Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1963 / 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1847 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
„Амбасадор Транс” ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, ул.„Оборище” № 85,
представлявано от управителя С.Н.С. е оспорил заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0304-000333/23.07.2019г. на началник
сектор в РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, с която на търговското дружество е
наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП, изразяваща се
прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № А 8749 НН за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради това, че
не са посочени фактическите и правни основания за издаването му и така е
нарушено правото му на защита. Не е посочен срок, в който може да обжалва
оспорената заповед, нито кой е горестоящият орган на началника на РУ Несебър, а
тези обстоятелства според жалбоподателя водят до незаконосъобразност на
заповедта, тъй като нарушават правото му на защита.
В
жалбата се твърди, че МПС, чиито регистрационни табели са отнети, е собственост
на търговското дружество-жалбоподател, но като адресат на заповедта е посочен С.Н.С.
в качеството му на управител на дружеството, вместо действителният собственик –
„Амбасадор Транс” ЕООД. По този начин неправилно е определен адресатът на
наложената мярка, което също е основание за нейната незаконосъобразност.
Изложено е и възражение относно предварителното изпълнение на заповедта, като
се твърди, че никъде в нея не е посочено обстоятелството, че тя подлежи на
предварително изпълнение.
Жалбоподателят
иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
С
изрична молба от 08.08.2019г., подадена шест дни след образуване на делото,
дружеството-жалбоподател е поискало спиране на предварителното изпълнение на
обжалваната заповед. С определение №1695/09.08.2019г. съдът се е произнесъл по
искането, като го е отхвърлил. В мотивите на определението е посочено, че
жалбоподателят не е изложил твърдения, нито е представил доказателства за това,
че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до настъпване на вреди за
него. Определението е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 16.08.2019г.,
не е било обжалвано и е влязло в сила на 24.08.2019г.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа
жалбата, не сочи доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед.
След
приключване на устните състезания в съдебно заседание на 15.10.2019г., на
23.10.2019г. по делото е постъпила молба от жалбоподателя, с която е направено
ново искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. В
молбата е посочено, че предметът на дейност на дружеството в основната си част
включва транспортни услуги. В тази връзка разполага с 19 собствени автомобила,
с които осъществява тази дейност и е сключил трудови договори с 21 служители.
Невъзможността да ползват конкретния автомобил по предназначение води до
затрудняване на работния процес, от една страна, и до извършване на разходи за
работна заплата на служителя, който следва да го управлява. Твърди се изрично,
че месечното трудово възнаграждение на лицето, което управлява автомобила,
описан в процесната ПАМ, е в размер на 562 лева, в които не са включени дължими
данъци и осигуровки. Освен това дружеството е сключило договори за превоз на
пътници и товари, чието изпълнение също е затруднено поради невъзможността да
ползват автомобила, чиято регистрация временно е прекратена. Това води до
невъзможност в пълен обем дружеството да изпълнява поетите задължения към други
лица, което от своя страна обосновава възникване на задължения за дружеството,
представляващи обезщетения и неустойки. С тези мотиви жалбоподателят отново
иска съдът да спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед.
Ответникът
по жалбата – началник сектор в РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната
преписка.
ФАКТИ:
На
23.07.2019г. в 13:20 часа в КК „Слънчев бряг” до хотел „Мида” лек автомобил
„Мерцедес Вито” с рег. № А 8749 НН, собственост на „Амбасадор Транс” ЕООД
управляван от Б.Г.М.бил спрян за проверка, при която било установено, че
водачът бил с отнето свидетелство за управление на МПС въз основа на заповед за
ПАМ № 19-3794-000028/29.01.2019г. Тези факти не са спорни по делото. Жалбоподателят
не оспорва и факта, че той е собственик на МПС „Мерцедес Вито” с рег. № А 8749
НН. Същият факт е доказан от ответника посредством извадка от направената
регистрация на превозното средство (л.31).
Въз
основа на установеното нарушение от водача на моторното превозно средство,
собственост на жалбоподателя, е издадена процесната заповед за ПАМ, с която на
основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с
рег. № А 8749 НН. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка
на собственика на автомобила „Амбасадор Транс” ЕООД, а не на неговия законен
представител.
Обжалваният
акт е съобщен на 24.07.2019г. Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез органа на
26.07.2019г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП. П.К. е началник сектор в РУ Несебър и със заповед №
251з-209/18.01.2017г. на директор на ОД на МВР Бургас е оправомощен да издава
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Обжалваната заповед съдържа фактически и
правни основания за издаването й. Спазен е процесуалният ред, регламентиран в
специалния закон и в АПК. При издаване на заповедта не е нарушен материалният
закон.
Съгласно
чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или т.4 или по реда на чл.69А от НПК, както и на собственик, чието
МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от шест месеца до една година.
В
процесния случай е налице последната хипотеза, при която е предвидено
прекратяването на регистрацията на ППС, на собственик, чието МПС е управлявано
от друго лице, за което е налице някое от обстоятелствата, изброени в буква „а”
на т.2а. Както беше посочено, страните не спорят, че физическото лице Б.М.е
управлявало МПС с рег. № А 8749 НН, което е собственост на касатора, въпреки че
свидетелството за управление на МПС на водача е било отнето с друга ПАМ,
наложена на 29.01.2019г., т.е. преди датата на установяване на нарушението.
Фактите сочат, че са налице всички елементи от фактическия състав на
приложената от органа разпоредба на чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП. Правилно
е определен и периодът, през който е постановено прекратяването на
регистрацията – шест месеца, който е минималният предвиден в приложената
законова норма.
Неоснователни
са възраженията, изложени в жалбата.
Обратно
на твърдението на жалбоподателя, в заповедта са посочени всички фактически
основания, послужили за нейното издаване, както и правното основание, въз
основа на което заповедта е постановена. Също в противовес на твърдяното в
жалбата, заповедта съдържа точно указание в какъв срок и пред кой орган може да
бъде обжалвана. Освен това следва да се отбележи, че указанието на органа за
това в какъв срок и пред кой орган неговият акт може да бъде оспорван, дори и
да не беше посочено, не обосновава незаконосъобразност на издадения
административен акт, а единствено има значение спрямо срока за обжалването му.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че адресат на обжалваната ПАМ е С.Н.С., вместо
собственика търговско дружество „Амбасадор Транс” ЕООД. В диспозитива на
заповедта ясно е посочено, че принудителната административна мярка се налага на
„Амбасадор Транс” ЕООД, а името на С.Н.С., който е законен представител на
дружеството, е посочено като част от индивидуализиращите белези на търговското
дружество наред с ЕИК и адреса на управление. В този смисъл, както твърди и
жалбоподателя, именно „Амбасадор Транс” ЕООД трябва да е адресат на обжалваната
ПАМ.
По
изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По
направеното повторно искане за спиране на предварителното изпълнение на
обжалваната заповед:
Жалбоподателят
вече веднъж е направил такова искане, което с определение № 1695/09.08.2019г. е
отхвърлено от съда. Определението, както беше посочено, е влязло в сила на
24.08.2019г.
Съгласно
чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК допуснатото предварително изпълнение на
административния акт, постановено по силата на закона, когато не е предвидена
изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно
от съда, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В
конкретния случай предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато
по силата на закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП, според който подадената жалба не
спира изпълнението на приложената административна мярка. Според последното
изречение на чл.166, ал.2 от АПК изпълнението може да се спре само въз основа
на нови обстоятелства. В процесния случай нови обстоятелства, случили се след
постановяването на предходното определение не се твърдят и не се доказват.
Единствената разлика между първото и настоящото искане за спиране на
предварителното изпълнение е, че искането, подадено след даване ход на устните
състезания, макар да съдържа същите твърдения, те вече са по-детайлно изложени
и са придружени с доказателства за сключени трудови договори и за притежаването
на твърдяното количество моторни превозни средства. Законът не дава възможност
с ново искане в рамките на производството оспорващият да санира пропуските,
които е допуснал при първото искане за спиране на предварителното изпълнение. АПК
действително предвижда възможност в течение на цялото съдебно производство да
се правят неограничен брой искания за спиране на допуснатото предварително
изпълнение, но само ако се сочат и доказват нови обстоятелства, каквито в
настоящия случай липсват.
Искането
за спиране е неоснователно и за това, че производството по оспорване на
принудителни административни мерки, регламентирани в чл.171 от ЗДвП, съгласно
чл.172, ал.5 от същия закон е едноинстанционно, тоест с постановяване на
настоящото решение, то влиза в сила и доколкото съдът прие, че жалбата е
неоснователна – влиза в сила и предметът на обжалване, а именно заповедта, с
която е наложена ПАМ. След като административният акт влезе в сила, той подлежи
на изпълнение и в този момент всички основания за неговото предварително
изпълнение и възражения за спиране на това предварително изпълнение губят правно
значение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Амбасадор Транс” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес гр.Бургас, ул.„Оборище” № 85, представлявано от управителя С.Н.С.
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0304-000333/23.07.2019г. на началник сектор в РУ Несебър при ОД на МВР
Бургас, с която на търговското дружество е наложена ПАМ на основание чл.171,
т.2а, буква „а” от Закона за движение по пътищата, изразяваща се прекратяване
на регистрацията на ППС с рег. № А 8749 НН за срок от шест месеца.
ОТХВЪРЛЯ
второто искане на „Амбасадор Транс” ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас,
ул.„Оборище” № 85, представлявано от управителя С.Н.С. за спиране на
предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0304-000333/23.07.2019г. на началник сектор в РУ
Несебър при ОД на МВР Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: