РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Бургас, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Р.а П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Р.а П. Иванова Въззивно гражданско дело №
20242100500431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците Т. С. Г. , ЕГН: **********, с адрес:
*****, и М. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: *****, подадена чрез адв. Радостин
Станчев против решение № 135 от 19.01.2024 г., постановено по гр. дело №
2414/2023 г. по описа на РС-Бургас, с която са отхвърлени предявените от тях искове
за осъждане на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да им
заплати разделно сумата от общо 6 000 лв. /от по 3 000 лв. за всяка от тях/,
представляваща обезщетение от по 100 лева месечно за периода 01.05.2018г. до
23.04.2023 г. – частичен иск от общо дължимата сума в размер на 18 000 лв., от които
по 9 000 лева за всяка от ищците, представляваща обезщетение от по 300 лева месечно
за периода 01.05.2018 год. до 23.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 26.04.2023 г. до окончателното й
изплащане, като в тежест на ищците е възложено заплащане в полза на ответното
дружество на сумата от 250лв., представляваща направените разноски по делото.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с
твърдения, че същото е неправилно поради противоречие с доказателствата по делото
1
и незаконосъобразно поради неправилно приложения на материалния закон.
Въззивниците считат за правилно приетата от съда фактическа обстановка, че те са
собственици на описаните в жалбата недвижими имоти в гр.Бургас, кв. Крайморие и,
че имат задължение за поддръжка и ремонт на трасето, което е тяхна собственост и
свързва имотите им с трафопоста, в който се намира електромера. Сочи се, че по
делото е установено с експертно заключение, че към кабелното трасе на ищците има
прикачени 7 абоната на ответното дружество, които ползват трасето и трафопоста,
поради което в жалбата се оспорва извода на съда, направен в обратен смисъл. Излага
се, че при липса на доказателства за стойността на платените суми за присъединяване
от тези присъединени от ответника абонати е следвало да намери приложение чл. 161
от ГПК и съдът да определи размера на следващото се на ищците обезщетение
съобразно заключението на счетоводната експертиза, извършена в първата инстанция,
щом претенцията е доказана по своето основание. По изложените в жалбата
съображения молят за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което исковете им да бъде уважени. Претендират присъждане на разноските по
делото и пред двете инстанции. В съдебно заседание
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, като моли съдът да вземе предвид и съображенията му, направени в
писмения отговор и писмените бележки, представени в първата инстанция. Счита, че
правилно съдът е приел, че по делото не са установени предпоставките за уважаване на
предявените искове по чл. 59 от ЗЗД. Заявява, че ищците не са доказали, че са
собственици на процесния кабел, нито, че ответникът ползва същия, като се твърди, че
от събраните доказателства е установено, че ответникът-мрежови оператор е
собственик и поддържа инсталацията до границата на собственост, като процесния
кабел е собственост на потребителите, присъединени към електроразпределителната
мрежа и неговат поддръжка е тяхна отговорност. Сочи, че в случая СТИ за обекта на
ищците се намира в ел.табло, монтирано на фасадата на трафопост, собственост на
ответника, като процесния кабел, който захранва единствено ищцовия имот се намира
след изходящите клеми на СТИ и е част от присъединителните съоръжения на
клиента,а ползването на стълбовете, на които е поставен се осъществява от трети лица.
Възразява по отношение на искането в жалбата за приложение на чл. 161 от ГПК по
съображения, че не е налице поведение на ответника, възпрепятващо събиране на
доказателства относно доказване на размер на претенцията. Сочи, че претенцията на
ищците касае по размер наемната цена, която те биха получили при отдаване на
съоръженията под наем, което се възразява, че противоречи на практиката на ВКС,
свързана с приложение на специалната уредба на чл. 117 от ЗЕ. По подробно
изложените в отговора съображения, моли за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно, Претендира присъждане на юрисконсултско
2
възнаграждение за въззивната инстанция. В случай на уважаване на жалбата е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемият, чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор с искане за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Т. С. Г. и М. Г. Г. за осъждане на ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да им заплати разделно /след
уточнение/ сумата от общо 6 000 лв. /от по 3 000 лв. за всяка от тях/, представляваща
обезщетение от по 100 лева месечно за периода 01.05.2018г. до 23.04.2023 г. – частичен
иск от общо дължимата сума в размер на 18 000 лв., от които по 9 000 лева за всяка от
ищците, представляваща обезщетение от по 300 лева месечно за периода 01.05.2018
год. до 23.04.2023 г., равностойно на плащаните такси за пренос на ел. енергия от всеки от
потребителите на ответника за исковия период, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 26.04.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици при равни квоти на недвижими имоти със
стопанско предназначение, представляващи масивна сграда № 1 с площ от 433 кв. метра,
разположена в ПИ с идентификатор 07079.30.187 по КККР на гр. Бургас /със стар
идентификатор на ПИ 07079.10.262/, находящи в гр. Бургас, кв. Крайморие. Сочат, че
сградите им се захранват с ел. енергия от трафопост на разстояние от около 300 метра, който
е разположен извън тях, като свързването се осъщестява чрез въздушен електропровод по
трасе, чийто кабел е качен на няколко бетонни стълба, а електромерът се намира в
трафопоста. Заявяват, че при силен вятър намиращите се по трасето дървета и техните клони
се удрят в кабела, което причинява прекъсване на ел. захранването и нужда от ремонт на
трасето от електромера до сградите. За тези аварии ищците сочат, че са уведомявали
ответното дружество, а за ремонтите, които са правени по няколко пъти годишно ищците
заплащали значителни средства. Посочват, че при буря през месец май 2022г. ищците
отново са уведомили ответното дружество за настъпили повреди по електропровода, за
което са подали сигнал с вх. № 66407/25.05.2022 год., като получили отговор, че
дружеството поддържа ел. инсталацията до границата на мерене, а от границата на мерене
инсталацията е частна собственост и задължението за нейната поддръжка е на клиента, т.е. в
случая на ищците, които са собственици на имота, захранван с ел.енергия от този трафопост,
в който е разположен и електромерът. Ищците сочат, че след придобиването на имота от тях
през 2010 гв. към инсталацията, която според ответника е частна собственост на ищците, са
прикачени десет потребители, които ползват ел. кабела, поддържан със средства на ищците.
Поддържат, че за присъединяването си всеки един от тези потребители е заплатил
значителна по размер такса, която би следвало да бъде заплатена в полза на ищците като
3
собственици на кабела, от който същите са захранени с ел. енергия. Считат, че за ползването
на собствения на ищците кабел за продажба на ел. енергия ответното дружество им дължи
обезщетение, равностойно на плащаните от всеки от присъединените потребители такси за
пренос на ел. енергия. Ищците са заявили, че са предложили на ответното дружество да
поеме поддръжката и ремонтите по кабела, но получили отказ с мотив, че дружеството
поддържа ел. инсталацията до границата за мерене, тъй като инсталацията след границата за
мерене е частна собственост. По така изложените съображения ищците претендират
осъждане на ответното дружество да им заплати обезщетение от общо 100 лв. месечно за
двете ищци, равностойно на плащаните такси за пренос на ел енергия от всеки от
потребителите за исковия период, предявен като частичен иск от общата сума от общо 300
лв. месечно.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е оспорило предявените искове по
основание и размер, с искане за отхвърлянето им. На първо място ответника възразява
ищците да са собственици на посочения в исковата молба кабел. Не се оспорва твърдението
в исковата молба, че снабдяването с електрическа енергия на процесния обект се извършва
по описания от ицщите начин – чрез трафопост, разположен извън сградата, както и
твърдението, че е възможно по процесния кабел при нестандартна метеорологична
обстановка да възникват повреди. Ответникът не отрича, че е получил сигнал от ищците за
настъпила повреда, така както се твърди в исковата молба. Заявява, че мрежовият оператор
поддържа инсталацията до границата на собственост, а процесният кабел счита, че е частна
собственост и поддръжката му е задължение и отговорност на клиента. Сочи, че между
страните е възникнала облигационна връзка, обективирана в Общи условия на договорите за
достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Отбелязва се, че
съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, какъвто е настоящият случай,
границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или
изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи.
Сочи се, че средството за търговско измерване на ищците, обслужващо обекта им, с
измервателна точка с № 4128136 се намира в електромерно табло, монтирано на фасадата на
трафопост с диспечерско наименование ТП 1 Крайморие, собственост на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, като процесният кабел се намира след изходящите клеми
на средството за търговско измерване и е част от присъединителните съоръжения на
клиента. Твърди се, че процесният кабел захранва единствено обекта на ищците – сграда №
1 в поземлен имот с идентификатор 070779.30.187,като ответникът не го ползва за
захранване на други клиенти. Заявява, че при ползване на енергийни обекти и съоръжения в
тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за
4
предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ и без наличието на друго основание,
енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби
и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което следва да се
определи на база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Сочи,
че за целта е следвало ищците да заявят и представят пред ответника документи, които да
доказват правото им на собственост върху съоръженията и данни за разходите за
обслужването на съоръженията на основание чл. 3.1 от горепосочената Методиката. Сочи
се, че ищците неправилно претендират заплащане на обезщетение, чийто размер се равнява
на наемната цена, която биха получили от отдаването под наем на съоръженията, т.е на
принципа на пазарния наем, а не с оглед специалната правна уредба на чл. 117 от ЗЕ.
С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като
е приел, че не е доказано наличието на елементите от общия фактически състав на ищцовата
претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Съдът е счел, че в случая е налице
хипотезата на чл. 36 от приложимите ОУ вр. чл. 29, ал. 1 от Наредбата, тъй като по делото е
установено, че процесният кабел, чрез който се осъществява преносът на електроенергия до
селскостопанската сграда на ищците – обект с ИТН 4128136, присъединен на ниско
напрежение, се намира след изходящите клеми. Наред с това съдът е стигнал и до извод, че
не е налице и фактическия състав на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, тъй като процесният кабел не
служи като съоръжение, което да е предоставено за ползване на ответника за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти, доколкото същият
захранва единствено обекта на ищците с ИТН 4128136 – селскостопанска сграда с
идентификатор 07079.30.187.1 по КККР на гр. Бургас, а не е установено кабелите на другите
седем клиенти на ответника да са свързани с процесния кабел на ищците, като те ползват
само една обща въздушна линия, изпълняваки функциите си по пренос на електроенергия
самостоятелно и независимо един от друг. С оглед тези доводи районният съд е стигнал до
решаващия си извода, че ответното дружество не се е обогатило за сметка на ищците, тъй
като не е ползвало кабела на ищците за предоставяне на пренос на други клиенти, поради
което не носи отговорност за стопанисването на кабелите, които са собственост на ищците.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на основание чл.
269 от ГПК настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По делото се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а от данните по делото се установява, че двете ищци са
съсобственици при равни квоти на селскостопанска сграда с идентификатор 07079.30.187.1
по КККР на гр. Бургас със застроена площ от 433 кв. М., находяща се в гр. Бургас, кв.
Крайморие, която сграда се снабдява с електрическа енергия чрез трафопост „ТП 1
5
Крайморие“. Не е спорно също, че този трафопост е собственост на ответното дружество, а
средството за търговско измерване /СТИ/, което обслужва имота на ищците / с ИТ №
4128136/ се намира в електромерно табло, монтирано на фасадата на същият трафопост. Не
се оспорва също и, че при нестандартна метеорологична обстановка по електропреносната
мрежа възникват повреди, които причиняват прекъсване на електрозахранването към обекта
на ищците, като действията по отстраняването на последиците по авариите са предприемани
от ищците и са извършвани за тяхна сметка, тъй като ответното дружество е отказвало да
отстрани авариите с мотив, че има задължение да поддържа електрическата инсталация само
до границата на мерене, а от границата на мерене счита, че инсталацията е частна
собственост и задължението по поддръжката й е на собствениците на съответния ел.
снабден обект. По делото е приложена електронна кореспонденция между страните, с която
в отговор на запитване на ищците ответното дружество е посочило, че няма информация по
мрежата на ищците да има захранени други абонати, като същата е ситуирана след СТИ и се
явява част от вътрешната инсталация на клиентите-ищци.
В първата инстанция е извършена съдебно-техническа експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда. След извършен оглед на място съгласно
приложения снимков материал вещото лице е констатирало, че в случая към
електропреносната система към кабелното трасе на ищците са прикачени общо 8
електромера, от които единия е на ищците. Посочено е, че тези електромери се намират на
външните стени на процесния трафопост с диспечерско наименование ТП1 Крайморие.
Установено е, че начинът на свързване е върху стари стоманобетонни стълбове, които са в
много лошо състояние пред разпадане, като част от стълбовете са с наклон, а захранващи
кабели преминават през клони. Посочено е, че обектът на ищците с ИТН 4128136 е
присъединен на ниско напрежение,като електромерът на ищците се намира на външната
страна на трафопоста, заключен в табло с допълнителна заключена масивна плексигласова
прозрачна врата, като клемите на вход и изход нямат директен достъп и са затворени с капак
като са пломбирани. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че кабелното трасе
представлява въздушна линия, като всеки абонат е прикачен на отделен кабел, като линията
се движи по стоманобетонови колове, като отделните кабели ползват една обща въздушна
линия, но не са свързани към кабела, който свързва трафопоста с недвижимия имот,
собственост на ищците. Уточнило е, че в случая се касае за един сноп кабели, които не са
свързани един с друг, но са прикачени на обща въздушна линия, като всеки от тези кабели
може да изпълнява предназначението си поотделно, без да е нужно да бъде свързан с
останалите, като свързването им на сноп е с цел да могат да ползват една и съща въздушна
линия. Предвид това експертът обяснява, че ако по някаква причина общата въздушна линия
бъде прекъсната, за ищците е налице възможност да възстановяват връзката само с техния
кабел в тази част на трасето, която започва от последния стоманобетонен стълб и
продължава до собствения им недвижим имот, тъй като по тази част от трасето върви
техния кабел, който се намира на изходните /след/ клеми.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и
6
приета от съда, по която вещото лице е дало заключение за цената на достъп до процесното
съоръжение за исковия период.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения в рамките на заявените оплаквания, настоящата инстанция намира, че горната
фактическа обстановка е възприета правилно от районния съд в съответствие с
ангажираните по делото доказателства, като направените въз основа на нея фактически и
правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция, която препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК. В допълнение и с оглед направените в жалбата оплаквания, при
съобразяване на императивните правни норми, въззивният съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне това, с което се е обогатил до размера на обедняването.
За да е налице фактическия състав на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД следва ищците
да докажат, че ответника се е обогатил вследствие ползването, респ. събирането на плодове
от ползване на собствения на ищците кабел без основание, като обогатяването му следва да
е за сметка на обедняването на ищците – собственици.
Съгласно чл. 117,ал. 7 от ЗЕ електрическите съоръжения ниско напрежение, които се
намират в имотите на клиентите и са разположени след границите на собственост на
съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост. В ал. 8 на чл. 117 от ЗЕ
е предвидена възможност собствениците на електрически уредби и съоръжения при
техническа възможност и свободен капацитет могат да предоставят ползването им на
оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна
мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти
след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При
непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и
заплащането на цена, определена от комисията по методиката.
По делото не се оспорва нито,че ищците са собственици на процесния
електроснабден имот, нито, че тяхна собственост е кабела, свързващ на ниско напрежение
трафопоста с недвижимия имот, собственост на ищците. Безспорно е също, че ищците са
небитови клиенти на ответно дружество, като помежду им съществува облигационна връзка.
Oт данните по делото става ясно, че процесният кабел, чрез който се осъществява преносът
на електроенергия от трафопоста до имота на ищците се намира след изходящите клеми на
СТИ, което представлява фактическата граница на собственост съгласно чл. 29, ал. 1 от
Наредба 6 от 24.02.2014г. В случая е установено, че кабелите на останалите лица, които
ползват същото въздушно трасе не са свързани с процесния кабел, собствен на ищците.
Изрично от експертизата става ясно, че клиентите, които захранват имотите си с ел. енергия
от процесния трафопост фактически ползват една обща въздушна линия, без кабелите им да
са прикачени към кабела на ищците. Затова и вещото лице е обяснило, че обхващането на
7
всички кабели в сноп е само с цел всички клиенти да могат да ползват една и съща
въздушна линия за кабелите си, като всеки от тях, вкл. и този на ищците изпълнява
самостоятелно и независимо едно от друг функциите си по пренос на електроенергия.
Предвид заключението на експерта, че процесният кабел захранва единствено обекта на
ищците, без към него да са свързани други кабели е напълно обоснован със събраните по
делото доказателства, които са еднозначни и безпротиворечиви. Затова правилен и
съобразен с нормативната уредба се явява извода на районния съд, че по делото не е
доказано ответника да е ползвал по какъвто и да е начин кабела, собственост на ищците,
респ.да се е обогатил под каквато и да е форма чрез него, в т.ч. предоставяйки на трети лица
ползването му срещу заплащане /т.е. не е налице някоя от хипотезите на чл. 117,ал. 8 от ЗЕ/.
От гореизложеното се налага извод, че ищците не доказаха наличието на фактическия
състав на предявените искове по чл.59 от ЗЗД, поради което същите се явяват неоснователни
и следва да се отхвърлят, ведно с претенциите за законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД.
С оглед пълно съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, в т.ч. и в частта
за разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 80 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 135 от 19.01.2024 г., постановено по гр.
дело № 2414/2023 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Т. С. Г. , ЕГН: **********, с адрес: *****, и М. Г. Г. , ЕГН:
**********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Юг“ ЕАД,
ЕИК: ********** със седалище и адреса на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул.
„Христо Данов“ № 37 юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 100 лв.
Решението не подлежи на касационнно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8