№ 404
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
в присъствието на прокурора Ив. К. К.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 12.10.2021 г. по НОХД № 2967/2020 г. Софийски Районен съд –
Наказателно отделение, 13 състав е признал подсъдимия КР. Г. К. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като, на основание чл. 54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една години, изпълнението на което е отложил,
на основание чл. 66 от НК, с изпитателен срок от три години.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и с оглед изхода на наказателното
производство, КР. Г. К. е бил осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба, както и допълнителни
бележки към същата от защитникa на подсъдимия К. - адв. К.. В жалбата и в допълнението
към нея се излагат твърдения, че постановената присъда е неправилна, a наложеното на
подзащитния й наказание e явно несправедливо. Релевират се доводи в насока, че първият
съд превратно е тълкувал наличния по делото доказателствен материал. Адв. К. също така
твърди, че обвинението не е доказано по категоричен начин каквото е изискването на
разпоредбата на чл. 303 от НК. Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционният
съдебен акт и да оправдае подс. К.К.. Алтернативно се моли настоящият състав да намали
наложеното на подс. К. наказание и изпитателен срок.
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 16.02.2022 г. въззивният съд по реда на глава двадесет
и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия
1
– адв. К., поддържа жалбата. Твърди, че първоинстанционният краен съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да постанови нова
присъда, оправдателна такава. Алтернативно моли за намаляване на наложеното на
подсъдимия наказание като несъразмерно тежко.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна. Прокурорът намира
наложеното на подсъдимия наказание за заиконосъобразно, като изразява становище, че
присъдата следва да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба, доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият КР. Г. К. е роден на *******. в гр. София, живущ в гр. София, ж.к.
„*******, вх. ******* българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, безработен, с ЕГН **********. Към 2017 г. подсъдимият е имал сключен
граждански брак с лицето М. К.а. Последната има сестра – св. Л.Д., която към
инкриминирания периода е работила като заместник кмет на район „Кремиковци“, Столична
Община.
През 2017 г. свидетелите Л.М. и Д.А. работели като крупиета в игрална зала,
находяща се в гр. София, ж.к. „Левски В“, ул*******3. Същите имали общо дете и живеели
на семейни начала. В този периода М. и А. имали нужда от жилище, в което да живеят
заедно с общото им дете. За целта св. А. била подала още през 2016 г. в Столична Община,
район „Кремиковци“ съответните документи за ползване под наем на общинско жилище.
Клиент на казиното, в което работели М. и А. бил подс. К.К., с когото двамата се
познавали по повод служебните си задължения. При едно от посещенията на подсъдимия
през 2017 г. в игралната зала, в която работели свидетелите А. и М., последните му
споделили за проблем във връзка с жилищната им обезпеченост, а именно, че дълго време
чакат да им бъде отпуснат общински имот за ползване. Подсъдимият, от своя страна,
съобщил на Л.М. и Д.А. обстоятелството, че сестрата на неговата съпруга заема длъжността
заместник кмет на район „Кремиковци, Столична община, където именно са били
кандидатствали за жилище. Подсъдимият също така уточнил на свидетелите, че предвид
роднинските му връзки, има възможността да им помогне за по-бързо решаване на проблема
им.
Във връзка с описания по-горе разговор между подсъдимия, от една страна и
свидетелите М. и А., от друга, подсъдимият посетил казиното, находящо се в гр. София, ж.к.
„Левски В“, ул*******3 на 09.03.2017 г. и уведомил свидетелката Д.А., че ще получи
желаното от нея общинско жилище,но за целта следва да предостави сума в размер на 1000
лева на К.. Последният също така разяснил, че исканата сума щял да даде на заместник
кмета Л.Д., която в замяна щяла да предостави общинско жилище на свидетелите Д.А. и
Л.М..
Тези обстоятелства, които подсъдимият К. съобщил на св. А., касателно сумата от
1000 лева и готовността на св. Л.Д. да я приеме, за да предостави общинско жилище, не
били верни. Свидетелката Д. към 2017 г. не е поемала ангажимент да предостави каквото и
да е жилище на лице срещу сума в размер на 1000 лева. Цялостната уговорка между
свидетелите М. и А. и подс. К. не е станала достояние на Л.Д..
Въпреки горното, на 10.03.2017 г. подсъдимият отново посетил работното място на
свидетелите М. и А., срещнал се с последната, която от своя страна му предоставила
исканата на 09.03.2017 г. сума в размер на 1000 лева. Предаването на процесната сума се
случило в непосредствена близост до работното място на А.. Последната, притисната и от
финансовото си положение, вярвала че това е единственият вариант да получат с Л.М. в по-
кратък срок общинско жилище, в което да пребивават заедно със своето общо дете. Това
била и причината да предостави исканата от подсъдимия сума.
2
Подс. К.К. задържал получените 1000 лева за себе си, като по никакъв начин не
уведомил св. Д. за обещанието, което е дал на св. М. и св. А.. Последните, от своя страна, в
продължение на няколко месеца очаквали да получат желаното от тях жилище. През този
период са разговаряли с подсъдимия при случайни срещи, като той ги е уверявал, че всичко
е наред и ще им бъде дадено жилище, за каквото са кандидатствали. Като причина за
забавянето всеки път изтъквал обстоятелството, че към тогавашния момент не е имало
налично жилище, такова, за каквото за кандидатствали.
През есента на 2017 г. подсъдимият се свързал със св. Л.Д., след неколкократни
проведени разговори с Д.А. и Л.М., които се интересували какво се случва с общинското
жилище, което им е обещано. При разговора със св. Д., подсъдимият не е споменавал, че
приел сума в размер на 1000 лева. Единственото, което е уточнил, че негов познат от кв.
Ботунец имал забавяне при получаването на жилище, за което е кандидатствал. Св. Д.
препоръчала на подсъдимия да изпрати въпросното лице при нея в общината за да се изясни
случая.
Св. Л.М. посетил Д., като същата след направена справка установила, че документи за
кандидатстване за общинско жилище е подала св. Д.А. още през 2016 г., но същата не е
подала изискуемата за 2017 г декларация за актуализация на данните, поради което и
изобщо не фигурира в списъците на чакащи за общински имот. Свидетелката Д. обяснила на
М. какво се изисква, за да бъде спазена процедурата, след което го отпратила. На въпросната
среща св. М. не е споменал на Д., че А. е предала 1000 лева на подсъдимия, нито че
последният е обещал неследващо се съдействие именно от страна на зам.кмета на район
„Кремиковци“, СО – Л.Д..
В продължение на повече от година, от момента на предаване на сумата в размер на
1000 лева, А. и М. изчаквали да им бъде дадени общинско жилище, като неколкократно са
се свързвали с подсъдимия по телефона, който продължавал да ги убеждава, че следва да
бъдат спокойни и че всичко с уговорката им щяло да бъде наред.
Свидетелката Д.А. станала нетърпелива и на 05.07.2018 г. посетила кметството на
район „Кремиковци“, Столична община, като заявила, че иска среща с кмета на района в
приемното му време. При разговор със свидетеля И.П. /кмет на район „Кремиковци, СО към
цитираната дата/, А. разказала за дадените пари, както и обещаното от страна на
подсъдимия, но без да споменава името му. През същия ден зам.-кмета – св. Л.Д. била в
командировка извън града, като с нея незабавно се свързал И.П., който я уведомил за
посещението на Д.А..
На 09.07.2018 г. св. Д. се върнала на работа и веднага проверила какви са
обстоятелствата по казуса, за който е била уведомена от св. И.П.. След осъществена
проверка, се установило, че св. Д.А. е подала съответните документи още през 2016 г. и
именно от тогава е наличната картотека в системата на общината. Свидетелката А., обаче,
не била подала декларация за актуализация на картотеката й и за следващата 2017 г., поради
което и изобщо не се е намирала в списъка на чакащи лица за отпускане на общинско
жилище. Непосредствено след това, на 10.07.2018 г., св. Д. организирала среща със
свидетелите А. и М., на която присъствал и кмета на района – св. И.П.. На въпросната
уговорка П. и Д. разяснили на А. и М. резултата от извършената проверка, а също им
заявили, че Д. е подала сигнал до органите на МВР във връзка с твърдението на А., че е дала
1000 лева на близко лице до св. Л.Д. с цел последната да извърши действия по служба.
Така изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе за установена въз
основа на събраните главно в хода на съдебното производство доказателствени материали,
както следва: обясненията на подс. К., депозирани в хода на съдебното следствие
(частично), свидетелските показания на Д.А. (депозираните както в съдебна фаза, така и в
досъдебна, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК), Л.М. (депозираните
показания в съдебна фаза), Х.А., И.М., Л.Д., И.А. П., протокол за разпознаване на лица от
29.11.2018 г. (л. 28 от ДП), протокол за разпознаване на лица от 29.11.2018 г. (л. 30 от ДП),
справка за съдимост (л. 31 – л. 32 от ДП), заверени копия на удостоверение за раждане (л.40
3
от ДП), експертно решение №2222 от 20.10.2017 г. на Втора УМБАЛ ЕАД (л. 41 от ДП),
трудов договор №3 и допълнително споразумение към същия (л. 42 и л. 44-45 от ДП),
длъжностна характеристика на М. К.а (л. 43 от ДП), писмо от район „Кремиковци“, СО (л.24
от СП).
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните както във
въззивната жалба, така и в жалбата на защитника твърдения за необоснованост и превратно
тълкуване на доказателствения материал.
Първостепенният съд в съответствие с изискванията на доказателственото право е
подложил на задълбочена оценка показанията на свидетелите Д.А., депозирани в съдебна
фаза, както и тез прочетени в съдебно заседание, на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от
НПК, и на Л.М.. СРС обосновано е приел, че от същите в процеса се възпроизвеждат
доказателствени факти, изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт, предмет
на доказване по делото, касателно времето, мястото и начина на извършване на деянието, за
което подс. К. е предаден на съд. Напълно акуратни са изводите на съда, касателно
констатираната липса на заинтересованост от страна на А. и М.. Действително А. се явява
пострадала от инкриминираното деяние, но на първо място, същата не е заявила
имуществени претенции или желание да поддържа обвинението наред с прокурора. На
следващо място, обсъжданите гласни доказателствени средства напълно се потвърждават от
събрания по делото доказателствен материал. Правилно в основата на фактическите си
изводи първата инстанция е поставила заявеното от свидетелите А. и М., които излагат
подробна и конкретна информация за механизма на въвеждането им в заблуждение от
подсъдимия и предаването на процесната сума. Също като първостепенния съд, въззивният
състав отчете възможната заинтересованост на цитираните свидетели, като не откри
признаци на предубеденост в изложените от тях факти. Показанията им кореспондират
изцяло със заявеното от останалите свидетели и писмените доказателства по делото,
характеризират се с вътрешна непротиворечивост и логическа последователност, като
липсват доказателствени източници, които да ги опровергават, поради което им се довери
изцяло.
Заявеното от свидетелите М. и А. изцяло кореспондира с депозираните свидетелски
показания на Л.Д. и И.П.. Последните към 2017 г. са заемали съответно длъжностите
заместник кмет и кмет на район „Кремиковци“, Столична община. И Д., и П. излагат факти
и обстоятелства свързани с посещение на св. А. в сградата на район „Кремиковци“, при
което същата е заявила претенции именно че предоставила сумата от 1000 лева на лице,
което й обещало помощ при кандидатстването й за отпускане на общинско жилище.
Предвид изложеното дотук, настоящият съд, подобно на първоинстанционния намира, че
цитираните свидетелски показания се явяват еднопосочни и кореспондиращи си, без
наличието на съществени противоречия, поради което и счита, че следва да бъдат
кредитирани.
Макар и косвени, показанията на свидетелите Х.А. и И.М. също следва да бъдат
кредитирани като достоверни източници на доказателствени факти, които способстват за
проверката на преките доказателствени източници. Цитираните свидетели изясняват с
категоричност обстоятелството, че Д.А. и Л.М. са служители на казино, находящо се в гр.
София, ж.к. „Левски В“, ул*******3. Попитани в съдебно заседание дали са запознати с
посещенията на подсъдимия в съответното казино, същите заявяват, че нямат спомен да са
възприели такова обстоятелство. Липсата на памет, касателно факта посещавал ли е
подсъдимият работното им място съдът си обяснява най-вече с множеството контакти на
обсъжданите свидетели с клиенти на казиното. Същите в различни периоди са работели като
управители на игралната зала. Поради изложеното и житейски логично се явява да нямат
конкретен спомен дали конкретно лице, в конкретен период е посещавал казиното, в което
са работели. Липсата на категорични данни в тази насока, обаче, не се явява, според
настоящия съдебен състав, противоречие с изложеното от свидетелите М. и А.. Показанията
на последните в конкретни части се потвърждават от заявеното от свидетелите Д. и П., а
други от свидетелите М. и А.. Поради всичко изложено, СГС, намира че и свидетелските
4
показания, депозирани от М. и А. следва да бъдат кредитирани, тъй като ги счита за
еднопосочни и кореспондиращи си, без наличието на съществени противоречия,
необясними с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и
възпроизвеждане на всеки един от тях.
На следващо място, съдът следва да обсъди и депозирзаните от подсъдимия
обяснения в хода на съдебното производство пред първа инстанция. Към последните съдът
подходи с особено внимание, отчитайки двойствената им процесуална природа – на гласно
доказателствено средство и същевременно на способ за защита. Поради тази причина, съдът
много внимателно и критично ги сравни с целия останал събран по делото писмен и гласен
доказателствен материал, за всяко едно от фактическите обстоятелства, за които се отнасят,
и в зависимост от резултата от съвкупната им преценка с останалия доказателствен обем и
съотнасянето им към всеки един отделен доказателствен източник, досежно конкретното
фактическо обстоятелства, формира своя извод за достоверността им, за всяка една тяхна
част по отделно. В тази връзка, контролиращата инстанция намира, че същите следва да
бъдат кредитирани единствено в частта, в която подсъдимият твърди, че се е познавал със
свидетеля Л.М., както и че е имало разговор между двамата, в който св. М. се оплаква на
подс. К., че изпитва затруднения с намирането на самостоятелно жилище, в което да
пребивават със св. А. и общото им дете. В същия разговор К., от своя страна, е обяснил на
М. за родствената си връзка със заместник кмета на район „Кремиковци“, СО – св. Д.. В
останалата си част обясненията, депозирани от К.К. се явяват неподкрепени от нито едно
доказателство, намиращо се в кориците на делото, поради което и правилно първият съд ги е
приел като средство за защита.
Правилно районният съд е кредитирал и представените по делото писмени
доказателства, които допринасят за изясняването на обективната истина.
Въззивният съдебен състав не откри по делото доказателствени източници, които да
подкрепят защитната теза, че подсъдимият не е получил процесната парична сума, както и
че единствено се е опитал да съдейства на свидетелите А. и М. при провеждане на
процедурата по отпускане на общинско жилище. Поради това обосновано
първоинстанционният съд е приел, че в случая подсъдимият е имал за цел единствено да
въведе в заблуждение свидетелите А. и М. с цел неправомерно да се облагодетелства.
На базата на възприетите фактически обстоятелства, след обстоен анализ на
събраните по делото доказателства и прецизно изследване на фактите и обстоятелствата,
релевантни за престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, правилно
първоинстанционният съд е заключил, че КР. Г. К. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
От обективна страна-в периода от 09.03.2017 г. до 10.03.2017 г. в гр. София, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Д.С. А. заблуждение, че заместник
– кмета на район „Кремиковци“, Столична община Л.Д. искала 1000 лева, за да бъде
предоставено на Д.А. общинско жилище и с това на 10.03.2017 г. причинил на Д.С. А.
имотна вреда в размер на 1000 лева.
За съставомерността на измамата е необходимо действията на дееца да бъдат
насочени по такъв начин, че да създадат невярната представа у конкретното лице за
действителното положение. Преценката дали тези действия могат да възбудят представа за
обстоятелства, несъответни на обективната действителност, се основава на интелектуалните
и волеви възможности на индивида, преценени с оглед особеностите на конкретна ситуация.
От събраната по делото доказателствена маса несъмнено се установяват следните
обстоятелствата: че подсъдимият К. се е представил на свидетелката А. като лице, което е в
близки родствени отношения със заместник кмета на район Кремиковци към СО, което е
истина. Подсъдимият, обаче, твърдял пред А., че предвид родствените си връзки с Л.Д. знае
със сигурност, че ще успее да реши проблемът на А. с отпускане на общинско жилище
срещу 1000 лева, които Д. искала. Последните обстоятелства се явявали категорично
неверни, с което е заблудил А., че ще получи желаното от нея жилище по-бързо от
5
очакваното единствено като даде на подс. К. инкриминираната сума. Тези обстоятелства
според въззивния съдебен състав са достатъчни да създадат невярна представа у
пострадалата А..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че сумата от 1000 лева е предоставена
на подс. К.К. единствено въз основа на неверните представи, че последният ще успее да
помогне с предоставянето на жилище на Д.А., поради което е налице пряка причинно-
следствена връзка между дейността на К., изразяваща се във въвеждането в заблуждение, и
претърпяната имотна вреда, настъпила в резултат на преминаване на паричните средства от
патримониума на пострадалата в този на подсъдимия. За причинно следствената връзка,
респективно за съставомерността на инкриминираното деяние, в конкретния случай е
ирелевантно, обстоятелството, че св. Д.А. е съзнавала, че даването на такава сума се явява
незаконосъобразно действие в конкретния случай. В тази връзка са налични и възражения
от страна на защитата на подсъдимия. Обстоятелството, че пострадалата се е съгласила да
избегне минаването на цялостната процедура по отпускане на общинско жилище и
съгласието й да предостави сума, която не се дължи по никакъв начин нито на Столична
община, нито на св. Л.Д. не води до несъставомерност на деянието по чл. 209 от НК, като в
този смисъл е практиката на ВКС. Единствено за пълнота и по повод направените от страна
на защитата възражения съдът ще цитира Решение № 171 от 01.11.2018 г. по н. д. №
874/2018 г., ІІІ н.о. на ВКС: „ Инициативата на свидетелите за проведените разговори би
била от значение, ако правната квалификация на деянието беше по чл. 301 от НК.
Доколкото обаче обещаното от подсъдимия съдействие излиза извън кръга на неговите
правомощия и в същото време той не е имал нито намерение, нито възможност да изпълни
обещаното, отговорността му правилно е ангажирана по чл. 209 от НК. Именно
последното обстоятелство законосъобразно е мотивирало въззивния съд да приеме, че
деянието е съставомерно..“
Действително в конкретния казус е налице предварителна договорка между подс. К. и
св. А. за получаване на пари в брой от страна на подсъдимия, за да реализира той
обещанието си - да окаже въздействие върху зам. - кмета на район „Кремиковци“, Столична
община, за да се постигне отдаване под наем на общински имот в полза на свид. Д.А..
Налице е безспорно и фактическо имуществено разпореждане от страна на А. в полза на
подс. К., като последният е приел сумата от 1000 лева, за да изпълни предварително
уговореното със свид. А.. В този смисъл безспорно и несъмнено е налице осъществено от
подс. К.К. престъпно деяние по чл. 209, ал. 1 от НК както от обективна , така и от
субективна страна, поради което законосъобразно, обосновано и правилно същият е признат
за виновен по повдигнатото му обвинение.
Вследствие на създадените неверни представи от страна на подс. К. в патримониума
на св. Д.А. е настъпила имотна вреда, която е в размер общо на 1000 лв.
От субективна страна характерно за измамата по чл. 209, ал. 1 от НК е наличието на
пряк умисъл и користна цел у дееца – да набави за себе си или другиго имотна облага. И
двата признака са необходими за съставомерността на деянието. В настоящия казус
инкриминираното деяние, както правилно е посочил СРС, е извършено при умишлена
форма на вина – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване. За субективната страна на деянието следва да се съди от обективираното
поведение на подсъдимия. Подсъдимият К. е съзнавал, че няма възможността да въздейства
върху заместник кмета и кмета на район „Кремиковци“, за да изпълни обещанието, което е
дал на Д.А.. Със своето поведение подсъдимият е целял единствено извличане на имотна
облага за себе си.
В заключение, контролната съдебна инстанция след като обсъди установената от
доказателствената маса по делото фактология и я съпостави с правните характеристики на
престъплението „измама“ прие, че законосъобразно подсъдимият К. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
6
При преценка на така определеното от първоинстанционния съд наказание,
настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото. Въззивният съдебен
състав намира, че при индивидуализацията на наказанието първостепенният съд правилно е
преценил като отегчаващо отговорността обстоятелство единствено това, че подсъдимият се
е съгласил с допълнителния резултат от престъплението, а именно подриване на
съответните държавни институции.
Въззивният съдебен състав, сходно на СРС, констатира наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на К., добрите му
характеристични данни, както и невисокия размер на имотната вреда.
При така отчетените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства,
въззивният съдебен състав прие, че най-лекото, предвидено в чл. 209 от НК наказание не се
явява несъразмерно тежко, поради което не са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за
определяне на подс. К. наказание под най-ниския предвиден в закона предел. Правилно, на
основание чл. 54 от НК, районният съд е осъдил подсъдимия на „лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, следва да бъде отложено за
срок от 3 години. Настоящият състав счита, че това наказание изцяло покрива целите,
предвидени в чл. 36 от НК, най-вече необходимостта от поправянето и превъзпитанието на
дееца .
Направените по делото пред първата инстанция разноски в съответствие с чл. 189, ал.
3 НПК, правилно са възложени на осъдения подсъдим.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 1-ви въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 12.10.2021 г., постановена по НОХД № 2967/2020г. по
описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 13 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7