РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Девня, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100496 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. Г. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., обл. В., ул. „К. П." № **, вх. *, ет. *, an. *,
чрез проц. представител - мл. адвокат Р. Д. срещу „ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК
*********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ал. 1
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
В. Г. П. не дължи на ответното дружество - „ЕОС Матрикс”ЕООД сумата от 1
654, 25 лева главница по договор за издаване на кредитна карта „РайКарт” от
10.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението - 10.10.2012 г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата 33, 09 лева, представляваща обезщетение за разноски по делото,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането
по Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.11.2012 г., издадени по
ч. гр. дело № 962/2012 г. на Районен съд – Девня, представляващо вземане
предмет на образувано изпълнително дело № 20197180400008 по описа за
2012 г. на ЧСИ Станимира Данова, район на действие Варненски окръжен
съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България с per. № 718, адрес на кантора гр. Варна, ул. „Воден" №7.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
1
На 10.10.2012 г. срещу ищеца е инициирано заповедно производство
по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч. гр. дело №
962/2012 по описа на РС – Девня. Със заявлението заявителят „Еос
Матрикс”ЕООД претендира сумата от 1 654, 25 лева главница по договор за
издаване на кредитна карта „РайКарт” от 10.12.2008 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на заявлението - 10.10.2012 г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 410 от ГПК, както и
сумата 33, 09 лева, представляваща обезщетение за разноски по делото на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Въз основа на издадения Изпълнителен лист №
633 от 09.11.2012 г. по ч. г. дело № 962/2012 г. по описа на ДРС ищецът В. Г.
П. е осъден да заплати на ответното дружество претендираните суми. По
молба на "ЕОС Матрикс"ООД и с разпореждане на съдебния изпълнител от
04.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20137660402473 по описа за
2013 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, район на действие Окръжен съд - Стара
Загора, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България с per. № 766, адрес на кантора гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики" №100, ет. 1, офис 11. По образуваното изпълнително дело съдебният
изпълнител на 20.07.2013 г. налага запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, а на 08.08.2013 г. съдебният изпълнител налага запор върху банковата
сметка на ищеца в „Първа инвестиционна банка"АД. Сочи се, че след тази
дата не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в
продължение на повече от пет години. На 07.03.2018 г. взискателят „ЕОС
Матрикс”ЕООД депозира молба за прекратяване на изпълнителното дело и
връщане на изпълнителния лист. Въз основа на върнатия изпълнителен лист
взискателят едва на 04.01.2019 г. по правилата на чл. 427 от ГПК и местната
компетентност образува изпълнителното пред ЧСИ Станимира Костова -
Данова, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per. № 718 в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България, адрес на
кантора: гр. Варна, ул. „Воден" № 7 под № 20197180400008. Сочи се, че от
датата на извършване на последното изпълнително действие по делото -
08.08.2013 г. до 08.08.2018 г. е настъпило погасяване правото на
принудително изпълнение на вземането на взискателя „ЕОС Матрикс"ЕООД в
хипотезата на чл. 110 от ГПК, поради което не са налице предпоставки за
събиране на вземането в новообразуваното изпълнително дело пред ЧСИ
Станимира Костова - Данова. Моли се за уважаване на предявения иск, прави
2
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като изцяло неоснователна.
Твърди, че датата на последното изпълнително действие по същото ИД
№2473/2013 г. по описа на ЧСИ Кр. Ангелов е на 12.08.2014 г., като след
прекратяване на делото и изтегляне на ИЛ, въз основа на същия и преди
изтичане на петгодишния давностен срок - на 04.01.2019 г. спрямо ищеца е
образувано ново ИД при ЧСИ Станимира Данова под номер 8/2019 г. Сочи, че
с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща
искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита още
веднъж за прекъсната. Счита, че изпълняемото право и правото на
принудително изпълнение не са погасени, като ищецът дължи процесното
вземане. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
недоказана, прави искания по доказателствата и евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител
поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез процесуален представител оспорва иска
и моли за неговото отхвърляне.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че по ч. гр.
дело №962/2012 г. по описа на РС – Девня в полза на „ЕОС Матрикс”ООД”,
ЕИК ********* /сега „ЕОС Матрикс”ЕООД/ срещу длъжника В.Г. С., ЕГН:
********** са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК и изпълнителен лист № 633/09.11.2012 г. за процесните вземания
от 1 654, 25 лева главница по договор за издаване на кредитна карта
„РайКарт” от 10.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на заявлението - 10.10.2012 г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата 33, 09 лева, представляваща обезщетение за разноски
по делото.
3
По молба на „ЕОС Матрикс”ООД от 04.07.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 20137660402473 по описа за 2013 г. на ЧСИ Кръстьо
Ангелов, район на действие Окръжен съд - Стара Загора, вписан в Камарата
на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № 766, адрес
на кантора гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" №100, ет. 1, офис 11.
По образуваното изпълнително дело на 20.07.2013 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, а на 08.08.2013 г. е наложен
запор върху банковата му сметка в „Първа инвестиционна банка"АД. След
налагане на запора от трудовото възнаграждение на ищеца са удържани суми
и превеждани на съдебния изпълнител, като с уведомление от 04.08.2014 г.
работодателят е уведомил съдебния изпълнител, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на 01.08.2014 г.
След тази дата по изпълнителното дело не са извършвани нови
изпълнителни действия и не са постъпвали доброволни плащания от
длъжника, поради което по молба на взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД
депозирана на 05.01.2018 г. изпълнителното дело е прекратено и
изпълнителния лист е върнат на взискателя на 07.03.2018 г. С резолюция от
05.01.2018 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов изпълнително дело №
20137660402473/2013 г. е прекратено.
По молба на ответното дружество от 04.01.2019 г. пред ЧСИ
Станимира Костова - Данова, район на действие Варненски окръжен съд,
вписан с per. № 718 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България, адрес на кантора: гр. Варна, ул. „Воден" № 7 под №
20197180400008.
В новообразуваното изпълнително производство са предприети
действия по принудително изпълнение спрямо длъжника, които действия
прекъсват давността. Така на 15.11.2019 г. са изпратени запорни съобщения
до: „Първа инвестиционна банка"АД, получено на 22.01.2019 г.,
„Райфайзенбанк България”ЕАД, получено на 24.01.2019 г. и на „Банка
ДСК”ЕАД, получено на 21.01.2019 г. Последващо са изпратени запорни
съобщения и до „Алианцбанк България”АД, получено на 27.11.2020 г. и до
работодателя на длъжника – „Пара – Дайв”ООД, получено на 25.11.2020 г.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
4
обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 от
ГПК вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава
възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изп. лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение, като се позовава на факти /погасяване по давност, плащане,
прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се
основава на твърдения за факти /настъпила погасителна давност на
вземането/, възникнали след издаване на процесния изп. лист, което обуславя
допустимостта на иска съобразно предвидените в чл. 439 от ГПК условия.
Исковата претенция е насочена срещу взискателя по изпълнителното
дело, който е придобил вземанията срещу ищеца по силата на договор за
цесия. В този смисъл исковата претенция се явява процесуално допустима
съгласно твърденията изложени в исковата молба, като предявена от лице с
правен интерес да установи пълното погасяване на задълженията си на
твърдяното основание.
По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради
което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По делото нито се твърди от ищеца, нито се представят
доказателства същият да е възразил срещу издадената заповед за изпълнение,
като с изтичане срока за възражение, заповедта за изпълнение е влязла в сила,
което обстоятелство е констатирано от заповедния съд и съответно е издаден
изп. лист №633/09.11.2012 г. В хипотезата на неподаване на възражение
давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта, което има
характера на фингирано признание на вземането. Влязлата в сила заповед за
изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила съдебно
решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща
5
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение, поради което и приложение намира разпоредбата
на чл. 117 ал. 2 ЗЗД. Приложимият давностен срок спрямо цялото вземане е
петгодишен именно предвид издадената и стабилизирана заповед за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изп. лист.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Съобразно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГК, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. С оглед правната сигурност взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
С диспозитива на т. 10 от цитираното ТР е прието, че, когато
6
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Със същата . 10 от ТР е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Последиците от перемирането на изпълнителното производство при
продължило повече от две години бездействие на взискателя са от
процесуален характер - те водят до неговото прекратяване, но предявеният за
изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително
основание.
Следва да се отбележи, че по отношение на последиците от
образуването на изпълнително производство в контекста на института на
погасителната давност, са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е
обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това
спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на
вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното
решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода
след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението
действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да
се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено,
7
също задължително тълкуване. Последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
От горното следва, че до момента на постановяване на ТР № 2 по
т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г. е било приложимо
ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането.
Хронологията на гореописаните действия по изп. дело №
20137660402473 по описа за 2013 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов установява, че
двугодишния период, в който не са извършени изп. действия е започнал да
тече на 08.08.2013 г. – датата на налагане на запора върху банковата сметка на
длъжника в „Първа инвестиционна банка”АД. След изтичане на периода ex
lege е настъпила перемпция на 08.08.2015 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК, а констатираното прекратяване от ЧСИ с нарочен акт през 2018 г. е
ирелевантно.
Доколкото първото изпълнително производство е прекратено след
постановяването на новото ТР, именно то е приложимо в настоящия случай.
С постановяване на цитирания тълкувателен акт на ОСГТК на ВКС
прекъсването на давността в изпълнителния процес е преуредено, като
считано от 26.06.2015 г. се прилагат предвидените в него последици, а имено,
че с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, давността се прекъсва.
Новото изпълнително производство по изп. дело № 20197180400008
на ЧСИ Станислава Данова е образувано по молба на взискателя след
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно дадените разяснения давностният срок не е прекъснат с това
действие на ответника. Това е сторено с поискания и наложен на 15.01.2019 г.
8
запор на банковите сметки на ищеца в две банки, като към този момент
започналата да тече от 08.08.2015 г. нова давност не е изтекла. След
прекъсването на давността с налагането на запора по новото изпълнително
дело е започнала да тече новата погасителна давност по отношение на
процесното вземане, която изтича на 15.01.2024 г. Към момента на подаване
на исковата молба, а и до приключване на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция тази нова петгодишна давност не е изтекла.
Въз основа на изложеното се налага извода, че изпълняемото право
не е погасено по давност, поради което предявеният на това основание иск се
явява неоснователен.
Съобразно този изход на спора, присъждане на разноски не се
следва, доколкото ответникът не е направил такова искане и не е представил
списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. П., ЕГН: ********** за приемане за
установено в отношенията между страните, че не дължи на „ЕОС
Матрикс”ЕООД сумата от 1 654, 25 лева, представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта „РайКарт” от 10.12.2008 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на заявлението - 10.10.2012 г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата 33, 09 лева,
представляваща обезщетение за разноски по делото, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение за вземането по Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 09.11.2012 г. издадени по ч. гр. дело №
962/2012 г. на Районен съд – Девня, представляващо вземане предмет на
образувано изпълнително дело № 20197180400008 по описа за 2012 г. на ЧСИ
Станимира Данова, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. №
718, адрес на кантора гр. Варна, ул. „Воден" №7, като неоснователен и
недоказан.
9
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото препис от настоящето
решение, на основание чл. 7 ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
10