РЕШЕНИЕ
гр.София,
06.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5908 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 79, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът " Ю.Е. " ООД, с ЕИК ********,
твърди, че между него и Б.А.И. е сключен договор за посредничество в качеството
му на възложител. Излага, че в изпълнение на договорните си задължения е
представил имоти на възложителя, отговарящи на посочените от него критерии ("къща или парцел в Драгалевци, Бояна и
други" - т. 3.3 от Договора) и е организирало огледи в избрани от ответника имоти. Сочи, че
извършените огледи са отразени в Приложение № 1 към Договора "Регистър на
приложените имоти". Сочи, че съгласно
т. 3.6 от Договора възнаграждение се дължи поради самия факт на свързване на
страните по сделката.
Ищецът твърди, че на 06.10.2015 г. с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.10.2015г. с рег. № 039 на НК,
вх.рег. № 59696/06.10.2015г., акт № 124, том 138, д. № 42604, партида № 32396
на СВ гр. София възложителят по Договора Б.И.А. е придобил двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 04234.6901.1850.1 партида, находяща
се в с. Бистрица, Столична община, район "Панчарево" вилна зона
"Малинова долина", заедно с дворно място, върху което е построена
сградата, поземлен имот с идентификатор 04234.6901.1850 за сумата 470 000 лева.
Сочи, че въпросният имот - къща в
затворен комплекс "Б.В.", построен от "Н." АД, е един от
представените от Ю.Е.на възложителя имоти, на който ответникът е извършвал
оглед съгласно т.4 на Регистъра. Твърди, че ответникът не го е информирал за
сключване на сделката по придобиване на имота, който Ю.Е.му е предложил,
представил и е организирал оглед на същия. За сделката разбрал случайно при
проверка в регистъра ИКАР. Сочи, че действията на ответника водят до договорна
отговорност съгласно чл. 8 от Договора - като същият дължи неустойка в размер
на 8 % от покупната цена. Сочи, че след
настъпване на падежа за задължението за изплащане на комисионно възнаграждение,
Ю.Е.е провело множество разговори с Възложителя за заплащане на дължимото по
Договора, като впоследствие му е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Твърди, че въпреки многократните покани доброволно да изпълни, ответникът отказал
да заплати дължимото по Договора комисионно възнаграждение.
Сочи, че подадената от него молба, с
която е инициирано производство по обезпечаване на бъдещи искове е уважена,
като е издадена Обезпечителна заповед от 13.04.2016 г. Въз основа на
заповедта е образувано изпълнително
производство. Във въпросните обезпечително и изпълнително производства ищецът е
направил разноски, които също претендира.
Твърди се, че продавачите на процесния
имот С.И.В.и И.Д. В.са били клиенти на ищцовото дружество, като за закупения
имот е имало сключен Договор за посредничество от 14.06.2011г., по силата на който ищецът е
трябвало да извърши посредничество по продажба на имота. Посочва, че продавачите
не оспорвали осъщественото от ищеца посредничество по сделката с ответника -
същите са сключили с ищеца Анекс от 18.11.2015 г. към Договора за
посредничество от 14.06.2011г., с който са уговорени параметрите на дължимото
комисионно възнаграждение и начина на заплащане. Във връзка с изложеното се
навежда твърдението, че щом едната страна - продавачът, признава наличието на
осъщественото посредничество, то такова е на лице и за другата страна -
ответника.
Ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати: на
основание чл. 280 ЗЗД и сл. във връзка с чл. 79 ЗЗД и т. 3.3. във вр. 3.6 от
Договора сума в размер на 16 920 евро с ДДС
в левова равностойност 33 092,64 лева - уговорено по Договора комисионно
възнаграждение; на
основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с т.7 от Договора - сума в размер на 1692 евро
в левова равностойност от 3309, 26 лева, представляваща договорна неустойка за
забава, уговорена като 10 процента от комисионното възнаграждение; на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 1943,26 лева, представляваща законна
лихва за забавено плащане на договореното комисионно възнаграждение за периода
17.10.2015г. – 13.05.2016г.
При условията на евентуалност, в
случай че искът по чл. 280 ЗЗД не бъде уважен, ищецът моли съдът да осъди
ответника на основание чл. 92 ЗЗД във
вр. с т.8 от Договора да заплати сумата
от 33 092,64лв., която представлява част от цялата дължима неустойка в размер
на 37 600 евро, в левова равностойност 73 539,21лв., представляваща 8 %
от покупната цена от 470 000 евро.
Претендира на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сума в размер на 1 360 лева - разноски в производството по
обезпечаване на бъдещ иск - 1320 лева с ДДС - заплатено адвокатско
възнаграждение за образуване на обезпечително производство, 40 лева платена
държавна такса.
Претендира на основание чл. 79, ал. 1 ГПК сума в размер на 498 лева - разноски
по изпълнителното производство за налагане на обезпечителни мерки по допуснато
обезпечение на бъдещия иск.
Претендира разноски по настоящото
производство.
Претендира законна лихва за забава върху
всяка от претендираните по-горе суми от датата на завеждане на исковата молба
до датата на окончателното им изплащане.
Ответникът Б.И.А. е депозирал отговор, с
който оспорва исковете по основание и размер, като счита същите за неоснователни.
Навежда се твърдението, че процесният Договор, сключен между страните, не е
договор за поръчка, а има характеристика на договор за
търговско посредничество по чл. 49 - 51 ТЗ. Сочи, че по силата на договора за
посредничество посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да
извърши необходимото, за да се сключи определена сделка и предмет на договора е
постигане на определен резултат - свързване на страните и подпомагането им да
сключат договор. Подчертава, че
за разлика от договора за поръчка, при договора за търговско посредничество за
сключване на договор за продажба на недвижим имот включва не само задължението
за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между
страните по сделката, съдействие за проучване на цена, за снабдяване с
информация и документ за имота. Счита, че е безспорно обстоятелството, че
ищецът е търговец по занятие, който посредничи за сключване на сделки за покупко-продажба
на недвижим имот. Сочи, че за да е
дължимо търсеното от ищеца възнаграждение по правилата на чл. 79 и сл. от ЗЗД,
същият трябва да е изправна страна по договора или следва да е изпълнил
всичките задължения, които договорът му вменява. Счита, че исковата претенция,
формулирана на основание т. 3.3. и 3.6. от Договора, е неоснователна, тъй като
ищецът не е изпълнил задълженията си. Сочи, че по т.3.3. от Договора
възнаграждение се дължи при условие, че бъде подписан предварителен договор или
нотариален акт между възложителя по договора и продавача - с други думи трябва
да има избран от купувача имот измежду предложените му от ищеца.
Съгласно т.1.1 от Договора за избран имот се счита този, за който е сключен
анекс към договора за посредничество. Такъв анекс не е сключван между страните
по договора, следователно не е на лице дължимост на уговореното възнаграждение
по цитирано основание. Посочва, че по т.3.6. от Договора възнаграждение се
дължи при условията на т.3.3 поради самия факт на свързване на страните по
сделката. Ответникът счита, че от логическото и граматическо тълкуване на този
текст следва извода, че възнаграждение по т.3.6. от договора се дължи, когато е
сключен предварителен договор или е подписан нотариален акт за имот, за който с
посредничеството и в резултат на усилията на ищеца е осъществено свързването
между купувача и продавача. Ответникът
счита, че ищецът не е изпълнил и задължението си да свърже страните по
сделката, като дори не е организирал огледа на закупения имот. Оспорва твърдението на ищеца, че закупения от
ответникът имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 04234.6901.185.1,
находящ се в с. Бистрица, Столична община, район Панчарево, вилна зона
"Малинова долина", така както е описан в нотариален акт № 65, том VIII, рег. № 19118, н.д. 1309 от 2015
г. е идентична с къща № 37 в затворен комплекс "Б.В.", местност
"Камбаните", която ищецът е описал в Регистъра на предложените имоти.
Сочи, че в т.4 от
Регистър на предложените имоти е записано "Къща от затворен комплекс Belle Valley, м-т Камбаните НИКМИ, № 37, 620 000 евро ...
18.11.2012 г" с положен подпис, за който ответникът твърди, че не е
негов. Твърди, че на същата дата ищецът действително
го е завел на оглед в комплекс "Б.В.", но уговореният оглед - този,
който се е осъществил, е бил на друга къща под № 47 в същия комплекс, който се
предлага на цена около 620 000. На 18.10.2012 г. на ответника е показана единствено
къща № 47, за която твърди, че не е идентична по смисъла на чл. 2.1.2 от
Договора със закупеният процесен имот. Твърди, че представеното от ищеца
доказателство - "Регистър на проведените огледи с потенциални купувачи по
договор за посредничество" от 14.06.2011 г., подписан между С.В.и "Ю.Е."
ООД e изготвен от
представителите на ищеца и подписан впоследствие от г-н В., без същият да е
присъствал на огледите лично. Навежда твърдение, че по - горе описаните
документи не доказват извършване на процесния оглед, още по - малко свързване
на страните. Ответникът твърди, че контактът му със семейство В.и е осъществен
едва през 2015 г., когато лице, живущо в комплекс "Б.В." му е казало,
че се продава къща в комплекс "Б.В." и след това ги е завело в
комплекса, показало им е закупената впоследствие къща и ги е свързало с
продавачите - семейство В.и. Сочи, че индиция за верността на това твърдение е,
че процесната сделка е сключена около 3 години по - късно от датата, на която
ищецът претендира, че е извършен оглед на този имот с негово съдействие и че
тогава е свързал страните - 18.02.2012г. Твърди, че ищецът не е изпълнил
никакви други конкретни посреднически действия, с цел сключване на сделка за
този имот. Излага, че ищецът не е съдействал за водене на преговори между
страните по сделката, т.е. ищецът не е изпълнил задължението си да посредничи
между страните, в резултат от което целеният с посредническия договор резултат
- одобрение на имота и сключване на сделката, не е постигнат. Ако ищецът
твърди, че въпросната къща № 47 е същата, която е закупена от ответника, то
тогава e действал
недобросъвестно и във вреда на А., тъй като му е предложил имота за 620 000
евро, е същият е бил продаван от В.и на значително по - ниска цена - 475
00 евро . Във връзка с това
навежда твърдение, че ищецът не е изпълнил и друго свое задължение - да срещне
волите на страните по сделката по отношение на цената по сделката. Въпреки че
имотът е предлаган за 475 000 евро, то ищецът, предлагайки го за 620 000 евро (както последният твърди в исковата молба) , което е значително над търсената от продавача цена, явно цели
получаването на по - голям размер на възнаграждението за посредничество.
Оспорва се твърдението, че от представения
анекс от 18.11.2015 г. към Договора за посредничество от 14.06.2011 г. следва
изводът, че И.В. - продавач на процесния имот и също клиент на ищеца по отношение
на продажбата на този имот, признава осъщественото посредничество от ищеца по
сделката с ответника.
Навежда
твърдение за нищожност на клаузата на т.3.6 от Договора за посредничество от
02.10.2012 г. по смисъла на чл.143, ал. 1, т. 14 от ЗЗП, като счита, че същата за неравноправна. Сочи, че
клаузата не е уговорена индивидуално доколкото същият се предоставя на бланка,
предварително изготвена от ищеца и договор с друго съдържание е невъзможно да
бъде подписан. В този смисъл възложителят не може да влия по никакъв начин
върху съдържанието на предварително изготвения договор.
По размера на исковата претенция
изразява становище, че същата е предявена с начислен върху нея ДДС, което е в
противоречие с т.3.3. от Договора за посредничество, в който изрично е
посочено, че уговореният размер на възнаграждението е без ДДС. Оспорва иска по
размер.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД,
във вр. с чл. 7 от Договора за посредничество от 02.10.2012 г. посочва, че
договореното задължение е акцесорно на главното, което оспорва, и следователно
същото не е възникнало.
Навежда твърдение, че клаузата на чл.
7 от Договора за посредничество за нищожна на основание чл.143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
В условията на евентуалност излага, че
неустойката е прекомерна, като моли тя да бъде намалена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размер на 1934, 26 лева за периода от 17.10.2015 г. до 13.05.2016 г. - сочи, че
основателността на искането е пряка последица от основателността на главния
иск. Счита, че поради гореизложените съображения доколкото е недължимо изплащането
на възнаграждение за посредничество, недължимо е и обезщетение за
неизпълнението му в размер на законната лихва. Сочи, че с оглед уговорената
между страните в т. 7 от Договора за посредничество договорната неустойка за
забавено плащане на възнаграждението, не дължи законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за което излага доводи.
Оспорва
и евентуалния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл.8 от Договора за
посредничество от 02.10.2012 г. , като го счита за неоснователен и моли съда да
го отхвърли. Оспорва исковете за разноски и за лихва за забава върху всички
парични претенции, като моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да се уважи исковата претенция, в
тежест на ищеца се възлага да докаже, че между страните е сключен договор за
посредничество, както и че той е изпълнил задълженията си по него, срещу което
възниква и съответното му право на възнаграждение.
Установено е, че на 02.10.2012 г. между Б.И.А.,
като възложител, и " Ю.Е. "
ООД, като изпълнител, е сключен Договор за посредничество. С него Възложителят е
възложил, а " Ю.Е. "
ООД е приел да осъществи посредничество при закупуване на недвижим имот със
следните характеристики: къща или парцел в Драгалевци, Бояна и други. Възложителят
се е задължил да заплати на "
Ю.Е. " ООД еднократно възнаграждение в размер на 3% от покупната
цена на имота без ДДС. Уговорено е, че възнаграждението се изплаща при
подписване на предварителен договор между възложителя и Продавача, или при
подписване на Нотариален акт за покупко-продажба.
На
06.10.2015 г. е подписан Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 124, том
138, д. № 42604, партида № 323936 на СВ - гр. София, с който Б.И.А. е закупил
от С.В. и от И.В. недвижим имот - двуетажна еднофамилна жилищна сграда във
вилна зона Малинова долина, за сумата от 470 000 евро.
По
делото е безспорно, че между страните е сключен договор. Спорно в случая е
правната му характеристика - в частност дали за него се прилагат правилата за
договора за поръчка по 280
ЗЗД.
Настоящият състав приема, че конкретният договор
изцяло попада в приложното поле на чл. 49-51 ТЗ. Договорът за посредничество е
търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4, предл. 2 ТЗ. Касае се до
дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в
осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от
гражданския оборот. Няма спор и в теорията и в практиката, че търговският посредник
има правото на възнаграждение съобразно уговорката му с възложителя, ако посредникът е свързал страните по
него /виж определение № 383 от 25.05.2011 г. на ВКС по т.
д. № 689/2010 г., I т. о., решение № 1406 от 7.I.1994 г. по гр. д. №
390/93 г., на състав на V-то г. о. на ВС и определение № 690 от 21.10.2010
г. по т. д. № 328/2010 г. на I т. о. на ВКС/. Ключовото задължение
/смисълът на правоотношението/ е осъществяването на посредничеството, т. е.
осъществяването на контакт между страните – продавач и купувач. Предмет на
договорът за посредничество не е извършването на определена работа, а
постигането на определен резултат - свързване на страните за сключването на
сделки. Такъв е предметът и на процесния договор за посредничество – по арг.
чл. 3.3. от договора изпълнението на поръчката настъпва "при подписване на
Предварителен договор между възложителя и продавач, посредством Ю.Е., или при
подписване на нотариален акт за покупко-продажба ...". За
разлика от договора за поръчка и за изработка, договорът за търговско
посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот
включва не само задължение за
организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между
страни по сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация и
документи за имота. В този смисъл е и практиката на съдилищата –
виж решение № 3660/27.5.2015 г. по в. гр. д. № 12365/2014 г. по описа
на СГС, решение от 20.06.2014 г. по в. гр. д. № 17077/2013 г. по описа на СГС,
решение от 16.10.2014 г. по в. гр. д. № 295/2014 год. по описа на СГС, решение
от 04.11.2013 г. по в. гр. д. № 1702/2013 г. по описа на ПОС, V гр.
с-в, решение № 1269 от 12.10.2016 г. по в. гр. д. № 1451/2016 г. по описа на
ПОС, X гр. с-в , макар и последното решение на ПОС да касае
неидентична хипотеза/. Не е нужно посредникът да взема и непосредствено участие
в преговорите по сделката, както и двете страни да изпълнят изцяло задълженията
си по сделката. Достатъчно е сключването на сделката да е в резултат от това,
че посредникът е поставил в
контакт страните. Посредникът е търговец,
който по занятие посредничи за сключване на сделки /така чл.49, ал.1 ТЗ/, като
съгласно чл.51 ТЗ, търговският посредник има право на възнаграждение, което се
дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им, а ако няма
уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая
и от двете страни.
Спорен въпрос по делото е изпълнени ли
са от ищеца всички задължения по така сключения договор, които да обуславят
задължение за ответника да плати възнаграждение по същия. От ищеца е наведено
твърдението, че е изпълнил всичките си задължения по Договора - осъществил е
посредничество при закупуването на недвижим имот съгласно критериите на
възложителя, като е подбрал подходящи имоти, представил ги е на клиента,
организирал е огледи на избрани от него имоти, т.е. осъществил е онази
необходима обективна основа, която е създала възможност да се сключи сделката
инкорпорирана в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 124, том 138, д. № 42604, партида № 323936 на СВ - гр. София от
06.10.2015 г. Като доказателство за извършения оглед на процесния имот по
делото е представено Приложение № 1 към Договора "Регистър на предложените
имоти", в което в т. 4 е записано - "къщи
в затворен комплекс Belle valley,
м-т Камбаните, НИКМИ, № 37, 62000 евро, 18.10.2012 г". Ответникът оспорва, че въпросният оглед изобщо
се е състоял, както и че ищецът е изпълнил задължението си в цялост. Оспорва,
че процесния имот, който е прехвърлен, е идентичен с този, на който е направен
оглед.
Тъй като ответникът оспори представения
от ищеца "Регистър на предложените имоти" досежно
подписа на възложител по т.4, по делото е назначена съдебно - почеркова експертиза. Обект на експертизата е Договорът
за посредничество от 02.10.2012 г., както и Регистъра на предложените имоти -
приложение № 1 към Договора за посредничество от 02.10.2012г. Вещото лице
представи заключение по делото, което не успя да даде категорични отговори на
всички поставени въпроси, предимно поради необходимостта да се използват
допълнителни методи и техническа средства /необходимост от съответна
апаратура/. С оглед на това , а и поради оспорване на експертизата от страна на
ответника, съдът допусна и изслуша нова почеркова експертиза с вещо лице
специалист в областта на криминалистиката при СДВР. Тъй като вещото лице даде
заключение различно от заключението по първата експертиза, и по-конкретно
досежно авторството на подписа на Б.А. в изследвания регистър на предложените
имоти, съдът назначи повторна тройна графическа експертиза, извършена от вещи
лица, специалисти в областта на криминалистиката при СДВР. Съгласно
заключението - подписът в графата "Подпис на възложителя" в т. 4 от
Регистъра на предложените имоти (Приложение 1 към Договора за посредничество от
02.10.2012 г.) не е положен от Б.И.А.; няма данни за кражба на този подпис; не
са установени признаци за техническо манипулиране на текста в т.4 от Регистъра
на предложените имоти; ръкописният текст в т.4 от Регистъра на предложените
имоти е написан с различна химикална паста, като най-вероятно текста “№37,
620 000евро“ е изписан след изписването на останалия ръкописен текст и
полагането на подписа, т.е. е дописан; изследваният Регистър на предложените
имоти представлява оригинален документ. Вещите лица посочват, че не е известна
методика на изследване, чрез която да се установи интервала от време при
изписване на различни ръкописни текстове, но според подреждането на текста в
т.4 от Регистъра и според това, че запетаята след думата „НИКМИ“ е изпълнена
със същата химикална паста както и текста „ №37, 620 000 евро“ може да се
направи обосновано предположение, че в т.4 първо е изпълнен текста „къщи в
затворен комплекс Belle
Velleg,
м-т Камбаните НИКМИ, а след това текста „ , №37, 620 000 евро“.
Съдът възприема заключението на тройната
графологична експертиза. Същата е пълна, ясна , обоснована и не буди съмнения досежно
правилността на изводите на вещите лица. От това следва, че съдът не може да
кредитира представеният писмен документ Регистър на предложените имоти и да
приеме, че отразените в него
обстоятелства - а именно извършения оглед на процесния имот, са се осъществили.
Поради това съдът не кредитира показанията на свидетелите Т.Б.и М.К..
Но дори и да се приеме, че огледът е
осъществен, то по делото не се събраха доказателства за имота да са организирани преговори, да е осъществен контакт между страните.
Не са представени продажни документи и не е осъществено посредничество за
сключване на сделката, за изготвянето на предварителния /окончателния договор.
Както вече съдът отбеляза, за разлика от договора за поръчка и за изработка,
договорът за търговско посредничество за сключване на договора за
покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за организиране на огледи, но и
посредничество за постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за
проучване на цени, за снабдяване с информация и документи за имота. Без
значение са причините за частичното изпълнение, в тази хипотеза не се дължи
възнаграждение от насрещната страна, доколкото престацията на посредника не е
осъществена в цялост. От свидетелските показания на св.И.В. (продавач) Б.А. е бил доведен от друга агенция, на която не помни името, като до
момента на сключването на сделката те не са осъществявали никакъв контакт. Сочи, че процесният имот е бил предлаган от 11
- 12 агенции. Не отрича, че има сключен договор за посредничество с ищеца, на
когото е платила съответна сума като
благодарност за свършената работа. Съжалява, че те ( визира ищеца) не са успели да довършат сделката, тъй като усилията в тази посока били
значителни. Свидетелката или съпругът й не са плащали на другите агенции. От
показанията на свидетелят С.В. става ясно, че "брокерката Анета" го е
запознала с Б.А. през 2015 г., като поводът на срещата била продажбата на
процесния имот. От показанията на свидетелката А.Н.-Т.се изяснява, че същата е
брокер в агенция БИЛД 2015, като тя е установила контакт между страните по
договора за продажба на процесния имот. Работили са месеци, за да падне
наложената върху имота възбрана. С преговори стигнали до съгласие за цената и
се сключила сделката. От изложените свидетелски показания съдът прави извод, че
усилията по свързване на страните, уговаряне на цената и сключване на договора
са извършени от агенция БИЛД 2015 г. чрез брокера им св. А.Н.-Т., а не от
ищеца.
С оглед на гореизложеното съдът приема,
че ищецът " Ю.Е. "
ООД не е изпълнил главното задължение съобразно характера на сделката -
контакт между страните по конкретната сделка, който контакт да е довел до
настъпването на крайния резултат – процесната покупко-продажба, с оглед на
което не е настъпила изискуемост на посредническото възнаграждение.
Искът по чл. 79 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, както и акцесорните спрямо него искове по
чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, зависещи от доказване на главното вземане.
Евентуалният иск по чл.
92 ЗЗД във вр. с т.8 от Договора и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД също следва
да бъдат отхвърлени, тъй като не се доказа ищеца да е изпълнил договорното си
задължение.
Възраженията за нищожност на клаузи от
договора , въведени от ответника в отговора на исковата молба не следва да
бъдат обсъждани, тъй като съдът не установи изпълнение на договора от страна на
ищеца.
По разноските
С оглед изхода на спора на ищеца не се
следват разноски. Такива се следват на ответника, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Същият претендира по списък 2350лв., от които 1800лв. за адвокатски
хонорар, а остатъка от 550лв. депозит за експертизи. Възражението на ищеца за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не се споделя от съда.
Делото е продължило три години, събирани са множество писмен и гласни
доказателства и поне от фактическа страна делото може да се определи като
сложно. Претендираните разноски от ответника следва да му се присъдят в цялост.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от "
Ю.Е. " ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Т.И., срещу Б.А.И. ЕГН **********, с адрес ***. за заплащане на следните суми: сума
в размер на 16 920 евро с ДДС в левова равностойност 33 092,64 лева,
представляваща уговорено по Договор за посредничество от 02.10.2012г.
комисионно възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба; сума в размер на 1934, 26 лева, представляваща лихва за забава върху претендираното комисионно възнаграждение , дължимо за периода от 17.10.2015 г. до 13.05.2016 г.; сума в размер на 3309,
26 лева, представляваща договорна неустойка за забава, уговорена като 10 % от стойността
на комисионното възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба; сума в размер на 33 092,64лв. , ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба, претендирана като евентуален частичен иск от
цяла дължима неустойка в размер на 37 600 евро в левова равностойност
73 539,21лв. ; сума в размер на 1360лв. разноски по обезпечаване на бъдещ
иск срещу ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба, сума в размер на 498лв. , направени разноски по изпълнително производство
по налагане на обезпечителни мерки по допуснато обезпечение на бъдещ иск, ведно
със законната лихва върху сумата от предявяване на искова молба, както и
претенцията за заплащане на разноските в настоящото производство, като неоснователни.
ОСЪЖДА " Ю.Е. " ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В.Т.И., да заплати на Б.А.И. ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2350лв. разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: