Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
ДИМЧЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1434 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск по чл. 422 от ГПК.
Ищецът „И А.Б.А.Л.“ ЕООД / с
предишно наименование И Е.Д.а.л.“ ЕООД/ поддържа, че по подадено на
27.01.2011г. заявление по образец, СРС, 48 състав по ч.гр.д.№3484/2011г. издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „К.“ ООД, като му
присъдил сумата от 36 160 евро, представляваща вземане по запис на заповед
от 23.03.2007г., ведно със законната лихва и описаните разноски. Твърди, че на
03.02.2012г. бил уведомен от СРС за подадено възражение, поради което предявява
в дадения му едномесечен срок установителен иск за вземането си. Сочи, че на
23.03.2007г. в гр. София, ответникът „К.“ ООД, представляван от управителя си К.П.Х.издал
запис на заповед, по силата на който се задължил да плати сумата от
101 033, 24 евро, с падеж на предявяване, без протест и без разноски.
Твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна, както и че е предявен
с описаната нотариална покана рег.№6493, том 3, №61, на нотариус В.Г.с район на
действие – гр. София, която е връчена при условията на чл. 50, ал.2 от ГПК на
14.05.2010г. Предвид горното претендира признаване за установено на вземането и
присъждане на разноски. В хода на съдебното производство поддържа претенцията
си чрез процесуалния си представител – адв. П., като претендира и направените
разноски.
Ответникът „К.“ ООД, призован по реда на
чл. 50, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 50, ал.4 от ГПК, а именно ненамерен на
адреса по ТР, на който е залепено уведомление, не изразява становище по делото.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2011г. СРС, 48 състав е
издал представената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и изпълнителен лист по гр.д.№3483/2011г., съгласно която е разпоредено длъжникът „К.“ ООД да заплати на ищеца сумата
от 36 160 евро, представляваща главница, а именно неизплатено задължение по
запис на заповед от 23.03.2007г., целият издаден за сумата от 101 033,24
евро, предявен за плащане с нотариална покана от 14.05.2010г., ведно със
законната лихва от 27.01.2011г. и описаните разноски общо в размер на
2 803, 14 лв., включващи заплатена държавна такса в размер на 1414,46 лв.
и 1388,68 лв. – адвокатско възнаграждение. Представено е определение на СРС от
03.01.2012г., в което е посочено, че покана за доброволно изпълнение е връчена
на 02.11.2011г. на длъжника, а на 03.11.2011г. той е депозирал възражение,
поради което с определението е спряно принудителното изпълнение на заповедта и
е указано на молителя – ищец да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. На стр.41-42 от делото е представено съобщение, с което е
връчено определението на заявителя и датата на получаването му е 03.02.2012г.
Доколкото 03.03.2012г. е почивен ден и събота, то едномесечният срок изчита в
следващия работен ден – 05.03.2012г. – понеделник, на която дата е подадена и
настоящата искова молба.
По делото е представен в заверен
препис процесния запис на заповед, издаден на 23.03.2007г. в гр.София, по
силата на който ответникът „К.“ ООД се е задължил безусловно и неотменимо да
плати по записа на заповед при поискване на ищеца или на негова заповед сумата
от 101 033,24 евро, с описано място на плащане – гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 14, като записът на заповед е посочено, че е платим на
предявяване, а е посочен срок – не по-късно от 01.06.2011г. По делото е
представен и втори запис на заповед от същия издадел,
но от 06.06.2007г- за сумата от 1888 48.98,39 евро, платим на предявяване, не
по-късно от 01.08.2012г., който е авалиран от „К.С.“
ЕООД. Двата записа са предявени с обща нотариална покана от 13.05.2010г. чрез
нотариус В.Г., като видно от отразеното в разписката върху поканата от помощник
нотариуса Светлана Георгиева, нотариалната покана е връчена на ответното
дружество на 18.05.2010г. чрез описаното лице – М.Д., като адресът е този по
седалището на дружеството по ТР – бул.“*******“ № 117.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
За да е допустим специалния
установителен иск по чл. 422 от
ГПК за признаване за установено на
вземането на ищеца спрямо ответника, следва да се
установи, че за същото вземане
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и че искът е предявен
в законоустановения едномесечен
срок по чл.
415 от ГПК, считано от съобщението до ищеца – заявител
в заповедното производство.
В настоящия случай искът е допустим, тъй като на
ищеца е издадена заповед по чл.
417 от ГПК за процесните суми, а с разпореждане на заповедния съд, връчено на ищеца на 03.02.2012г., му е указана възможността за предявяване на иска, поради
което заведената на 05.03.2012г. / понеделник/ искова молба е в законоустановения едномесечен срок и е процесуално допустима. В конкретния случай дължимата сума се
претендира по запис на заповед, като нито в исковата молба, нито от ответника е
въведено твърдение за каузално правоотношение във връзка с издадения запис на
заповед. Ответникът въобще не е заявил становище по иска и заявил конкретно
оспорване, поради което съдът следва служебно да прецени редовността на
представения менителничен ефект и изискуемостта на
вземането. Съдът намира, че представения запис на заповед отговоря на
изискванията на ТЗ и притежава реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Същият е издаден с
падеж на предявяване, като уговарянето на срок, в който да бъде извършено
предявяването не опорочава падежа съобразно константната практика на съдилищата
по този въпрос. В конкретния случай записът на заповед е предявен с
представената нотариална покана чрез нотариус Георгиева на 18.05.2010г., което
е в рамките на уговорения по него срок, като не се заявяват конкретни доводи и
оспорвания във връзка с предявяването. Предвид горното съдът намира, че
вземането по записа на заповед е изискуемо, доколкото е налице задължение по
валиден и редовен менителничен ефект, надлежно
предявен с описаната нотариална покана. Конкретни доводи и възражения за недължимост на сумите не са въведени от ответника и няма
как да бъдат обсъждани от съда. Предвид горното съдът намира, че следва да бъде
установено вземането по издадената заповед за изпълнение, като съобразно ТР за
заповедното производство бъде постановен осъдителен диспозитив за разноските по
заповедното производство. На ищеца се следват и претендираните съдебни разноски
за настоящата инстанция, които по представения на стр. 52 от делото възлизат на
сумата от 3 042, 62 лв., включващи платена държавна такса в размер на 1413,
94 лв. и 1628,68 лв. – адвокатско възнаграждение, за плащането на което е
представена фактура № 1768/28.02.2012г.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „И А.Б.А.Л.“ ЕООД, ЕИК ********/ с предишно наименование И Е.Д.А.Л.“
ЕООД/, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, срещу „К.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че „К.“ ООД дължи на
ищеца сумата от 36 160 евро / тридесет и шест хиляди сто и шестдесет
евро/, представляваща част от вземане по запис на заповед от 23.03.2007г., за
която сума СРС, 48 състав по ч.гр.д.№3484/2011г. е издал заповед за незабавно изпълнение от
15.02.2011г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „И А.Б.А.Л.“ ЕООД, ЕИК ********/ с предишно наименование И Е.Д.А.Л.“
ЕООД/, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, сумата
от 2 803, 14 лв., представляваща разноски за заповедното производство,
включени в заповедта по чл. 417 от ГПК от 15.02.2011г., както и сумата от 3 042,
62 лв. / три хиляди четиридесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ -
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: