№ 216
гр. Харманли, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235630100382 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, - за признаване за установено по отношение
на ответника И. Д. А., че същата дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД сума в общ
размер на 426,11 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 23/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли, от която:
сумата 92,76 лв., представляваща задължение за предходен период, формирано от сумите:
35,59 лв., дължима за периода 08.02.2021 г. до 14.02.2021 г., от които по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 24,39 лв.,
представляващо непогасено задължение за абонаментна такса и такса потребление на
мобилни услуги, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
08.02.2021 г. сума в размер на 11,25 лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги; 51,17 лв., дължима за периода 15.02.2021 г. до 14.03.2021
г., от които по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021
г. сума в размер на 42,29 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги, и сума в размер на 4,99 лв. за застраховка, по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 9,89 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; сумата от 333,35 лв.,
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 303,04
лв., от които 103,07 лв. – три стандартни месечни такси и сума в размер на 199,97 лв. за
ALCATEL 1SE 32 GB Dual Grey, представляващa част от разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преферециалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 30,31 лв. – три стандартни месечни такси,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 09.01.2023 г. до изплащане
на вземането. Претендират се направените по делото разноски, както и тези, направени в
заповедното производство.
Ищецът твърди, че между „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
1
„Теленор България“ ЕАД и ответника И. Д. А. бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г., като със сключения договор абоната
закупил устройство ALCATEL 1SE 32 GB Dual Grey на преференциални цени, както и
сключил застрахователна полица № 10197881 от 08.02.2021 г. за застраховка устройство
„смартфон протект“. Ответницата била сключила и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г.
Ответникът дължал за предходен период сума в размер на 97,76 лв., формирана както
следва: 35,59 лв., дължима за периода 08.02.2021 г. до 14.02.2021 г., от които по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 24,39
лв., представляващо непогасено задължение за абонаментна такса и такса потребление на
мобилни услуги, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
08.02.2021 г. сума в размер на 11,25 лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги; 51,17 лв., дължима за периода 15.02.2021 г. до 14.03.2021
г., от които по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021
г. сума в размер на 42,29 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги, и сума в размер на 4,99 лв. за застраховка, по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 9,89 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги. Тези задължения били
обединени във фактура № **********/15.02.2021 г. и фактура № **********/15.02.2021 г.
Неизпълнението на задълженията на абоната-ответник по договорите, ангажирало
договорната му отговорност /за договора за лизинг - чл.11, ал.1 от ОУ; за договора за
мобилни услуги – т.19б от ОУ/ и мобилния оператор прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника.
Незаплащането на предоставените услуги в срок обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т.11 от договорите, като начисли и неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент в размер на 333,35 лв. Претендираната неустойка се формирала чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки – по договор за мобилни услуги,
представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено
устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на
договор за лизинг, без да е върнато при прекратяване на договора и представляващи
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план.
Ищецът посочва, че неустойката в размер на 333,35 лв. се формирала от: по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на
303,04 лв., от които 103,07 лв. – три стандартни месечни такси и сума в размер на 199,97 лв.
за ALCATEL 1SE 32 GB Dual Grey, представляващa част от разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преферециалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 30,31 лв. – три стандартни месечни такси.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, въз основа на което било образувано частно гр. дело № 23/2023 година по описа на
Районен съд - Харманли и била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответника. Във връзка с връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК и дадените му от съда указания, ищецът предявявал исковете за установяване на
вземанията си, предмет на заповедта по чл.410 от ГПК.
2
По тези съображения, ищецът моли да бъдат уважени предявените искове и да му
бъдат присъдени направените разноски, включително и тези в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В съдебно заседание ответника твърди, че е платила телефона, който е взела, но
повече пари не е плащала.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 23/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 14/10.01.2023 г. - за заплащане от ответника на сума в общ размер на
426,11 лева, от която: сумата 92,76 лв., представляваща задължение за предходен период,
формирано от сумите: 35,59 лв., дължима за периода 08.02.2021 г. до 14.02.2021 г., от които
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в
размер на 24,39 лв., представляващо непогасено задължение за абонаментна такса и такса
потребление на мобилни услуги, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 11,25 лв., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги; 51,17 лв., дължима за периода 15.02.2021 г.
до 14.03.2021 г., от които по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 08.02.2021 г. сума в размер на 42,29 лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги, и сума в размер на 4,99 лв. за застраховка, по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 9,89
лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; сумата
от 333,35 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в
размер на 303,04 лв., от които 103,07 лв. – три стандартни месечни такси и сума в размер на
199,97 лв. за ALCATEL 1SE 32 GB Dual Grey, представляващa част от разликата между
цената на устройството без абонаментен план и преферециалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 30,31 лв. – три стандартни месечни такси,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 09.01.2023 г. до изплащане
на вземането, както и разноски, включващи държавна такса в размер на 25,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил искове по реда на чл.422, ал.1 от
ГПК за установяване на вземанията си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК (исковата молба е
подадена по пощата на 26.04.2023г. - в 1-месечния срок).
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът,
който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК
правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането,
относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е
налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в
срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено
нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, срещу ответник - длъжник по заповедта. От обективна страна също е
налице идентичност - предмет на предявените установителни искове са именно вземанията,
за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
3
Със заявлението по чл.410 от ГПК ищецът е представил Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********, сключен на 08.02.2021 г. между „Теленор България”
ЕАД, като „оператор“, и И. Д. А., като „потребител“ (л.10). Видно от договора операторът се
е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги при абонаментен план Тотал + и
при месечен абонамент в размер на 23,99 лв. за срок от 24 месеца, респ. потребителят е поел
задължение да заплаща месечната абонаментна такса. В този договор е обективиран договор
за лизинг на мобилно устройство ALCATEL 1SE 32 GB Dual Grey на лизингова цена 49,99
лв., при стандартна цена 309,90 лв. Договорът съдържа клауза, съгласно която: „В случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по него, в това число приложимите
Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти, Потребителят дължи и възстановяване на
част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
разликата от между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.“.
Представена е със заявлението по чл.410 ГПК и Декларация от 08.02.2021г. (л.20),
видно от която потребителят - ответник е получил екземпляр от Общите условия на
„Теленор България” ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с
Общите условия. Представена е и застрахователна полица № 10197881 – застраховка на
устройство „смартфон протект“ (л.25) с общо дължима застрахователна премия 4,99 лв.
Представен е и сключен между страните Договор за мобилни услуги от 08.02.2021г. с
предпочетен мобилен номер +359*********, с абонаментен план Интернет 10.99 (л.28), видно
от който договорената месечна такса е 8,99 лв. за 24 месеца.
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури: 1/.
Фактура № **********/15.02.2021г., издадена за отчетен период 08.02.2021-14/02/2021 г., на
стойност 41,23 лв., платима в срок 02.03.2021 г., като в детайлизираната справка към
фактурата е видно и всяка една от начислените във фактурата суми; 2/. Фактура №
**********/15.03.2021г., издадена за отчетен период 15.02.2021-14.03.2021г., на стойност
52.18 лв., платима в срок 30.03.2021 г., като в детайлизираната справка към фактурата е
видно и всяка една от начислените във фактурата суми; 3/. Фактура №
**********/15.05.2021г., издадена за отчетен период 15.04.2021-14.05.2021 г., на стойност
333,35 лв. - „неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги“, платима в срок
30.05.2021 г., като в тази фактура е отразена общата сума в размер на 426,11 лв., която се
претендира от ищеца.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ищецът следваше да установи наличие на процесуалните предпоставки за
предявяване на иск по чл.422 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение,
по всеки от процесните договори за мобилни услуги, по силата на който ищецът има
качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът - на потребител на мобилни
4
услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочените
периоди, настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, размера на цената на
мобилните услуги, едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на
дължимите суми от страна на ответника, размера на цената на мобилните услуги.
Събраните в хода на производството доказателства водят до извода, че страните са
обвързани по силата на валидно сключени договори за мобилни услуги, а именно Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. и Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021г.
Вследствие сключването на тези договори за мобилни услуги, възникналото по всеки
от тях облигационно правоотношение между страните следва да се уреди с оглед
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата.
Съгласно чл.71 от част XIII от Общите условия (л.49 - л.56), приложими към
процесните договори, потребителят е длъжен да заплаща на оператора определените цени
по начин и срокове заплащане, посочени в чл.27 от същите ОУ. Съгласно чл.27 от ОУ,
„Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването“. Съгласно чл.75 от част XIV от ОУ, при
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и чл.19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на
нов договор с него.
В процесния случай основание за едностранно прекратяване от страна на оператора
на договорите за мобилни услуги е неплащане от страна на потребителя на дължимите суми
след изтичане на сроковете за плащане, което основание е визирано в разпоредбата на
чл.19б, б.„в“ от ОУ. За едностранното прекратяване на договорите на основанията,
предвидени в чл.19б от ОУ, не се изисква писмено предизвестие, видно от приложените ОУ.
Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно правоотношение между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги по процесните договори за
мобилни услуги, ответникът дължи заплащане.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на сумата 92,76 лв. - за
абонаментни месечни такси и такси за потребление на мобилни услуги е основателен и ще
се уважи. Върху тази главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 09.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за сумата от 333,35 лв., представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 303,04 лв., от които
103,07 лв. – три стандартни месечни такси и сума в размер на 199,97 лв. за ALCATEL 1SE
32 GB Dual Grey, представляващa част от разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преферециалната цена по сключения договор за закупуване на
устройство, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021
г. сума в размер на 30,31 лв. – три стандартни месечни такси, съдът намира че клаузата в
5
договора за мобилни услуги, с която е уговорена процесната неустойка е нищожна и
неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
Безспорно, в настоящия случай ответникът има качеството на „потребител“ по
смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР към Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и с оглед на
това приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148
ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни,
поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба
в икономическо отношение страна. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за мобилни услуги операторът поема ангажимент да
предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен
времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие
между търговеца - икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-
слабата страна. От съдържанието на процесните договори за мобилни услуги, както и от
приложимите Общи условия, става ясно, че всяка от страните по облигационното
правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява
своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се
стигне до прекратяването им по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на
търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до
края на срока на договора, но не повече от три, както и в случаите когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената
му без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора
и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна
уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че
потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина
на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Предвид изложеното, уговорените неустойки имат неравноправен характер. Налага се
извода, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвал от положението си на икономически по-силна страна, която има възможност да
6
повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства операторът е предвидил в предварително изготвени
бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е
прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка
при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че уговорената клауза за неустойки създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя на мобилната услуга, поради което има неравноправен
характер.
Отделно от това, уговорените между страните неустойки излизат и извън
обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, и създават условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, като нарушават принципа за
справедливост и на това основание също имат неравноправен характер. Когато е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори
само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор
по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата по договора.
По изложените съображения, съдът намира, че клаузата за неустойки в процесните
договори за мобилни услуги е неравноправна и нищожна, поради което искът за
установяване на дължимостта на неустойки в общ размер на 333,35 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. В случая в заявлението по чл. 410 от
ГПК от „Йеттел България“ ЕАД изрично е поискано присъждане на разноските в
заповедното производство, а именно: 25,00 лева - за държавна такса и 480,00 лева - за
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 109,93 лв., представляваща направени разноски в
заповедното производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер общо на 680,00 лв., от
които 200,00 лева - внесена държавна такса и 480,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, за които е представил списък по чл.80 от ГПК Съдът намира, че с оглед
изхода от делото и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 148,03 лв., представляващи направени по делото разноски.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че съществува вземане на
ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, от ответника И. Д. А., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ****, за сумата 92,76 лв., представляваща
задължение за предходен период, формирано от сумите: 35,59 лв., дължима за периода
08.02.2021 г. до 14.02.2021 г., от които по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 24,39 лв., представляващо непогасено
задължение за абонаментна такса и такса потребление на мобилни услуги, по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 11,25
лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 51,17 лв.,
дължима за периода 15.02.2021 г. до 14.03.2021 г., от които по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 42,29 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, и сума в
размер на 4,99 лв. за застраховка, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 9,89 лв., представляващи абонаментна такса
и такса за потребление на мобилни услуги, ведно със законна лихва за период от 09.01.2023
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 14/10.01.2023г. по частно гражданско дело № 23/2023г. по
описа на РС-Харманли.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД), с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****, срещу И. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ****, иск за признаване
за установено, че съществува вземане на „Йеттел България“ ЕАД от И. Д. А. за сумата
333,35 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021 г. сума в
размер на 303,04 лв., от които 103,07 лв. – три стандартни месечни такси и сума в размер на
199,97 лв. за ALCATEL 1SE 32 GB Dual Grey, представляващa част от разликата между
цената на устройството без абонаментен план и преферециалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021 г. сума в размер на 30,31 лв. – три стандартни месечни такси, за
която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
14/10.01.2023г. по частно гражданско дело № 23/2023г. по описа на РС-Харманли.
ОСЪЖДА И. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ****, да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, сумата 148,03лв. - разноски по делото
и сумата 109,93 лв. - разноски по частно гражданско дело № 23/2023г. по описа на РС-
Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8