№ 10822
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110144434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 22.11.2021 г. от .................“ АД
срещу Н. М. Я. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5 308,77 евро, представляваща сбор от
непогасени месечни вноски за главница по Договор за кредит № ........... за периода от
10.09.2012 г. до 10.12.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 19.12.2019 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в
размер на 3 093,81 евро, представляваща непогасена възнаградителна лихва по Раздел I I , т.
4 от процесното съглашение за периода от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г., сумата в размер на
2 606,77 евро, представляваща неустойка за забава по Раздел II, т. 10 по договора за периода
от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г., както и сумата в размер на 7,59 евро, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общо непогасената главница по
договора за кредит за периода от 16.12.2019 г. до 18.12.2019 г., които суми представляват
част от сумите, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и
изпълнителен лист от 14.01.2020 г. по ч. гр. д. № 74437/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав. Наред с предявеният установителен иск по реда на чл. 415 ГПК е
предявен и осъдителен иск за сумата в размер на 60 лева, представляваща разноски за
връчване на покана за обявяване на вземанията, произтичащи от процесния договор за
кредит.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.04.2012 г. между .................“ АД и
Н. М. Я. е сключен Договор за банков кредит № ............., по силата на който на ответника е
отпуснат банков кредит в размер на 9 286 евро с краен срок за погасяване съгласно
съглашението 10.04.2022 г. Процесуалният представител на страната поддържа, че
отпуснатият заем бил изцяло усвоен на 25.04.2012 г. по сметка, открита на името на
кредитополучателя. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно процесното
съглашение ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на базов лихвен процент
плюс надбавка в размер на 10,01 пункта, като неизвършените в срок плащания, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорната лихва плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че кредитополучателят
1
преустановил заплащане на дължимите съгласно погасителния план вноски в пълен размер
считано от 11.09.2012 г., поради което дължи непогасената главница, възнаградителна
лихва, както и начислената неустойка за забава. В исковата молба са изложени твърдения, че
задълженията по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми, считано от
16.12.2019 г., за което кредитополучателят е надлежно уведомен, поради което страната
дължи направените разноски за връчване на уведомление. Направено е искане сторените от
страната в заповедното и в настоящото производство съдебни разноски да бъдат възложени
в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че при сключване на процесния
договор за кредит на потребителя не са предоставени общи условия, а тези ангажирани
ведно с исковата молба не са приложими към момента на възникване на облигационното
правоотношение. Процесуалният представител на страната поддържа, че клаузата от
процесното съглашение, предвиждаща задължение за заемателя за заплащане на
възнаградителна лихва, е нищожна, тъй като начинът на формиране на вземането
противоречи на добрите нрави. В подадения отговор са изложени доводи, че ищцовата
претенция не съответства на представения по делото погасителен план, който от своя страна
не съдържа информация относно последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Процесуалният представител на ищеца развива съображения за нищожност на
уговорената неустойка по Раздел II, т. 10, тъй като размерът на вземането надвишава
законоустановения в чл. 33, ал. 2 ЗПК праг. В подадения отговор са изложени съображения
за нищожност на сочената клауза и поради липса на яснота относно предпоставките, при
които банката има право да обяви вземанията, произтичащи от договора за кредит за
предсрочно изискуеми. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вноските за главница с падеж от 10.09.2012 г. до 10.12.2014 г. общо в размер
на 1 006,49 евро, както и по отношение на вземанията за възнаградителна лихва и неустойка
за забава, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При условията на евентуалност в случай,
че съдът намери, че представените от ищеца общи условия, който предвиждат настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост, обвързват потребителя, ответникът прави възражение
за погасяване по давност на всички вземания, тъй като изискуемостта им е настъпила през
2012 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
По предявения установителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за кредит, елемент от съдържанието на което
правоотношение е задължение на кредитополучателя да върне предоставената му за
ползване парична сума, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и
възмездно ползване уговорената парична сума и настъпване на изискуемостта на
задълженията на ответника, които се твърди са неизпълнени. Неизпълнението на
задълженията на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от
действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За
установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да
установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на
задълженията си.
Страните не спорят, а и видно от представеното по делото копие на Договор за банков
кредит № ..........., се установя, че между .................“ АД и Н. М. Я. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата, на което заемодателят предоставил в заем на
ответника сумата в размер на 9 286 евро, която заемателят се задължил да върне заедно с
уговорена в Раздел II, т. 4 възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент на
2
банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта на месечни вноски в срок до 10.04.2022
г.
От приетото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено се установява, че кредитът е усвоен на
25.04.2012 г., като отпуснатата в заем сума от 9286 евро е преведена по банкова сметка на
заемателя. Ответникът не представя доказателства за погасяване на процесното вземане за
88 броя вноски за главница в размер общо на 5308,77 евро, падежирали в периода от
10.09.2012 г. до 10.12.2019 г. В допълнение от приетата по делото експертиза се установява,
че процесните вноски не са погасени посредством плащане. Предвид изложеното
предявеният иск за главница се явява доказан по основание и размер.
При доказаност на претенцията следва да бъде разгледано своевременно заявеното от
ответника възражение за погасяване на вземането по давност. На първо място
неоснователно се явява възражението на ответника, че по отношение на вземанията,
произтичащи от процесния договор за кредит е настъпила автоматична предсрочна
изискуемост през 08.03.2013 г. Съгласно указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси
на заповедното производство, обявяването на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. От изложеното следва, че за
настъпване на предсрочната изискуемост следва от една страна да е налице забава в
изпълнение на задължението на кредитополучателя, а от друга до него да е достигнало
изричното изявление на кредитора, че ще счита вземанията за незабавно изискуеми. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства, че кредиторът надлежно е
връчил уведомлението за изискуемост на вземанията, което обстоятелство именно е било
повод подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение да
бъде частично отхвърлено.
С Решение № 90/31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013г. на ВКС, IV ГО, Решение №
45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС, II ТО и Решение № 50076/14.11.2022 г. по т.д.
№ 1730/2019 г. на ВКС, I ТО, се застъпва становището, че началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Трайно установена е
практиката на ВКС, че при разсрочване на едно парично задължение, което по естеството си
е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес
на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент
от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а
този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично.
Поради това, при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично
сбор от отделни, периодично дължими плащания. В този смисъл са и мотивите към
Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019г., ОСГТК на ВКС. Липсата
на периодичен характер на плащанията по договор за кредит обуславя извод за
приложението на общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вземанията за
главница, чиято изискуемост е настъпила преди повече от пет години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно в периода от 10.09.2012 г. до
10.12.2014 г., е в размер на 1006,49 евро. С оглед изложеното исковата претенция с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК е основателна за сумата в размер на 4 302,28 евро
за периода от 10.01.2015 г. до 10.12.2019 г., като за сумата над 4 302,28 евро до пълния
3
предявен размер от 5 308,77 евро и за периода от 10.09.2012 г. до 10.01.2015 г. следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от
3 093,81 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.12.2016 г. до
15.12.2019 г. в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно поето договорно задължение за
възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.
По делото не е спорно, а и от съдържанието на процесния договор за кредит се
установява, че кредитополучателят се задължил да върне на банката отпуснатата му в заем
сума заедно с уговорена в Раздел II, т. 4 възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен
процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта на месечни вноски в срок
до 10.04.2022 г.
По делото не е спорно, че ответникът притежава качеството „потребител“ на
финансова услуга по смисъла на ЗЗП, поради което при извършване на преценка относно
наличие на неравноправност на клаузата, създаваща задължение за заемателя за заплащане
на възнаградителна лихва съдът следва да държи сметка за разпоредбите на чл. 143, т. 10 и т.
12 ЗЗП. Договорните клаузи следва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин,
както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой
ред да реагира по най-уместния начин. Банката следва да урежда метода за изчисляване на
лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и условията, при
които може да се променя последната до пълното погасяване задължението на
кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти –
пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на
договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно
конкретната формула за определяне възнаградителната лихва. Съгласно Раздел II, т. 4 от
съглашението заемателят се е задължил да заплаща възнаградителна лихва в размер на
базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Съгласно
сочената клауза базовият лихвен процент на банката по договори за кредити в евро е 7,99 %.
В разглеждания случай по делото от ответника са наведени твърдения от страните, че
банката разполага с възможност едностранно да изменя уговорения лихвен процент, но
видно от събраните по делото доказателства, се установява че последната не се е
възползвала от подобна възможност. Следва да бъде отбелязано, и че съгласно
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза през целия срок на
действие на договора не е налице промяна в уговорения лихвен процент. Предвид
изложеното и доколкото при встъпване в облигационното правоотношение заемателят е
имал възможност да се запознае с дължимия от него лихвен процент, който не е променян,
съдът намира, че в разглеждания случай клаузата не е неравноправна.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 430, ал. 2
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК е доказана по основание и размер.
Задължението за заплащане на възнаградителни лихви е периодично и се погасява с
изтичане на кратката погасителна давност – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Възнаградителна лихва
представлява акцесорно вземане, което зависи от главния дълг и винаги има периодичен
характер. Всички вземания за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок
– чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В разглеждания случай предмет на исковото производство са
възнаградителни лихви за периода от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г., т.е. вземания чиято
изискуемост е настъпила преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което възражението за изтекла погасителна
давност се явява неоснователно. С оглед изложеното исковата претенция с правно
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК е основателна в пълния предявен размер от 3 093,81
4
евро за периода от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г.
По предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2 606,77
евро, представляваща неустойка за забава за периода от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г. в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, както и валидно
договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка за забава в размер на
законната лихва и размера на вземането.
Съдът намира, че следва да се да извърши проверка относно неравноправността на
уговорената от страните неустоечна клауза, за която има изрично възражение на ответника,
а и следи служебно. Клаузата на Раздел II, т. 10 от съглашението, съгласно която заемателят
дължи неустойка за забава в размер на уговорената възнаградителна лихва плюс наказателна
лихва в размер на законната лихва от деня ( т.е. в размер на 28 %), следващ датата на падежа
на съответната вноска противоречи на пряко на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно
която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата.
С Решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin
Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от
23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите
на потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на държава-
членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на
неравноправна клауза в договор между продавач/доставчик и потребител, да допълни
договора, като измени съдържанието на тази клауза. В мотивите на Решение С-421/14 от
26.01.2017г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС
приема, че видно от текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните
договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не са
овластени да изменят съдържанието им. Така уговорената неустойка за забава не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
Неравноправната клауза не следва да се замества в повелителни разпоредби на закона
– а именно не следва да се присъжда законна лихва за забава на ищеца по производството.
Освен това ищецът е претендирал вземане за неустойка за забава, като волята му с оглед
диспозитивното начало не следва да бъде заменяна от съда. Относно невъзможността в
подобни хипотези да се присъди законната лихва за забава е налице и съдебна практика на
касационната инстанция намерила израз в Решение № 76/22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019
г. по описа на ВКС I ТО. С оглед неравноправния характер на уговорената клауза
предвиждаща санкционираща лихва претенцията за сумата от 2 606,77 евро за периода от
18.12.2016 г. до 15.12.2019 г. е неоснователна.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата в размер на 7,59 евро, представляваща законна лихва за забава начислена
върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до 18.12.2019 г. в доказателствена тежест на
ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване наличие на главен дълг забава
на длъжника и размерът на обезщетението за забава.
От събраните по делото доказателства се установява наличие на главен дълг по
договора за кредит в размер на 4 302,28 евро, чиито падеж е настъпил към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като
определена от съда на осн. чл. 162 ГПК законната лихва за забава за периода от 16.12.2019 г.
до 18.12.2019 г. е в размер на 3,59 евро, до която сума претенцията следва да бъде уважена.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер
5
на 60 лева в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
кредитополучателят се е задължил да заплати сочената сума, представляваща такса за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост и направата на сочения разход.
Разноските за връчване на покана за предсрочна изискуемост по своя характер
представляват вид неустоечно задължение, тъй като вземането се поражда от
неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената му в заем сума и цели обезпечаване на вредите от забава в тяхното
изпълнение. Допълнителните такси и комисионни, които кредиторът може да събира във
връзка с договора за потребителски кредит по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, имат за цел да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Тези допълнителни услуги обаче са различни
от основната услуга по предоставяне на кредита, а отделно от това следва да се посочи, че
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. По силата на
чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от .................“ АД
разноски по ч. гр. д. № 74437/2019 г. възлизат на сумата общо от 784,23 лева, от които
сумата в размер на 742,64 лева внесена държавна такса и сумата в размер на 41,59 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност ответникът следва да заплати сумата
в размер на 305,67 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
съдебни разноски в производството по 422 ГПК съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Направените от .................“ АД в настоящото производство разноски възлизат на
сумата в размер общо на 1030,71 лева, от които сумата в размер на 580,71 лева внесена
държавна такса, 350 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза
и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Н. М. Я. следва да
заплати по съразмерност на ответника сумата общо в размер на 688,54 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват съдебни разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковата претенция. Направените от страната разноски възлизат на
сумата в размер на 1440 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като в
тежест на .................“ АД следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 478,04
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от .................“ АД, ЕИК ..........., със
6
седалище и адрес на управление в гр. ........, срещу Н. М. Я., ЕГН **********, с адрес гр. ......
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4302,28 евро,
представляваща сбор вноски за главница с настъпил падеж за периода от 10.01.2015 г. до
10.12.2019 г. по договор за кредит № ..........., ведно със законна лихва от 19.12.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 3093,81 евро, представляваща възнаградителна
лихва по Договор за банков кредит № ........... за периода от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г. и
сумата в размер на 3,59 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата за
периода от 16.12.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 14.01.2020 г. по ч. гр. д. № 74437/2019г.
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за разликата над 4302,28 евро до пълния предявен
размер от 5308,77 евро и за периода от 10.09.2012 г. до 10.12.2014 г., като погасен по
давност, както и предявеният иск за лихва за забава за разликата над 3,59 евро до пълния
заявен размер от 7,59 евро и предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
в размер на 2606,77 евро, представляваща неустойка за забава по договора за периода от
18.12.2016 г. до 15.12.2019 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .................“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. ........ срещу Н. М. Я., ЕГН **********, с адрес гр. ...... осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 60 лева, представляваща разноски
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
ОСЪЖДА Н. М. Я., ЕГН **********, с адрес гр. ...... да заплати на .................“ АД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. ........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 305,67 лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, както и сумата в размер на 688,54 лева, представляваща сторени в настоящото
производство разноски.
ОСЪЖДА .................“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. ........
да заплати на Н. М. Я., ЕГН **********, с адрес гр. ...... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 478,04 лева, представляваща сторени в настоящото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 74437/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7