РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. гр.Мадан, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100533 по описа за 2025 година
Производството е по чл.19 от Закона за гражданската регистрация.
Молителят Х. Я. А. твърди в молбата си, че е роден и живее в Р. край
/с. Ч./, където традиционно преобладава население, изповядващо религията
ислям, като семейство му също принадлежи към мюсюлманската общност.
Преди много години носел името Х. С. К., но поради обстоятелства, свързани
с редица исторически събития и възродителния процес се наложило да си
смени името на Х. Я. А.. От Удостоверение за раждане от ******** г. е видно,
че баща му се казва С. А. К. В българската практика „Х.“ често е умалително,
съкратено от Х., Х., Х., Х., като тези имена са от гръцки произход: „Х.“ идва
от ******* - „сияещ от радост“, „******“ - от (Х.с) - „благодат, милост“,
както и, че името е характерно за християнската традиция и е свързано със
светци (напр. Св. Х.), поради което молителят желае да носи името Х.,
понеже е с арабски произход и означава „добро, благо, добродетел“. „Х.“ =
„благочестив, добродетелен, добър“. То е широко разпространено сред
българите мюсюлмани, особено в Р. Счита се за благословено име, защото
произлиза от думата за „добро“ в Корана. Имената Х. и Х. звучат близко
фонетично, затова в Родопите при смесени семейства често хората наричат
„Х.“ вместо „Х.“, за да е по-лесно за изговаряне или за да се избегнат
недоразумения в официалната среда. Презимето, което иска да приеме С. -
образувано от личното име С. ( „праведен, добродетелен“) + славянския
суфикс -ов („син на“), т.е. „син на С.“. В ислямската традиция „салих“ се
използва за описание на човек, който живее според Божиите повели и е
нравствено чист. В Корана има и пророк на име С. - пратеник към народа
самуд, символ на вярност и праведност. Културно значение носи идеята за
човек, който е „годен“, „достоен“ и „праведен“ - ценено качество в
мюсюлманската общност. Фамилията К. — образувана от личното име К.
1
(„силен, способен“; също едно от „Имената“ на Аллах) + -ов („род
на/наследник на К.“). В ислямската традиция ***** е едно от 99-те
„Прекрасни имена на Аллах“, означаващо „Всемогъщият“, „Този, който има
власт над всичко“. Молителят сочи, че промяната е в унисон с етническите и
религиозни корени на неговото семейство и ще допринесе за отстраняване на
затруднения и недоразумения, които възникват при представяне в обществото
като Х. Я. А.. Твърди, че името е не само средство за индивидуализация на
личността, но и израз на принадлежност към определена културна, етническа
и религиозна общност. В българското общество, особено в региони със силно
изразени традиции като Р., името е важен маркер за социална идентичност и
приемственост. Сочи, че в ежедневието, сред роднини, съседи и общността в
населеното му място и в Р., е известен и именуван като Х. С. К., което
потвърждава, че името „Х.“ вече е естествено възприето и използвано за него,
като същевременно отразява неговата религиозна, културна и социална
идентичност., поради което счита, че исканата промяна на официалното му
име от Х. Я. А. на Х. С. К. не само кореспондира с личната му идентичност, но
и с практиката на именуване, която е вече утвърдена в обществото и
ежедневния му живот. Моли съда да постанови решение, с което да допуснете
промяна на собственото, бащиното и бащиното му име от Х. Я. А. на Х. С. К.
В съдебно заседание молителят чрез процесуалния си представител –
адв. В. П. поддържа молбата, като уточнява, че е допусната грешка по
отношение на исканата промяна на фамилното име на молителя и същото
вместо „К.“ следва да се чете „К.“. Моли да се допусне исканата промяна на
имената на молителя.
Община Р. редовно призована не изпраща представител и не взема
становище.
Районна прокуратура - М. редовно призована не изпраща представител и
не взема становище.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане от ******* г.
издадено от община Р. въз основа на акт за раждане за раждане № **/**** г. е
видно, че молителят е записан с името Х. Я. А..
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. Х. А.
и Д. Р. Т., първата дъщеря на молителя, а втората негова племенница, се
установява, че в обществото и сред близките си молителя е известен с
имената Х. С. К.. С тези имена молителя се представял сред хората и те така
го познавали и се обръщали с това име към него. Преди молителя бил с тези
имена, но по време на социализма ги сменил, за да може да си намери работа.
От показанията на свидетелите се установява, че молителят изповядва исляма
и спазва мюсюлманските празници и традиции.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните прави изводи:
Молбата е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.
Налице са основанията на чл.19 от ЗГР за допускане промяна в
собственото и бащиното име на молителя, тъй като важни обстоятелства
налагат това. Важно обстоятелство е и желанието на самият молител да носи
2
имената, с които е свикнал и които възприема и винаги е възприемал като
негови и с които е известен още от раждането си сред близки, роднини и
приятели, а така също и с обстоятелството, че тези имена са съобразени с
религиозната му принадлежност, още повече, че молителят е имам в селото в
което живее. Според съдебната практика субективното желание на лицето да
промени името си може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, когато е обосновано с етнически и религиозни
съображения, т. е. доколкото то почива на обективни обстоятелства със
съществено социално значение. Принадлежността към даден етнос или
религия са твърде важен елемент от бита и душевността на лицата и когато
именно с тази принадлежност се мотивира субективното желание за промяна
на личното име, то може да се приеме наличие на „важни обстоятелства“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР - Решение № 19/08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011
г., ВКС, III г. о. и Решение № 450/28.11.2012 г. по гр. д. № 1777/2011 г., ВКС,
IV г. Изложеното важи и за решение № 293/13.11.2012 г. по гр. д. № 107/2012
г., ВКС, III г. о., в което е прието, че несъответствието между името и
народностния произход на молителя може да е „важно обстоятелство“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Водим от гореизложеното и на основание чл.19 от ЗГР, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото, бащиното и фамилното име на Х. Я.
А., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул. “****** № *** от "Х. Я. А." на
"Х. С. К.“ на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в законна сила копие от същото да се
изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Р. за
отбелязване на промяната в акта за раждане и регистъра на населението.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
3