за да спрат нападките срещу него. Свидетелката
признава „Не съм взимала пълномощно от баба ми“.
Пак от показанията на свидетелката С.П. се установява,
че М.Н.М. категорично е отказвала да води дело за обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на сина й Н.П.. Свидетелката С.П. е била
разпитана и по нохд № 18466 по описа за 2016 г. на СРС, НК, 98 състав. В
показанията си същата е заявила, че е виждала само бланка за пълномощно с
данните на баба й. Свидетелката не знае как е протичала комуникацията между У.
и баба й. Свидетелката не е говорила с баба й във връзка с делото /гр.№ 457 по
описа на СОС за 2012 г./ докато е било висящо. Нито тя, нито майка й или брат й
са били упълномощени да подписват документи от името на бабата М.Н.М..
Наказателният съд е констатирал противоречия между дадените пред съда показания
от тази свидетелка и дадените от нея показания по досъдебното производство /ДП/
и затова показанията й пред ДП са били прочетени.
При това положение опровергава се и съдържанието на
разписките, съставени от С.П. на л.194 /с дата 17.05.2012 г./, л.195 /с дата
04.06.2012 г./, на л.196 и 197 / и двете с дата 14.11.2013 г./ с които ищецът
се домогва да установи, че е бил надлежно упълномощен от М.Н.М. по гр.№ 457 по
описа на СОС за 2012 г.
Синът на починалия син на М.Н.М. – Н.П.М.Н.П.е бил
разпитан и по нохд № 18466 по описа за 2016 г. на СРС, НК, 98 състав. Същият не
знае баба му да е упълномощавала У. да я представлява по делото, която тя е
водила за обезщетение за смъртта на сина й /гр.№ 457 по описа на СОС за 2012
г./.
От показанията на свидетелката Г.М./л.235/ също се
потвърждава, че майка й - М.Н.М. не е упълномощавала У. да води дело от нейно
име във връзка с получаване на обезщетение относно смъртта на Н.П.. Свидетелката
сочи: „Майка ми беше категорична, че никой не е искал съгласието й за водене на
дело и никой не я е питал“. За така воденото дело свидетелката е разбрала от
отправеното писмо на застрахователя да бъде представен оригинала на изп.лист.
Свидетелката се обадила на снаха си /съпруга на починалия Н.П./ защото мислела,
че снаха й е завела такова дело. Последната й отговорила, че няма нищо общо, но
г-н У. щял да се свърже с нея, за да се разберат. Уговорена била среща между Ц.
и У., която се състояла през м.01.2013 г. на тази среща У. заявил, че „е
нормална практика адвоката да се подпише вместо клиента. Уведомил и, че делото
е приключило през м.12.2012 г. като било присъдено обезщетение в размер на
25 000 лв. в полза на майка й. На срещата У. поискал от Ц. да даде
пълномощно на У. сумата да бъде преведена по негова сметка. Ц. отказала да
стори това. За тези действия на У. е била уведомена майка й- взискател по
изп.лист. Последната не се е съгласила да даде пълномощно. Попитали при
застрахователя и от там им отговорили, че са задържали превеждането на парите,
защото искат оригинала на изп.лист и пълномощно.През м.март е бил проведен още
един разговор с У. за предаване на изпълнителния лист, но той е отказал да го
стори. Ц. се консултира с адвокати и те поели ангажимент да разговарят с У. и
да поискат изпълнителния лист. Адвокатите отишли в гр.Ботевград и разговаряли с
У., но той отказал да даде изпълнителния лист. Ц. отново разговаряла с У. и той
казал, че ще оттегли иска от застрахователната компания. В края на краищата,
след като У. категорично отказал да предаде изпълнителния лист, свидетелката,
ответницата и взискателката решили да направят пълномощно с което да
упълномощят У. да получи парите по негова банкова сметка ***- М.Н.М.. Пълномощното
е било съставено заради отказът на У. да им предаде изпълнителния лист. При
новата среща с У., Ц. предала пълномощното. На срещата У. накарал Ц. за подпише
разписка, че той дава 15 000 лв. в заем, които тя се задължава да му ги
върне, но такива пари У. реално не бил дал на Ц.. Тази разписка била съставена
като гаранция, че У. ще получи 30 % от присъденото обезщетение в полза на М.Н.М..
След подписването на разписката Ц. започнала да търси У., но той не си вдигал
телефона. Ц. продължила да го търси настоятелно и в един момент той се обадил и
казал, че застрахователната компания е отказала да преведе парите поради
изтичане на давност.На другия ден Ц. се обадила в застрахователната компания и
от там й казали, че парите за обезщетението на баба й са преведени на У.. След
това Ц. отново се обадила на У. като оставила телефона на високоговорител.
Разговорът слушал и съпруга на свидетелката, който отговорил на У., че ако се
съмнява, че парите ще бъдат предадени на М.Н.М., да каже къде да я закарат, за
да й предаде парите лично. Тогава У. затворил телефона. В същия ден била
открита банкова сметка ***мира изпратила номера на банкова сметка *** У. с цел
превеждане от негова страна на сумата. Пари по сметката на М.Н.М. не постъпили
и тогава Ц. се посъветвала с адвокати и те й казали да се обърне към полицията
и прокуратурата. Ц. пуснала жалба и заявление. За подаване на жалбата настояла
и М.Н.М.. Жалбата е била подадена до прокуратурата преди да разберат, че пари
са преведени на племенниците й. Никакви пари не постъпили по сметката на майка
й, но същата получила писмо от У., че бил превел парите на племенниците на
свидетелката /С.и М./.
По делото е представено пълномощно /л.208/ в което е
посочено, че М.Н.М. е упълномощила адв. У. да получи от нейно име и вместо нея
цялата сума по изп.лист във връзка с гражданско дело № 457 по описа на СОС за
2012 г. като дата на съставянето му е посочено 07.03.2014 г. на която дата е и
нот.заверка на Нотариус А.Н.. Видно от удостоверението от 03.07.2014 г.
Нотариусът е удостоверила идентичността на текста в пълномощното /л.209/.
Противно на соченото от въззивника, в това пълномощно
липсва потвърждаване на извършените от него действия по гражданско дело № 457
по описа на СОС за 2012 г. без надлежна представителна власт. Видно от изрично
посоченото в т.2 пълномощното важи само до окончателното изплащане на това
обезщетение.
Без значение досежно изхода на спора е кой е подал
молба за издаване на удостоверение за наследници на Н.М.ов П.. А видно от
представените на л.189-191 /по делото пред СРС/документите във връзка с
наследството са подадени на 16.03.2012 г. от К.С.П.а-съпруга на Н.М.ов П..
По отношение
на това дали ответницата е била принудена да подпише разписка, че е получила
сума пари, които У. не й е предал под заплахата, че издадения в полза на баба й
изпълнителен лист ще бъде унищожен:
По делото е представена и разписката от 10.03.2014 г. /л.88/ в която Ц.Г. е посочила, че е
получила от адв.Г.У., в заем сумата
в размер на 15 000 лв. със краен
срок на връщане –30.04.2014 г. Посочено е, че при невръщане на сумата в
посочения срок, У. има право да задържи за себе си 30 % от сумата, която ще
получи по изпълнителния лист срещу „Б.В.И.Г.“ АД, за изплащане на обезщетение
за вреди на баба й М.Н.М., съгласно нот.заверено пълномощно от 07.03.2014 г.
Съгласно отразеното в разписката, У. се е задължил да преведе останалите 70
% след изплащането от застрахователя по
посочена от Г. банкова сметка.
***ата му до настоящата инстанция, автентичността на
тази разписка не е била оспорена от него независимо от изрично дадения от съда
срок за това.
От показанията на свидетелката Г.М./виж по-горе/,
които са последователни и логични, съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства и почиващи на преки впечатления, по безспорен начин се
установява, че Ц.Г. е подписала тази разписка под заплахата от У. да унищожи
изпълнителния лист, издаден в полза на баба й по гр. дело № 457 по описа на СОС
за 2012 г.
От намиращото се на л.93 пълномощно, е видно, че Г. е
била упълномощена от баба си М.Н.М. като пълномощното е т.нар. „общо“, вкл. да
подава молби, жалби от името на упълномощителката до държавните органи в
страната, както и да завежда дела от нейно име.
Относно
предаването на сумата по присъденото в полза на М.Н.М. обезщетение по гр. дело
№ 457 по описа на СОС за 2012 г.:
С писмо от 04.07.2014 г., получено от своя адресат – М.Н.М.
/л.210-211/ адв.У. е уведомил Ненчева, че цялото обезщетение е заплатено от У.
на децата на починалия Н.П.на 02.07.2014 г.
Представено е платежно нареждане за сумата в размер на 6 000 лв. и
посочено основание „цялостно доплащане на обезщетение /л.212/.
На л.213 /по делото пред СРС/ е представена разписка,
съставена от името на С.Н.П.в която същата е посочила, че е получила от адв.У.
от името на баба си и за нейна сметка сумата в размер на 15 260 лв. , от
които в брой – 9260 лв., а по банков път горните 6 000 лв. Разписката е
датирана на 02.07.2014 г.
Видно от протокола, съставен за публичното съдебно
заседание, състояло се на 28.10.2020 г. по нохд № 18466 по описа за 2016 г. /представен
от самия въззивник пред настоящата инстанция и приет с нарочно определение,
четено в о.с.з. на 02.03.2022 г./ наказателният съд е констатирал противоречия
между дадените пред съда показания от тази свидетелка и дадените от нея
показания по досъдебното производство /ДП/ и затова показанията й пред ДП са
били прочетени. Свидетелката П.е посочила, че е вярно това, че с брат й са разписали разписки, че са
получили останалите пари от обезщетението, но реално не са ги взели. Тези
разписки са подписани в полза на адв.У.. Не са имали уговорка тези пари да
бъдат възнаграждение на адв.У.. Свидетелката не знае баба й да е получавала
част от тези пари.
На л.215 е представена разписка, съставена от името на
М.Н.П.в която същият е посочил, че е получил от адв.У. от името на баба си и за
нейна сметка сумата в размер на 15 260 лв. , от които в брой – 9260 лв., а
по банков път горните 6 000 лв. Разписката е датирана на 02.07.2014 г.
М.Н.П./син на починалия син на М.Н.М. – Н.П./ е бил
разпитан и по нохд № 18466 по описа за 2016 г. на СРС, НК, 98 състав. Същият е
посочил, че е получил само сумата в размер на 6 000 лв., платени по банков
път. Баба му не е получила пари по т.нар.“второ дело“, т.е. гр.№ 457 по описа
на СОС за 2012 г. Свидетелят сочи, че баба му е имала претенции по сумите по
второ дело, които е получил.
В показанията си свидетелката С.П. също сочи, че баба
й е искала парите по обезщетението, което й е присъдено, да й бъдат върнати
/виж л.235 по делото пред СРС/.
Установява се, че от името на М.М.са отправени две
писмо до лицата, подписали горните разписки с искане сумите да й бъдат
преведени по посочената там банкова сметка /***.216-217/. Даден е срок до
25.08.2014 г.
Липсват данни присъденото в полза на М.Н.М.
обезщетение по гр.№ 457 по описа на СОС за 2012 г. да й е преведено от адв.У.,
респ. сумата в размер на 12 000 лв./2 по 6000 лв./, преведена в полза на С.и
М.да е постъпила в патримониума й. Свидетелят П.изрично сочи /в показанията по
нохд/, че със сестра му не са дали тези пари на баба му.
При това положение правилно СРС е приел, че от страна
на ответницата чрез сезиране на надлежните органи във връзка с действията на
ищеца У., които същата е приела, че реализират престъпен състав, не
представляват деликт. Изложените в жалбата й твърдения за осъществени от Г. У. неправомерни действия в голямата си част
се оказаха верни и действително осъществени от ищеца У.. Въззиваемата /ответница
пред СРС/ е действала с убеждението, че съответните деяния, квалифицирани от
нея като престъпления по чл.143, ал.1 НК, по чл.206, ал.1 НК и по чл.209, ал.1 НК, са извършени от ищеца. Следва да отбележим, че гражданите при сезиране на
съдебните органи, още повече на Прокуратурата не са длъжни да дават правна
квалификация и съотнасят към същата твърдените от тях обстоятелства.
Ответницата се е възползвала от правото си по чл.45
КРБ и е сезирала органите на МВР и Прокуратурата в защита на своите
конституционна права. Правилен е извода на СРС, че по делото не са събрани
доказателства от които да е видно, че ответницата е подала жалбата до СРП с
единствената цел да навреди на ищеца.
Точно обратното, установява се, че жалбата е подадена от ответницата с
цел да защити правата на М.Н.М.. Още повече, че се установи в процеса, че
ответницата е била упълномощена от М.Н.М. да стори това.
Действително, постановената от СРС присъда по нохд №
18466 по описа за 2016 г. с която У. е признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл.309, ал.1 НК за това, че на 14.11.2013 г. в гр.София, сам
съставил неистински частни документи- договор за правна защита и съдействие №
2814.11.2013 г. на който придал вид, че е подписан от М.Н.М. в частта „клиент“
и пълномощно на което придал вид, че е подписан от М.Н.М. в частта „клиент“ и
на същата дата – 14.11.2013 г. ги е употребил, като ги представил пред служител
на „Б.В.И.Г.“ АД, за да докаже, че съществува правно отношение – договорни
отношения за правна защита, съдействие и процесуално представителство между
него и М.Н.М., е отменена от СГС по внохд № 1632 по описа за 2021 г. на СГС,
НО, 17-ти въззивен състав. Това, обаче, не променя изхода на спора-
гражданският съд изследва предпоставките на чл.45 ЗЗД независимо от
постановената оправдателна присъда. Следва да посочим и, че присъдата е
отменена поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателното
преследване- чл.24, ал.1,т.3 НПК, а не, че деянието не е извършено, респ. не е
съставомерно. Ще отбележим и, че ал.2 на чл.24 НПК допуска възможност в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство да не
се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. В случая от въззивника не се твърди, а и не се
установява такова искане да е било отправено.
Настоящата инстанция намира, че показанията на
свидетелите на ищеца – сина му М., Т.Х.на който ищеца е адвокат, както и на стажантката
в кантората – Д.П. не следва да бъдат кредитирани като се позоваваме на чл.172 ГПК. Освен това същите не почиват на непосредствени възприятия, а възпроизвеждат това което им е била казано
от У.. А и показанията на свидетеля М. У. са относно това какви неимуществени
вреди е търпял ищеца.
При положение, че не се установи ответницата да е
извършила противоправно деяние, то въпросът за търпените вреди, респ.
причинно-следствената връзка, не подлежи на обсъждане.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора с решението си СРС правилно е
разпределил разноските.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата
е направила разноски; същите се претендират и затова й се присъждат- 1000 лв. за процесуално представителство.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75984 от 24.04.2020 г., постановено от
СРС, Първо ГО, 51 състав по гр.д.№ 39261
по описа за 2019 г., изцяло.
ОСЪЖДА Г.В.У., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, стая 4, да заплати на Ц.Г.Г., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв. Л.К., сумата в
размер на 1 000 лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: