О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 540
гр.Пловдив,
20. 03. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в
закритото заседание на двадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
възз.ч.
гр.д.№ 139/2020 г.
И за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.423 ал.1
т.1 във вр. с чл.410
от ГПК.
Постъпило
е Възражение с вх.№ 81710/12.12.2019г. /по описа на ПдРС/ от Н.И.Н., ЕГН - **********, чрез адв. С.М., против
Заповед № 4863/31.05.2018г. на ПдРС – VIII гр.с. по ч.гр.д.№ 8680/2018г., изд.
на осн. чл.410 от ГПК. Моли да бъде прието
Възражението на осн.чл.423 от ГПК, да бъде спряно
изпълнението на заповедта по изпълнително
дело № 1635/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, и делото по
заповедното производство да бъде върнато за даване на указания на заявителя по
чл.415 от ГПК.
Въззиваемата страна „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В. Л.” № 114 – етаж Мецанин, чрез юрк.
З.М., със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК – ***, депозира писмено становище,
че Възражението е недопустимо като просрочено и следва да бъде оставено без
разглеждане, а при условията на евентуалност – да не бъде приемано поради
неоснователност.
ПдОС – V възз.гр.с.,
констатира следното:
С Възражение с вх.№ 81710/12.12.2019г. Н.И.Н. посочва, че съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК – Възражението до Окръжен съд се подава в едномесечен преклузивен срок с начало – узнаването на длъжника за издадената заповед за изпълнение, което предпоставяло за началото на срока за извънредна защита длъжникът да узнае не само за производството по издаването на заповедта за изпълнение, но и със самата заповед за изпълнение с индивидуализираното в нея заявено вземане по основание и размер. Поддържа, че в конкретния случай реално се е запознала със съдържанието на заповедта при получаването й в заверен препис по ч.гр.д.№ 8680/2018г. по описа на РС –Пловдив, VIII гр.с.
Н.И.Н. изтъква
също така, че действително въз основа на издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 8680/2018г. е образувано изп.д.№ 1635/2018г.
по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, но в изпълнителното производство не
само не й е била връчена заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, но не й е била връчена и покана за доброволно
изпълнение. Предвид на изложеното, Н. счита, че едномесечният преклузивен срок по чл.423 от ГПК е започнал да тече на
10.12.2019г. с узнаването й в качеството на длъжник за издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. На следващо място, се излагат и аргументи за това,
че е налице ненадлежно връчване по см. на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.
Въззиваемата страна „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД застъпва, че Възражението на Н.И.Н.
се явява подадено извън едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК, тъй като по
цитираното изп.д.№ 1635/2018г. по описа на ЧСИ
Петко Илиев, рег.№ 821, й е било лично връчено Съобщение за започнато
изпълнение с изх.№ 50514/05.09.2018г., с приложено копие от изпълнителен лист,
изд. по ч.гр.д.№ 8680/2018г. по описа на РС –Пловдив, който възпроизвежда
текста на цитираната заповед за изпълнение. Съобщението й е връчено
лично на 05.09.2018г. в кантората на съдебния изпълнител от Велислава Марчева Дулева –служител в кантората на ЧСИ Петко Илиев. Също така изтъква, че на Н.И.Н.
са били връчвани и други съобщения във връзка с изпълнителни действия. Отделно
от това, Н. е подала лично Молба до ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, с вх.№
49745/07.09.2018г. по изп.д.№ 20188210401635 за
вдигане на запор върху банковата й сметка за получавано трудово възнаграждение.
Прилага
към писменото си становище по Възражението гореописаните документи.
ПдОС – V възз.гр.с., намира,
че Възражението се явява процесуално недопустимо, подадено е извън законоустановения едномесечен срок по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК,
поради което следва да бъде оставено без разглеждане.
С подаденото Възражение с
вх.№ 81710/12.12.2019г.
Н.И.Н. излага обстоятелства за това, че заповедта за изпълнение не й е била
връчено надлежно, тоест хипотеза по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Действително
съобразно чл.423 ал.1 от ГПК – в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може
да подаде възражение до въззивния съд, когато: т.1/.
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. От приложеното от въззиваемото дружество Съобщение за започнато изпълнение с
изх.№ 50514/05.09.2018г. по изп.д.№ 20188210401635 по
описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, се установява, че е било връчено лично на 05.09.2018г. срещу подпис на длъжника
Н.И.Н. в кантората на съдебния изпълнител от юрисконсулт В. М. Д.. В
съдържанието на същото съобщение е възпроизведено съдържанието на
заповедта за изпълнение, както и на
цитирания изпълнителен лист с № 6695/18.07.2018г. Вън от всякакво съмнение е фактът,
че Н. се запознала с тези документи, както и с изпълнителното дело в цялост,
тъй като лично от нея е депозирана Молба
с вх.№ 49745/07.09.2018г. по изп.д.№ 20188210401635 за вдигане на запор върху банковата
й сметка в „Уникредит Булбанк“ за получавано трудово
възнаграждение, като е уведомила съдебния изпълнител и за адреса си – гр.П.
ул.“К.“ № 18, ап.57, телефон и електронен адрес.
При
това положение, с оглед на представените документи, налага се извод, че подаденото Възражение с
вх.№ 81710/12.12.2019г.
е
процесуално недопустимо, подадено е извън законоустановения
едномесечен срок по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК /по- конкретно депозирано е със
закъснение от една календарна година и няколко месеца/, поради което ще бъде
оставено без разглеждане, а производството по делото подлежи на
прекратяване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р
Е Д Е Л И:
Оставя
без разглеждане подаденото на осн. чл.423 ал.1 т.1 от ГПК от Н.И.Н., ЕГН - **********,
чрез адв. С.М., Възражение с вх.№ 81710/12.12.2019г.
/по описа на ПдРС/ против Заповед № 4863/31.05.2018г.
на ПдРС – VIII гр.с.
по ч.гр.д.№ 8680/2018г., изд. на осн. чл.410 от ГПК,
като процесуално недопустимо поради просрочие.
Прекратява
производството по възз.ч.гр.д.№ 139/2020 г. по описа
на ПдОС – V гр.с.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Пловдивски Апелативен съд
в едноседмичен срок
от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :