Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052
гр.Свищов, 05.05.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 29.03.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1146 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. 92 ЗЗД.
Ищецът „Ю.“ ЕООД, ЕИК ******** чрез
процесуалния си представител адв. В.Г. твърди, че между „Б.Т.К.” ЕАД, ЕИК: ********
и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 12844044003 от дата 17.03.2017 г.,когато е добавил за ползване
мобилен номер *******, избран е тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечна
абонаментна такса в размер на 15,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, добавил е
интернт услуга по тарифен план VIVACOM Ultra Fix, с месечна абонаментна такса в
размер на 13,98 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на горепосочения
договор от дата 17.03.2017 г. били издадени фактури за период, а именно: №
**********/22.03.2017 г. **********/22.04.2017 г., **********/23.05.2017 г. за
периода от 22.02.2017 г. до 22.05.2017 г. Незаплащането в срок на издадените от
оператора фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което
и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. В случая,
след едностранното прекратяване на договора, мобилният оператор е издадал по
клиентски номер №12844044003 крайна фактура №********** от дата 22.06.2017 г.,
с начислена обща сума за плащане. В нея била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер от 89,34 лв. (осемдесет и
девет лв. и 34 ст.), както и била фактурирана и цената, дължаща се за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода, която не е
предмет на настоящото производство. Твърди се, че претендираната сума е формирана като сбор
от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана от потребителя за
всеки добавен тарифен план към ползвана електронна съобщителна услуга и
произтича от изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от договора „С прекратяване
на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг).
Твърди се, че
ищецът „Ю.“ЕООД претендира процесната сума от два договора за цесия.
Видно от тях е, че същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания
срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за
цялата съвкупност. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК”
ЕАД и „С.Г. Г.” ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №
1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. ”
Видно било от извлечение от Приложение № 1, че по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Г.”
ООД е собственик на вземането спрямо ответника, което в последствие било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Г.” ООД и
„Ю.” ЕООД. Приложение № 1 представлявал списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани
вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора
за цесия, т.е. самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период,
падеж и стойност.
От Приложение № 1 се установявало, че по силата на
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Г.” ООД е прехвърлило на „Ю.” ЕООД
собствеността на вземането спрямо ответника.
Твърди се, че ответника е уведомен и за двете
цесии от „С.Г. Г.“ ООД.
Твърди се, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Л.С.П., ЕГН ********** било образувано ч.гр.д. № 806/2020 г., по
описа на PC - Свищов. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с
чл. 422 от ГПК ищецът предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо негово вземане срещу ответника в настоящото производство.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответника в размер на
89,34 лв. (осемдесет и девет лв. и 34 ст.) - представляваща неустойка по
договор за ектронна съобщителна услуга с клиентски номер 12844044003 от дата
17.03.2017 г., сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира разноски
в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се представлява. В писмено становище поддържа исковата
молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице
процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание
ответника редовно призован, не се явява, и не взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай
съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира,
че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 02.12.2020г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за
отговор такъв не е постъпил, не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно
заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни
причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че
налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените
в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че
правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и
поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество,
тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение. Следва да се признае,
че по отношение на ищеца съществуват претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на
исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да
заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 25,00
лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет
лева) за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева
и 00 ст.) за държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева) за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на Л.С.П. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** , че дължи на “Ю.” ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц.сумата от 89,34 лв. (осемдесет и
девет лева и 34 ст.) - обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер
12844044003 от дата 17.03.2017 г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №514 от 20.08.2020г. по ч. гр. дело № 806/2020г.
по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА Л.С.П. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Ю.” ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 180 лева (сто и
осемдесет лева)-направени разходи в заповедното производство за държавна такса и
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.С.П. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Ю.” ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 180 лева (сто и
осемдесет лева)-направени разходи в заповедното производство за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: